Да решава диференциални уравнения ,превежда от японски и да пие вода без да излива цялата бутилка отгоре си  -горе долу това. А и по възможност като яде супа част поне от нея да влиза в устата му ,останалото може да е по блузата,стола и пода .   Това на шега . 

Нямам никакви очаквания . 
Това че споделяме и се оплакваме ,не значи че  искаме децата ни да са в калъп или да покриват някакви критерии като войници .

Мецани - за нормално поведение трудно може да се даде определение. Още повече да слагаш рамки и да дефинираш 


То и някои възрастни нямат нормално поведение - какво правим тогава? 
 

 
Моите мисли .

 nimika, "тук одумваният Дани"  , като характерче е наистина сравним с голямата щерка на Стефи. Той материално може и да има всичко, ама е от малкото деца в някой магазин, които при въпросът "Ти какво искаш мамо?" отговарят с: "Ами нищо". Ако поиска нещо, то е нещо евтино и привлякло вниманието му, понеже не го е виждал преди. За него не е проблем да го лиша от нищо материално, проблем е само да го лиша от това да е "център на вселената" Моята по-конкретно. Не съм фен на наказанията, но  в пристъп на отчаяние и това пробвах... Ами дете, което в месеца веднъж, ако плаче е защото се е ударило до кръв - разпищява се истерично, когато го изгоня в коридора. И няма спирка. И не смея, защото реакцията му е много остра, крайна, вече е и целенасочено такава, но е такава - да. Пък моето дете е мило, сговорчиво, неревящо, не се тръшка , не истерясва. Щом ми реагира така в някаква ситуация - за мен е шок, страх, вдигам "белите знамена" и съм дотам. Не смея - да. Сигурно греша - да. Но сигурно веднъж трябва да устискам повече от него, па да видим...навивам се сега по въпроса 

За неувереност от какъвто и да било вид при Дани - не може да става и дума. Чак му идват в повече и увереността и желанието и уменията за социални контакти и справяне във всякакви ситуации. Остра реакция и то негативна има само, когато аз опитам малко да се откача от него. И проявява завидно постоянство по въпроса де.

Меци, ей това е цялата тъпня... "нормално за 3-годишно"?. Таблица за ръст и тегло, маркери за говорни и двигателни умения и пр. И като ядеш дървото, ама си "в рамката" - утешаваш се, че си било нормално. Па то не е. Моето три годишно - говори като някое на 4,5, може едни неща дето не ги могат наборите му, хитро е като стадо лисици и си ползва всички тези умения чудесно. Ако лежа на кълката как "миличкото то буначе" - просто съм неадекватна. Хората са индивиди, не са матрьошки и колкото и да имат общи неща и периоди тези общите неща са една "широка, обща рамка" - нищо повече. Правило, отнасящо се за всички пък - съвсем не са. Ако бяха Моцарт -  не би писал симфонии на 4 годинки, ама е писал. Това, че на тази възраст ние считаме, че е нормално да бършем дупета и да ни правят на луди калинки "миличките неразбиращи дечица" си е наш проблем и грешка. В случая - мой.

Аз си виждам детето какви неща може и разбира, някои от тях затрудняват и мен (електронните му игри), ама той ги сгрява... И в следващият момент - той не можел да разбере що трябва да си спи в своето легло, или изобщо да си легне без мен, защото? Бил бебе още и не разбирал и се травмирал и н'ам какво си. Аз на това му казвам "избирателно разбиране" - демек на к'вото им изнася да разбират. Понеже като шофьор - знаеш, че умението да караш на задна - изисква умения, концентрация, координация, логична мисъл и пр. Та значи моЕ да форсира джипката си всякак, да я кара на задна скорост, за да се измъкне от тясно място, БЕЗ дори една щета... Но "горкият" не е в състояние да си спи в леглото. Сам. Или да гледа телевизия. САМ. Или да спре да ме лази просто за какво ли не. Не знам какво е нормалното за неговата възраст, не ме и интересува честно казано. Аз гледам какво може, знае и разбира в куп области далеч по-сложни за схващане от тези, с които имам проблем. Т.е. аз имам проблем с тях, защото той просто ми е контра, не щото не разбирал и пр. Разбира чудесно, че там може да ме изнудва, понеже съм му показала 100 пъти, че там баш - съм неуверена и не натискам.

