Вземете да прочетете коментарите под видеото и ще видите колко сме толерантни....

Аз те разбирам и без да ги чета. Разбери и ти какво имам предвид - българинът само плямпа - реални прояви на етническа нетолерантност са рядкост в сравнение с много други държави, което е по-важно.

Затова и казах, че за съжаление, е по същия този начин толерантен към другите, важни за мен неща - безхаберието относно глупостите на политиците и лошите услуги които плащаме всеки ден /примерно/.

пп Той и в момента "линчува" Сидеров, ама от компа на дивана, в интернет. Дам, същият този толерантен българин.

Аз, като представител на друго малцинство, да взема да се намеся  .

Арменското училище /говоря за Пловдив/ е построено и дарено от заможни арменци още през 1942 г., после е отчуждено през комунизма и върнато през 1990. Цялата програма и учебници се спуска от Министерството на Образованието, но изучаването на майчиния език е по желание, а учебниците и помагалата се осигуряват от дарения от целия свят от хора, които държат да се съхранят езика и културните традиции сред поколенията.

Никога не съм се чувствала с накърнени "права и свободи"  , никой не се е отнасял дискриминативно и нетолерантно заради етноса, към който принадлежа. Това ме кара да съм убедена, че проблемите са именно на политическо равнище и нямат нищо общо с нас.

Цитат на: denisa в Май 29, 2013, 16:28:26 pm

Вземете да прочетете коментарите под видеото и ще видите колко сме толерантни....

Аз те разбирам и без да ги чета. Разбери и ти какво имам предвид - българинът само плямпа - реални изяви на етническа нетолерантност са рядкост в сравнение с много други държави, което е по-важно.

Затова и казах, че за съжаление, е по същия този начин толерантен към другите, важни за мен неща - безхаберието относно глупостите на политиците и лошите услуги които плащаме всеки ден /примерно/.

пп Той и в момента "линчува" Сидеров, ама от компа на дивана, в интернет. Дам, същият този толерантен българин.

 

 

Цитат на: denisa в Май 29, 2013, 16:28:26 pm

Вземете да прочетете коментарите под видеото и ще видите колко сме толерантни....

Аз те разбирам и без да ги чета. Разбери и ти какво имам предвид - българинът само плямпа - реални прояви на етническа нетолерантност са рядкост в сравнение с много други държави, което е по-важно.

Затова и казах, че за съжаление, е по същия този начин толерантен към другите, важни за мен неща - безхаберието относно глупостите на политиците и лошите услуги които плащаме всеки ден /примерно/.

пп Той и в момента "линчува" Сидеров, ама от компа на дивана, в интернет. Дам, същият този толерантен българин.

Елфи, така е, права си 

Аз, като представител на друго малцинство, да взема да се намеся  .

Арменското училище /говоря за Пловдив/ е построено и дарено от заможни арменци още през 1942 г., после е отчуждено през комунизма и върнато през 1990. Цялата програма и учебници се спуска от Министерството на Образованието, но изучаването на майчиния език е по желание, а учебниците и помагалата се осигуряват от дарения от целия свят от хора, които държат да се съхранят езика и културните традиции сред поколенията.

Никога не съм се чувствала с накърнени "права и свободи"  , никой не се е отнасял дискриминативно и нетолерантно заради етноса, към който принадлежа. Това ме кара да съм убедена, че проблемите са именно на политическо равнище и нямат нищо общо с нас.

Това да се изчете внимателно!, Евала, Ели!
пардон, Браво

Елфи, 

Този проблем не е от вчера.

Майка ми е била учителка в разградския край на деца в първи до трети клас началото на 70те. Още тогава много от децата там не са знаели български и й е било трудно да ги учи да четат и пишат. Разказва, че директорът на училището, етнически турчин, е саботирал основни постановки на социалистическата образователна система.

