о, жасмин, разбира се, даже сега има проблем, че децата нямат никакви "свободни от възрастни" пространства, а те са си нужни, но въпросът е, да са добре дошли в къщи. не знам романтизиране на миналото ли е, но сега като се замисля, еми нямаше никакъв проблем да изляза в квартала сама, че и без телефон, до строеж живеехме, цигански къщи отсреща на улицата, женският пазар на три минути. сега да ме питаш едва ли бих си пуснала детето. един автор, дето аз много харесвам, пишеше как купили на дъщеря му колело и всички много се радвали, докато не се усетили, че няма къде да я пуснат да го кара, а така също и, че няма други деца, с които да го кара. та излизали вечер, тя карала напред, той ходел след нея, за да покара тя малко и да си купи сладолед, уж, че е сама. много тъжно ми стана, но е така, аз не мога да си представя да я пусна сама, просто тук така не се прави, докато не са поне на 14-16, а те са си големи хора тогава, все пак. ще видим