Както казах много пъти вече - не е луд, който яде баницата. Демек - не е крив Дани, ами майка му. Ама  майка му по куп обективни и субективни причини - сега се усети чак, колко яко я обърка раУтата за НЯКОИ неща. Като цяло съм много доволна от детето си. Там където не съм - е за неща, които е нелогично да се случват, на фона на всички останали просто. И не мога да приема глупостите за периоди и ала-бала. Понеже те нямат и едно аргументирано и потвърдено в МОЯТА практика потвърждение, ами баш напротив.

Каква Меци е дефиницията за нормално поведение на 40 годишен, женен мъж с малко дете? Щото мога да ти пратя самоходен пример, дето да ти я разбие същата Но по принцип нали...и аз мога да ти дам такава за "нормалното" и "рамката", ама уви - животът е мааааалко по-шарен. И не го е*е за нашите рамки. Нито за тия на Д-р Спок, другите доктори и н'ам кои психолози - милиардери даващи акъл как се гледат деца - същите разведени, с по 50 любовници и къртещи манги от книгите си и пр. Аз такива книги не чета - да. Ама пък си общувам с майки дето ги четат и накрая чела - нечела книгите им - гледам дете по техните глупави теории, даже без да се усетя. Както и ти, както и много други жени апропо. Колко поколения гивизета трябва да навъдим, че да се усетим как сме я объркали - не знам, честно. Аз за себе си - изводи си направих. Неприятни са, но мисля ще мога да пооправя нещата. Пък на който му харесва да си гледа такива деца баш и да се убеждава колко било нормално и гот те да правят така - негова си воля. Не са на моята глава, за щастие. 

Жбрул, такива са децата ни на 3  Дали ние си ги правим такива или те са не съм убедена де, но и моето е такова. Имаш преимущество, че не ти мрънка денонощно мисля аз. Пример от тази нощ, събужда се и почва с  мрънкане, че искал да ме вижда(това не е първа нощ такава и леко го игнорирам), но баща му го поканва да го гушка и след като заспа го върна в леглото му. Познай дали на следващото събуждане не беше по-голямо мрънкането и същите искания, в 6ч се усетих, че стои подпрян на лакти и наистина ме гледа, а вратът ми е схванат от неудобната позиция, при която той вижда лицето ми  Ако на някой му е нормално това и би живял с него, моля да заповяда. Аз не мога да заспивам и такова събуждане ми е супер неприятно, след като станах, принца сладко си спи в леглото ми и все още.
Вчера е мрънкал цял след обяд за всичко абсолютно независимо дали го давам или разрешавам, в момента в който кажа "ок" и той вече това не го иска и мрънка за друго или мрънка, че съм се забавила 2сек. с изпълнението.

Сис, на мен ми е пределно ясно, че не може да има рамкиране, но го има - в леснодостъпната информация, която ни залива. Дори ние самите, като майки, си поставяме някакви рамки и съпоставяме децата си с другите. И това го правим съвсем несъзнателно. Някои от нас (визирам себе си) имаме по-големи изисквания от детето си. И тук си задавам въпроса дали не си създаваме излишни притеснения и проблеми. Отговорът за самата мен е Да, защото съм си ги създавала сама. И съответно си задавам въпроса дали ако бях родила на 20, щях да си създам същите излишни проблеми и притеснения. Най-вероятно не.

Ще дам сега един пример с моето дете. Съпругът ми се прибира в 19.30ч от работа. И в момента, в който се прибере, Жорко не се отделя от него. Оставащите 2,30 ч до лягане той прекарва единствено и само с баща си. Това прилепчивост ли е или просто на детето му е  липсвал баща му и се радва да прекара част от времето си с него? Според мен е второто.

