Ети, не знам период ли е, ще отмине ли, но не е само при момчетата това. В интерес на истината, Алекс установи на две, че има други деца и от тогава аз не съществувам в неговия свят за игра. Докато с Мила беше доста по-трудно и тя се оказа много по-прилепчива. Както и по-инатеста. Откакто ме разбира и е наясно с нещата, започнах да отказвам много от привилегиите, които имаше. Вече не е само мама за нея, въпреки че е ужасно ревнива и почти не дава достъп на батко си до мен. Имало е моменти, в които го блъска да се махне, за да се докопа тя до мен. Отказва й се, излизам от стаята или прегръщам и брат й, за да не надделява тя. Двамата им се дава вече работа, делегират се права, карам ги да пускат прахосмукачка, да сервират масата, да носят прибори, да пренасят храна. Учат се да пускат пералня, носят дрехите после, носят покупки. Изобщо все неща, които мога аз да свърша, но така те са в кюпа. Когато говоря по телефона, независимо, че съм казала да не ми пречат, а те често го правят, биват преместени в другата стая. И знаят, че наказанието е 5 мин на леглото. Спорят ли, времето се увеличава с още 5. Имат си време за тях, което споделят с мен, но са наясно, че и аз имам право на такова също. И това не подлежи на обсъждане.
Но това с периода и че ще отмине, аз вече не му се хващам. Търся си изход от положението докато не е станало по-зле.

Сисо, мерси, че написа всичко това вместо мен! Подписвам се под всяка дума. Абсолютно същите са и моите размисли и съмнения по тематса. Постоянно се боря със себе си, всъщност по-вярното е, че в мен се борят интуицията и информацията. По информация, имам предвид всичко онова, което каза - моди, течения, теории, норми. Постоянно имам усещането, че нещата ми се изплъзват, но някак повечето неща, които сме чели, споделяли тук дори, са в противовес с интуицията ми. Но и аз точно от страх все пак да не сбъркам, понякога не знам кое е най-правилно.

Забелязвам и това, което Меца каза, че понякога сякаш имам по-високи изисквания. Все ме е шубе да не отърва първите 7, да не би да не успея да създам определени навици и т.н. През годините, когато нямах деца, а и сега, съм наблюдавала ужасно много изтървани деца, тийнове, че и "дърти хора". И един от най-големите ми ужаси е моето да не се окаже такова. Не понасям лигави, нагли и разхайтени деца, отвращават ме. Сигурно и затова понякога се пренапрягам и стягам юздите на щерката. Особено ако забелязвам някакви наченки на лигавщина или придобиване на кофти навик, направо си ми кипва млякото, ахаххха. Стремя се постоянно към корекция, баланс.... Абе луда работа.

Вярно е, Мецо! Едно време на по 20 са ни раждали, вятър ги вее на куцо магаре, инфо я има, я не, предимно от бабите. Да не мислите, че такива анализи и психологически дисекции са правили на 3 годишните си отроци.... дръндърици. Пък ние сега, много мчели, много знаем, все искаме да сме перфектни, дето викаш, утвърдени личности, знаем какво искаме и какво - гърч. Всяко нещо си го слагаме, то анализи, то чудо и накрая все същото. И ще ми разправят - ми така е то с децата. Ми не, не е така. Нашите родители хич не са го играли тоя филм, ако някой го е играл е било по-скоро изключение. И майка ми си го признава, макар сестра ми да беше чудо на чудесата, скъсваше ни нервите на всички. И вика - такова чудо не е било, хем сме били две.

Jbrul, впечатлена съм от свързаните ти и ясни мисли, както и от лекотата ти на писане в момент на постоянен обстрел от въпроси и искания от страна на Шефа. Ще ми се и аз да можех да разсъждавам така, дори и в моментите на покой. 

Споделям написаното от Мими26. Виктор е най-послушен, когато му дам да прави нещо. Нещо, което големите вършат. Не детските му игри и занимания, а дейностите на големите (от които ние по принцип се оплакваме и трудно захващаме да свършим). И така макар да е залепен за мен, успявам хем да свърша нещото, хем и той ми помага. Вярно, по-бавно се случват нещата, но се случват.

Колкото до теориите, и аз, като Мецани, разчитам повече на инстинкта си. Което означава, че когато считам за нужно крещя, наказвам, поставям граници. Е, крещя понякога и без да е нужно Но като цяло, моето мнение по-скоро е консервативно. Не харесвам това постоянно угаждане и абсолютно либерално отношение към децата. Понякога си мисля, че съм прекалено строга и изискваща, сравнявайки с другите. И изпитвам угризения дали това е правилния подход.  Но твърдо мисля, че пред  децата трябва да има някакъв определен предел, който не бива да им се позволява да преминават.
 

Е,аз съм от "лошите" майки явно дето си пращат детето ваканцията при бабите. ..ми в къщи ли да я заключа,сама,какво да направя като сме на работа....то добре,че това лято съм бременна та си е при мен хич и не смятам,че е лошо да я оставям при бабите и че понякога крадем уикенд за нас с баща й,ние също сме хора. ...наскоро ми заяви как не искала да излизаме с едни познати,щото на нея и било скучно с техния син,ми остани си в къщи казвам и тя нагло ми заяви,че докато не е навършила 12 г.съм нямала право да я оставям сама подадох и телефона,казах и обади се на социалните тогава и започнах да се обличам и гримирам...тя се облече по-бързо и от мен е и аз не искам да гледам "как да си дресираш дракон" ама го гледах с нея ....та и стана ясно до къде може и до къде не,аз прилагам доста неща от това което описа как нас са ни възпитавали,щом за мен е важало,що да не важи и за нея,сега е на лагер и съм и казала,че ако не си дочете там книгата това ще и е последния лагер,трябва да си знаят мястото и задълженията не може то така.... наскоро в едно заведение гледах момиченце на около 4 г.което се катереше ту на стола,ту на масата и не седна за две мин.мирно,майката със спокоен тон и се обяснява как не бивало и т.н. а тя хич не я отразяваше....е,аз те това не го търпя,ще я ошамаря,ще я прибера,ще я накажа пък нека после ми обясняват как съм лоша пък видиш ли ти то на детето му бил такъв периода и щяло да му мине да поизчакаме,че мен кой ме е чакал?  Просто не търпя дете да ми се налага,тръшка,лигави и т.н. колкото по от малко му покажеш кой командва толкоз по-лесно ще е после пък нека ме обсъждат,че съм лоша,нервна и т.н. майка ми чак ми заяви,че детето видиш ли не ме обича,щото само и се карам