Имам приятелка от Кърджали, чиято майка дойде в Щатите преди десетина години да помага с гледане на внуче. Жената не говореше български, само турски, а дъщеря й има докторат по химия от Софийския университет.

Докато всяко семейство не приеме, че българският език е условие за добра работа и лично развитие,  интерпретации на тема "права и свободи" ще са прах в очите за едни и повод за раздор за други.

Потвърждавам, че чужденците в Щатите си плащат и организират сами училища за роден език. Имаме си българско школо във Филаделфия. Зная също, че не можем да се мерим с китайците, които не само ги имат, но и мъкнат децата си там на всяка цена всяка неделя, въпреки че децата това го мразят от сърце.

Понеже аз бях причината да има лавина от постове и да има недоволни съфорумки, държа изрично да подчертая, че нямам нищо против хората от различни етноси. Живея с много и различни - от индонезийка, през японка, до туркиня и нямам проблем с нито една от тях. И всичките те, както и аз, представете си, говорим на немски, по простата причина, че живеем в Германия. Не смятам, че е правилно това, което се опитват да прокарат като идеи, дори и за 4 часа. Недопустимо е и по принцип в нормалните и цивилизовани държави не се прави. Да дам пример носенето на хиджаб и строенето на джамии в Швейцария, липсата на новини, депутати и училища в Германия, както и задължението да се говори на френски във Франция - въпреки че има изключително много араби. За мен след като си роден в една държава, то значи това е родния ти език, вече при смесени семейства, самото семейство си поема ангажимента да учи децата си на езика, на който говори другия родител.
Повдигна се въпроса за начина, по който ние учим децата си - имаме родителски комитети, които правят всичко възможно да има училища. Събираме пари за учебници, за наем, за база, за пособия, учителите работят почти на доброволни начала и срещу минимално заплащане. Всеки един от нас краде от свободното си време, тъй като училището е предимно в събота, за да може детето му да учи езика и да се чуства добре в родните ни държави. Никой от нас не се е притръшкал, че видиш ли правителството на Федералната република ни създава спънки и децата искат да учат наравно с другите езици и български. Такива училища имат в момента гърците, холандците и японците. Като представете си, тяхните правителства са отделили пари и инвестират в техните училища, децата получават дипломи, могат да приравнят изпити и да имат същото образование като съучениците си в родните си държави. За разлика от нашето, при което ние сме принудени да се чудим как да оцелеем и как да дадем някаква основа на децата си. И това на фона на учебници и часове по турски. Сори, ама съм против, колкото и да съм толерантна. Ще ходят и вашите, като моето в съботно-неделно училище. Ще правите това, което и ние правим, за да оцелее нашия език.

Ще правите това, което и ние правим, за да оцелее нашия език.

Малко в страни от темата, ама понеже и ти не живееш в България. От както имам деца много неща ми се промениха, промени ми се и начинът на мислене. Разбрах и приех, че въпреки моите усилия, тези деца няма да продължат българското. Ние може да се трепем да ги водим по български училища, но там ( нали ги гледам) българчетата в междучасието си говорят помежду си на английски. За тях българското никога няма да е това, което е то за нас. Всичко за което се трепем да ги учим , ще умре с нас или в най-добрият случай с тях.  Та понякога се чудя какъв е смисълът. Аз не искам те да се чувстват чужденци в родината си. За чий ше ги уча на това колко  велика е била България при Крум, ако те никога няма да е чувстват като своя родина. Ей такива тежки мисли са ме налегнали в последно време и ми е доста криво. Но от друга страна все пак за мен е по-важно децата ми да се чувстват на мястото си, от колкто да продъжат традициите с цената на това да се чувстват чужденци. Не знам.... ти мислила ли си по този въпрос?

П.П. И не ги разбирам турците - зорлем се правят чужденци в родината си, че хем няколко пололения са родени тук, не е като да са деца на имигранти. 