И сега би ми било интересно да разбера дали щеше да имаш същите притеснения ( за прилепчивостта на Дани) ако ти ходеше на работа примерно до 17-18.00ч, а Дани на градина?
Трудно е когато човек е 24/7/365 с детето си. Знаеш че при мен е същото, с разликата, че аз дори нямам и баба, на която да го оставя, за да излезем заедно с мъжа ми - сами. Просто се нагаждам към тази ситуация, защото нямам друга опция. И ако имахме опции за нещо друго и за някаква помощ от страна на баби, нямаше чак толкова да се вкарваме в някакви филми ( по принцип). Аз самата имам склонността да се вкарвам във филми  Добре, че е мъжът ми, за да ме сваля от време на време на земята.

Моите моменти за почива са докато детето спи - между 14.30 -17.00 ч следобед и след 22,30 ч., както и 2-та часа след вечеря, в които прекарва с баща си. През следобедната почивка не правя нищо, просто си лежа, чета, гледам филм, или спя с Жорко. Домакинската работа я върша в негово присъствие, като го включвам в работата.

Ако денят ми е бил много напрегнат, отиваме в кварталното клубче, което има и външен двор с кафе, оставям го за 2 часа, а през това аз си седя сама и си блея безцелно  Ако вали и не е за навън, отиваме в в Капела плей, оставям го за 2 часа, а аз пак блея безценно по коридорите и магазините на мола.

Ако искаме да се видим с наши приятели, си правим среща в кафенета и ресторанти където има детски кът. Ако ни се излиза на дискотека - поотделно. Досега откакто се е родил Жорко сме излизали задно с мъжа ми на дискотека само 4 пъти. Два пъти съм викала баба ми (прабаба на Жорко) от село, и 2 пъти моя приятелка. Това е, което мога да направя.

Сис, ако успееш да се справиш с  проблема със спането, ще имаш и някакво време за себе си. Как обаче да го направиш - не знам.

М-и, това, което описваш ми е до болка познато  От както се е родил Жорко, до ден днешен не съм имала пълноценен сън. Спи изключително леко и неспокойно, и ако не се събуди поне 2-3 пъти, няма да е той.

Момичета ей това със спането е голям проблем...по стечение на обстоятелствата тъй като бяхме на квартира до 5г.тя спеше в нашата стая,купихме си жилище,преместихме се 1 г.никакъв проблем,че си спи сама в стаята...след това ужас ви казвам будеше се всяка нощ,сънувала змии и естествено идва при нас...е да де ама аз ставам в 6 ч.за работа и познай какво ми е тя като се е довлякла в 3 ч.започнах да я приспивам четем приказки и т.н.аз заспивам тя не не издържах баща й взе да я приспива,той пък заспиваше при нея  и се събуди по някое време изкривен и си дойде в спалнята и след час идва и тя откачих нямахме вечер в която спим тя като бебе спеше сега не накрая се принудих и я заведох при училищния психолог 1 г.сеанси два пъти седмично с видим резултат вече   до като стана на 10 г.инак нямаше да се навия за второ

М-и, това, което описваш ми е до болка познато  От както се е родил Жорко, до ден днешен не съм имала пълноценен сън. Спи изключително леко и неспокойно, и ако не се събуди поне 2-3 пъти, няма да е той.

