Нищо лично към майките на по-големите или по-кротките деца, но би ми било приятно да получа съвет от човек, който все още е в моята ситуация. С времето ми е ясно, че се променят нещата, въпроса е да имаш нерви да изтърпиш. Случи ми се повече от 10 дни да ми реве непрестанно и да се тръшка за всичко, без да е видимо болен или със загуба на апетит. И вярвайте ми 15ч. сама, ми идва в повече. Шапка свалям на тия от вас, които издържат да не викат, но никакви номера не вършеха работа. Случвало се е да изляза за 5 мин. просто за да не чувам как вика или се опитва да ме рита и удря, за да не му отвърна. Обмислях консултация с невролог. Разбирам, че има проблем, но не мога да го видя сама, това ме води колкото до бяс, толкова и до отчаяние, ми не е лесно да не разбираш детето си. Нямам отговор на въпросите нещо дали боли и дали иска, отговора е повече тръшкане. 

Вярвам ти, че ти идва в повече, защото и аз съм имала подобни момевти на безсилие, макар и не често. И макар изглежда да намекваш, че едва ли не, не искаш съвети от родители на по-големи деца, аз пак ще се натрапя  и ще кажа - ами и нашите са имали подобни кризи на възрастта на твоето дете и съветът ми е, че просто трябва да се изтърпят. Ако на тебе ти идва в повече тръшкането на детето и ако си по-цял ден с него - можеш да потърсиш помощ от баби, лели, от бащата и просто да си вземаш почивка по час-два в някои от дните, през което време изобщо да не бъдеш близо до детето.
Иначе - детето си е дете - иска внимание и търпение през цялото време и понякога това е доста уморително за майката. Единствения вариант, добър и за двамата, е точно този - помощ от друг възрастен, който докато е с него да играе, да го занимава през цялото време и то да е доволно и щастливо. Моято зълва беше много голяма помощ в това отношение. Идваше в къщи  за час-два и понякога извеждаше малкия на разходка,, колкото да си взема глътка въздух или да свърша домашната работа на спокойствие.

Колкото до консултацията с невролог, ако това точно си имала предвид - не мога да схвана логиката!?

hope-love, би било доста добре да има всеки от нас , за час , два да му погледат детето , пък ние да си починем.При нас няма такова положение.Няма баба , дядовци , стринки и зълви .
Единственото спасение при мен лично да не изпуша е , да я погледа баща и когато е събота или неделя .

Нищо лично към майките на по-големите или по-кротките деца, но би ми било приятно да получа съвет от човек, който все още е в моята ситуация. С времето ми е ясно, че се променят нещата, въпроса е да имаш нерви да изтърпиш. Случи ми се повече от 10 дни да ми реве непрестанно и да се тръшка за всичко, без да е видимо болен или със загуба на апетит. И вярвайте ми 15ч. сама, ми идва в повече. Шапка свалям на тия от вас, които издържат да не викат, но никакви номера не вършеха работа. Случвало се е да изляза за 5 мин. просто за да не чувам как вика или се опитва да ме рита и удря, за да не му отвърна. Обмислях консултация с невролог. Разбирам, че има проблем, но не мога да го видя сама, това ме води колкото до бяс, толкова и до отчаяние, ми не е лесно да не разбираш детето си. Нямам отговор на въпросите нещо дали боли и дали иска, отговора е повече тръшкане.

И аз пак ще пиша, защото въпреки, че две от трите ми деца са вече малко по-големи най-малката е точно във вашата възраст. Ако добре си ми прочела поста щеше да видиш как пиша за малката "пубер на 2,5г." Ако прочетеш малко книжки, ще видиш, че това е първия "пубертет" на възраст м/у 2 и 3г. Тогава е времето на "НЕ" и "НЯМА", отрицание, рев и пищене за всичко и от всичко. Хайде сега си представи твоята ситуация + още две деца на 4,5г и пубер на 14г. Не съм изпушила още. Просто като стане на 3г ще секне всичко. Но през това време трябва ти да се успокоиш, да го игнорираш малко като изпадне в изблици някакви и да се опиташ да пробиеш и да водиш парада, но без агресия, нерви, викове, шамари и т.нат. Ако има някой да те отменя за час, два. Намери във вашия град или квартал, къде има някакви занимания за деца на неговата възраст. Аз записах дъщеря ми в едно "Музикално ателие - Шулверк", за техните методи на обучение можеш да научиш в интернет. Можеш да приложиш нещо и ти в къщи. На нас това ни е часа, в който аз отделям време само за нея, участвам в игрите заедно с нея. Пробвай всякакви неща, колкото и луди и глупави да ти се сторят. Пея, танцувам, играя с кукли и когато имам време домакинствам и т.нат. Успех!!!