Сигурно има някаква последователност в еволюцията на поведението у децата, съпроводена с относително сходно поведение, но и в този случай според мен решаващо си е детето като такова - "характерче" и комбинация от гени. И на изтеглилите късата клечка "честито" 

От дете имам много силна връзка с баща си. Не че майка ми е била дзвер, напротив. Грижеше се и ни обръщаше внимание съвсем отговорно, според нейните разбирания. Емоционалния елемент в отношенията обаче идваше от баща ми. За мен някак ролята на бащата в семейството и грижата за детето има още по-голямо значение. Обичам си много детето, а и то доста успешно се е залепило за мен, та чак се страхувам да не премина границата и да не нанеса вредите, които sixsens е описала много точно по-напред. На този етап ситуацията е такава, че физически аз съм малко по-свободна (т.е. след работното ми време е малко повече) и съответно детето общува повече с мен. Всичко е прекрасно, но идва момент, в който започва да ми къса нервичките бавно и методично с нескончаеми въпроси, изисквания да му асистирам във всички занимания и прочие. Уж "нормално" за възрастта и ситуацията, ама не съвсем. Един от добрите изходи за всички е активното участие на таткото, когато има физическата възможност: излизат по "мъжки" или просто аз се оттеглям от бойното поле и те се занимават. Така и детето има контакт с един малко по-различен поглед върху събитията, аз презареждам батериите, а таткото си влиза съвсем успешно в ролята.

сис, говорели сме си с теб и друг път по този повод. Макар аз да не съм от хората които се нуждаят от много време за себе си, напротив, аз съм от хората които не обичат да стоят сами дълго, като теб например и аз си имам една почти 8 г. кака, която е във варианта на Дани. Разбира се с годините този модел леко се изменя, еволюират, но въпреки всичко си остават все така досадни
е родих й себеподобен и то във възрастта в която се предполага, че няма самостоятелни спомени сама, т.е. да израсне с другия, който спокойно да тормози с щенията си, но уви не се получи съвсем както трябваше
Решение не мога дам, съвет пък съвсем, защото съм съгласна с абсолютно всичко написано от вас относно това какви родители сме и как възпитаваме децата си. Не съм от най-търпеливите, но въпреки всичко стоически се опитвам да обяснявам кротичко докато разбира се стигнем и до крясъците.
Пресния пример от снощи. Елена заспа на секундата, ние също си легнахме, баща й и той заспа, та останах само аз на разположение за тормоз, разбира се и аз си бях легнала. Дойде около 7 пъти, всеки път с нов номер - страх ме е, искам да ти кажа нещо важно, ама чакай сега да те питам за еди кое си... ела ме завий и т.н., на 5-я път не издържах, теглих й едно конско, разсърди се, легна и познай, започна да смърка, на сух нос, толкова силно че се чуваше чак в спалнята... е човек за малко да стана и да й тегля шамарите за първи път в живота й. Това ако ти го прави 3 г. Дани, някак ще го приемеш леко по философски, но едно 8г., разумно дете да го прави през вечер, защото през деня е заета и нас ни няма за да ни тормози, някак е тегаво и то много
така че, с две думи "успокоих" те, и теб и меца

При нас "тормозника" си има кака и основно тя го отнася вече. Постоянното "мамнечене" до около 4 годишна възраст премина в "Елнечене" и пак си е досадно, като в някакъв латино сериал, постоянно повтаря, "Ели, Ели, Ели....", всяко изречение започва с Ели, заплашва я, че няма да и е приятел, ако тя не играе с него на неговите игри, и никога не иска да играе на нейните. А тя милата понякога иска просто да седне да рисува насаме, без той да и виси на главата, тогава се опитвам да го откъсна от нея, но не е за дълго, защото той предприема тактиката с "рева" и тя "кляка" и казва "е добре де". Ако се навие тя да рисува, то тя трябва да рисува неща които на него му харесват, разбирайте динозаври. Като се преместихме в новия апартамент, ги сложихме двамата в едната стая, защото в нея имаше две легла, а в другата отредена за детска нямаше нито едно, ами издържах един месец и Стефан беше изнесен с матрака в другата стая, защото Ели се затваряше, а той хлопаше с всичка сила по вратата да влезе при нея, под предлог че вътре са му нещата. Не че сега като са в две стаи, много са се променили нещата, но поне имам основание да кажа, че тя има право да си седи в стаята и да НЕ играе с него. А иначе от преди повтарям ключовата реплика, че "не съм им слугиня" и вече на подвикванията на Стефан, че е "акал", точно когато аз ям или пък няма как да дотърча на секундата, му отговарям или да се обърше сам или да чака, като се освободя ще дойда. В крайна сметка е на 5,6. Също съм въвела ред, за прането на гащите когато ги е наакал, поради една или друга причина и си ги пере хайванчето и то доста добре бих казала . С други успехи не мога да се похваля, продължавам да излизам трудно на глава с него ако мога изобщо да изляза. Сега покрай ваканцията са разквартировани при баба си в едно село, а баща им закрепя гардероба за стената, че Стефан с ритане и блъскане го беше съборил на земята, добре че не затисна нито един от двамата, че нямаше да оцелеят. Снощи за първи път ме помолиха в пицарията в която ходим сравнително редовно и те беснеят, да ги укротя малко, че притеснявали другите хора, те наистина снощи се държаха като дрогирани, най вече Стефан... Приятеля с който бяхме и който познава и нас децата от много време, снощи съвсем деликатно ме каза, че според него Стефан е хиперактивен, то не че и аз не си го мисля отдавна, ама нали градинската психоложка, каза че нищо му нямало... Но все пак, подозирам, че тя не вижда това което виждам аз, а именно "The dark side of the force is too strong with him". С баща му, тайничко си му викаме "Анакин" . Разбира се възможно е и аз да съм сбъркана, защото съм гледала много филми, но живот и здраве, ако продължи така ще се водим на по сериозни психолози от градинската.

