Тъй тъй, променят се и моята беше ангелче неземно и всички й се радваха и ахкаха и охкаха, сега е дявол с копита и рога Ама тва ще да е от рогатата зодия

Бубулина, да знаеш, че ще те номинирам за следващата година за автор на роман във форума

момичета, ама като споделяме тук за някакви правила или свободи изобщо нямаме предвид, поне аз, строги правила като в казарма или пък абсолютна свободия

момичета, ама като споделяме тук за някакви правила или свободи изобщо нямаме предвид, поне аз, строги правила като в казарма или пък абсолютна свободия

Точно така. Аз например от чисто битова гледна точка споделям, защото знам как понякога голямата разхвърлия в къщи допълнително може да изнерви човек. От друга страна споделям, че всичко това минава и човека трябва да търси баланса, за да не си хаби нервите

Цигу, специално за спането ще ти кажа моят опит. Кристина е от децата, които не спят през деня. От много малка. Имах период, в който приспиването на обяд се превръщаше в битка. Тя се мята  като риба на сухо, аз се опитвам да я утеша, пазя тишина, затъмнено. Реве тя, та се къса. Изтощи се, заспи за 20 мин., защото е превъзбудена и се събужда още по изморена. Ужас. Реших нещата така - детето ще легне, за да си почине, но няма да я задължавам да спи - четем книжка, гледаме филмче, пеем си песнички тихо, гушкаме се и така 1.30 - 2 часа. Тя отпочинала, аз отпочинала, всичко мирно и спокойно. Без прословутите нерви, дето ги дъвчем тук. Това аз разбирам под детето да командва, в крайна сметка не всички сме по калъп. Часовете сън тя си ги взимаше нощем. Ляга до към 21 и сутринта става в 10,11, че и 12, като спи непробудно.

Бубулина, да знаеш, че ще те номинирам за следващата година за автор на роман във форума

Ми поизхвърлям са чат пат 

момичета, ама като споделяме тук за някакви правила или свободи изобщо нямаме предвид, поне аз, строги правила като в казарма или пък абсолютна свободия

Стефи, сигурна съм в това, аз съм сигурна, че Цигу /а и всички останали/ не прави строева и/или не дисциплинира в карцер Говоря по принцип 

Това, което аз разбирам под "правила" и "свобода" е нещо като комбинация - свобода в граници, поставени от това, кое е правилно, или от общи правила.

Съгласна съм с цигу, че трябва да има някакви общи граници на това, какво е правилно, или позволено. Например, аз не си позволявам да правя неща, които не искам и Емма да прави, за да я поправям след това. В смисъл, опитвам се да избягвам двойните стандарти. Това разбирам аз под "правила".

Под "свобода" разбирам възможността детето ми да избере какво иска да прави, за да не се чувства ограничено, но и да не е в конфликт с "правилата". Например, трябва да спи - ако не иска, правим нещо друго междувременно - подреждаме, или четем, с предварителната уговорка, че ще се спи след това. В повечето случаи това работи безотказно.

Но децата са наистина различни и при едни може да работи едно, при други друго. Сикс, не съм попадала в ситуации подобни на твоята, мога само да си представя какво ти е на моменти, но когато на мен ми е тежко, в редки моменти, си мисля колко са невинни децата, и каквото и да правят, не го правят нарочно или със зла умисъл. Просто това е техният начин да комуникират с нас - ние сме възрастните, и на нас се пада отговорността да ги обичаме и отгледаме, и ме хваща страх, когато си помисля колко е голяма тази отговорност.

