Ами те се променят децата и освен ние да се нагаждаме към тях 

Ами не ми е нормално на мен това състояние на Ния . Почвам сама да се вкарвам в некви филми. На всичкото от горе се чувствам ужасно детето ми да стои само в кошарата половината ден . Луда работа , уф!

Дидомира, аз си мисля, че "вкарването във филми" е основна част от дейността на майката  . аз много си мислех за възрастта на ния, по това време те са още по-ококорени и част от децата спират да спят по два пъти правят една по-дълга дрямка. опитвам се да си спомня кога ади направи този преход, но понеже тя не спи в кошарата си и не я "слагам да спи" не съм запомнила. та мисълта ми е, ако детето не спи, а не теб ти е криво да я гледаш в кошарата, извади я от там и толкоз, много по-важно е ти и тя да се чувствате добре (в този случай ти), отколкото да спазваш режим, поне според мен.
сега скоро четох една книга, в която между другото се описваше ситуацията вечер в къщи от гледна точка на бебето  - как изведнъж се прибира един или няколко човека, започват се някакви дейности - въобще екшън и на тях им е доста по-трудно да се укротят, не защото това е неприятно за тях, а защото е много вълнуващо.

дано разбереш какво се случва скоро, че е много мъчително така. пиши пак

Елена , Ния спи по 30 мин .между храненията и повече от два часа не може да издържа.Днес я сложих по -рано ,не да й спазя режима , а защото не знаех как да я накарам да спре да плаче след всички опити . Еми , спря . Да ,лежа и гледа сама в кошарата, ама поне не ревеше . На мен ми е кофти ,че детето ми стои само в другата стая , ама ... Та аз по принцип не съм ЗА режимите на бебето и винаги съм следвала нейния си режим и това ,което ми показва  .Като видя ,че й се спи просто я слагам и няма проблем с това .

Вечер като ти се разкриви я съблечи по памперс, у нас действа. Но моят е абсолютна хала от както се е родил и затова често прекарва вечерите по памперс. Къпя го по-рано,ако много започне да става крив- облича си пижамата, яде и от няколко вечери сяда да погледа телевизия Девойката ти расте, променя се и може и някой зъб да я мъчи. Да се надяваме, че скоро ще спре дъжда и ще и се отрази по това време да е навън.

Хъм, може и Шмати да е права и наистина да е до времето  И аз тъкмо се чудех, къде изчезна лъчезарният ми син и ми го смениха с нервно, тръшкащо се бебе...

О, Бубулина, колко пъти още ще ти го сменят
Вижте, това че детето се чувства добре и само - когато си лежи в кошарката, не означава че нещо не му е наред, може просто да е преситено от внимание и да си иска малко спокойствие. Това обикновено се случва късен следобед или вечер. Детето е спокойно като е с майката, защото си знае ритъма, по-спокойна е и обстановката, в един момент идва един с по-плътен глас, почва да му се маймуни и го мачка, отнема вниманието и на мама и се почват едни мисли в детската глава:"Абе тоз не може ли по-кротко да кара, що ми създава турбо"  (импровизацийка, дано схванахте идеята).
Та основната ми мисъл е, че просто детето може да е преситено от емоции и да си иска спокойствие и тишина в неговото си място (леглото). Това че излиза всеки ден не означава, че ще е по-спокойно, означава че ще е по-изморено в повечето случаи.
В крайна сметка майките нямаме угаждане - като иска на ръце, "Що не се занимава само", като си стои само - "Какво му има, че си стои само" 
Моят съвет - щом им е кеф да си стоят и гледат самички - оставяйте ги, докато са спокойни, ще си спестите грижи занапред как да ги учите да се занимават сами, а и ще си имате някоя минутка да свършите нещо.

Ами не ги контролирайте - поскарайте се на детето, покажете, че сте ядосани, огорчени, покажете "кой команвда", покажете с поведение, с интонация кое смятате за лошо, неприемливо... Така детето постепенно се учи как да се държи... Ако на 2-3 дори на 4 годиники още няма резултат - не се притеснявайте, те всико разбират, но задръжките им, способността да си наложат едно или друго поведение, са все още твърде слаби. Нужно е да бъдем честни с детето и постоянни в усилията си да го научим как да се държи /у дома, с децата в детската градина и навън, с непознати и пр./ и резулататите несъмнено ще дойдат, просто на децицата им трябва време - да порастнат, да се развият психически, да натрупат своя опит.

Дано си права. Искрено се надявам.
Горе изброените обаче почти не действат при дъщеря ми, реши ли да се инати. реве истерично и т. н. Нищо не е в състояние да й повлияе, реши ли да се заинати.

Както и да е... сина ми е много по различен и разбран/Слава Богу, защото ако и той беше такъв, нямаше да ме дели дълго време от психиатрията /

Децата, както се спомена много пъти вече тук, са коренно различни, понякога колкото и да се стараем и опитваме, не зависи от нас, а от заложената им природа, така, че не може да се обобщава и слага в рамки възпитанието...

 

О, Бубулина, колко пъти още ще ти го сменят
Вижте, това че детето се чувства добре и само - когато си лежи в кошарката, не означава че нещо не му е наред, може просто да е преситено от внимание и да си иска малко спокойствие. Това обикновено се случва късен следобед или вечер. Детето е спокойно като е с майката, защото си знае ритъма, по-спокойна е и обстановката, в един момент идва един с по-плътен глас, почва да му се маймуни и го мачка, отнема вниманието и на мама и се почват едни мисли в детската глава:"Абе тоз не може ли по-кротко да кара, що ми създава турбо"   (импровизацийка, дано схванахте идеята).
Та основната ми мисъл е, че просто детето може да е преситено от емоции и да си иска спокойствие и тишина в неговото си място (леглото). Това че излиза всеки ден не означава, че ще е по-спокойно, означава че ще е по-изморено в повечето случаи.
В крайна сметка майките нямаме угаждане - като иска на ръце, "Що не се занимава само", като си стои само - "Какво му има, че си стои само"  
Моят съвет - щом им е кеф да си стоят и гледат самички - оставяйте ги, докато са спокойни, ще си спестите грижи занапред как да ги учите да се занимават сами, а и ще си имате някоя минутка да свършите нещо.