 Иначе искрено и лично ви съчувствам, че децата ви не си спят по леглата, а при вас. Аз поне с това никога не съм имала проблеми и за всичките години, при нас са спали 2 - 3 пъти когато са били болни.

Жбрул,любопитно ми е как реагира ти, след като Дани потроши коледните топки ? Какво последва като наказание,санкция или ограничение.

Стефи, нали Елена беше по-палавата? Деси ли ги прави тези номера? Бях останала с впечатление, че тя е по-разбрана.

Стефи, нали Елена беше по-палавата? Деси ли ги прави тези номера? Бях останала с впечатление, че тя е по-разбрана.

тия прояви, които описва Стефка, нямат нищо общо с палавостта...

именно, няма нищо общо с палавостта, за съжаление
да, Ели е по-своенравна, не бих казала палава, Деси е наистина по-разбрана, но е изключително досадна, и то точно по начина по който описва брулчето. Такава си е от бебе, колкото и нереално да звучи. Елена е изключително самостоятелна, тя се дразни дори ако се опитваш да й даваш наклон в живота, но е факт че се справя повече от добре, поне за сега. Не знам, коренно различни са. Елена буквално от първия ден знаеше и много ясно си показваше какво иска, изключително лесно бебе и дете от момента в който просто разбрахме че трябва само да я гледаме, нищо повече
С Деси ми е наистина трудно, има моменти и то не рядко, в които изобщо незнам какво да правя и как да постъпя с нея Има и периоди в които изпада в истерии, които траят по 20-30 мин. и дори забравяш от къде са тръгнали, абе драма си е и това е.

Да разведрим обстановката. Една вечер зимата Деси пак беше изпаднала в драма, реве и нарежда, и ние с баща й само стоим, гледаме я и чакаме да спре след като сме опитали всичко, защото наистина нищо не помага в такива моменти. Елена се наддига и казва - Деси, реви по-тихо ако обичаш, че ще спя. Обърна се и на 5-та секунда беше заспала

Ей, това с истериите, все едно за моя синковец говориш. Днес тъкмо три пъти. И то щото примерно е гладен, уморен или просто си е киселяк както всяка сутрин. Като стане и е страшен криволяк. Няма делник, няма празник. Щерката си заспива сама, ама на него трябва да му светим. Иначе, не е като да не може хич да се занимава сам, но понякога си иска внимание. Може би е нормално. Затова пък е свръхчувствителен, интровертен, плаши се от бури, балони, свещи и според учителката в градината става все по-лошо. Решили сме да търсим детски психолог. Приемам споделен опит и съвети.
Днес сутринта не закусва много и към 11 ч. обикаляше из градината (бяхме на вилата). Дядо му беше пуснал пръскачката да си полива някакви цветя. И излязъл на разходка. Нашия го гледам, че подскача там нещо. Викам му да не обикаля много около пръскачката, че да не се намокри. И след три минути пристига, пищейки, че бил вир-вода. Казах му да не реве така и че ще му дам сухи дрехи. Отивам до колата, че мъжът ми вече беше прибрал багажа и докато ровя за неговите дрехи, чувам от бунгалото, че пак пищи. Не можел да си събуе панталона. Е, през сандалите и аз няма да мога. Събух го. Нееее, той искал да си стои с тези чорапи. А че са мокри ... Подробности. После пищя, че си искал сандалите. Дадох му да си обуе обувки, защото сандалите бяха мокри. Като му се скарах, че не е спрял да реве за глупости, писна защо му говоря така. И накрая го питах дали иска да яде нещо. Рева, защото съм му дала банан вместо кисело мляко (което не можах да намеря). Най-накрая ми омръзна. ОстАвих го с дрехите и банана и излязох в градината с малката и му казах, като се успокои, да дойде, ако иска. Целият театър отне около 20 минути. Това беше първото представление за деня. Имаше още две, макар не с такава продължителност. Имам чувството, че пробва докъде може да се простира. Днес в изблик на яд ме удари с чорап през лицето, поради което го шляпнах по дупето. Първо писна, но после много бързо се успокои и все едно нищо не е било.
Май Стефка ще излезе права, че това е нещо като синдром на първото дете, което толкова сме обгрижвали.

Момичета, първо искам да се извиня, че аз „разръчках“ темата, а не участвам достатъчно активано в нея. По обективни причини е. На село сме си, втора буря за два дни, явно клетката се скапа – интернет имам  чат-пат... Отделно, че днес правих кисели крастваички в някакви безумни количества и пр. битово-селски истории (надявам се да успея да постна това, когато го напиша все пак)

Какви родители сме ние, какви родители са били нашите родители, защото...разликата в източниците на информация, възрастта (средната) на която обичайно се е раждало, наличието на баби на разположение... Отчитам ги тези неща разбира се, само, че какво се получава  в ПРАКТИКАТА?
Ние – гледаните БЕЗ много и „суперквалитетна“ иннформация как аджеба се гледат деца, с младите родители дето „вятър ги веел“, а от моя гледна точка – просто не са се „втелясвали“ толкова много и ИЗЛИШНО  (като мен сега), тези които са имали въможност да не спират да бъдат хора, двойка, любовници и пр., защото „ма имаме дете/деца“... Ами те са отгледали читави деца. Някой от вас да се има за увреден, сбъркан, лишен от ценности, нереализиран, травмиран...? Ми не.
Ние сега, предполага се (уж) – сме по-добри родители от нашите си, защото сме по-информрани отвсЕкъде, пък раждаме късно и имаме време да „изучаваме“ децата си, щем не щем в общия случай – все сме с тях. По последния въпрос точно, убедена съм, че почваме сами да се навиваме и да си вярваме колко е добре децата ни да бъдат САМО с нас и то ВИНАГИ и НАВСЯКЪДЕ, защото някак си трябва да „изпуснем парата“ от фактът, че това на нас...просто ни се НАЛАГА! Човешката психика е много готино и интересно нещо Когато нещо е неизбежно да ти се случва, предпочиташ да се самоубедиш, че то така просто е по-добре, а не че....не ти се иска да е друго. И аз го правя разбира се. Искам 5 дни САМА, някъде. Просто имам нужда. Не мога да ги получа и вкарвам целият арсенал на самоубеждения как то всъщност е по-добре, че съм с Дани, защото....е, там ги измислям 1001 плюса. Обаче това е самозаблуда, с цел да оцелея психически някак. Поне за МЕН. За вас – може и наситина да нямате нужда да се откъсвате от децата си и за секунда – хора всякакви, то не е неормално ни едното, ни другото.

