0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част VIII
« Отговор #940 -: Август 12, 2013, 13:34:19 pm »
Напълно подкрепям обмяната на информация между майките, споделянето на мед.случаи и решения, а от там и сформираното мнение за конкретен доктор. Мен лично анкета "кой лекар бихте избрали" не ме устройва, защото като влезе цялата рода и всички познати и приятели и през разни проксита да нацъкат името на нашия човек, оп, станал топ доктора, а де факто е много далеч от добрата репутация. Предпочитам зад всяко мнение да прочета и описания случай, за да преценя за себе си това моя човек ли е или не и на база на какво е формирано това мнение.
За една майка това, че не се чака през кабинета и всичко става много бързо може да е ок, но на мен това ми говори за претупване на работата и не бих отишла там.
Примери много, за мен е важно да знам случая, за да си съставя аз косвено мнение. Личното на място.
Не подкрепям просто коментари "Не ходете там за нищо на света", да. Тук вече няма никаква информативност и тактичност , а се цели просто да се очерни лекаря, кой знае от кого и с какви намерения.

*
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част VIII
« Отговор #941 -: Август 12, 2013, 13:53:59 pm »
... Мен лично анкета "кой лекар бихте избрали" не ме устройва, защото като влезе цялата рода и всички познати и приятели и през разни проксита да нацъкат името на нашия човек, оп, станал топ доктора, а де факто е много далеч от добрата репутация.

В обществата за които говори д-р Бърди това го няма, а не би им хрумнало да го направят :wink:
Така че, нещата при нас са изначално сбъркани и това за 2-3-10 г. няма как да го променим, за съжаление :(
*

    Бубулина

  • *
  • 1352
  • Благоденствие да сполети тази къща!
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част VIII
« Отговор #942 -: Август 12, 2013, 14:10:06 pm »
Напълно подкрепям обмяната на информация между майките, споделянето на мед.случаи и решения, а от там и сформираното мнение за конкретен доктор. Мен лично анкета "кой лекар бихте избрали" не ме устройва, защото като влезе цялата рода и всички познати и приятели и през разни проксита да нацъкат името на нашия човек, оп, станал топ доктора, а де факто е много далеч от добрата репутация. Предпочитам зад всяко мнение да прочета и описания случай, за да преценя за себе си това моя човек ли е или не и на база на какво е формирано това мнение.
За една майка това, че не се чака през кабинета и всичко става много бързо може да е ок, но на мен това ми говори за претупване на работата и не бих отишла там.
Примери много, за мен е важно да знам случая, за да си съставя аз косвено мнение. Личното на място.
Не подкрепям просто коментари "Не ходете там за нищо на света", да. Тук вече няма никаква информативност и тактичност , а се цели просто да се очерни лекаря, кой знае от кого и с какви намерения.
Пред кабинета на нашата педиатърка почти винаги е празно. Ще рече човек, че пациенти няма, както ти казваш....Но не е така.  :) Убедила съм се, че е добър лекар, внимателна с децата, не претупва, обръща внимание...НО! Просто е много организирана и при нея нещата вървят леко, няма навалици и опашки. Как го прави, сама не зная, но е факт!
Колкото до мненията и списъците....В някои случаи, нещата опират до чист субективизъм. Станали сме да речем, с дупето нагоре или нечия панацея не помага в нашия случай. И хоп- доктора некадърен! Разбира се, ако 200 човека кажат, че лицето Х не става /например с акушер гинеколога, по чиято вина една майка изгуби преносеното си с месец дете и още други изпатили споделиха подобни истории/, то явно, че нещо наистина има там...
Стоя веднъж пред кабинета на педиатърката ни, отсреща е кабинета УНГ. И чувам две майки си говорят:" Тоя УНГ знаеш ли кой е, оня от ИСУЛ, дето умори момиченцето с операцията от сливици. Никога не бих стъпила при него!" /вероятно и вие помните случая/
Интересно ми е, вие как бихте постъпили, ако чуете подобен разговор /в смисъл бихте ли "дали шанс" на подобен лекар или напротив?/
"Това,което не ни убива, ни прави по-силни!"