Боби - праволинейна както винаги  Лаишкото ми мнение на неемигрант по твоя казус е - не залагай на "програма максимум", нито пък "зачерквай опция". Ти все си в крайностите. Или те двете ще са българки колкото теб, или ще са американки, по средата  - няма и не може да има... Не е така. Говори си им на български, ненатрапчиво ги запознавай с историята, културата, традициите у нас, както се казва, ако можеш да ги зарибиш и на самите тях да им е интересно малко от малко. Опитай да събудиш интерес, пък ако успееш - може и БГ училище като допълнителна опция някой ден, както тръгне. Не може и не е нужно те да бъдат българки колкото вас, защото реално те не са, само по гени. Но колкото успеят да попият - все е от полза за тях самите. Това е познание, това е друга култура, само ще ги обогати. Тръгнеш ли да го набиваш амбициозно и на всяка цена, като учебник по алгебра - ще са ти контра, отсега ти го казвам. Да си кажеш, че е безсмислено - също е глупаво според мен, знаеш ли ги кое ще ги влече, как и защо някой ден...просто остави нещата да се случват и действай според моментните реакции на децата според мен.

Относно бистрената тема за турския език в училище... В коя да е държава - има официален език, има и редица малцинства. Какъв процент от населението било някое малцинство /уточнявам, че към момента в България - няма ни една етническа група призната като "малцинство" официално, вкл. турците, понятието се ползва разговорно само/ - няма никакво значение. Не се правят изключения в образователната политика, защото като направиш за едни - създаваш прецедент и всеки 5 човека от друг етнос населяващи държавата могат да искат същото. В държавните И частните училища и университети в България - езикът на преподаване и учебната програма се съгласува и одобрява от МОН. Ако кое да е т.нар. малцинство у нас, желае да обучава децата си на "майчин език", история в детайли, фолклорни традиции и пр. - това следва да се прави с частни инициативи и частни средства. Казвам КОЕ ДА Е, не само турското. Да си съберат средства, да си създат база, или да наемат, да водят децата си на такова училище в почивни дни - няма проблем. Вкл. този тип училища - подлежат на някакъв държавен контрол, за да е сигурно, че се учи там каквото е заявено, а не им набиват радикален ислям примерно, или нещо друго, ако е за друг етнос. Турция е свободна да финансира подобни училища, ако иска, но те да си работят под надзора на българската държава. Както българските училища от подобен тип по света - работят под надзора на съответните институции, в държавите в които ги има. Няма анархия и "ма мен така ме кефи" никъде за тези неща.

Българските турци, както и всички други български граждани, с различен етнически произход - се ползват от правата, които имаме ние - етническите българи. Привилегии - никакви не им се полагат, по никакъв повод. Както не се полагат и на никой от нас.  Редно е да не бъдат възпрепятствани в САМОФИНАНСИРАНИ, в рамките на зконите ни и не антидържавно насочени дейности било за образование, за запазване на традиции, каквото щат... Но за собствена сметка и "прозразчно" както е прието да се казва т.е. подлежащо на контрол от страна на нашата държава. Понеже точно за този етнос, както и за доста от циганите - имаме огромен проблем с ислямизацията  /което е проблем за целия цивилизован свят напоследък/ и си трябва баш строг контрол - език ли учат, танци ли, или зубрят Корана и се занимават с дивотии. Ако е първото - аз нищо против нямам да го правят по посочените механизми. Не само за т.нар. турци, а всички малцинства у нас. Да имам против това - значи да имам против българското училище, което посещава Алекс на Ганка и всичките подобни по света, което е абсурдна позиция.

Въвеждането за изучаване, финансирано от държавата на каквото и да било, извън предвиденото за всички български граждани, БЕЗ оглед на етническия им произход - за мен е неприемливо.
Който иска детето му да учи турски, руски, китайски...какъвто там е майчиният език на родителите, или бабите, или прабабите - да си стяга гъза, да набира средства, да търчи по ведомствата да прави училище по каналния ред и така. За своя сметка, или да търси спонсори. Така е нормално, европейско, щатско, к'вото щете - в общи линии уж цивилизовано. Да не им се пречи. Не, не им се пречи, ама не сме и длъжни да ги чешем дето ги засърбяло. Все едно за кои говорим, пак подчертавам.