На мен ми е ясно, че не е само у нас ненормалното спане, просто аз не мога да заспивам и с натрупването от деня и умората се изнервям още повече. За днес май се е усетил, че е прекалил и е имало само 2-3 истерии 
Алекс, ще ни мотивираш да преживеем следващите няколко години, щом психолога помага 

Меци, залепянето на Жорко за баща му вечер - аз също определям като нужда на детето да си общува с него точно. След като не го вижда цял ден и има едни 2 часа вечер, за да бъде с тати - ще предпочете него пред теб, нормално. За мен въпросът е не кого ще предпочете, а КАК ще се държи с предпочетеното лице, все едно кое е то. И не само Жорко де, ами всичките.
Дани например, се държи по същият обсебващ начин и незачитайки ничии лични нужди и пространство (както го прави с мен) и с баща си и с баба си и с приятелка, която ми е дошла на гости. Аз през цялото време говоря за "маниер на поведение" (не знам как по-точно да го кажа), а не за някакви чисто обективни причини и обстоятелства, провокиращи въпросното "лазене".

Да, мисля че ако ходех на работа до 18ч. примерно, пък през това време Дани ходеше на градина - бих имала същите притеснения за прилепчивостта му и ги имам. Т.е. на мен не ми се налага да мисля по темата, понеже го знам просто.  Дани все пак ходи на градина и то доста време вече, а като се прибере - вихрят се същите номера, по същите въпроси, които и когато не ходи на градина. Пак "отказва да ме разбира" за точно определени неща, особено пък за спането Дали съм си стояла аз цял ден в къщи клатейки баджак, докато той е на ДГ, или съм си вършила работа - за мен няма никакво значение по отношение на притесненията ми свързани с неговото поведение просто.
Не знам защо ти е толкова неразбираемо, че при Дани ме тревожат разни прояви сами по себе си, а не защото видиш ли аз съм супер лигла и егоистка и ако не беше да си щадя собствените нерви - един вид даже нямаше да забелязвам нещата, за които говорих по-горе. Както и че този му вид прояви - не зависят от обстановка, конкретно лице, "дневният му ред" - те са константи и той само задълбава още и още в тази посока. Ни минава, ни утихва поне...
Мисля си и друго по зададеният от теб въпрос. Ако аз, ти, м-и - просто нямахме възможност да си седим с децата толкова време у дома и да им се взираме в "периодите", а бяхме тръгнали на работа, с нормирано работно време преди две години още - децата ни щяха да са си "надживели" доста от "периодите". Защо си мисля така? Ами защото, когато човек е поставен в ситуация на неизбежност (трябва да си оправиш къщата, да си легнеш нормално, да се наспиш нормално, да си адекватна на работа на другия ден...) - не седиш да кършиш пръсти, да размишляваш на дълго и на широко и да оправдаваш всякакви безумни прояви на детето си с вездесъщата му нужда от... (попълни произволно), ами просто му налагаш едно, второ, трето, пето, баш както миенето на зъби и ръце. Налагаш - понеже иначе не е възможно да функционираш ти самата, нито семейството ти. И "незнайно защо" Меци, децата (наборчета на нашите), чиито майки тръгнаха на бач отдавна и по тази причина - въведоха ред за куп неща, за които Жорко и Дани пържат мен и теб редовно - просто не са доживявали такива "периоди" със своите деца.
От което аз си правя простият извод, че ако детето има пореден "период", то го има защото ние го допускаме, а не защото може и да го няма. Колкото и някои неща да са ген, характер, някои деца да са повече склонни към дадени прояви - то при всички деца, разни "вредни навици" се избиват с налагане от страна на родителите, не с обяснения, въртене на пета, чакане да му минело и пр.

Като седим и си пишем по въпроса аз, ти, м-и и още няколко майки като нас, дето ядем едно и също дърво от децата си, ми да, излиза че то така си било нормално, щото и моето и твоето и техните правели така. Като седнеш да си говориш обаче с майки, чиито деца на по година и нещо са тръгнали на ясла, пък мама се е върнала на работа, гледа дете, върти и къща и не моЙ просто да си позволи нашето втелясване по тези въпроси - тези майки ще ти кажат, че хич не е нормално нашите три годишни да правят така. Техните три годишни - не го правят, а пак са щастливи, обгрижени, нетравмирани и пр. Техните майки просто - не са имали възможност да седят 24/7/365 с отрочето и да се филмират сами колко точно е спешъл същото и неговите нужди. Ами са ги пратили да си спят сами в леглата с цената на седмица рев всяка вечер и въпросът е приключил.

