Относно "периодите на децата", моичкият поне няма "излизане от период", има само "влизане в още един период" т.е. става още по-весело.
Първо приспивах и не го оставях сам, защото рефлукс, защото е малък, защото не може да каже защо реве, защото да не го насилвам да спи в кошарата, все пак малко бебе не може да си каже защо реве и от какво му е криво, да не се чувства отхвърлен от мама, несигурен и пр. Понастоящем - имам дете, което си отваря хладилника, избира си ядене и се самообслужва, но не желае да спи нито само, нито в легло различно от моето. И не просто претенции да е в моето легло, а задължително трябва и аз да съм там, приспивам всеки път по 40 мин. и в момента в който се измъкна и усети, че ме няма - взима си партакешите и пристига там където съм аз. Нито реве, нито пищи, нито си мисли, че е оставен сам и мен ме няма у дома, че да е притеснен - напротив. Идеално знае, че съм в съседната стая и просто идва там и ме поставя в следното положение. Или ще седи да се цъкли до сред нощ, понеже аз не съм си легнала /което хич не е полезно за него/, или просто ще трябва и аз да си легна, ако искам и той да спи. Няма средно. Няма и никакви изгледи да размисли по този въпрос точно - баш напротив. Все по-лошо става, защото доскоро поне се навиваше да иде да си легне с майка ми, ако тя е минала през нас, а сега - не. Може с майка ми, ама трябва И аз да ида. Снощи пак пореден цирк по въпроса и поредно заспиване в 12.30 с хиляда кандърми. Освен това сега е решил, че няма да спи в спалнята, а на дивана в хола. Какво ли не опитвах вече. Загасям всичко, обличам си пижама и аз, водя го в спалнята - изобщо пълна демонстрация, че лягаме и двамата и край на купона. Е, ако е решил друго - просто става, отива до вратата и се настоява да отидем оттатък и това е. Десет пъти връщам в леглото, уговарям, гушкам, правя се на заспала, на умряла - цъ. Ръчка, бута, говори ми и си знае неговото. Ами след един час такива изпълнения, не се изнервям, ами ми идва направо да го стисна за тънкото вратле
и накрая се предавам и става на неговата. Каква ми е алтернативата? Да крещя, да ударя, да го заключа в спалнята и да го принудя да стои там и да реве докато гибердяса и заспи от изтощение? И това не е вариант.
Ако се бях "прежалила" докато все още беше по-малък и поне от кошарата не можеше да се изнизва и бях изтърпяла седмица-две ревове и сценки, ама да разбере, че там се спи - сега да ги нямам тези ядове си мисля. Ама аз тогава - не. То му било период, то било имало нужди, то не можело така...е сега "да ми е честито" нали.
По същия начин и за други негови "прекрасни навици" се разви ситуацията и наистина не знам до дете ли е, или просто аз ги обърках много нещата, но в крайна сметка резултатът е плачевен за моите нерви. В добавка, като си го гледам сама 24/7 и в тези 24 часа, или е буден и качен на главата ми, или съм принудена да си легна с него, само и само да спи т.е. нямам една минута, в която да бъда "оставена насаме със себе си" и да релаксирам, чак ми е чудно как още не съм взела да му крещя и да го шамаросвам.
В крайна сметка, от тази ситуация и самото дете не печели нищо, с майка дето си е захапала нервите между зъбите през поне половината денонощие и се чуди как да не избухне.
Единственият момент, в който не ме е яхнал и не ме дърпа за нещо е ако пиша на компа, защото му е интересно как мърдат разни неща по монитора, но задължително е насаден в мен, или до мен и ми бърбори. Ако не му отговоря веднага - дърпа ме, хваща ми главата и дърпа докато се обърна към него и няма отказване. Той няма и бегла идея, че аз съм отделен човек, а не някакъв негов придатък, длъжен да угажда за всичко и да го обслужва, за което както вече казах - вината изобщо не е негова.