Нямам кой да ме смени и за 1-2ч дори, т.е. имам за толкова от време на време, но му позволяват всичко и накрая се ядосват, че не е съгласен с тях и ми го връщат изнервен. Освен това той е много жизнен, не върви, а само тича, кротки игри няма и до половин час ми го връщат, че не му насмагат на темпото. Детето ми играе максимално, наистина повече проблеми има като сме сами и като  изморен, но като играе и му е приятно не мога да го отнема, а като вече се измори става много по-нервен и превъзбуден. Не го шамаря и не викам, един шамар с причина е изключение, викам след като съм минала няколко пъти по алтернативните варианти. Понякога след като извикам, спира и мога да обясня или да говоря и да се опитам да му отвлека вниманието с нещо. Друг път още с първия опит успявам. Въпроса е, че не знам кое ще подейства от първия път и като ми се наложи да го повторя 30-тина пъти днес ми става изнервено.
Консултацията с невролог беше за неспирния рев и тръшкане без причина-буквално така ставаше и откарвахме до заспиването, което не винаги е било на обяд и става по-зле. Ревът спря както и дойде, реших да го кръстя, че е от зъби. Сега имам и нов номер за спиране на рева-мажем зъбите  Не се впрягам докато не започне да ме удря или рита, това по време на рев, просто идва и започва, не е като да съм предизвикала по някакъв начин. Агресия си е и то необоснована, нормално е да искам да я изразходим тази енергия за хубави неща.
Подразни ме поста на hope-love, по мое наблюдение невключването в каквито и да е домашни занимания не води към добро. Добре е да участват докато са малки, защото е забавно и те го приемат на игра, но междувременно се учат. Моят син умира да чистим, е не мога цял ден това да правя  според него нямам право на почивка, легна ли, веднага иска да стана и да ходим някъде, да правим нещо-от това не се оплаквам де, проблем ми е рева и по мое мнение агресията.
Това, че със ставането на 3 всичко спира започнах да не го вярвам. Имам приятелка при която се влошава 
Опитвам да въвеждам кротки игри. Повтаряне на думи, разглеждане на книжки, четенето все още не се получава. Бих ви била благодарна да ме насочите към такива неща. Обяснение, че трябва да търпя нямам нужда, тъй като аз си знам, че е мое и трябва да си го търпя  Също и това, че децата се променят като пораснат- ми сигурно, но искам поне да си мисля, че имам пръст в това 

М-и, моите са малко по-големи. Живея както знаеш навън, аз нямами  за два часа, не, ми за 15 мин кой да ме отмени. Карала съм с две болни деца без никой в къщи - мъжа ми беше командировка за 10 дни в Сингапур, още не карах и кола даже, та съвсем от никъде помощ. Ма не съм умряла от това, изнервена съм да, но се научих да си спестявам някои неща. В един момент бях толкова уморена, че обезопасих каквото можах, тръшнах децата в средата на стаята и умрях буквално. Чувах какво правят и как се занимават, но не можех да мръдна от умора. Е, справиха се, нищо не им стана, а аз събрах сили. В един момент трябва да прецениш кое е по-добре - ти да си гроги, той ли да е изнервен или да намерите средата, според която и за двамата да е приемливо. Няма идеална ситуация, всички се тръшкат и правят циркове, не е само твоето.

Моят става на четири, а не е спрял да се тръшка. При нас решението е да го изкарам колкото се може по-бързо навън. Детската площадка ни е под носа и го пускам да играе. Извън вкъщи е сравнително кротко, ужасно срамежливо дете. Просто се държи по различен начин у дома и навън. В момента е във фазата на лигавенето. Ама направо много се изнервям, въпреки че се опитвам да не обръщам внимание или да го обърна на игра. Баща му казва да си пазя нервите за пубертета и сигурно е прав. В момента младежът е три седмици във ваканция и се гледаме заедно с бебето вкъщи. Днес съм станала в 6,15 и още не съм си легнала. Той до десет часа ме разиграва с неговото заспиване.  и в единайсет и половина пак цъфна с мераци да спял при мен, да съм стояла при него. Не е да не го правя, ама няколко часа на вечер ми идва вече в повече. Затова пък сестра му заспива сама с биберон в уста. Благодаря на мини, че ми помогна да осъзная сигналите й на умора и просто да й връча биберона. Тя свикна да заспива сама. Дори през нощта се буди, намира си биберона сама и продължава да спи.