Аз самата, оставайки си у дома с Дани толкова време, единствено с идеята, че така ще съм по-добра майка за детето си - много време приемах тормозът му спрямо мен по всякакви въпроси с нагласата, че аз все пак точно за ТОВА си останах у дома. И след като единствената ми работа е да си гледам детето - то следва благо да търпя всичко, което ми сервира, един вид - това работя в момента. Все едно да търпиш кофти шеф и колеги, ама търпиш, работиш си и толкова - трудно, лесно, с нерви, без - така се прави просто и точка. Преди време ми се струваше нередно дори, като ми мине мисъл колко много ме уморява с едно, или друго, че имам нужда от малко въздух и пространство, колкото и да го обичам, колкото и през повечето време да ми е радост и удоволствие да се занимавам с него... Сепвах се чак от такива "еретични мисли", та подскачах и тръсвах глава да ги разкарам.  Започвах сама на себе си да трия сол, как не ме е срам, не стига че имам такава възможност, ами аз тука ся...мрън, мрън. И хайде зареждай търпилката наново и стискай и чакай да си минело. Вместо да ми хрумне, че ако не мога да си избирам шефът и колегите, то детето си мога да моделирам някак, в някаква степен, за някои важни неща, та не само мога, ами е логично и редно да го направя. А не това, което аз направих - то да "моделира мен" и да ме прави на луда нон стоп, че имало било нужди. Неприкосновени.
Моята си грешка във възприемането на цялата ситуация, която сега виждам е следната. Въпреки, че си седях в къщи с Дани и друга работа нямах, освен да се грижа за него - биваше да гоня такава организация на живот, такова изграждане на навици у него, все едно имам и друга работа. Или ходя на работа. Разбира се, че малко от малко под условие, след като сме си в къщи и заедно нон стоп и не работя реално, но все пак. Не да допусна 24/7 животът ми да е пряко подчинен на неговите капризи и хрумки. Да му удовлетворявам нуждите - да, да му подгъзувам обаче от-до (както направих) - не. Няма нищо нередно и майката останала си у дома, да гони същите цели във възпитанието на хлапето си, каквито и майката върнала се на работа сравнително скоро след раждането. Не следва изобщо да си казваме: "ами все пак ти си седиш в къщи, друга работа нямаш и затова - просвай се по очи и да те гази там както свари". Аз обаче съм си казвала подобни неща, та се намираха и немалко хора да ми казват : "Да, да точно така трябва". САМО по тази причина, че не съм се върнала на работа. Ако бях обаче - и моето възприятие на ситуацията и това на околните става коренно различно. За една и съща ситуация все пак става дума.
Сещам се за лафът на една приятелка, която скоро се върна на работа, след раждането на второто си дете и седмицата преди да започне пак ми казва: "Оххх веднъж да се върна на работа, че да си почина".  Всички на масата прихнаха да се смеят на изказването й, ама аз чудесно я разбрах и хич не беше случайно объркване на думите.

Дразня се на околните, които никога не са гледали деца, или не са ги гледали така като нас с теб, че отстрани нашето им изглежда като "баси пикника" и лежачката и не го крият дори. Но като се замисля, аз несъзнателно - не реагирах на сумати чекнежи на Дани за какво ли не, считайки, че не е редно като не работя и друго сега  - да имам свои нужди, време, да се чувствам и аз добре, не само той, че има изобщо опция и на двамата да ни е ОК... Не, че ми е пукало "какво ще кажат хората", ако опитам, по-лошо - аз самата си внуших, че не е редно да опитвам.