*
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част VIII
« Отговор #943 -: Август 12, 2013, 15:47:13 pm »
Бубулина, избирала съм такъв лекар за себе си, за детето не знам как бих постъпила и дали бих се презастраховала.
*

    Bobbie

  • *
  • 5701
  • Beauty is in the eye of the beholder!
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част VIII
« Отговор #944 -: Август 12, 2013, 20:02:34 pm »
За какво си губя времето да пиша всичко това?
Трябва да придобием манталитет на свободни хора, с достойнство. Ако Всичките Вие не се борите за това, то няма от само себе си да стане- комунизмът е тежка утайка.
И да оставим манталитета на роби.
Къде го чукаш, къде се пука :-). Какъв комунизъм ви гони докторе ( искането от хората да пишат доноси, имах пред вид) хайде по-леко с определенията - робски манталите сме имали не знам какво си. ( един човек, живеещ в свободно общество, не пише доноси, не клюкарства по повод и без повод, не е длъжен да се унижава всеки един момент от живота си, нито дължи "обяснения" за всяко посещение в кухнята си. Това го знаете много добре от Америка, но сега пишете, просто за да дразните някого, очевадно..) 

Аз живея вече 19 години в чужбина,но не виждам нищо комунистическо в това ( разбира се- никой там не Ви кара да правите подобни неща... като няма хляб- да хапнат пасти... Вашата логика, на безразличния).

Нищо общо няма това с робски манталитет, а с това, че ако някой иска специално нещо да се направи за него и за това държаватта дава пари извъреедно, нормално е да се изиска да даде обяснение ( изобщо не става въпрос за това, а става въпрос за унизителни процедури, свързани с доносничество, клюкарство и унижение, що се отнася до една проста процедура, която в другите държави става натурално, и без шоу. Никакви пари държавата не дава- това са лични застраховки.).

И обяснението не включва задължително оценка на лекаря, а просто искат да обясниш защо го сменяш ( НИКЪДЕ в цивилизована държава няма "закотвени", длъжни да пишат обяснения, без САМИТЕ те да го поискат. Отделно че, в повечето държави достъпът е свободен, и обяснения от свободни хора не се искат, освен ако някой сам не иска да се оплаче за нещо. Записват се и се отписват, както 1 и 1. В Гърция, апропо, няма записвания- всеки си ходи където иска, и когато поиска. И сменя когото и когато си поиска.). Може да си се преместил да живееш на друго място примерно, не е задърлжително да е нещо за лекаря.

колкото до това, че на вас не ви се нрави да ви оценяват, това си е ваш пробелем ( изобщо не става въпрос в настоящата дискусия за това... дори и намек няма за това), В ерата на итнернет и непрекъснати комуникации, няма как да се избяга от това. ( ами, не бягам- а и хората не бягат- разбрали са че, тук могат да получат помощ, и я искат. Това че Вие нямате нужда от нея, не важи за другите).

Всички ни оценяват непрекъснато, и имформацията за това се споделя ( и затова тук попитайте колко в повече са потребителите, плод на усилията на всички пишещи и помагащи тук). Няма как да е другаси,хората искат да знаят дали ако отидат на някой лекар ще им бъде обърнато внимание или всеки който е отишъл там е бил видян за по 2-3 минътки и претупан. Какво лошо има в това? (изобщо, ама-изобщо не става въпрос за това тук и сега. Добре е да четете внимателно, преди да пишете!)