Гане, отдавна съм обезопасила всичко за да не се притеснявам. Той докато се обърна може да направи беля. Помагат тия неща, защото няма непрестанни забрани, които изнервят и двете страни.
Блу, същото е и у нас, но още няма бебе.
Предполагам, че с две деца приоритетите се променят, ще гледаме.

Не бива да възприемаме отказа на 2-3 годишно дете да свърши нещо като инат или непослушание. Неговата психика още не е така развита, че да може във всеки един момент да си наложи воля да свърши нещо, макар мама да му казва, че редно и нужно. Може детето да е уморено, да е в лошо насторение, да има други очаквания за заниманията през деня или за конкретния момент - да възприема като вид игра отказа и ответната рекация на родителя, да търси повече внимание, като педизвиква конфликт. То не може да ни обясни с думи защо именно сега отказва да подреди играчките или дрешките, но със сигурност има някаква своя причина да се държи така. Не бива да  крещим, да заплашваме и да наказваме толкова малки деца за подобен род неподчинение. Трябва да намамерим други начини да ги убедим или просто - да се откажем. Това не е родителска слабост, а  по-скоро -мъдрост, според мен.

Подкрепям и всячески се мъча,но ми е много трудно да постигам това.умножено по 2 понякога се чудя на себе си,колко ли "въздух" имам.....като и аз като повечето от вас,няма и за 5-10-15мин. да ги оставя.

Имала съм моменти само ги пазя да не се убият взаимно, но ги оставям да правят каквото искат, защото просто не се издържа. И аз като Блу гледам да ги изкарам навън. Мила заспиваше преди само ако някой я държи за ръка, лежали сме на пода до леглото с часове, докато й дойде музата за заспи. Алекс пък на ръце - едно безкрайно подрусване, потропване, въртене, докато се приспи. Ама и това отмина Рано или късно ще се нормализират нещата, просто трябва повече спокойствие и непукизъм. Ей го, днес моята стана късно, лигавене до последната минута с обличането и накрая 15 мин рев преди да тръгне за градината. И всичко това без ясна причина.

Мила М-и, и при мен най-малката, като и се доспи започва да ме рита бие и т.нат. Даже ми се е случвало буквално да се разрева като дете пред тях и да им покажа, че и аз съм слаба и се чувствам толкова безпомощна понякога. Децата бяха шашнати, никога не ме бяха виждали така, а аз не можех да спра да плача, толкова се промениха нещата от тогава...По активните деца много бързо се умарят и превъзбуждат, и стават хипер активни. Ако можеш да го наблюдаваш и да усетиш момента на преминаване на границата и да го слагаш да почива. Може да те рита докато му сменяш пампито и го преобличаш за сън, но не му обръщай внимание. Знаейки че му се спи просто го оправяш на бързо и го мяташ в леглото, даже може и ти с него да си полягваш. Излизайте колкото можете повече навън, оставяй домакинството. Гушкайте се играйте на топка заедно, нарисувай дама и го научи да играе, рисувайте с тебишири...правете всичко което ти е харесвало като дете. Това е труден период, но ще мине! Колкото по-големи толкова по-големи проблеми Горе главата и Успех!!!