Ако се замислиш, дали аз сега ходя на работа от 9 до 5, или не ходя, когато Дани посещава ДГ - няма значение по отношение на неговите прояви "след работно време". Има дотолкова, че като взема въздух 8 часа и без друго дебелите ми нерви и дълбоко търпило стават още по-бездънни. Поради което още повече оплесквам нещата, вместо да ги оправям малко по малко. Много по-разумно и адекватно би било от моя страна, да реагирам на ситуацията така, все едно всяка сутрин трябва да го изпратя на ДГ и после да ида на работа и да съм адекватна на работното си място, нищо че за момента не ходя на работа. Защото Меци - то това с моето неходене на работа няма да е безкрайно, отделно, че не е и баш да не работя от година насам, просто нямам нормирано работно време. Може и да започна работа с нормирано такова, всичко може. И тогава к'во праИм, когато детето все така ще си се държи? Обяснявам, че вече не може така, щото мама е на бач, той казва ОК, взима си партакешите в 20ч., ляга си и си заспива?  Може, в някой от розовите ми сънища... Реално - едва ли.

Jbrul,просто вземай мерки от сега и не отстъпвай абсурдно е да мислиш,че ще си легне в 20ч.но като стане време за лягане си го слагай в неговата стая с обяснения,че е голям,че така спят големите деца,че мама и тати спят заедно и за това си има детска стая всеки да си знае стаята и леглото и никакво отстъпване от твоя страна,обявяваш,че четеш една приказка и кой от където е след нея....ще реве,ще мрънка,ще става да идва при теб,ще го отпращаш и в крайна сметка като види,че няма да му мине номера ще клекне. ..а,това,че си си в къщи хич не е оправдание да ти се качи на главата и аз почнах работа тя като стана на 3 г.ама те такова чудо не и позволих имаше си време за нея имахме си време и ние с баща и да се видим,не тя да ни досажда нон стоп...офф,тя сега е по-досадна все нещо има да ми казва и разказва и аз я търпя,щото влизаме в пубертет и ми се ще да знае,че всичко може да ми каже и че аз ще я изслушам,на понякога като почне да ми говори маловажни неща и се караме да се учи да преценя,а не да ни занимава с глупости...и нали съм си в къщи от началото на бременността та ми стана четвъртита главата да слушам кой кого харесвал и кой с кого се целувал и всяка вечер досадата поне 1 ч.изкарва при нас на спалнята преди да си легне,то е бой с възглавници,то е разказване на щуротии,то е говорене и целуване на корема ми и като и направиш забележка ей,не ме оставяш да си поговоря с брат ми ужасна майка си и на него ли така ще му се караш  но пак стискам зъби и го изтърпявам,щото знам,че след това ще си легне и ще си спя спокойно. ..

За спането конкретно - събирам сили за поредна офанзива.  Имаше много опити досега, завършили с тотално фиаско. Вкл. като тръгна на ДГ - една нощ се заинатих, приспивам, оставям го - идва, връщам в леглото, рев, писък, тогава изяде и два шамара вече, макар и "маркиращи" не да го заболи, ама да разбере, че не се шегувам... От 12 през нощта - до 6 почти сутринта -е й тоя цирк, близо 30 ставания и връщания в леглото му. Как издържа физически - нямам идея, но не отстъпи, не се спря, накрая на разсъмване вече - аз просто бях като парцал. И от неспане и от нерви и стана на неговата ПАК, щото трябваше да си легна и си легнах. С него. Ми нагъзи се и заспа блажено за по-малко от 3 секунди. Чудя се как някой не звънна на 112 да ти кажа, щото то не беше рев и мрънкане просто, ами яко вой и истерии, целият блок кънтеше... Помня, че на другия ден - не го пратих на градина, щото не бях в състояние да си отворя очите даже. И пих Ксанакс после 5 дни, че ме налазиха отдавна забравените към онзи момент пристъпи на паника, тахикардия и други "приятни" неща.
Беше на 4 месеца, когато направи точно същото при опити мои да го сложа да спи в кошарата си. Заспива, пренасям го, 10 мин. сън - събуждане и реееееееев. Над 4 часа тогава го играхме тоя филм, бебе, малко, викам ще се изтощи - няма начин. На моменти вече от умора се унасяше, но 5 мин. дрямка "да зареди" и писва наново. Направо се уплаших тогава, хълца 2 часа поне след като капитулирах и си го взех да спи гушнат при мен. Що рев ревах и се упреквах за тоя случай и изобщо, че посмях да опитам - да не ти разправям. Близо година не помислях даже да опитвам пак.