Къде считам, че АЗ сгреших с детето си? Сгреших там, че пренебренах интуцията си много пъти и за много неща, само защото същата съвпадаше с „препоръките на старата школа“. Т.е. щом считам за правилно и разумно и ми се иска да направя еди какво си, което се е правело преди и е било норма преди – то явно е грешно, неправилно, вредно. И в повечето случаи просто не посмях, признавам си. В тези обаче, в които посмях – имам прекрасен резултат и все така щастливо дете. Не травмирано. Ама късно се усещам вече за доста неща. За мен -  греша аз, грешат и много от нас, в неумението си да комбинират доброто и смисленото от предишната „школа“ и от сегашната. И в двете има добри неща, има и много, много изгъзици обаче, даващи кофти резултат. Същото важи и за много други области на живота ни. Помислете си. Защо тази баш да е изключението?  Не е, не може и да бъде, само защото за деца ставало дума. Обаче ние И АЗ – увличаме се, щото искаме да сме „дЪ бест“ за децата си и накрая к'во става? Някои живи да ни ожалят. Особено тези, които случат на деца с генно-характеров потенциал за тормоз, та им го доразвием със „съвременно отглеждане“ и става...недей си игра.

Мисля си сега, че имаше поне още 10-ина важни неща (до този момент само), които трябваше да наложа на Дани овреме, императивно. Точно така, както „наложих“ да се мият ръце, да се мият зъби, да не се бърка в контакта, в тоалетната, да не се отварят шкафове и всичко да се измъква по пода....Изброените – не ги наложих ни с бой, ни с викове, просто с ясно показване, че  ще става както кажа, няма да отстъпя, да обяснявам с часове, да се маймуня и да чакам да сгрява и да се съгласява. Става така защото АЗ казвам, че става така и не подлежи на обсъждане. А ей това точно е отхвърлена отвсякъде позиция в съвременните моди за гледане на деца... Трябвало да обясня, да се съгласи, да осъзнае, не да го принудя, че... Може и да се съглася, но за някои неща, не за всички и определено за неща от не толкова БИТОВ порядък и не на тази възраст, в която се внушава, че трябвало да се обясняваеме до посиняване и нямало друго. Има. Налага се. Всяко едно от нещата, които му наложих– стана бързо, лесно, без драма, сълзи и пр. Сега – това са си нормални за него неща в този живот, прави ги  (или не ги прави) автоматично, без да изпада в дълбока драма и размисъл ЗАЩО.
За спането – не посмях да го натисна така, защото....аууу ми ако се травмира, чувства необичан, изоставен и н'ам какво си. Защото за миенето на зъби винаги концепцията е била - „мият се на всяка цена“. Така е полезно и правилно, то е за здраве, прави се с цемата на всичко...Ама за спането „концепцията“ преди е била – ляга и спи, реве, не реве, колко ще реве бе? Пък сега ееееее – иди се обеси в общи линии. И да, то е ПЕРИОД хахахах. Ще му мине периода и ще си спи само, с кеф... Таратанци. Или поставянето на граници за лично време и пространство на родителя – същта БОЗА по новите „моди“. Всичко е дискусионно и винаги в ущърб на родителя разбира се. „Прекратете разговора по телефона и обяснете благо на своето 3-годишно, че.... „. Прекратявате разговора, обяснявате благо, то ви се усмихва „разбиращо“, съгласява се, че е така както казвате и почва да иска на нова сметка баш това, заради което сте прекъснали разговора си, та да обясните благо, защо не бива да ви прекъсва. Шизофренично е. Още „по-якото е“, че по този метод и с вашето 8, или 10 годишно имате същият резултат години по-късно. По моята проста и просташка логика – значи това е грешен метод, не е период, не е ала-бала. Просто е грешка.

За времето от последния ми пост, пробвах нещо просто с Дани. Говоря по телефона, следва атака по всички фронтове , вкл. С „Мамо, много те обичааааам“ (баш сега) и рекцията ми неочаквано за него беше едно злобно: „Млък и марш оттук, в момента говоря“. На 4-я опит да се реве, шуми, истерясва и пр. И същата реакция - просто спря. За няма и два дни. ТОВА би направила майка ми предполагам на мое място, навремето, в такава ситуация.  Била на 21, па не чела целия интернет и н'ам кои велики психолози, па нямала хабер милата налЕ Ми явно е имала повече от мен, щом не ги е гледала тия филм дето сега ги гледам аз.. И не съм само аз, ами куп „колежки“ още, утещаващи се с: „ама то е период, ще мине“. Тцъ – нЕма да мине, ще се здълбочи и ще се добавят още „екстри“ и те ще се водят друг „период“ и те така... Но всеки има право да пробва и така. Аз три години говоря по телефона тайно, посред нощ, с „уговорен час“, в един момент беше и абсурда с: 'Извинявай, ама не мога да говоря, че малкия е тук и ме дърпа“... Три години си го причинявах това, за да обяснявам, да не травмирам и Дани да ми вършее тръни. И след няма и два дни „озъбване“ - спря бе! О, чудо?! Или не е баш „чудо“...

