Разковничето е в баланса между правилата и свободата. Ясни граници трябва да има и тук съм напълно съгласна с Цигу, че тези граници ние ги поставяме, не децата. Мен ме притеснява и тормози това, че балансът по-честичко е в полза на свободата
За основните и важните неща съм непоколебима и там държа много, но за доста неща понякога просто се предавам, защото в един момент всичко се превръща в конфликт, сблъсък на характерите ни. В крайна сметка, това дете освен да го отглеждам, трябва и да го възпитавам, вече не е съвсем бебе, аз виждам и усещам много добре, когато се опитва да ме манипулира и провокира. И не ми се иска да се окаже в един момент, че съм я оставила да прекрачи онази тънка граница.
Габи също беше кротко бебе, нямаше колики /добре че поне с това ме пощади/, лесно извади зъбите, рядко плачеше, единствено нощем дето се будеше да яде по два пъти, което не беше проблем, но пък за сметка на това по цяла нощ примрънкваше, я биберона изплюла, я просто се намества, но си мрънкаше и ме събуждаше всеки път....на около 30 минути
Всичко това, обаче беше докъм 7-8-мия месец. След това започна да си показва рогцата и копитцата /и тя е рогата зодия
/, продължи да ме буди нощем, започна трудно да заспива, денем спеше два пъти по 40 минути и с времето магарийте се увеличаваха, та докато стигна до истериите. Ако щете ми вярвайте, още беше бебе, но по погледа й виждах, че ще е палава, един такъв блясък имаше в него, сякаш ми казва - ще видиш ти какво те чака
В интерес на истината, вече трета седмица /пу-пу-пу/ не е изпадала в тежка истерия. Има си нейните моменти на тръшкане, но в далеч по-нормални граници и на това вече мога да му кажа - да, като всяко дете на тази възраст - това е нормално. Другото - не беше, мога категорично да усетя разликата. Дано наистина се нормализират вече нещата. Тя расте и се променя с всеки ден и виждам как все повече започваме да се разбираме, повече се заслушва, когато й обяснявам. Но в крайна сметка, на мен вече ми се е натрупало нервното напрежение от досегашните изпълнения и понякога само като я чуя, че почва да мрънка и да се опитва да пищи и да се тръшка и се разтрепервам
Имам чувството, че ми е станало като травма, това непрестанно мрънкане, още от бебе, като свредел в мозъка ми е
Та така, трудничко е да възпитаваш и отглеждаш деца, пък темпераментни и своенравни - съвсем
Явно си трябва подкрепление понякога
П.С. Накрая ще вземат да ме номинират и мен за романист