Разковничето е в баланса между правилата и свободата. Ясни граници трябва да има и тук съм напълно съгласна с Цигу, че тези граници ние ги поставяме, не децата. Мен ме притеснява и тормози това, че балансът по-честичко е в полза на свободата За основните и важните неща съм непоколебима и там държа много, но за доста неща понякога просто се предавам, защото в един момент всичко се превръща в конфликт, сблъсък на характерите ни. В крайна сметка, това дете освен да го отглеждам, трябва и да го възпитавам, вече не е съвсем бебе, аз виждам и усещам много добре, когато се опитва да ме манипулира и провокира. И не ми се иска да се окаже в един момент, че съм я оставила да прекрачи онази тънка граница.
Габи също беше кротко бебе, нямаше колики /добре че поне с това ме пощади/, лесно извади зъбите, рядко плачеше, единствено нощем дето се будеше да яде по два пъти, което не беше проблем, но пък за сметка на това по цяла нощ примрънкваше, я биберона изплюла, я просто се намества, но си мрънкаше и ме събуждаше всеки път....на около 30 минути Всичко това, обаче беше докъм 7-8-мия месец. След това започна да си показва рогцата и копитцата /и тя е рогата зодия /, продължи да ме буди нощем, започна трудно да заспива, денем спеше два пъти по 40 минути и с времето магарийте се увеличаваха, та докато стигна до истериите. Ако щете ми вярвайте, още беше бебе, но по погледа й виждах, че ще е палава, един такъв блясък имаше в него, сякаш ми казва - ще видиш ти какво те чака
В интерес на истината, вече трета седмица /пу-пу-пу/ не е изпадала в тежка истерия. Има си нейните моменти на тръшкане, но в далеч по-нормални граници и на това вече мога да му кажа - да, като всяко дете на тази възраст - това е нормално. Другото - не беше, мога категорично да усетя разликата. Дано наистина се нормализират вече нещата. Тя расте и се променя с всеки ден и виждам как все повече започваме да се разбираме, повече се заслушва, когато й обяснявам. Но в крайна сметка, на мен вече ми се е натрупало нервното напрежение от досегашните изпълнения и понякога само като я чуя, че почва да мрънка и да се опитва да пищи и да се тръшка и се разтрепервам Имам чувството, че ми е станало като травма, това непрестанно мрънкане, още от бебе, като свредел в мозъка ми е
Та така, трудничко е да възпитаваш и отглеждаш деца, пък темпераментни и своенравни - съвсем Явно си трябва подкрепление понякога

П.С. Накрая ще вземат да ме номинират и мен за романист

Сенс, ще се наместят нещата.
Ще поотрасне и ще бъде все по-сговорчива.

Добре се уточнихме, че граници и правила не се налагат с казармен подход. Просто казвам кое, кога, как и защо със спокоен тон, много благо и кротко, но категорично. Обяснявам, пояснявам, повтарям. Като се разкрещи и се разплаче, не се карам, но и не отвличам вниманието му, за да го разсея. Проблемът и несъгласието сам там, точно между нас, и докато не се разберем, не ги смитам под килима.

Снощи имахме две такива ситуации: докато правех салатата за вечеря, искаше да го държа на ръце, а после по време на вечеря отказа да яде панирана риба и зелева салата (обича много и двете), защото искаше още (само!) таратор. Обясних веднъж, после го ставих да крещи или мрънка, без пледоарии, и в двете ситуации се успокои за 2-3 минути. В първата се заигра да слага приборите на масата, във втората си дояде порцията, както беше сервирана.

Нина, за съня примерът ми беше различен - моето дете спи по 2.5-3 часа всеки ден, в едни и същи часове, вече осем месеца. Нощем спи само по 9-10 часа. С новата си баба 3 поредни дни отказваше. Първият почивен ден в мое присъствие заспа като младенец. Това имах предвид: при първа възможност, когато някой се огъне и не налага установените и работещи у дома правила, детето просто не знаеше какво да прави със себе си и направо се е докарал до истерия от умора.

И нещо важно, извън храненето и съня, където аз командвам: игрите са много, всеки ден часове навън в паркове, по площадки, на вода, трева, пръст и пясък, с други деца, със и без играчки. Там му даваме много свобода - никога никой не го спира да се цапа, да се валя и да опитва нови неща, да ходи и изследва свободно. Играем много с детето и вън, и у дома, не го мъкнем по магазини и задачи, освен когато е неизбежно. Мисля, че той вече осъзнава разграниченията на дейностите и разделението на властта, и този баланс е добър.

