Първото което сте написал според сегашните разбирания в микробиологията, въобще не е логичното, но не ми се спори. Хайде да не изкарваме, че на други места хората не се грижат за децата си,искат те да ходят болни и сополиви или пък че си оставят децата така, щото не могат да си позволят да ги лекуват. Застраховката ми е страхотна, всичко което съветвате е правено- без ефект. Както и да е, написах го понеже казахте че винаги било еди какси, за да кажа, че не винаги е така, при нас не беше и при децата тук не е,а не за да споря с вас и приключвам.
Освен 'разбирания" има и реалност. И тя не винаги съвпада с "разбиранията", за съжаление. Казвал съм Ви го доста пъти,че Медицината е изкуство, а не напечатана книга.
Въпреки тези мои схващания, рядко се налага да дадем повече от 4-5 АБ за първата година в ДГ.
А от втората и нататък, нещата наистина са по-добре. Имайки пред вид каква злоупотреба с АБ се шири в САЩ, не мисля че подохода, за който пиша, е толкова порочен.
Не съм казал че другите "не се грижат" за децата си- просто казах че Гърците не търпят нещата, за които пишете. И аз съм длъжен да се съобразявам, особено и щом за мен нещата излизат от границите на логичното.
Аз не признавам "авторитети" в работата си. Чета и слушам. Съобразявам се с нещо, ако самият аз намирам в него вътрешната си логика. Но работя както
АЗ лично смятам за добре. Нямам манталитета на "последовател" на "тенденции". Изпитвам определени резерви към световния Педиатричен научен "елит", макар и да намирам полезни неща и важни за мен. Разликата просто е че англосаксонския Педиатричен елит го уважавам, докато Източно -Европейския педиатричен елит го игнорирам, без да слушам даже, просто защото не вярвам да чуя нещо ново и свежо ВЕЧЕ, след десетилетия на безкраен интелектуален онанизъм и игра с нищото. Игнорирам с тъжна усмивка, така да се каже.
Тъжното е че, Англосаксонския педиатричен елит, независимо от нивото си е, толкова аморален и двуличен, че това понякога е нетърпимо болезнено.И контрастно на чудесното ниво.
Отдавна съм спрял да слушам с отворени уста когото и да е било, защото и съм чел доста, и опита се трупа.
А и съм разбрал много неща... .
Две основни мисли са за мен фундаментални:
* стъпаловиден подход, минимална употреба на ЛС.
* безкрайно и търпеливо изчакване на всичко, и за всичко.