Едно време са си го спореляли на пейката пред блока, а сега в интернет. Принципът е същият, само сега е много по-масово и достъпно.
« Последна редакция: Август 12, 2013, 20:36:48 pm от Birdie »


  
*

    Birdie

  • *****
  • 11040
  • Sviatoslav Richter (1915-1997) - Just listen!
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част VIII
« Отговор #945 -: Август 12, 2013, 20:11:44 pm »
Оценките ви не ме касаят.
Само това мога в повече да кажа.
С пожелание, да четете внимателно написаното от другите, и да се стремите да вникнете в написаното от тях с добронамереност.
« Последна редакция: Август 13, 2013, 09:24:50 am от Birdie »
"Failure has a thousand explanations. Success doesn't need one."
"I live in my own little world. But everyone there knows me"
Sir Alec Guinness
***
Mistakes are the secret of my success.
*

    Bobbie

  • *
  • 5701
  • Beauty is in the eye of the beholder!
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част VIII
« Отговор #946 -: Август 12, 2013, 20:58:55 pm »
Нищо не сте прочели от написаното от мен, и нищо не сте разбрали. За пореден път, за съжаление.
Удивителна е неспособността Ви да схващате писан текст и особено- нюанси или връзки в него... направо поразително, за човек с Вашата висока квалификация.
  :-) нали? Сега като се замисля и аз се поразих :-). Признава, Вие сте направо гений, щом от коментар  защо искат обяснение, го избихте на това колко съм несхватлива. За пореден път се убеждавам, че каквото и да напиша тук ще е изкривено от вас, само и само да се заядете. Ако утре напиша „небето е синьо‟ вероятно ще започнете спор, в който в крайна сметка изводът ще е че аз не чета, а се зажядам в Вас лично на тема небето, пък и какво ми разбира на мен глават от небета и цветове :-).
  Кой в и ухапа вас не знам, ама имате някакъв проблем с комплекси. Въобще и не съм говорела за Вас лично, но е удивителна Вашата способност от нормален разговор да го обърнете на махленска свада. Честно да ви кажа ми е под достойснтвото да продълажвам да говоря с човек, който така  с лека ръка пише обиди.  Може да сте свестен педиатър, но като човек сте дребнав и отмъстителен. Нямам какво повече да кажа, съжалявам, че въобще написах нещо под ваш коментар.

П.П. Гледам, че сте изтрил постът, който беше пълен с обиди към мен.


  
*

    Birdie

  • *****
  • 11040
  • Sviatoslav Richter (1915-1997) - Just listen!
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част VIII
« Отговор #947 -: Август 12, 2013, 21:05:35 pm »
Цитат
Кой Ви ухапа вас не знам, ама имате някакъв проблем с комплекси.

А това написахте Вие малко по-горе:

Цитат
"...Какъв комунизъм ви гони докторе"
Цитат
колкото до това, че на вас не ви се нрави да ви оценяват, това си е ваш пробелем
Цитат
но като човек сте дребнав и отмъстителен

С тези Ваши фрази, Вие обръщате нещата в лична плоскост, персонално към мен. А въобще тук спорът не е за мен. И доколкото Ви е известно, скоро тук бе проведено допитване, и моето скромно участие бе гласувано доста високо. Но аз освен само да благодаря, нищо друго не написах. Макар че се зарадвах за оценката на работата ми. Това е "дребнаво", "отмъстително"? и нежелание да ме оценяват? И как един анонимен потребител като мен може да "отмъщава" тук"?? попитайте модераторите тук, за толкова години, дали и един път съм се оплаквал на тях от някого, или за нещо... . Изтрит пост от мен? колко? САМО Вашите редактирам с червено, и ще продължавам да го правя, за да мога точно да Ви уличавам в неточности, или персонални залитания към мен, конкретно. Последното Ви стана хоби и любовно занимание, явно.


Единственият Ваш проблем е че, стилистически и изразно, Вие не умеете да пишете. Простете.
Всичко, което пишете, звучи (и се чете) или като че ли крещите в лицето на някого, или като че ли размахвате пръст срещу някого в лицето, или като че ли нареждате, като стара баба, фрази и обвинения без край. Пак простете.