М-и, напълно те разбирам, мила! Имам си едно диваче у дома, на 2,6 г., с което не мога да се справя. Понякога нещата са извън контрол, тя е извън контрол..... аз и баща й сме извън контрол. Понякога си мисля, че ще полудея, съвсем буквално, не ми издържат нервите на непрестанните истерии, тръшканици и зверски писъци. Тръшка се за абсолютно всичко, отказва да прави каквото и да било, а е ужасно жилава и силна, не мога да я удържам, понякога се страхувам, че ще се пребие докато се тръшка или ще й счупя нещо, докато се мъча да я удържа да не се тресне някъде. Записала съм час за детски психолог на 18-ти, това не може да продължава така, вредно е и за нея, и за нас с баща й. Ще пиша отзиви след това. Сами не можем да се справим и считам, че колкото по-рано го осъзнаем, толкова по-добре. Постоянно се обвинявам, че не съм добра майка, че как може дълго чаканото ми дете да не мога да го изтрайвам на моменти, че ми иде да я натупам едно хубаво. Признавам, пляскала съм по дупето, не се гордея хич, напротив, обвинявам се и тази вина ме съсипва, но не мога да се справя сама. Много лесно звучи отстрани, ама недейте, ама те са деца, ще мине, не викайте и т.н. бла-бла. Ами всичко си има предел, човешките нерви - също. Всеки човек е различен, с различен праг на търпимост и не можем да смятаме, че всички по еднакъв начин се справяме. Има хора спокойни и уравновесени, стоически изтърпяват всичко. Има и хора, обаче, които не са толкова устойчиви, то си е до тип нервна система. Трудно е за всички и всеки трябва да търси своя начин да се справи. Има деца и деца. Да, напълно наясно съм, че всички се тръшкат, че има периоди и уж всичко минава. Обаче, уверявам ви, от тръшкане до тръшкане има огромна разлика. А при някои с времето става по-зле, наблюдавала съм го това. Габриела като изпадне в истерия става неадекватна и неконтактна. Нищо, абсолютно нищо не е в състояние да я изкара от тоя ступор, направо съм се плашила да не й стане нещо. Не дава нито да я гушкам, нито да я докосвам, нищо...Говоря, умолявам, оставям да се нареве - не и не. По 30-40 минути е стояла така, в даден момент бавно започва да излиза от това състояние и дава да я гушна примерно. Само дето аз вече не съм на себе си. Гушвам я, тя се успокоява, започвам да говоря тихичко, да обяснявам, а тя за 2 минути става напълно различно дете, започва да се смее, все едно нищо не е било. А аз..... аз съм вече за лексотанче.... Това ме побърква. Не знам тя дали е за невролог, ама аз опредлено съм и смятам да взема мерки. Ако трябва лекарства ще пия /знам, че сега някои ще кажат, че това не е решение, но не съм съгласна/, ако това ще ми помогне просто аз по-спокойно и леко да понасям тези изблици. Вярвайте ми, на моменти е страшно, съвсем буквално го казвам. Тези истерии до миналата седмица бяха ежедневие, минимум по веднъж на ден, има случаи по 2-3 пъти, отделно мрънкоча и инатенето. Е, не се издържа, не съм от стомана все пак, ходя и на работа. Да оставям викате домакинството. А какво ще яде това същото дете за вечеря, след като се прибирам в 18:30 най-рано, а тя не спи денем на градината/не иска и не иска/ и по това време вече е ужасно крива и аз бързам да я нахраня, изкъпя и сложа да спи докъм 21:00, защото иначеееееее....
От една седмица някъде не е изпадала в ония тежките истерии, пу-пу, дано да отминават. Но започна да казва на всичко не и не искам, дори на неща, които обича и досега е правила без проблем. Е, не мога да не я измия, след като сме се прибрали, особено като постоянно си лапа ръцете и си рови из устата, не мога да не я изкъпя вечер или да я сложа да спи. Не мога сутрин да не й измия зъбите и да я облека за градина, щото все пак на работа ходя. Е, да, ама тя си мисли, че може и като каже не искам, стойте и гледайте какво шоу е. За абсолютно всяко нещо са едни кандърми, увещания, маймунджалъци, молби, и каквото се сетите - не и не. С хиляда зора успявам и накрая вече съм изцедена, изнервена и обезверена. Едвам сварвам да ида на време на работа. Мога много още да разказвам, ама се боя че и сега достатъчно прекалих с писането, за което се извинявам.
Не искам да звучи като оплакване, не си мисля, че само на мен ми е трудно или че на мен ми е най-трудно...не. Написах всичко това заради М-и, защото отлично знам през какво минава. Който не е отглеждал такова дете /при нас съответните особености на възрастта са солидно подкрепени с ударни дози инатлив и своенравен характер, то затова е и такова мазало, ясно ми е това/, не може да разбере за какво иде реч. Без да преувеличавам, най-отговорно твърдя, че това си е жив психически тормоз, не съм вярвала, че някога ще кажа подобно нещо, но ето на - дойде ми до главата. Това, разбира се не означава, че не си обичам детето, напротив. Но нека бъдем обективни все пак и да не замазваме истината със сладникави фрази. Да са живи и здрави децата, ще преминем и през това, въпросът е как, въпросът е да съхраним максимално и тях и себе си.
То е същото като със стерилитета - да преминеш през него и да излезеш цял
Извинявам се още веднъж за словоизлиянието, признавам, много ми се насъбра и някои постове ме провокираха. Надявам се никого не съм обидила, ако е така, моля за извинение.
М-и, търси начин да се справиш, ако трябва с външна помощ - така да е. Няма нищо срамно или лошо в това. Успех!