Нимика, какво направих след случката с топките? Буквално ще ти го преразкажа. Минах по джапанки върху хрущящата стъклария, с мисълта, че това ще иска вадене на голямата прахосмукачка, с портативната няма да стане. Всъщност заварих Дани именно с портативната, да се опитва да замита щетите (т.е. беше наясно, че не е направил нещо особено хубаво).  СЪЩО така си беше обул чехлите, което за него е изключение във всеки сезон, защото ходи бос, дори без чорапи и по Коледа. Беше достатъчно наясно, че това което е овършал може да го среже, но „миличкия“ - не сгрява нали, че е постъпил кофти. Горкото изостваено дете с къпеща се майка. Някой да беше викнал социалните. Поне! Почувствах се скапана, изсмукана, тъпо, за съжаление и предишните дни не бяха минали много приятно...направих си кафе, запалих си цигара и ей така сред целият хаос, седнах на дивана по хавлия и направих пореден опит да бъда светсен, модерен и грижовен родител (макар и пущещ цигарри), питайки сина си защо го направи ТОВА? Кротко, без викове, просто питам. Аз питам – то лъже и клепа невинно. Идва ми да му кресна „Лъжеш!“, ама после се сещам, че не бива да се говори на децата така - че са лоши, лъжци и от сорта, че вече няма да ги обичаш....,че то психиката им и си е***о фара нали. Аз питам, той лъже и маже, аз...просто не знаех как да продължа нататък. Да го накарам да почисти сам фина счупена стъклария – няма начин. Станах, изчистих, казах си „това е период, така стана защото влязох сама в банята, явно още не е готов за такива неща...“ Всякакви мантри от сорта си повтарях. Не бях и искрено ядосана за самите щети, защото не съм вещоман, нито пък ми е драма, че децата цапат и разхвърлят...много съм ларж. Драма ми беше МОТИВЪТ за това му действие, ясно ми беше какъв е, бях в несъзможност да обясня (както се препоръчва), че това да се изкъпя САМА е нормално т.е. той отказа да го приеме. Като отказва да го приеме – то значи не бил още готов и това е. Чакаме да мине периода, щото си е нормален по новата „мода“ По нея – всичко може да е период разбира се.

По старата мода, за такава проява – следваше да му врътна два шамара така, че да се завърти на пети, защото е потрошил стъклария за 100 кинта поне и ми отвори час чистене, от което щеше да има само два ефекта – никога повече да не посмее да чупи такива неща нарочно и рЕзко да ме остави да се къпя сама. И пак щеше да ме обича и да не се чувства нещо си ...там (лошо). Ама аз сакън да не ударя, щото по новата мода не се удря никога, а се обяснява до припадък и посиняване – изчистих стъклата и не се къпех сама още месеци наред. И обяснявах де.
Завършвам с ПОРЕДНО уточнение, че си споделям моите си мисли, за моето си родителстване и моето си дете. Споделям. Не съдя никого за нищо, не давам съвети, говорим си. Радвам се за всяка майка (родител изобщо), който е доволен, от това което прави и е доволен от резултатите, които постига с детето (децата) си. Аз като цяло не съм недоволна, може би съм по-критична и към себе си и по-взискателна и към него. Допускам го. Но все пак – имам си недоволствата, забележките, мисля ги, търся решения, споделям заключения...ако за някой има полза – бива. Ако няма – пак бива. Дори някоя от вас да си каже: „Добре, че не съм като лудата Жбрул“ - все си е полза и някой е щастлив.

П.П. Утре ще се прибера до града, за да се видя с приятелка, която имам шансът да видя веднъж в годината най-много. Хем ми е приповдигнато и радостно, хем изнервено, защото... Ще стана, ще оправям къщата, ще я заключвам, ще прибирам двете котки освен детето, за да изкарам една вечер с нея. Да си говорим и пр., разбирате ме. И си знам, че цялата НИ вечер, докато и двете не легнем - ще премине в кръжене, досаждне и пилене на нерви от страна на Дани, независимо колко е часът. Сигурно е период, ама тоя баш „период“ по моите разбрания се проточи твърде дълго. И Господ да слезе – не може да ме убеди, че...ма то така си било нормално. Не, не е нормално и не е, защото го допуснах аз самата да не е. Не ми е Дани виновен. И сега вместо да се радвам за предстоящата среща- аз се изнервям още отсега. Един от ефектите на този му безкраен „период“ е, че аз се вкарах в добровлна изолация, защото просто като знам какво ме чака – отщява ми се. Добре, че точно тази приятелка е в не по-розова ситуация от мен, та някак....ще успеем да се насладим на компанията си въпреки всичко. )) Но това е от изключенията. Откакто се е родил, - аз 70% поне от редовните си контакти ги стопирах, щото не става с него. Ни гости да поканя, ни на гости да идем, ни дяволи. То няма спирка и умора детето чудо. Да е жив и здрав, ама...не овладея ли ситуацията малко от малко – сама ще си проговоря накрая. Хич не се шегувам.

Жбрул, не става въпрос само за "втелясване". Става въпрос за самосъзнание, отговорност, което на 20-годишните обикновено липсва( и днешните, и предишните). Колко от нещата, които си правила на 20, ще ги направиш сега ( или би променила)с този си акъл на 34-годишна жена? Аз лично доста неща не бих направила.
 
Докато майка ми е станала майка на 20 г, аз на нейните години скачах с бънджи, ходех по дискотеки, купони, обикалях с приятели.... Нормалните неща за тази възраст на нашето поколение. Майка ми е станала майка на 20 г, но от 6 месечна възраст съм оставена на грижите баба ми и прабаба ми, за да могат майка ми и баща ми да завършат висшето си образование. Като между учението, те са продължили да си "живеят живота" , да бъдат двойка, любовници и т.н. Защото:
 1. Е имало на кого да прехвърлят отговорността за отглеждането на детето им, т.е. не са се "втелясвали", защото не са се грижили за мен, не са наблюдавали моето развитие.
 2. Не са се замисляли от последиците от прехвърлянето на тази отговорност( има такива, колкото и да не ти се вярва). И да, след време има ощетени и от двете страни - родители и деца.

п.п. Ще допиша по-късно.

