Детето ми започна да си прибира само играчките без да роптае и да иска помощ от някой от нас чак сега, когато наближи 6 години. Не съм истерясвала на тази тема, но постоянно съм го подканяла и не съм преставала да му повтарям, че трябва да го прави, защото играчките са негови и той ги разпхръсва из цялата къща. Намеквах, че изглежда са прекалено много и това създава трудности да бъдат прибрани и подредени. Е, мисля, че постигнах успех в две направления - вече прибира и подрежда сам и малко намаля ламтежа за постоянно купуване на още и още нови играчки.
И с придобиването на много други навици съм действала по този начин - не бързам, не пришпорвам детето, но не спирам да повтарям, че трябва да се научи да прави това или онова. Стигна се до там, сам да си определя, че когато стане на 5 или на 6 години вече ще прави едно или друго нещо сам и действително си следи и спазва тези обещания. На мене този подхов ми допада и се надявам, че по този начин с цената на търпение и сдържане на нервите макар и в един пои-късен момент детето ще придобие нужните навици, при това - трайно, което за мене е по-важно.