И в тази връзка, че пак до училище опира все - хроничната тема за религиозното обучение и дали да се вкарало в светските училища под някаква форма... Ми не!!! Векове драми и абсурди из Европа са били, да се раздели държава и църква - при нас мине не мине...ма БПЦ искала... Ми БПЦ искала, ми Мюфтийството като поиска и то, ми Евангелистите, ми Адвентистите, ми всичките законно функциониращи у нас секти?!!! Както с училищата за "майчин език", така и с религиите е за мен положението. Всяка църква да си прави там някакви курсове за запознаване на децата със съответната религия, родителите АКО искат - да си водят децата в извънучебно време - тяхна си работа. Аз например не съм религиозна и бих била меко казано разтревожена, ако в училище  Дани има час, в който му набиват за грехове, мъки и страдания по същия начин по който му набиват и азбуката...

Изобщо от цялата тази тема... крайно време е у нас да се спре с това - всеки да си натриса болните амбиции и лудости по някаква тема на държавната хазна /щото това е главният мотив/, криейки се зад някакви "европейски ценностти", кухи фрази и фалшива загриженост за някого. ДПС искали турски в училище, че да не им дискриминираме елктората уж, БПЦ иска вероучение в училище, че да не ръсне кинти да си направи свои структури за целта, не е друга причината...и докато всички се занимаваме с такива безумия 20 И години - драгите абитуриенти завършват абсолютно неграмотни и то на елементарно ниво. Щото вместо да се разправяме по какви учебници учат, как и защо по методи от времето на баба ми....ние все с тъпотии се разправяме. Дето да ме прощавате всички - хич не са ни на дневен ред, нито са ни били някога.

Боби - праволинейна както винаги  Лаишкото ми мнение на неемигрант по твоя казус е - не залагай на "програма максимум", нито пък "зачерквай опция". Ти все си в крайностите. Или те двете ще са българки колкото теб, или ще са американки, по средата  - няма и не може да има... Не е така. Говори си им на български, ненатрапчиво ги запознавай с историята, културата, традициите у нас, както се казва, ако можеш да ги зарибиш и на самите тях да им е интересно малко от малко. Опитай да събудиш интерес, пък ако успееш - може и БГ училище като допълнителна опция някой ден, както тръгне. Не може и не е нужно те да бъдат българки колкото вас, защото реално те не са, само по гени. Но колкото успеят да попият - все е от полза за тях самите. Това е познание, това е друга култура, само ще ги обогати. Тръгнеш ли да го набиваш амбициозно и на всяка цена, като учебник по алгебра - ще са ти контра, отсега ти го казвам. Да си кажеш, че е безсмислено - също е глупаво според мен, знаеш ли ги кое ще ги влече, как и защо някой ден...просто остави нещата да се случват и действай според моментните реакции на децата според мен.

