Здравейте д-р Бърди, имам нужда от съвет. Четейки по изминалите теми виждам, че отговаряте и помагате по всякакви въпроса, за това реших да се включа и аз. Ще разкажа подробно какво се случи, за да мога да получа съвет от вас или поне какво вие бихте направили на мое място.
Имам момиче на близо 2г. и 10 месеца. На 01,07, тази година получи припадък - стоейки на гърнето вечерта към 21ч. в един момент спря да е контактна, вдигнах я, беше с отворени очи, но все едно не ме виждаше и чуваше, беше абсолютно неконтактна. Докато се обувахме, за да тръгнем за болницата, затвори очи и се отпусна тотално. Брат ми, който я държеше в този момент, каза - май не диша, сигурно си е глътнала езика - и бръкна в устата й, да й го извади. Тя го захапа страшно, но след малко повърна и взе да се освестява. Премерихме температурата след това, по съвет на личния ни педиатър, и температурата беше 37,5. Приеха ни в педиатрията на Гешов, но ни настаниха в гастрото, тъй като нямаше места в неврологията и за съжаление при нас не се весна никакъв лекар, освен като ни изписаха. На втория ден вдигна температура 37,8 и ни дадоха да пием антибиотик (аугментин) след като им казах, че една от сестрите предишната вечер е видяла бели налепи по гърлото, и понеже в кръвните изследвания има завишено CRР(16,28) казаха, че има ангина. На 02,07 ни направиха и ЕЕГ, което не се оказаха хубаво - пише слабо абнормен запис. На 3ти ни изписаха, дойде невролога най-накрая да ни види (детето не го видя, тъй като беше 15ч. и то спеше) и обясни, че най-вероятно става въпрос за фибрилен гърч, че ЕЕГ-то тряба да се направи след най-малко 2 седмици след гърча, даже най-добре месец, тъй като правенето му веднага не дава точен резултат, и ни изписаха ампула диазепам от 10мг.. като ни казаха ако се повтори гърча и не излезе около минута от това състояние, да й впръскаме ректално 2/3 от ампулата. Също така каза в никакъв случай да не бъркаме в устата, било много неправилно. Посъветвах ме се и с друг невролог (умишлено не споменавам имена) каза да чакаме и да направим контролното ЕЕГ след 30-я ден, но в тяхната болница. Направихме го на 08.08 - беше идеално и заминахме за провинцията. На 13.08 обаче сутринта се събуди с плач за дядо си, мрънкаше (не се е драла) около 10 мин. и я изкарах на вън да го види (това се случва в 8.40-8-45 сутринта). А той като я видя, каза спи ли ти се дядо, тя си затваря очичките – и на мен ми стана ясно какво се случва. Бързо я вкарах вътре, сложих я настрани приготвих нещата, видях че не излиза от състоянието и впръсках диазепама, и тя спа 2часа и половина, и като се събуди все едно нищо не е станало. Педиатърката ни и доктора, който дойде да я види, казаха, че е най-добре да и се направи ЯМР, тъй като скенера облъчвам много и недавал толкова точен резултат като ЯМР. Върнахме се в София и вчера отидохме при другия голям специалист в тази област, като наприхме ново ЕЕГ – отново много добро. Той ни пита дали устата й е била стисната или отпусната, но след като предишния път каза, че не трябва да се пипа устата аз не проверих това, но като се замисля ми се струваше отпусната, но не мога да бъда 100% сигурна. При втория пристъп не стоеше с отворени очи, а директно загуби съзнание, нямаше никаква температура – само към. 14ч. Имаше 37,5 но дадох нурофен и спадна. Попитахме го за ЯМР, той каза че нямало смисъл от ЯМР. Каза че вариантите са ни два – или да почнеме да я лекуваме за епилепсия (никой в двете фамилии няма припадъци или пък епилепсия), като трябва да пие лекарства около 2г., но той не бил много съгласен с това, тъй като не се знаело втория припадък дали бил епилептичен, след като не съм проверила челюста, можело да е от реването, или от падането на кръвната захар. А втория ни вариант е да чакаме да видим дали ще има трети припадък. Избрахме естествено втория вариант. Отново го питахме за ЯМР и отново ни каза, че който ни съветвал за него, да го направел той. И така, надявам се да сте ме разбрали. Сега въпроса ми е, какво ще ме посъветвате да направя, тъй като ми се вижда безумие да стоя и да чакам нов припадък, ако има такъв – при всяко едно позвъняване докато е навън с баща си или някои от другите, аз си мисля че има припадък, същото е и с мъжа ми. И все си мисля, ако има някакъв друг проблем, не е ли по-добре да се открие по-рано........