И това не е само мое впечатление тук.
Аз пиша понякога шокиращо остро. Но е искрено, за неща в които вяврвам. И защото искам да привлека внимание върху неща, откровенно представящи ни нас, като нация и хора- като треторазрядни хора. И ни дърпат назад... .
Много хора писаха тук по този спор. Но само Вие предизвикахте скандал.
Защо ли?
« Последна редакция: Август 13, 2013, 09:21:07 am от Birdie »
"Failure has a thousand explanations. Success doesn't need one."
"I live in my own little world. But everyone there knows me"
Sir Alec Guinness
***
Mistakes are the secret of my success.
*

    Бубулина

  • *
  • 1352
  • Благоденствие да сполети тази къща!
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част VIII
« Отговор #948 -: Август 13, 2013, 08:46:09 am »
Бубулина, избирала съм такъв лекар за себе си, за детето не знам как бих постъпила и дали бих се презастраховала.
Да, така е м-и... :) Аз също за себе си бих се поколебала по-малко, но щом става въпрос за детето ми...тогава не знам... :) Шансът такава грешка да се повтори и изключително малък и въпреки всичко, надали ще рискуваме, нали? :)
Всъщност, ако трябва да се отклоня още малко, в университета непрекъснато ни набиваха в главите, че най-добрата рекламна и съответно, антирекламна стратегия е: "Една приятелка ми каза..."Шансът да си купите продукт видян по ТВ или препоръчан от познат не е равен, последното е много по-силно като убеждение. И това е нормално, чисто човешко качество. И в този смисъл, некоректно направените списъци сериозно биха могли да навредят на някоя кариера, защото "върви после обяснявай, че нямаш сестра". Та доктора е прав - в някои случаи, не е това начинът...Но в съществуването им като цяло, може и да има нещо полезно /да видиш, но сам да си направиш извода/...


"Единственият Ваш проблем е че, стилистически и изразно, Вие не умеете да пишете. Простете.
Всичко, което пишете, звучи (и се чете) като че ли крещите в лицето на някого. Пак простете
."
Докторе, простете вие, но в момента се борите с вятърни мелници и надали е останал човек в тоя форум, който да продължава да го прави... :wink:
"Това,което не ни убива, ни прави по-силни!"

*

    Birdie

  • *****
  • 11040
  • Sviatoslav Richter (1915-1997) - Just listen!
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част VIII
« Отговор #949 -: Август 13, 2013, 09:18:44 am »
Ако искаме да ни приемат за Европейци, трябва да се научим да бъдем елегантни, дискретни, вежливи, тактични в обществения живот и в отношенията помежду си.
Понякога, ред дребни неща пречат на всичките останали положителни да ни наложат като съвремени хора, Европейци.

Като тежък остатък от миналото е в манталитета ни злобата, завистта, агресивността, клюкарството, доносничеството на обществено и лично ниво, услужливостта към силния и жестокостта към слабия.

За съжаление, само хора живели навън имат възможността на страничния, сравнителен поглед.
И неприятността да кажат неприятните впечатление, за съжаление.
« Последна редакция: Август 13, 2013, 09:22:47 am от Birdie »
"Failure has a thousand explanations. Success doesn't need one."
"I live in my own little world. But everyone there knows me"
Sir Alec Guinness
***
Mistakes are the secret of my success.
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част VIII
« Отговор #950 -: Август 14, 2013, 14:56:02 pm »
Преди време д-р Бърди беше публикувал една картинка/схема, за това кога какви зъбчета никнат, но не мога да я открия. Някой да има спомен къде беше, или някаква идея за ключова дума, която мога да използвам в търсенето (схема и зъби не вършат работа).
Спермограма се прави само в клиника по стерилитет от ембриолог!
Между традиционното АГ и специалист по стерилитет има голяма разлика, не я пренебрегвайте!

*

    Birdie

  • *****
  • 11040
  • Sviatoslav Richter (1915-1997) - Just listen!
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част VIII
« Отговор #951 -: Август 14, 2013, 15:11:31 pm »
*
"Failure has a thousand explanations. Success doesn't need one."
"I live in my own little world. But everyone there knows me"
Sir Alec Guinness
***
Mistakes are the secret of my success.
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част VIII
« Отговор #952 -: Август 14, 2013, 15:26:32 pm »
Благодаря, д-р Бърди :)
Този път си я сейфнах ;)
Спермограма се прави само в клиника по стерилитет от ембриолог!
Между традиционното АГ и специалист по стерилитет има голяма разлика, не я пренебрегвайте!

Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част VIII
« Отговор #953 -: Август 14, 2013, 22:38:53 pm »
В дясната колона подмяната с постоянните зъби ли е?
Моята дъщеря смени двата долни резеца на 4 и половина.
Стоматоложката казва и че при брат и има разреждане на зъбките, но се надявам да ги сменят в по-късна възраст.
*
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част VIII
« Отговор #954 -: Август 15, 2013, 00:36:00 am »
Д-р Бърди, преди няколко дни Ви питах за козметиката Меналинд.
 Цялото и гръбче, корем и малко в горната част на крачетата бяха се покрили със сухи, грапави участъци, които все повееч се увеличаваха и разпространяваха. Първо ни изписаха джинджира алба спрей, с цинк. Третирах участъците с него няколко дни, но все ми се въртеше нещо в главата че сте казвали при АД е изключено цинк, кожата трябва да се хидратира. Хайде пак на преглед. И тогава дойде ред на този Меналинд. От него участъците ставаха розови и се появи сърбеж. Отворих и попрочетох отново всичко, което сте писали за АД, оставих всичко, започнах да мия с DOVE сапун и да мажа с А-Дерма... и ето, само след 3 дни кожата се успокои, дори  започна да се позаглажда и да не е така грапава, а и сърбежът понамаля.
Само исках да споделя. И да кажа благодаря, че за толкова години не се отказахте нито веднъж да ни давате толкова много, и че човек само да иска може да получи безценни уроци от Вас.
*

    Birdie

  • *****
  • 11040
  • Sviatoslav Richter (1915-1997) - Just listen!
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част VIII
« Отговор #955 -: Август 15, 2013, 00:47:32 am »
:)

Все нещо е имало полза от дребнавия и отмъстителния... .
"Failure has a thousand explanations. Success doesn't need one."
"I live in my own little world. But everyone there knows me"
Sir Alec Guinness
***
Mistakes are the secret of my success.
*

    lady_11

  • *****
  • 3217
  • МЕТЛАТА - любимото ми превозно средство!
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част VIII
« Отговор #956 -: Август 15, 2013, 16:56:17 pm »
Чета , че дете след почивка в Приморско е починало вероятно от менингит. Леко се понапрегнах, защото след два дни точно там ще почиваме. До каква възраст има покритие Преванар-а?
*

    Birdie

  • *****
  • 11040
  • Sviatoslav Richter (1915-1997) - Just listen!
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част VIII
« Отговор #957 -: Август 15, 2013, 17:09:01 pm »
Зависи от какъв менингит... .
"Failure has a thousand explanations. Success doesn't need one."
"I live in my own little world. But everyone there knows me"
Sir Alec Guinness
***
Mistakes are the secret of my success.
*