Ами не напротив, аз точно това правя. Не съм на крайностите - как пък го каза. Може да съм за точно изразяване, това е съвсем различно, но в почти всяка сфера мразя крайностите и моят живот каквото и да правя е било балансирано ( е с разни тийнеджърски изключения ).Просто гледам усилията на други родители да накарат децата си да не се чувстват американчета и се чудя дали това, за което в България и познатите тук им ръкопляскат, всъщност не е стремеж на техните болни амбиции и по-лошо за децата, от колкото ако ги оставиш така , както ти казваш.  Виждам и мъжът ми, опитва се да ги учи на някакви неща, които са важни за него и му е неприятно, като се опитвам да му обясня, че за тях тези неща няма да са важни. Те никога няма да разберат какво е било за мен примерно да нося мартница, въпреки че им я слагам. Никога няма да схванат носенето на свещта на Великден до в къщи, макар да ходим на църква тогава.  А аз вече се примирих, мина ми този период като че ли.  А иначе  само на български им говоря, поправям ги, двете разбират и двата езика и знаят вече къде кой да употребяват, дори и да са няколко думички ( при Андреа). Така че точно това правим, но се чудя дали въобще да ги мъкна по български училища. Аз да четат и сама мога да ги науча, не знам дали има смисъл да го правя така, че да им е почти неприятно, понеже все пак е събота, докато другите не учат, моите да трябва да ходят на българско училище - не знам , тъпо ми се струва някакси. Тук миналата година отвориха българско училище, аз бях много ентусиазирана, защото до сега такова нещо нямаше, член съм на фондацията, за да подрепяме малко и финансово, но като става дума з амоите деца се чудя дали да ги пращам въобще. Не искам, както ти казваш, да го набивам амбициозно и на всяка цена.

Сега си спомням, че мои съученици - турци, около 90г. посещаваха часове по турски език. Явно са им дали възможност в даден момент. За първите 2 урока бяха много ентусиазирани, дори на нас показваха какво учат и пишат, после всичко умря. Е не виждам смисъл държавата да финансира нещо такова. То учебници, то специалисти и накрая големите мераклии да им мине мерака за 1г примерно. И аз мисля, че като искат толкова, да си се финансират.

Боби, не е задължително да е насила българското училище. В "наше село" има бг училище, което развива голяма културна дейност, чак се учудвам - то са тържества, Баби Марти, Цветница, Великден, 24 Май с голям концерт и какво ли още не.  (Учителите май работят безвъзмездно, учебници всеки си осигурява от България) Ами гледам децата с голямо удоволствие ходят, даже по-големи, дори тийнейджъри. Те в общи линии се познават децата и са си приятели, така се виждат през неделя за по няколко часа и си поддържат връзка. Е, в междучасието говорят на английски, ама иначе в час си сричат прилежно на български. Пък и то сякаш повече не се иска. Аз специално за моето това ще искам - да може да говори, да чете и пише на български. Не за друго, ами, за да се разбира с баби, дядовци, лели, чичиовци и братовчеди (въпреки че едните братовчеди в Германия и дума български не разбират). Та може и да им хареса на момичетата като му дойде времето

И какво излезе от цялата работа, че голяма част от българите емигранти са съгласни да бъдат "претопени" в чуждите страни, за да не ги смятат за чужденци, но пък са против това да стане  с турците в България, които дори не са и емигранти...
Интересна позиция...

Боби, моето лично мнение е, че трябва да пратиш децата си на българско училище, щом ще имаш такава възможност. Опитай, може да им стане интересно. Няма как да знаеш, ако не ги "натиснеш" 2-3 уикенда поне да изкарат.
А за Крум няма как да ги научиш. Те трябва да прочетат.
Нека да говорят, пишат и четат перфектно на български, пък от там нататък сами ще си четат и ще си търсят информация и за Крум, и за Симеон... и за Левски. Но първоначалния интерес трябва да го запалиш ти. Историята ни е една голяма и интересна приказка, сигурно ще им стане интересно да четат.

Боби, аз моя личен катарзис по този въпрос съм го изживяла. Моите деца се самоопределят като германци за съжаление. Но това не означава, че аз трябва да им помогна да се претопят. Смятам да им дам основата, върху която стъпят и да бъдат космополити, за да могат те сами да се самоопределят. Не смятам да ги ограничавам в нищо и смятам да работя с тях, за да ходят на училище и да възпитам в тях любов към родината ми. Те ще решат как да продължат нататък, но аз искам те да знаят и да помнят това, което аз зная и помня. Дали ще успея, само времето ще покаже. Знам само, че всеки един език е богатство и няма да им навреди да знаяат български, както и да познават историята си.