Мецани, аз поне не се сещам за много неща, които бих направила на 20, а не бих направила сега (на 34). Или съм била супер отговорна на 20, или съм адски безотговорна на 34 - не знам.  Разликата е там, че на 20 да кажем по-често ми се ходеше на дискотека, сега е по-рядко просто, но ходя и сега. И като ходя - не ставам по-лоша майка заради това. Или защото ми се прави секс и го правя, или защото ще скоча с бънджи, ако ми се скачаше... Когато съм била на 20 не съм имала по-малко нужда от време за себе си, сравнено със сега. Тогава нямах дете, учех и работех и тези неща заместваха (като разход на време и енергия) сегашните ми занимания с Дани. Но ако преди - работното ми време все пак имаше край, както и изпитната сесия и се намираше време и за мене самата, сега с дете - това става по-трудно и по-рядко. Да, знам че е нормално да имам много по-малко време за себе си. Но "много по-малко", не е като да го нямам ИЗОБЩО, а при мен се получава именно това. Пък се получава, защото когато детето ми е обгрижено отвякъде и няма никаква реална необходимост да продължава да ми скача по главата - то все пак скача по нея. Защото? Защото аз не съумях да му поставя никакви граници за нищо, разумни разбира се, не да го игнорирам.
Понеже Дани не само, че не иска да си легне сам в някакво нормално време и единствената ми опция е да лягам с него и да го приспивам, все едно е бебе на седмици, ако изобщо искам да легне. Има и друг проблем. Лягам, приспивам, цъкля се в тъмното едно 40 мин. поне, че да е заспал дълбоко (уж), ставам пак и по необясним за мен механизъм, той ей така както спи "надушва", че ме няма и става. До 30 мин. максимум. И идва там където съм. Ако директно си легна с него и не ставам повече - спи като пор до момента, в който аз се събудя на другата сутрин и стана. Да, ама докато си пусна кафе машината още - той е усетил и вече е станал след мен. Така Мецани се получава следното, че аз нямам и една минута, в която да съм хем будна, хем оставена на мира от него. Ами съжалявам, но мен това ме изтощава психически и то много. Понеже не е ден-два, седмица-две, не е период дето минава. Това е години вече и не не ми издържат нито нервите, нито психиката напоследък, чувствам се под обсада буквално. 
Аз не съм някакъв върховен егоист, просто съм жив човек. В денонощието ми стигат едни 2-3 часа време за мене си, без постоянно цвърчене и лазене от негова страна, но това не ми се случва просто, освен когато е на ДГ (т.е. физически отсъства). И точно, защото не съм егоист и самогъзник - не го пратих целият август на ДГ (неговата си работи), че аз да съм рахат нали. Направих по-доброто за него - доведох го на село и стоим тука двамата. И той буквално ми "спря тока" от лазене, досаждане и тормоз, понеже нямало да спи без мен, нямало да стои и една минута без мен и без да съм пряко ангажирана с него и в невъзможност да върша каквото и да било без да ме е "яхнал". Не, не го считам за нормално поведение това.
Ако успея поне "битката за спането" някак и някога да спечеля - лично на мен би ми стигало, дори всичко друго да си остане същото, както сега. Има огромна разлика да си сложа детето в 21ч. примерно в леглото му, да пожелая "лека нощ" и в следващите 3 часа да кажем, да правя нещо си там, свое. Да чета книга, да си скубя веждите, да си говоря с някого, да правя секс, да се изкъпя на спокойствие, или да седя на тихо и да блея просто...все тая. Само, че НЕ МОЖЕ. Понеже аз се издъних жестоко по този въпрос със спането. Моя си грешка, но всеки опит да я коригирам завършва с все по-як отпор от негова страна, с много по-добро и осъзнато емоционално изнудване, сценки, драми и съответно - разколебаване мое да "натисна" и да не отстъпя каквото и да прави, защото може пък да му навредя някак с този натиск. Да го психирам и пр.
При опит д редуцира поне досаждането, когато е буден, за да не ме скапва толкова - пак ядец, щото и то си било нормално пък. Ей - направих му стаята, сложих и там телевизор, казах, че само на него вече вървят детски филмчета. Стаята му е на 2 метра от хола все пак, в който съм аз, той знае, че съм там, не е да мисли, че съм хванала гората. Искал детско, отивам, пускам му телевизора там, настанява се да гледа и при опита ми да напусна стаята е: "Ама ела сега тука да гледаш с мен". Обяснявам, че не мога сега, имам работа в другата стая, да сготвя примерно....не се приема. Излизам, до 2 мин. пристига където съм и лазенето започва по познатата схема, ще се смуче нещо от пръсти, но ще се измъдри все пак, за да се разправям с него.
Като стане ученик - ще е същото, ама по друга тема просто. Ще трябва и аз да седя с него да пиша домашни и пр., понеже ако не седя - той няма да ги пише. Не говоря да има нужда да му помагам с материала, а че и да няма нужда - ще ми се прави на чук и на тъп, само и само да съм вързана и аз над учебници и тетрадки. Пак ще отказва да ляга без мен и пак ще бъда принудена да лягам с него и да не ставам после, понеже като е на училище и трябва да стане рано - няма как да го оставя да виси с мен до сред нощ (както се случва сега понякога), понеже трябва да е наспан и адекватен на другия ден в даскало. Т.е. положението ще стане само по-кофти по тези въпроси сравнено със сегашното, няма да се оправи. Понеже това не е "самоминаващ си период", а са лоши навици, които само се затвърждават с времето. И в бъдеще - ще има само по-голям мегдан да ме рекетира с тях, а не обратното. Пък откъде съм сигурна, че е такава схемата ли?
Ами сигурна съм, защото аз родих доста по-късно сравнено с повечето си приятелки и техните деца са много по-големи от Дани. И виждам как тези, които на възрастта на Дани правеха това, което прави той сега по тези въпроси, правят баш същото сега, в 4-и клас!!! На тези деца, защо не им мина "периода" според теб? Нещо са дефектни ли? Всичките ли? Децата на онези ми приятелки, които бяха "лоши майки" и вкараха ред и дисциплина по основни въпроси още в бебешка възраст дето има една дума - сега имат следния вид ученици. Детето сяда само, учи, пише, мама проверява домашните, изпитва там по разните предмети и при затруднение вече с материала - помага, обяснява и това е. Пък другите майки дето бяха "бели и добри" като теб и мен - карат целия училищен курс за втори път от-до. Прибира се принцът/принцесата от училище и мама засяда 3-4 часа с него над бумагите и се почва якото късане на нерви. Блеене, мрънкане и рев как не му се четяло, измисляне на какво ли не, че да не се пишат домашните сега.... Класики. Опити за наказания, лишаване от едно, или друго любимо нещо се посрещат стоически от въпросното дете. Няма пък да уча сам и точка. И бързо схващат, че започнат ли лошите оценки в училище - мама капитулира и засяда наново. Дреме му на лапето, че като не учи това е вредно за него самото "Ценността на знанието за успешно справяне в живота" за децата е нещо супер имагинерно, че да го осъзнаят, че да се притеснят, че да се освестят. Никакво желание нямам да я втасам и аз така с Дани след 2-3 години. Ако сега не мога да се наложа за някои неща, тогава пък съвсем няма да мога Меци.
И ако сега ми се ще да се наложа, за да имам малко време за себе си и да си пощадя някой и друг нерв, тогава въпросът ще опира до много по-важни неща, като образованието на детето ми. И съвсем няма да има мегдан да го карам да е по-самостоятелен, ако той отказва да прочете и два реда без да съм кукната и аз при него.