Сикс, първо зарежи вината - вина нямаш, няма за какво да се обвиняваш, това е първото нещо, което трябва да изхвърлиш. Следващото - казваш не мога това или онова - можеш. Моите деца са си лягали мръсни, неизмити, гладни, сополиви, каквото се сетиш още, защото са проявили инат. В много от случаите на тръшкане ги пращаме да си легнат в леглото, да си постоят там, за да се успокоят. Обикновено на втората минута минава. Имала съм същите проблеми като твоите, и съм викала, и съм се карала, и съм пляскала, и съм излизала от стаята. Просто децата манипулират, това е. Преди три дни бяхме на разходка - Мила е на 4 вече, не е никак малка. уморена, заспа в колата. Бяхме взели ролерите, защото иска да се учи да кара. Слезе от колата, седна в багажника, ще ги обуваме. Докато сложа протекторите и на първата обувка нашата ревна - не искам ролери. Събух всичко, оставих го и се махнах. Каза, че иска да излезе от колата, смъкнахме я, ревна що била без обувки, качихме я - рев, че е мръсна, че няма кой да я обуе. Изтупахме я, дадохме й обувките, пак ревна, не ги искала. 40 минути рева, защото не можа да реши кое иска - обувки или ролери. Децата през това време обиколиха игрището. Рева тъпо и упорито, докато накрая на мен не ми писна, отидох до нея и й казах, че ако не се обуе веднага, ще я оставя във храстите и да я взема който иска. Аааа, рева и за това, че носа й тече, че няма носна кърпа, после като взе кърпата, що не искаме пък да я вземем от нея рева, че нямало кош, къде да я хвърли също рева... Та така, в крайна сметка след като нарита багажника, след като си порева, след като й казах, че ще я оставя в храстите, излезе от багажника и отиде да играе с децата. След половин час вече не помнеше за какво е ревала.

кураж, сиксе, ще оцелееш! само това мога да кажа, няма друг лек, освен събиране на всички сили и търпение.... запомни този период, един ден ще се чудиш как е могло да бъде такова...

Сикс, помниш ли едни други сълзи среднощни? Аз - да. Сега нямаш повод за тях, други са тревогите. Но както казва jam, ще оцелееш, ще е само спомен. Стискай зъби, ще порасне, да е жива и здрава!
Аз те познавам, и знам, че си пробвала всички начини за справяне. Е, при някои деца не се получава, това е.
Пробвай нещо - отпусни леко контрола - може би това много те напряга и го предаваш на детето. Голяма работа, че ще легне една вечер неизкъпано.

Сикс  мила, само 2 пъти са били толкова зле истериите, че да рева с него и да не успея да овладея нещата с каквито и да е методи. Понякога си мисля, че наистина много навътре ги вземаме нещата, но ето, ти ходиш на работа, не сте заедно постоянно. Значи и това не ми е решение, щото сериозно на няколко пъти съм била на път да го заведа в градината.
Но да и аз си викам как мога толкова много да го обичам и да съм го искала, а да изпадаме в ситуации, в които искам да го набия едно хубаво,страхувам се, че някой ден ще си изтърва нервите и не знам какво ще му се случи.
Пиши след консултацията. Мисля да не чакам нещата да се влошават, дори и до това положение са ми в повече.
Елфи, на знам за Сикса, но аз лично нямам на къде да отпускам. Престъпила съм всички граници, на възпитание, които смятам за нормални. Дали ще се върнем в тях и как нямам идея, а сега не го и мисля.

