По-същественият момент е, че ако в яслата могат да приучат Дани да заспива сам примерно, то там не го постигат с магия, а с принуда.
Джибруле, не мога да те изчета, другарко, но ето тоз абзац в началото ме спря и не мога да не изкоментирам, че си в голема грешка.
в яслата научават Дани не само да заспива сам, но и да се храни сам, да се облича сам, да си подрежда дрехите сам, и да прави още куп други неща сам, но не с принуда, а с комбинация от няколко фактора, които на теб ти липсват.
моите думи ще ги потвърдят много майки на по-големи деца, които са установили, че отрочето им в градината си яде само всичко, съблича се за норматив, подрежда си дрешките на столчето, мие си ръчичките, само си бърше дупето и прочие, а като се прибере у дома при мааамааааааа, изведнъж забравя всички тия умения 
Ами
Джам, аз нищо по-различно от теб не казвам относно посещението на ясла. /разбирам, че е дълъг поста и нямаш време да го четеш/
Да, принудата не е винаги лошо нещо и редица навици не се усвояват с чакане детето да се сети само. Та, или аз трябва да го "принудя" моя син да прави това, това и това, или в яслата ще го "принудят". И в двата случая ще е в комбинация с други мерки разбира се, но принуда все някаква ще има. Аз казвам, че сгреших много "вдигайки ръце" на тема спане и хващайки се за теориите, че това си било период и ще си отмине сам т.е. не се намесих, не се налагах, не принуждавах и сега се "радвам" на резултата. За всичко останало, за което взех мерки - нямам проблем. И ръцете си мие, и зъбите си мие, и сам се храни, и дрехите си тръгва да прибира /е, не ги сгъва още, ама това от ЕГН-то/, обувките си обува и събува сам, та и рядко бърка коя на кой крак е, играе си и комуникира с други деца, все едно винаги с деца е бил край себе си...
Значи не е да не мога да постигна желаните резултати отглеждайки го у дома. Очевидно мога, когато взимам съответните мерки. Както ги взимат и в яслата хората. За мен по-важно е аз да го науча на еди какво си и именно у дома да се случват нещата по определен начин, защото за мен това е главното и в битов аспект ми е нужно. Да спи в яслата, да прави в яслата не знам си какво, което аз у дома не успявам да го накарам и да си го взема вечерта и както сама казваш да има: "сега при мамааааа пак мога да не спя" /или каквото е там проблемното/ - кел файда.
В предългия си пост казах, че не съм против ясли и градини по принцип, а че конкретно в моя случай и с моя проблем - не в тях е решението. То си е в моите ръце и винаги е било в моите ръце. Че аз съм била достатъчно "зелена" в точния момент, да не "принудя" детето си да заспива по определен начин...грешка на растежа, както се казва
и сега ми избушва нервите точно тази ми грешка. Та чистосърдечно посъветвах майките, които сега са в такъв етап - да не я допускат същата, за да нямат в бъдеще напълно излишни нерви за нещо, което спокойно могат да си спестят. Всички искаме да сме "бели и добри" и децата хем да имат еди какви си навици и режим, хем да ги докараме дотам нещата без никаква принуда от наша страна. Ама тая не става просто. В яслата нищо кой знае колко по-различно не правят от това, което и ние можем у дома /въпреки някои разлики в механизмите по които се случват нещата/. Просто ние, особено дето сме с първо дете - сме далеч по-колебливи, далеч "по-щадящи", далеч по-склонни да търпим дадено поведение до безкрайност и да намираме оправдания за същото "от космоса", защото ни било жал че детето ревяло и ни друсат майчини страхове как ще го травмираме трайно с едно, или друго. В яслата - хората са виждали ей такива "принцове и принцеси" като нашите бол и нямат грам колебание как да постъпят с тях, че да постигнат желаното. Не е, че желаното не може да бъде постигнато и у дома, при нужната решимост и яснота на родителя, кога какво да прави и на кое как да реагира.
Фуси, като дете ходило на ДГ, мога да кажа, че нищо от моите добри навици не е възникнало от посещенията ми там. Там просто си пребивавах денем, при това винаги ми беше безкрайно неприятно да бъда там. Та всеки случай сам за себе си.
В първи клас не ми беше кошмарно, просто ми беше скучно, защото можех да чета две години преди някой да ме кара да сричам, умение което дължа на баба си /лека й пръст/, не на ходенето на ДГ примерно.
П.П. Изобщо не ми е било предмет на предишния километричен пост, да обсъждам плюсове и минуси на посещението на детски заведения.
Нищо не е само черно, или само бяло, пък и зависи от конкретното дете все пак, дали за него ще има повече ползи, или просто няма да има такива. Дала съм и пример как за конкретно дете - ползи няма, както и за родителите му. Аз хубУУУ нямам личен опит, ама други хора имат, не е като да не съм видяла с очите си картинката.
Единствено по въпроса "родителски нерви" ми беше мисълта от самото начало на тази тема. А именно - каквото е "във властта" на родителите - да се прави и то навреме, за да няма "излишна драма", освен неизбежната с деца. Щом на ясла, или на ДГ детето може да се приучи да спи, да се храни само, или каквото там искаме - то може и у дома. Стига родителите да проявят воля и да не изпадат в постоянни колебания, страх и "жалостивост", което мисля повечето от нас правят волно, или неволно и оттам - куп напълно излишни нерви и проблеми.