Никога няма да схванат носенето на свещта на Великден до в къщи, макар да ходим на църква тогава.

защо мислиш така? ти как си схванала същото действие? по същия начин - защото си го гледала години наред, показано ти от родителите ти...

защо арменците, гърците, поляците успяват да запазят принадлежност, обичаи, религия, език и ритуали, а българите се претопяваме така успешно? щом те могат, а ние - не, значи има нещо, което може да се направи и нещата не са безнадеждни.

п.п. имам доста примери от личния си свят на хора, постоянно устроени в чужбина, чиито деца са успели да запазят владеенето на майчин език и интереса към родината на своите родители. при теб има утежняващия фактор, че почти не можете да се прибирате в България - иначе това е много силен подпомагащ елемент за запазването на идентичността.

Боби, както са писали и по-нагоре - вашето българско училище там, по-скоро има функцията да запознае децата с българската култура и традиции, под формата на игри, представления и общо взето забавни за децата неща. Едва ли ходенето там е подобно на ходенето на нормално училище, та чак да е голяма мъка за тях... Просто опитай, като му дойде времето, пък ако все пак виждаш негативна реакция от тях - винаги могат да спрат да ходят. Просто преди да си опитала - не може да знаеш какво и как.
Не мисля, че те ще имат проблем с това да се чувстват американки, само защото владеят добре още един език, запознати са с произхода на мама и тати, знаят поне основни неща за страната в която са родени родителите им и в която имат роднини, в която дори рядко - все пак ще идват... Точно пък в САЩ, където е толкова шарено и е пълно с емигранти от целия свят - изобщо не виждам резон да очакваш от тях "криза на идентичност", ако имат едно добро ниво на познаване на български език, история, традиции... Даже си мисля, че като поотраснат и започнат да разбират повече - ще им е удоволствие, че произхождат от държава в Европа, която въпреки всичките си сегашни негативи - все пак е древна, с внушителна история, със сериозно културно наследство... Неща, които пък САЩ - няма, поради факта, че е доста по-млада държава.
Номерът е на какво ще наблегнеш ти, като говориш за България, към какво ще насочиш вниманието им, върху какво ще акцентираш, за да запалиш интерес и любопитство у тях. Успееш ли веднъж - те после сами ще се интересуват си мисля. Историята например - не е нужно да бъде предавана сухо и академично, както преподаваха на нас навремето, та да те отегчат до смърт.  Спокойно можеш да им разказваш най-значимите моменти, случки и да споменаваш най-значимите личности под формата на приказка, точно както би им прочела/разказала "Червената шапчица". Хем ще им е интересно, хем ще помнят така без да се чувстват насилени. Моя приятелка, която живее в Брюксел от много години и има почти 5-годишно момиченце - прилага подобен подход. Понеже детето и без друго е претоварено и по стечение на обстоятелствата се налага да борави с 4 езика едновременно на тази крехка възраст, тя прецени че още едно училище идва прекалено. И както малката си играе с Барби и замъци, майка й и показва снимки на крепостта "Царевец" и под формата на игра/приказка - обяснява какъв е този замък, къде, защо, какво, кой...просто най-важното и смилаемо за възрастта й. И детенце така си запомня, знае. Понеже таткото е грък - по същия начин и за Гърция процедират. Започнали да й четат "Старогръцки митове и легенди", като приказка, после й показват разни исторически обекти свързани с персонажи от книгата - снимки на Акропола, на планината Олимп... Не е невъзможно Боби, както казах въпрос на подход е всичко. Детето изобщо не се чувства "чуждо" в средата, която обитава, въпреки че при нея е още "по-шарено" положението с произхода. Като пък се засекат у тях двете баби, всяка от които говори и разбира само родния си език - на малката й се спира тока да им превежда една на друга и затова не иска и двете да им ходят на гости заедно, "че се уморявала"...