Но може пък да ми е рано да правя разбор, очаквам предстоящата една година с нетърпение. И не съм си в къщи по цял ден - по 9 часа ме няма, на работа съм, и грижите са разпределени между трима възрастни, това определено помага.

Цигу , мила като те чета , че ти имаш дете за чудо и приказ  : !
Че моето дете , ако спи по толкова направо ще се чудя какво да правя с толкова свободно време .

Малко извън темата , сори !
Не,че не мога да споделя и аз нашите истерии , ама ги приемам за нормални , какво да се прави 

Дидомира, не завиждай, че не се знае знае ли се.
Моят син спеше по два-три часа следобяд, а аз се чудех как детето на приятелката ми не спи (5.5 месеца е по-голямо). Е, и моят вече не иска да спи или много трябва да го натисна. Днес се договорих с него да играе в неговата стая, а аз да си почина малко, но пък сестра му се събуди пет минути по-късно. В градината още спят по час и половина, от които на него му отнема към 30 мин. да заспи (според учителката, но и вкъщи не заспива нито лесно, нито сам). В момента още подскача наоколо и се пазари и преди девет няма да е заспал. Става към 7,30-8 ч.
А цигу не може особено да се възползва от неговото спане, защото е на работа през това време. И така от година и половина.
Не че има връзка с нервите, въпреки че отпадането на обедния сън определено ми се отразява зле на последните. 

blue_sky, ми как няма да завиждам, бе  !
Ми мойто слънце от от как стана на 2 месеца повече от половин час не е спала , като разбира се по 3 пъти на ден преди , а сега е само вече два пъти .
Зная ,че Цигу ходи на работа и нямах предвид ,че е лесно , а просто си завидях .
Няма лесно за никой , но все пак е хубаво да ти спи детето , защото лично аз смятам ,че когато в редките случаи е спала по повече е много по -спокойна ... , факт за всички родители.

Та мисълта ми беше, че децата се раждат с определен темперамент, който не се променя. Сестрата в неонаталното се оказа напълно права, моите деца си останаха същите по темперамент, предполагам, че и ревлата е такава и до днес. Сигурно къса нервите на мама и тате.

.. Почуствах все едно говориш за моята госпожица... На три месеца, наддала до заветните три килограма все още бяхме двете сами в болница.. Отделях се от нея единствено, за да си купя храна (за минути буквално) и я чувах от началото на етажа да реве.. От около 20 деца в отделението само тя се чуваше.. Гласовита, своенравна, темпераментна  такава си е и до днес.

Позволявам - да си избира дрехите и обувките, да яде или не  яде нещо на основно хранене, да изследва света доколкото е безопасно, да играе както намери за добре (пускане на предмети от високо, викане, цапане), да спи или да не спи през деня.

Не позволявам - да се сяда на масата без измити ръце, да се ядат разни неща, които развалят основното хранене (тук не влизат плодовете), да се пуска от ръката ми когато пресичаме улицата и да вилнее из зеленчуковата градина на съседите.

Аз съм възпитана по следния начин - при майка ми и баща ми пълна свобода и делегиране на отговорности, при баба ми и дядо ми - казарма. И двата подхода си имат предимства и недостатъци, но истината е някъде там - посредата.

blue_sky, ми как няма да завиждам, бе  !
Ми мойто слънце от от как стана на 2 месеца повече от половин час не е спала , като разбира се по 3 пъти на ден преди , а сега е само вече два пъти .
Зная ,че Цигу ходи на работа и нямах предвид ,че е лесно , а просто си завидях .
Няма лесно за никой , но все пак е хубаво да ти спи детето , защото лично аз смятам ,че когато в редките случаи е спала по повече е много по -спокойна ... , факт за всички родители.

