Оооооо, със сестра ми бяхме като куче и коте, смилахме се да се бием, постоянно. Майка се побъркваше
Аз съм по-голяма с 4 години и все ме караха да отстъпвам, все да има мир, много ми тежеше това, защото редовно си отнасях и наказанията, без да съм виновна
Много беше ината сестра ми, ама много ви казвам, посиняваше от бяс, тръшкаше се, пищеше, докато не стане на нейната и постоянно се заяждаше с мен. Сега много се обичаме и се търсим, помагаме си. Слава Богу, живеем в един град и прекарваме време заедно, при всяка възможност. Майка се притесняваше, че ще се мразим цял живот, ама не й се оправдаха опасенията
Според мен си е просто до дете, а и периода е такъв явно. Вие да видите в пубертета какво става. Ние със сестра ми тогава най-много се биехме и карахме, големи вече бяхме, дърти магарета и пак намирахме за какво да се сдърпаме. Минава това, поне при нас мина.
Най-забавното е /макар не винаги да ми е смешно, де/, че дъщеря ми ми върти същите номерца като леля си
Чудех се аз на кой се е метнала такава ината, пък се сетих сестра ми каква беше