За последствията от "прехвърлената отговорност"...Аз също съм отглеждана до 2-годишна възраст от баба си, в Стара Загора, докато майка ми е завършвала в Пловдив. Докато навърша 14 години - ВСЯКО лято по 3-4 месеца бях във Вършец със същата тази баба. Нито тогава, нито сега мога да кажа, че съм се чувствала ощетена и пренебрегвана от майка си. Винаги тя е била най-близкият ми човек, върховният авторитет, винаги съм се чувствала безкрайно обичана и обгрижена. Ако някакви емоционални щети ми е нанасял някой - това е баща ми. Защото е пияница и докато живеехме с него - обичайно обстановката у дома беше изнервена и стресираща. Което има общо само с фактът, че той е калпав родител ( и човек) и никаква връзка с това, кой ме е гледал като бебе и имало ли е кой да помага на майка ми с мен, или е нямало. Противно на сегашните схващания, че бабите объркват децата - моята странно защо не ме "обърка". Научи ме д чета преди да навърша 5г., поради което много рано спрях и да досаждам на околните с искане да ми четат приказки, а си ги четях сама. Не станах лигава, не станах невъзпитана, не станах човек дистанциран от майка си ми баш напротив. НИКОГА никой не е седял с мен да уча и пиша от първия ми ден в училище. Нито съм гениална, нито съм извънземна все пак, че да съм някакво изключение. Просто наистина никой не се е "втелясвал" с мен и аз не израснах с понятието, че е нормално някой да го прави. Пък Дани расте баш с обратната представа, благодарение на мен точно. Кого да упрекна за това? Бабите му ли? Ще ми се, ама няма мегдан, понеже не го отглеждат те, ами аз.

Казах го и по-нагоре. Според мен сега масово приемаме, че е по-полезно за децата - те да бъдат само с родителите си, просто защото масово няма друга възможност. По наше време е имало такава просто и масово никой не считаше, че с нещо ни вреди, ако не сме му овесени на врата и нервите 24/7/365. И точно защото сега НЯМА чалъм почти, да не сме ние нон стоп ангажираните с децата си - много по-резонно е да се полагат усилия, за да не бъдем обсебвани чак толкова от тях. Подчертавам - обсебвани, а не говоря за съвсем нормалната нужда от общуване на същите тези деца с нас. Има разлика между двете и то немалка. Има и последствия, ако обсебващото поведение не бъде парирано овреме, бива поощрявано и оправдавано всячески от мама и тати и ти казвам, че има, щото ги виждам тези последствия с очите си при по-големичките вече деца. Виждам също така и много по-редкият случай в днешно време - на пак толкова щастливи, но много по-самостоятелни в редица насоки деца, чиито родители обаче са поставили граници когато и за каквото е трябвало. Това са и по-хармоничните семейства апропо. В тях всеки има своето време, има и времето, в което всички са заедно, просто има баланс. И този баланс е много, много важен, моето драпане лично е да го постигна малко от малко. Нищо друго.

Хайде - аз имам едно дете само, да кажем, че на мен просто ми се струвало нещо си, ама то не бло така. Стефи обаче (и не само тя) има две деца. Да, много сме говорили с нея по темата, тя и тук го сподели. Голямата й щерка е по природа склонната към прилепчивост явно, Стефи казва, че не е чак толкУ търпелива като мен и теб (да кажем), а ако този вид поведение беше наистина период - то нейната кака отдавна би следвало да го е надживяла. Да, ама не е, както и сама виждаш. И лазенето и тормозът по какви ли не измислени поводи и причини - не секват и не секват. За Жорко - не знам, но Дани категорично е подобен модел "по природа". И точно по тази причина, аз не искам повече да задълбавам "природният бъг" с родителско поведение и отношение, което стимулира този му вид поведение. Може и при Жорко точно - наистина да е само период, не го оспорвам. При Дани обаче не е това САМО. Няма ни един случай за каквото и да било в живота му, което да се е самооправило по логиката "период". Дори фактът, че имаше нощно хранене до 10-месечен е достатъчно показателен, колко се отнасят до него конкретно теориите, които сработват при много други деца ей така от само себе си.  Всичко, за което се "намесих" категорично и отказах да приема, че "ма то така си било с децата" - взе, че се получи добре и от раз. И по никакъв начин смея да твърдя - тези намеси не го увредиха, по никакъв начин. За съжаление обаче, моята увереност като майка не се пръкна също така от раз, ами я добих малко по малко. Поради, което пък - не реагирах за куп неща адекватно и своевременно и сега "бера плодовете" на собствената си липса на вяра в родителския си капацитет. Надявам се само, че оттук насетне - ще имам все пак време и възможност да коригирам сериозните проблеми в поведението му, още не са изтекли "първите седем", та дано не съм фатално закъсняла. Аз, за себе си - нямам вече грам съмнение, че куп неща, за които и ти и други казват "ама нормално си е" са грешка. И то голяма. Но това е за мен, според мен, за моето си дете. Нямам никакви възражения други родители, за своите деца да приемат това и онова за нормално, та дори и да им харесва, не да им тежи. Възприятията за всичко на този свят все пак са и много индивидуално нещо и аз го отчитам, когато обсъждаме подобни въпроси. Натъртвам пак - на обсъждаме (дискутираме), не искам да излиза, че критикувам някого, съдя го, правя забележка и пр.

Може и да ти се вижда прекалено да го уточнявам във всеки пост това, но знам в тази тема точно - колко бързо става някой глупав скандал с фръцни и обидени и никак не искам пак да се получи така. Несъгласието ми с теб по разни въпроси - не е критика, а само несъгласие от моята си гледна точка, дередже, личен опит, индивидуални особености (мои и на детето), битово и "семейно" положение ако щеш + обективни наблюдения върху тези ситуации и въпроси при куп други хора и семейства различни от мен и теб. Нищо повече.