Благодаря ви, момичета! Знам, че ще се справя, няма къде да ида, но понякога наистина ми идва в повече, това е. Опитвам всичко, което мисля, че може да има ефект, както и това, в което се съмнявам. Понякога става - по-често - не Проблемът е, че се изморявам ужасно от тази постоянна борба. Ще чакам да отмине, а междувременно ще си взимам мента-глог-валериана /може и нещо по-силничко / и те така.
Же, именно защото ги помня ония сълзи, сега ми е толкова трудно да се избавя от онова гадно чувство на вина, че не се справям, че съм лоша и викам... Контрола гледам да го отпускам до допустимите граници, че иначе съвсем ми се качва на главата. Трудничка ми е, няма какво да се самозалъгвам, само се надявам да успея да канализирам тая енергия в правилната посока, надявам се да я науча тоя инат и своенравност да ги използва в своя полза един ден, а не да са й пречка. Истината е, че много се страхувам дали ще успея да я възпитам като хората Вярно, че още е малка, но например в градината ходи и удря децата - да, леко, да - защото явно това е начинът й да им привлече вниманието , иначе като й обясня, че така не се прави, като й кажа да се изивини, веднага го прави, ходи да ги целува и прегръща, ама ме притеснява тази й агресия. Чувствам се виновна, че може и аз да я съм я предизвикала по някакъв начи , макар тя да си беше такава още преди да се стигне до моментите, в които съм започнала да викам. Тя си е особена просто, не знам как да го обясня, понякога се вглъбява, придобива едно изражение, сякаш е някъде другаде и дори да я викам по име, даже лицето й не трепва, камо ли да се обърне или да реагира. Говоря й, тя все едно не ме чува, все едно не съм там, прави си каквото там е решила, пък аз - пей си, Пенке, кой ли ми те слуша
Разкъсвам се между вината и страха да не изпусна нещата и да мине онази граница, от която нататък възпитанието е изтървано. Сигурно звуча параноично, но не искам да си отглеждам някакво лайненце /с извинение/, което няма респект от никого и си прави каквото си иска. Може би сблъсъка между характерите ни играе огромна роля и затова е толкова трудно, вероятно имам своята вина.
Гане, тия номера дето разправяш ми ги прилага всеки ден, поне по 2-3 пъти. Дори като я оставя да си реве на спокойствие, понякога става по-зле, щото пък почва да се сърди що излизам от стаята
М-и - редовно изпадаме в ситуация - тя реве на една страна, аз - на друга. Единият път ми стана ужасно зле, щях да припадна, не знам от какво, но дори повръщах, много ми стана лошо. Това беше преди 2 седмици. От няколко дни забелязвам, че като почне пак така да пищи и да мрънка, пак почва да ми се обръща стомаха и да ми се гади. Не знам дали има връзка, но определено не се чувствам добре.

Споко момичета,
Таман свършило всичко и децата пораснали и ...идва пубертета ))))))))))
Сина ми вече от две години го тресе,  и да ви кажа с малките понякога ми е по-лесно отколкото с него. А сега лятна ваканция, аз съм в неплатен отпуск да ги гледам и с тримата сама в къщи, ако не откача до септември значи ще живея 100 години ))))))
Хайде горе главите и да не Ви пука всичко минава. Да са живи и здрави  децата!!!

Сикс, разбирам те много добре, защото моята е в момента в някаква фаза - реве за всичко, ама наистина за всичко. Това се повтаря и през нощта даже. Събужда се - реве. Питам що ревеш - щото Софи е в градината и ме удря. Следващия ден същото, само че ревем, щото не можела да плува /в момента не са на курс по плуване, не е ясно защо е решила, че не може да се довери на себе си и да плува/. Реве защото батко й я е бутнал, щото не й дава да седне на дивана в ъгъла, защото не й е донесъл чаша или просто ей така, щото не е ревала за последния половин час. Надявам се скоро да спре, защото и на мен не ми издържат много нервите Та така, ще си ги търпим докато можем

Же, именно защото ги помня ония сълзи, сега ми е толкова трудно да се избавя от онова гадно чувство на вина, че не се справям, че съм лоша и викам...

Понеже сме много взискателни към себе си, не само по отношение с децата, това ни създава проблеми. Също като теб си мисля дали детето е случило на добра майка 
Това и имах предвид, когато отворих дума за контрола.

На мен не ми е проблем само спрямо детето - аз, например, съм обсебена от идеята нещата да са непременно под мой контрол - вкъщи, на работа, навсякъде. Понякога имам чувството, че главата ми ще гръмне от това. Нали се сещаш това как се отразява на близките, особено на детето.

Затова ти казвам - давай малко почивка на главата, особено в моменти, когато живота ни слага по някоя спънка в повече - вероятно и на теб не ти е лесно напоследък.