Моят така си спеше по половин час, но след година и половина увеличи времето. Сега има дни, в които не спи на обяд, но е под въздействие на емоции или роднини, които правят обедни посещения.
Хубаво звучи това да си гушкаме децата. Защо си мислите, че аз Сикс или другите, които се оплакват не го искаме? Аз гушкам винаги когато иска или имам възможност.  Просто в истериите, когато се опитвам да гушкам е по-вероятно да получа някой тупаник, затова и не опитвам. И при нас от известно време е спокойно 

Цитат на: Дидомира в Юли 23, 2013, 21:50:27 pm

blue_sky, ми как няма да завиждам, бе  !
Ми мойто слънце от от как стана на 2 месеца повече от половин час не е спала , като разбира се по 3 пъти на ден преди , а сега е само вече два пъти .
Зная ,че Цигу ходи на работа и нямах предвид ,че е лесно , а просто си завидях .
Няма лесно за никой , но все пак е хубаво да ти спи детето , защото лично аз смятам ,че когато в редките случаи е спала по повече е много по -спокойна ... , факт за всички родители.

Моят така си спеше по половин час, но след година и половина увеличи времето. Сега има дни, в които не спи на обяд, но е под въздействие на емоции или роднини, които правят обедни посещения.
Хубаво звучи това да си гушкаме децата. Защо си мислите, че аз Сикс или другите, които се оплакват не го искаме? Аз гушкам винаги когато иска или имам възможност.  Просто в истериите, когато се опитвам да гушкам е по-вероятно да получа някой тупаник, затова и не опитвам. И при нас от известно време е спокойно 

Хехе, като гледам вашите деца колко са големи и казвате ,че се тръшкат , то аз какво да кажа ,като сме вече така . Днес така ме удари ,че свят ми се зави и то точно , когато исках да я гушна , а тя така се беше ядосала,че я прибирам .

Дидомира, когато намалява времето на сън, увеличавам времето между поспиванията. Работи при нас засега

Иначе и аз си имам козленце (по зодия) и малките рогца вече са тръгнали да се показват обаче горкото е случило на майка теле, при това с биволско спокойствие, та засега сблъсъка е много неравностоен

Дидомира, когато намалява времето на сън, увеличавам времето между поспиванията. Работи при нас засега

Иначе и аз си имам козленце (по зодия) и малките рогца вече са тръгнали да се показват обаче горкото е случило на майка теле, при това с биволско спокойствие, та засега сблъсъка е много неравностоен

Тц, Оливче , не важи при моето , хем не е рогато . Държа я повече време будна , слагам я по -късно следобяд ,че едва издържа до 20 часа после и резултата е , заспива в движение и след няма и 40 мин. е готова за игра и ходи по кошарата .
Това с майка теле и спокойствие , май не важи пък за мен, явно друг ми е асцедента .

Дидомира, а колко часа ставате сутрин? Ако става много късно сутрин, ще бъде трудно да заспи в 1, 2 за следобедния си сън. Моите на тази възраст ставаха сутрин в 7-7.30. После в 1 заспиват - спят до 3-3.30. После в 8 са вече по леглата за вечерния сън.

Дидомира, а колко часа ставате сутрин? Ако става много късно сутрин, ще бъде трудно да заспи в 1, 2 за следобедния си сън. Моите на тази възраст ставаха сутрин в 7-7.30. После в 1 заспиват - спят до 3-3.30. После в 8 са вече по леглата за вечерния сън.

Ема , става в 6 , 6 е нещо сутрин .Предпочитам да заспива по -късно вечер , ама никой не ме пита  !
Преди обяд спи от 9 и 30 до 10 и следобяд едва издържа , благодарение на мен и я слагам в 14 часа като спи още 40,50 минути макс . И това е  . А, и по -късно съм пробвала да я слагам, примерно към 21 часа , същата работа . В 6 е наспана .