    lady_11

  • *****
  • 3217
  • МЕТЛАТА - любимото ми превозно средство!
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част VIII
« Отговор #958 -: Август 15, 2013, 20:38:34 pm »
То това и аз го знам, докторе, нали мъжа ми изкара менингит при една "семейна" вирусна инфекция ...
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част VIII
« Отговор #959 -: Август 16, 2013, 18:49:05 pm »
 Здравейте д-р Бърди, имам нужда от съвет. Четейки по изминалите теми виждам, че отговаряте и помагате по всякакви въпроса, за това реших да се включа и аз. Ще разкажа подробно какво се случи, за да мога да получа съвет от вас или поне какво вие бихте направили на мое място.
Имам момиче на близо 2г. и 10 месеца. На 01,07, тази година получи припадък - стоейки на гърнето вечерта към 21ч. в един момент спря да е контактна, вдигнах я, беше с отворени очи, но все едно не ме виждаше и чуваше, беше абсолютно неконтактна. Докато се обувахме, за да тръгнем за болницата, затвори очи и се отпусна тотално. Брат ми, който я държеше в този момент, каза - май не диша, сигурно си е глътнала езика - и бръкна в устата й, да й го извади. Тя го захапа страшно, но след малко повърна и взе да се освестява. Премерихме температурата след това, по съвет на личния ни педиатър, и температурата беше 37,5. Приеха ни в педиатрията на Гешов, но ни настаниха в гастрото, тъй като нямаше места в неврологията и за съжаление при нас не се весна никакъв лекар, освен като ни изписаха. На втория ден вдигна температура 37,8 и ни дадоха да пием антибиотик (аугментин) след като им казах, че една от сестрите предишната вечер е видяла бели налепи по гърлото, и понеже в кръвните изследвания има завишено CRР(16,28) казаха, че има ангина. На 02,07 ни направиха и ЕЕГ, което не се оказаха хубаво - пише слабо абнормен запис. На 3ти ни изписаха, дойде невролога най-накрая да ни види (детето не го видя, тъй като беше 15ч. и то спеше) и обясни, че най-вероятно става въпрос за фибрилен гърч, че ЕЕГ-то тряба да се направи след най-малко 2 седмици след гърча, даже най-добре месец, тъй като правенето му веднага не дава точен резултат, и ни изписаха ампула диазепам от 10мг.. като ни казаха ако се повтори гърча и не излезе около минута от това състояние, да й впръскаме ректално 2/3 от ампулата. Също така каза в никакъв случай да не бъркаме в устата, било много неправилно. Посъветвах ме се и с друг невролог (умишлено не споменавам имена) каза да чакаме и да направим контролното ЕЕГ след 30-я ден, но в тяхната болница. Направихме го на 08.08 -  беше идеално и заминахме за провинцията. На 13.08 обаче сутринта се събуди с плач за дядо си, мрънкаше (не се е драла) около 10 мин. и я изкарах на вън да го види (това се случва в 8.40-8-45 сутринта). А той като я видя,  каза спи ли ти се дядо, тя си затваря очичките – и на мен ми стана ясно какво се случва. Бързо я вкарах вътре, сложих я настрани приготвих нещата, видях че не излиза от състоянието и впръсках диазепама, и тя спа 2часа и половина,  и като се събуди все едно нищо не е станало. Педиатърката ни и доктора, който дойде да я види, казаха, че е най-добре да и се направи ЯМР, тъй като скенера облъчвам много и недавал толкова точен резултат като ЯМР. Върнахме се в София и вчера отидохме при другия голям специалист в тази област, като наприхме ново ЕЕГ – отново много добро. Той ни пита дали устата й е била стисната или отпусната, но след като предишния път каза, че не трябва да се пипа устата аз не проверих това, но като се замисля ми се струваше отпусната, но не мога да бъда 100% сигурна. При втория пристъп не стоеше с отворени очи, а директно загуби съзнание, нямаше никаква температура – само към. 14ч. Имаше 37,5 но дадох нурофен и спадна. Попитахме го за ЯМР, той каза че нямало смисъл от ЯМР. Каза че вариантите са ни два – или да почнеме да я лекуваме за епилепсия (никой в двете фамилии няма припадъци или пък епилепсия), като трябва да пие лекарства около 2г., но той не бил много съгласен с това, тъй като не се знаело втория припадък дали бил епилептичен, след като не съм проверила челюста, можело да е от реването, или от падането на кръвната захар. А втория ни вариант е да чакаме да видим дали ще  има трети припадък. Избрахме естествено втория вариант. Отново го питахме за ЯМР и отново ни каза, че който ни съветвал за него, да го направел той. И така, надявам се да сте ме разбрали. Сега въпроса ми е, какво ще ме посъветвате да направя, тъй като ми се вижда безумие да стоя и да чакам нов припадък, ако има такъв – при всяко едно позвъняване докато е навън с баща си или някои от другите, аз си мисля че има припадък, същото е и с мъжа ми. И все си мисля, ако има някакъв друг проблем, не е ли по-добре да се открие по-рано........
« Последна редакция: Август 16, 2013, 19:40:57 pm от Kristy_78 »