Добро снежно (пак) утро!
И тук вали - кротко и леко, но пък от снощи.
Римите на Тед ми припомниха едни други, които научих от приятелка. Работела тя като нередовна учителка и в час по български език дала задача на децата да напишат едно стихче. Да се упражняват, пък и да може тя да си „почине“ със списанието. За нейна изненада, много скоро един младеж изявил желание да прочете произведението си :
Сняг се сипе на парцали,
с една дума вАли.
Как се е крила да се киска не знам, но и до ден днешен, като завали на парцали, се сещам за това и почвам да се хиля.