 

според мен проблемът е, че на дидомира не й е особен кеф детето да стои само, а тя знае най-добре ситуацията. мисля, че това е най-трудното - когато не знаеш какъв е проблемът, но имаш усещането, че има някакъв. то верно е, че се променят, но поне да имаме някаква идея, че ги познаваме и знаем какво става с тях.
дето се вика, ще го мислим, докато го измислим.
ако ти е кофти само от това, че е сама, вземи си книжката или компа и стои с нея, без да я закачаш, ако мислиш, че е изморена и просто иска да си поседи тихичко?

Момичета много ме разсмяхте с вашите истории с гаджетата Моя мъж от сега се е притеснил на тая тема, понеже нашата щерка е руса и синеока, а двамата сме с кафяви очи и тъмни коси, и той милия вече си представя страшни неща Един ден даже се беше побъркал нещо и направо ми вика "аз как ще я пускам на детска градина сама, ще седя отпред и ще чакам"   А пък да не говорим някой цветнокож да се появи като гадже....ще стане страшно :Х Моя, какво да го правя, живяли сме по цял свят и е страшен расист, вече незнам дали именно защото сме живяли къде ли не и се е сблъсквал само с чернокожи които му правят лошо впечатление или просто не сме видяли достатъчно и най-вече добри чернокожи

Една моя приятелка сега скоро ми разправяше как големия и син (на 11) най-накрая се влюбил в някакво момиче от класа, та стана послушен, домашни прави, помага вкъщи, държи се прилично и тя беше много щастлива милата. И изведнъж, като разбра че била "принцеса на Сенегал" и я видя, направо зле и стана, много зле го прие, забрави и че домашни прави и че е послушен вкъщи

Дидомира Мисля че всичко е на периоди...Може да са зъби, може да е всичко. Ние също последно време все нещо сме нервни, ревеме, през нощта ставаме на всеки 30-40 мин и съм сигурна че са зъби (нищо че и шарка имаме). Само се успокоявам, че ще мине и това....

Криси, шарка ли се оказа обривът?

Олив, да сме живи и здрави. Всякакви снахи и зетьове приемаме.  Мъжът ми дори е по-либерален от мен. Аз съм по-голяма консерва.

Да, Блу шарка се оказа - Розеола...била само до 2 годишна възраст, наричали я шестата болест.
Незнам, ама и аз съм болна вече, искрено се надявам да не съм единствения случай на Розеола над 2г възраст  Вече карах варицела на дърти години, та нищо няма да ме учуди

Оливче, Васи, моя мъж и той имаше драма с цветовете, майка ми и тя, а на мен ми стана смешно като се сетих аз колко пъти смених обектите на обожание, до де стигна до брак, та си реших, че и той ще се ориентира по някое време. Сега взе да я позабравя, обръща внимание на едно момиченце от класа си - то красиво, русо, синеоко, французойка, надявам се на такива да налита Все пак искам хубави внуци А Мими е права - за предпочитане е да са от другия пол бъдещите възлюбени, не че няма да приема и друго, ама ще ми е по-трудно. Абе каквото и да дойде, само да са живи и здрави, ще го приема, де ще ходя

Абе на красиви се надявате, кой знае кви скрипи ще доведат  ще има да се усмихваме през зъби 

Абе като са скрипи поне при мен лесно - в България има де да се прибера, да му мислят те

Интересна тема, аз все още не съм имала моменти на вълни от бяс, но никога не е късно. Следвам принципа на майка ми - "Научи се да издържаш на рев"

Къди, като се обучиш, ти пращам да тренираш мъжа ми. Много са му слаби ангелите. Защо плачела сега. Казах му да ходи и да я пита. Понякога не можем да се разберем с беба, само защото не съм многоръкият Шива.

Гане, и аз това щях да кажа - че може обектът на обожание да е от същия пол. Ама какво да правим?! Животът си е техен. Ще търпим избора им.

Криси, да й минава леко на Емма! То така или иначе ваксината е срещу други видове шарки.

Оооо, ако някой успява да ме изкара извън кожа това е мъжът ми! Виж на неговият рев не се научих да издържам.

Блу, няма начин, тежка е родителската участ
Аз тая вечер установих, че имам два момента - или тотално не мога да търпя или крещя Мила от един известен период се изживява като Пикасо - рисува по масата, по пода, по килима, по стените... и това въпреки че сме й дали лист. Обяснявах, наказвах, плеснах, скарах се, нарисувах я по ръцете, дано спре. Няма никакъв, ама абсолютно никакъв ефект Тая вечер отново надраска масата, баща й я плесна, тя ревна. Аз обаче не й обърнах внимание. Сега сърдита на него, на мен се сърди, понеже я заварих в банята да се полива с мойте шампоани и й казах, че вече няма да я оставяме сама да се къпе... В случая, след толкова реване и тръшкане днес, просто нямах сили да се ядосам И другото което ме дразни и притеснява - много се драка с брат си, удря го, блъска го, научила се е да го рита в слабините Днес го замери с метална количка по главата, само защото не иска да й отстъпи мястото в ъгъла на дивана Някой ден ще си пръснат главите и ще се свърши