Здравейте,има ли криза на 5 годишните,надявам се да е период,както бяха добри и послушни стана ужасно сменихме и страната,всичко е ново,сега оценявам детските градини по цял ден в България.

Според мен има значение и промяната, която сте направили. Далече от роднини и приятели.
Иначе аз съм забелязала, че колкото повече растат, толкова повече се "опъват" и са на контра, в опита си да завоюват повече права и по-малко задължения. Но с твърд курс и установени правила, засега успяваме.

Ох, убодохте ме по раната дето беше почнала да хваща коричка!
Почти всеки ден някой ме пита Вики нямали да има братче или сестриче? Айде за кога чакате?
А най ме боли Вики като ме пита. За капак има една песен със страхотна мелодия, много я харесва и постоянно я пее, а на мен ми е като сол в раната.

И двамата много искахме, мислехме, но шансът е О !!! Не съм готова за донори и това е! Едва ли ще се случи чудото от втория път! А бремеността ми беше чудна, въпреки фраксипарините, аспирините и всички пътувания и притеснения!
Здрави да сме!

А за кризите, всяка седмица е ново 20, ама така ще е!

http://www.dokumentalni.com/?p=2177 гледали ли сте този филм?

Много полезен филм 

4 години затвор за изпуснат инфаркт

най-после! за първи път чувам за осъден лекар за лекарска небрежност и грешка. много се надявам този сигнал да подейства мобилизиращо на съсловието, поне малко.

Ние се опитваме все още да се съберем след последната бременност. Истината е, че и двамата ужасно много се страхуваме, но и в същото време искаме. Ники започна да надува главата за "титичка или две титички" (сестричка). Но в тази криза, без работа съм от година, трябва първо да намеря работа и после, надяваме се сега ако започна този месец, на есен да започнем опитите

То това с искането е нон стоп. Мен последно ме питаха преди два дни кога ще си имаме две бебета... С тия две операции и терапията за Мила не знам дали бих се решила за трето, много ме е страх, а така да искаме и двамата Ама живи здрави, това да е...
Блу, тук от сутринта вали сняг и във фейса вече се появиха великденски зайци

Винаги съм искала поне 3 деца, дори като родих и лекаря ме пита как съм му отговорих, че следващото пак при него ще го раждам 
Повечето знаят, че 9 месеца след раждането забременях - на Великден си видях теста, бях изненадана, изплашена, но и безумно щастлива. Не съм се чудила какво да правя, щях да имам 3 деца, но уви. Цял месец ходих през ден да го видим, така и не се появи сърдечна дейност и 10г.с. ме изчистиха - кухо яйце. Обяснението беше, че заради кърменето и повишените нива на пролактина, яйцеклетката е некачествена. Имах тотална забрана за забр. поне 2 години, защото организма ми нямал да понесе още 1 бременност. 2те години минаха, но мен ме е страх, ударих 35г, а и незнам финансово как ще се справяме с още 1 дете... а толкова искам... страх ме е и отново да не влезна във филма да не става... а ако карам отново тежка бременност, тези двамата имат нужда от мен... много въпроси, на които нямам отговор все още, а времето минава...
Както викат старите хора: Хем ме сърби, хем ме боли 

Ох, май клуб трябва да направим - "Искам, но не ми стиска!" - ще е мотото. Аз всъщност така или иначе ще се хвърлям в опит отново по Фонда, но при мене са примесени желание, страх до известна степен, без да стигам до крайности и което е по-лошото - липса на вяра в успеха! С две думи - треска ме тресе, като знам, че тези дни ще ми се обадят за получаване на заповедта, а в събота на 30-ти имам час при д-р Персенска да обсъждаме как ще действаме, като я взема. Та така! Интересното предстои. А тъкмо бях постигнала някакво спокойствие и равновесие...

Аз уж съм решила твърдо да се откажа от второ, но пък постоянно сънувам, че съм бременна, луда работа! После пък си казвам - абе, ти докато се начудиш май по-скоро с внуче ще се сдобиеш. Последното има чудни предимства - хем се радваш на бебе, хем като те изнерви, си го връчваш на майка му 

Елфова, моя братовчедка и тя тъй се отказа от второ, че имаше голям син /та и лекарствата за инвитро си беше купила/ - уж баба щеше да става и кат се отказа, след 10-11 месеца роди      /на 43 години/

А иначе по темата - второто, ако дойде - нЕма да го върна, ама повече на процедури не се навивам 

Този уикенд е католическият Великден. Днес заекът донесъл на децата шоколад. А утре или в петък смятам да боядисваме с момъка яйца. Купила съм и едни като флумастери, с които се рисува. И най съм доволна, че нямах никакви проблеми да намеря бели яйца.
Ще ходим до морето, където ще бъдат и бабата и дядото. Ще могат да се порадват малко на децата. Само дето времето все още ще е скапано. Щяло и сняг да вали.  

Деси, днес мила се боядисват яйцата, или в събота, на Разпети петък не, не се прави нищо тогава.
Ние днес ще мажем.  И аз купих някакви фулмастри, специални за яйца. Имаме и еднин държач за яйцата, който се върти и не се налага те да се държат с ръце. много е удобен за децата.