Замислям сега нова схема. Като сме си на село - спи с мен на спалнята. В стаята има и кошара обаче, но отказва да ляга в нея. Когато баща му остава обаче, няколко пъти го пратих да спи в кошарата с аргумента, че иначе тати няма къде да си легне. Не знам как не се сети да каже "Ами в другата спалня", както прави като сме си в града. Но спя в кошарата там, после като го нямаше баща му ми каза, че сега ще спи с мен, защото го нямало тати, но ако дойде - ще си ходи в кошарата. В детската му тук - сложих направо спалня, не детско легло, но и кошарата си седи. Та мисля като се приберем - да пробваме да спим всички в тази стая, ама той в кошарата, че нали иначе тати му де ще легне... Ако там захапе - вече да пробвам "следващ левъл" с лягане сам.

Ник'ви приказки не мисля да чета и разказвам, че да си лягал. Всичко, което му възбужда вниманието е рисково за неговото заспиване изобщо. Спането е възможно на тъмно и умиране от скука "онли". Откакто се е родил - нямам ТВ в спалнята само заради него. Преди като си зазяпам нещо в хола, преместя се в спалнята, доглеждам/дослушвам полуспяща и откъртвам. Не ТВ обаче, лампа да свети легна ли с него - това е повод да си говорим с часове. Мерси мноУ. 

Мише, аз съм ти казвала - ти си детишар и бивало да станеш детска учителка, не актриса. Аз не подивявам от мисълта, че той няма да има нужда от точно такъв вид близост скоро (даже се надявам да няма), просто защото я считам за вид поведенческа патология, тази близост точно. Аз съм близка с детето си, имаме силна емоционална връзка, много ефективна по куп други поводи. Не мисля, че психо-тормозът упражняван върху мен и разбиването на съня и на двама ни е нещо радостно, умилително, или нещо което ще ми липсва и следва да ми липсва. Ама никак. Ако спре да се гуши в мен буден и да ми казва, че ме обича много - ще ми липсва, да и ще страдам. Ако вземе да спи сам и човешки - просто ще си отворя шампанско и ще ви се похваля изрично по  въпроса. Не всяка демонстрация на привързаност е за радости и въздишки от кеф, поне за мен. За теб обаче пък е готино, освен да ти пожелая още дълги години така да спите, както го описа - друго не знам какво.    Дано все така е при вас, щом би ти липсвало, ако не е така. Хора разни.

Мише, голяма веселба 

Сис, пробвай, пък дано успееш.

Алекс, казваш "като стане време за лягане си го слагай в неговата стая с обяснения,че е голям,че така спят големите деца,че мама и тати спят заедно и за това си има детска стая всеки да си знае стаята и леглото и никакво отстъпване от твоя страна,обявяваш,че четеш една приказка и кой от където е след нея....ще реве,ще мрънка,ще става да идва при теб,ще го отпращаш и в крайна сметка като види,че няма да му мине номера ще клекне. "
Тоя филм у нас ще притече така: Не е съгласен да си ляга, но има някакъв ред и с мрънкане го прилагаме, следва приказка-О, дааа! Много хубаво нали И после рев и тропане, ти казваш отивай си в леглото той отговаря "Няма, не мога, не искам" Редът не е важен, това са отговорите.
 Ревът не е рев и хленч, ревът е истерия, стига се до тръшване на пода, ритане на всичко наоколо включително и някой ако посяга към него. И това не спира лесно, примерно ако изляза и го оставя да си помисли, кажа "спри" или нещо от рода, това спира с много нерви от моя страна. Налага се да кресна и едва ли не да го набия, ако го ударя пак не постигам резултат, дори посяга и той да ме удря като му откажа нещо. Колкото и да се пеня и да обяснявам нещо или пък да опитам да отклоня внимание не ми се получава. Та търси се среден вариант при нас, но ефективен 