Жбрул , точно за това те питах .Сякаш не може да се решиш -ами накажи го де -след като разбира ,нека знае ,че има и последствия. Да постои в ъгъла или сам в друга стая  -ако мърда от там ,връщай го пак и пак , или отнеми играчки -всичко това на момента-за да знае за кое точно  му действие .Щом казваш ,че като обясняваш от раз разбира -при нас не е така -аз говоря ,той все едно не чува-пили каквото е решил -като зациклила плоча .
Оставам с впечатление ,че Дани е презадоволен в материално и емоционално отношение и за това не е свикнал да получава откази.  Не че аз не съм напълнила една стая с играчки ,като за детски център или една градина ...
Съвсем не смятам ,че малко строгост е излишна -както мими26 писа-дава резултати .Трябват им правила и  ограничения.
Много бих писала,но сме на море и ми е трудно през телефона. Калоян е страшен инат и характер , щом лелките в градината ,видяли и гледали куп деца,потвърдиха -много е инат. Не знам на кого се е метнал -и двамата с баща му сме били кротки,  за приказ деца.
Подозираме , че е виновна класическата музика !!!,  която слушах   като бременна-аз я  харесвам и без това . Нали Уж успокоявала бебето ,уж.
Мъжът ми категорично заяви- за второто само Рамщайн и рок .
Познай какво е в хотела -целия персонал вече ни знае панаирите ,хора ме гледат учудено ,като се  тръшка и го оставям и само гледам.

Ами това , което блу описва е   при  нас -едно към едно . Особенно и след дълго гостуване сега при ба а и дядо му -режима и реда май отидоха по дяволите , но като се върнем и тръгне на градина , се надявам да оправим нещата.
Пример от вчера -вървим щастливи към плажа, къса ми цвете и хоп-тръшкане ,че се скасала дръжката . Никакво говорене и успокояване не помага ,истерясва още повече . Просто оставям и чакам .Но като минат хора и има публика е голям панаир
Доскоро и аз обяснявах ,отклонявах внимание , но като стана на три ,осъзнах , че ще ми се качи на главата , а това с отклоняването нещо не се получава-за миг -и после пак включва за каквото там се е затръшкал . Сега    вече според ситуацията по-често игнорирам , не обръщам внимание и не  се правя на маймуна.Преценям кога да отстъпя .
И съвсем не се чуствам лош родител от това  .Непрекъсното е гушкан , целуван, обграждан с внимание .

Примера с миенето на зъби е много на място -ако е важно за здравето -искат, не искат ще намерим начин да го направим ,а защо за останалото  непрекъснато да отстъпваме ?

Момичета, не е само до отстъпване. При сиса може и да е, но у нас определено не е, напротив, аз съм строга и не търпя всякакви такива логотии, не наказвам, но много говоря и обяснявам, абе психически тормоз Но, да, тя е голяма вече. Просто при нея е характер, иначе е изключтиелно добро и разбрано дете и в интерес на истината никога не се е тръшкала по начина който описвате, винаги е била сговорчива. Но има неща които точно като при дани със спането, наприемр са си открай време проблемни. И сме носили, и до креватчето сме лежали, и сама сме я оставяли да заспива и сме се карали, и сме обянсявали ами не и не. Сега вече като повиша децибелите и започна да чета конско, разбира се ляга и заспива, но преди това ми е вдигнала нервите до небесата. И това с домашните е донякъде така, но не е защото не сте им сложили граници или не сте ги наказвали, просто има деца които са по-неуверени, несамостоятелни, с ниска самооценка и т.н. аз не пиша домашни с нея по 2-3 часа, но е факт че след 3 задачи например идва и носи тетрадката да съм проверяла. Обяснявах че ще проверя като напише всичко, ами има краткотраен ефект и след това отново по старата схема.
Така че наистина е хубаво да се доверяваме на интуицията си, пък било то нова или стара школа аз лично никога не съм робувала на такива неща.

През телефона не мога да допълня поста , за това втори  ,ще ме извините .

При Калоян истериите и тръшканията са друга работа и нрав ,различни от одумвания тук Дани .

За съня - не е късно , стига колко  и докъде си готова да изтраеш  и да не отстъпиш .
Пп. Писали сме заедно с Стефи   .
Говоря ,говоря ама не чува , не приема -като се тръшне в истерия ,все едно е в друго измерение и няма връзка и още на по-големи обороти .
   
Съгласна съм ,че няма стари ,нови школи-има деца и родители и всеки уникален по своему, но това със съня не е работа така - това не е бебе вече , че да кажеш нормално е . И аз не съм спала  с месеци  ,защото моето дете се будеше дълго  време , и сега  пък ако спим в едно легло не мога да се наспя -то са крака , ръце отгоре ми ,въртене . Сам да се врътка както иска , но аз съм на работа и няма да ходя като сомнамбул цял живот .

Иначе Калоян пък е мн срамежлив - не знам дали е неувереност или друго . Заговори ли го някой е скрил глава за полата ми. Вижда дете на плажа до нас , искал да играе-казвам -ами запознай се -не, ти мамо , ти питай , ти ела. А  другите деца идват директно сами - да се запознаем , да играем .Хем иска да общува,хем се притеснява.

Бих искала да разбера мнението ви по следните въпроси:
Как е нормално ( за вас) да се държи едно 3-годишно дете? Какви са ви очакванията от него?

Мецани - за нормално поведение трудно може да се даде определение. Още повече да слагаш рамки и да дефинираш -  това не е нормално

Например за мен - моят Боби на 3 години имаше нормално поведение. Докато Антъни нямаше - много се страхувах да не би да е частично аутичен. Но сега вече е много добре - макар все още понякога да ме стряска с някои изказвания и рисунки. Но като цяло ми се вписва в 8 годишен.
Труден е понякога - не харесва повечето от децата, постоянно kритикува, непрекъснато подрежда, мрази хаоса, плаче от нищо, затваря се в стаята разстроен, че някои нещо го е обидил и т.н, но мисля това вече е характер, а не проблем.


То и някои възрастни нямат нормално поведение - какво правим тогава?