Като сте захванали темата - да се отчета и аз.  Още с раждането на сина ни, бях сигурна, че искам да имаме още деца. Мъжът ми също иска. "Поръчали" сме си сестричка. Очакваме към края на лятото да ни извикат за заповед от ФАР, пък каквото е рекъл Бог. Само където, колкото повече време минава и се доближаваме до процедури и т.н., толкова повече ме обзема шаш и паника. Въпреки, че на практика почти никакви сериозни проблеми не съм имала (като изключа леката хиперстимулация). Бременността ми също беше без никакви сериозни проблеми - ходих си на работа до 45 дни преди термин. Но си ме е страх от процедурите и всички въпросителни всързани с тях и евентуалната бременност. Поне съм спокойна, че ако ни сполети втори път неземното щастие да станем родители, вече няма да съм такова нищо незнаещо кълбо от нерви. Или поне така се надявам. 

Винаги съм искала поне 3 деца, дори като родих и лекаря ме пита как съм му отговорих, че следващото пак при него ще го раждам 
Повечето знаят, че 9 месеца след раждането забременях - на Великден си видях теста, бях изненадана, изплашена, но и безумно щастлива. Не съм се чудила какво да правя, щях да имам 3 деца, но уви. Цял месец ходих през ден да го видим, така и не се появи сърдечна дейност и 10г.с. ме изчистиха - кухо яйце. Обяснението беше, че заради кърменето и повишените нива на пролактина, яйцеклетката е некачествена. Имах тотална забрана за забр. поне 2 години, защото организма ми нямал да понесе още 1 бременност. 2те години минаха, но мен ме е страх, ударих 35г, а и незнам финансово как ще се справяме с още 1 дете... а толкова искам... страх ме е и отново да не влезна във филма да не става... а ако карам отново тежка бременност, тези двамата имат нужда от мен... много въпроси, на които нямам отговор все още, а времето минава...
Както викат старите хора: Хем ме сърби, хем ме боли 

Мими, аз не съм знаела, че си забременявала след момчетата.
В не помня коя тема вече като питах не пречи ли кърменето на последващата бременност, точно това имах предвид като питах за високия пролактин.
И аз се вълнувам много за следващо детенце. Живот и здраве януари  2015г (да наваксам малко с осигуровките на работа) сме решили да вадим вече човечета от фризера. Много странно... знам, че са създадени вече, просто трябва да си прибера още 1 или 2 и нямам търпение. После знам, че  ще ме обземе депресия и въпроси какво да правим с другите, аз си ги имам за деца, не за ембриони. Тъжно ми е нещо като се замисля за това. Чудя се от време на време дали ще се справя, чисто физически в къщи като виждам сега как съм през деня с Дани, но нямам търпение да минава времето.. В успеха съм сигурна!
Мими, какво значи, че организма ти е нямало да понесе в рамките на тия две години бременност? С какво има връзка- твой някакъв проблем, това че си износила близнаци, аборта или хормоните нещо заради кърменето?

Мишле, всичко изброено от теб взето заедно. Прекалено изтощен ми бил организма и една следваща бременност толкова скоро е по-вероятно да не стигне до края, а в по-лошия случай и аз да не издържа здравословно износването. Но вече минаха 4 години и съм корава като кобилка  само че остават другите въпросителни.

Трудничко би ти било, ако нямаш помощ. Защото са ти почти на по пет и ако скоро забременееш, горе долу с малко бебче ще имаш и първолаци.
Лудница хихихих
Аз мисля, че човек, докато не бъде поставен в екстремна ситуация, не си вярва, че може да се справи с нея. Можем да се справим с много повече само се иска да пристъпиш към желанията си. Стискам палци, Мими!

Ох, май клуб трябва да направим - "Искам, но не ми стиска!" - ще е мотото.

Пишете ме и мен. Мъжът ми много натиска за второ, мен ме е шубе - хем искам, хем ме е страх. Имахме луд късмет с първия опит, но не знам дали психически ще мога да понеса неуспех и последващи опити... (а и финансовата страна) Освен това не съм сигурна, коя е най-добрата разлика във възрастта - по-малка или по-голяма.
Много въпроси...

Трудничко би ти било, ако нямаш помощ. Защото са ти почти на по пет и ако скоро забременееш, горе долу с малко бебче ще имаш и първолаци.
Лудница хихихих

На Мими - трудничко?!?!?! Неееееее! Тя кат яхне метлата - бебето самО ще си хапва даже  , че и памперса ще си смени     
Само финансите, ако не ги притесняват, че и те не са за подценяване 

Оф, на утрешния ден, преди 3 години ми беше трансфера, а утре Злато прави 2г и 6мес.. Ако не са ми толкова проблемни бремемнностите, бих се навила на още една, но....... Нееееееее! Вижте само по колко време ги нося бебетата 

ХИхихи, на мен трансфера ми беше точно след три дни, преди две години. Винаги се сещам на този ден

На Мими - трудничко?!?!?! Неееееее!..

Ми глези се тука нещо.... нямала да може  Батковците на такъв ред са научени, че бебето ще се строява в три редици- хем от тях, хем от майка им 
Обаче ако момиченце, Мими, представяш ли си, тия двамата как ще я пазят лелеее 
Аз се размечтах, ти още не знаеш искаш ли, обаче аз чертая бъдещето ти 

 
Абе аз искам бе, кой е казал че не искам, ама както вика Хоупчето - не ми стиска май  Не ме притеснява гледането физически на бебе, а финансово и износването де. То май туй е основното.