Же, именно защото ги помня ония сълзи, сега ми е толкова трудно да се избавя от онова гадно чувство на вина, че не се справям, че съм лоша и викам...
Понеже сме много взискателни към себе си, не само по отношение с децата, това ни създава проблеми. Също като теб си мисля дали детето е случило на добра майка
Това и имах предвид, когато отворих дума за контрола.
На мен не ми е проблем само спрямо детето - аз, например, съм обсебена от идеята нещата да са непременно под мой контрол - вкъщи, на работа, навсякъде. Понякога имам чувството, че главата ми ще гръмне от това. Нали се сещаш това как се отразява на близките, особено на детето.
Затова ти казвам - давай малко почивка на главата, особено в моменти, когато живота ни слага по някоя спънка в повече - вероятно и на теб не ти е лесно напоследък.
Ама как ме нацели в кръвната група
Това с контрола ми е голям проблем, наистина. Времето ми е разчетено до секунда дето се вика и като видя, че всичко излиза извън контрол и не мога да се събера в кожата си. И все не ми стига времето, като на всички ни, де, то не съм само аз така. Абе ще мине, ама борбата с мен самата е по-трудна понякога. И като имаш един мъж дето е над нещата
..... Помага ми много, не мога да се оплача, обаче за него всички дребни ежедневни битови неща са маловажни - какво съм била обръщала внимание, ма голяма работа видите ли, че не му били прибрани дрехите и от сорта. Ама разбира се, какво да му е, само дето аз И това трябва да свърша, нали, щото все пак в тая къща се живее, не е склад, нито кочина. Ама на човека не са му важни тия неща и не ги върши, а те се натруууупват, натрууупват....... То май всички мъже са така, кво да правиш, еволюционен дефект
Оливче, добре правиш, че взимаш мерки отсега. При мен доста неща се натрупаха и явно почват да избиват. Аз валериан дори нямам вкъщи
И то не защото се правя на силна, ами съм смотла и все не се наканвам да си купя, а и ми се иска да ми се назначи някаква адекватна терапия от лекар. И понеже както казах, съм смотла и все не ми стига времето, не мога да се организирам и читав доктор да си намеря и да си запазя час. Иначе есента ходих до София на ендокринолог, защото имах съмнения за ЩЗ, но уж не се потвърдиха. Май скоро трябва пак да я проверя.
Орхидблосъм, и това съм пробвала. Гледа ме в очите и с ехидна усмивка ми казва - НЯМА!
Редовно сядам до нея и започвам да й говоря тихичко и спокойно, обяснявам, пенявя се, понякога тя дори не дава признак, че ме чува. Особено пък ако за конкретно нещо, което в момента прави, й се обяснявам, направо си ме избутва и си продължава със заниманието. И при опит да я забаламосам, отвлека вниманието или нещо от сорта, се надава кански писък, изблъсква ме, почва да се тръшка, ако все пак аз продължавам да опитвам разни подходи, блъска, хвърля каквото й попадне пред очите..абе с две думи истерясва. Напоследък започнах да предусещам кога мога и кога не да въздействам. Като надуша, че ако взема да й се обяснявам и баламосвам ще има цирк, хич и не се хващам