Мише, само мога да ти завидя за тази настройка 

С дъщеря ми (2г,7м) спим на спалнята, а баща й в хола. Детска нямаме. На мен ми е приятно. Баща й не се оплаква. Обаче не съм убедена, че е правилно и ме гризе съвестта да не създам някакъв психологически  проблем на детето. Каня се да я отделям на нейното легло, а ние да си спим на спалнята, но все още не мога да събера сили и убеденост за схватката.

М-и ако трябва бий го всяка вечер бе надали ще му е приятно викаш тръшка се на пода ей тва съм го виждала от мойта веднъж бе на две години и ми залегна така в магазина врътнах се,казах и нямаш вече майка довиждане и тръгнах ела да видиш какво гонене бе да ме стигне и да ми се извини,не си е и помисляла втори път да опита...като се тръшне излез от там и да си се тръшка ти си легни пък той да си пищи и като не му мине един хубав пердах от тати та да има за какво да реве....
Alia_alia според мен не е правилно,колкото по-рано го отделиш толкоз по-добре и за нея и за теб децата са егоисти,не е нужно ние да им робуваме до живот,щото видиш ли тяхната психика,а на нашта психика кво и е,като мине сънчо и по леглата...не смятам,че сме се повредили нещо от това,че сме си лягали сами в стаята...
Z22,ама какво е това кърмене на 1 г.10 м.той зъби има ти ще му даваш да цока и да си се забавлява с теб...това не го разбирам и това с бебе дето не спи в кошарата,а при родителите си...абсурд,ще реве,ще реве пък ще спре....тя и мойта така рева на 1 г.и 1 м.като и махнах биберона около 50 мин.пък накрая заспа и аз почнах да рева,че съм я изтормозила,но ефект имаше това и бе реването за биберон...

Моята дъщеря се отби сама като реши. Беше на 2г и 2месеца. Сучеше само вечер за приспиване. Ако не ти е супер спешно, можеш да изчакаш по-подходящ момент.

Да ви кажа честно момичета, не знам как издържате на това положение със спането. То аз ако не се наспивах като бяха малки, не знам как щях да издържа на всичко. А и таткото хич не беше фен да спи сам първите 6 месеца. Аз затова ги отбих на 6 месеца, а можех да кърмя още много . Купих креватчета и хоп и двамата в детската. Не беше лесно да ставам първите седмици, но си свикнаха. Никога не съм ги взимала в моето легло, когато бяха болни спяхме в другата стая само боледуващото дете и аз.
Същото съветвах и моя близка приятелка - отбий го по-рано бебето и го отдели в детската.И тя какво ми каза: "ама трябва да ставам през нощта и т.н, кърмата е много полезна.. и пр. Е какво се получи - кърми до 2 и 2 месеца и "малкият" вече е 5 годишен- все още го приспива по 1 час и спи при тях на спалнята. Живяхме при тях 3 седмици и Боби и Антъни виждат как тя  приспива Алекс - поискаха и аз да ги приспивам  - " ааа, казвам аз, така няма да се получат нещата".
Съвети обаче не мога да дам, знаете че, каквото работи при едно дете, не работи при друго.
Само мога да ви пожелая постоянство и упоритост, и план, и ще станат нещата

Алекс, това с боя нито е моето разбирани, нито после ще спра да се обвинявам. А до го оставя да се тръшка ни че не го правя, той става и се вести след мен в другата стая, ако затворя вратата блъска по нея. Извинява се по свой си начин, но след няма и 5 мин. може да ми врътне същия номер. Оставяла съм го в магазин да върви след мен и да се трйшка, но на места където няма много хора не се получава, не му пука и остава там, просто не се тръшка, трябва да се върна и да го нося.