о, бина, говори ми - моят излиза в 5.45 и се прибира след 21 часа. напълно знам за какво говориш. това, което ме спасява е, че почнах да уча едно нещо и всеки ден трябва един час и нещо да съм навън, та една приятелка гледа ади. за социален живот ми се брои да отида да напазарувам без детето
. но пък аз съм с едно, така че сигурно е по-лесно. аз се запознах с много хора покрай детето и макар, тук да е малко трудно и да трябва да си размените няколко мейла преди да се видите, като съберем децата някак е по-лесно. или аз съм от тези, дето предпочитат да ги оставят да се оправят сами. дано намериш някакво решение, че така не се издържа дълго.
а, сега се сетих за една книга, която може да ти помогне (да мислиш хубави работи за себе си) - what do mothers do especially when it looks like nothing - пак става въпрос за майки с по-малки деца (идеята е, че тогава е най-трудно), но мисля е хубаво четиво
боби, коя от двете е така? моята съм ти казвала просто си пищи, а като си реши нещо, няма отказване (в момента на мода са стафидите). моята тактика е ако не е супер неприемливо й давам каквото иска, ако е пробвам с разсейване (не винаги работи). иначе и аз имах едни два дни дето се усетих, че едвам не я зашлевих