Ох, милите ми, всяка възраст - с проблемите си! Като ви чета за неволите на училищната възраст и пубертета, гледам да не се стряскам, че по-трудното предстои /моят синковец е на 6 години/, а по-скоро се настройвам да се радвам на това, което изживяваме в момента.
Тъкмо вчера си коментирахме с мъжа ми какви бурни емоции имаше по време на "бебешкия пубертет" и какво лъчезарно, спокойно и разбрано детенце е в момента наш Гошко. Ама и преди, когато беше необуздан и инат, вярно крещях му от време на време, плясвала съм го по дупе, по ръчичка има-няма 10-тина пъти общо, правехме опити да го наказваме, от което обикновено нещата ескалираха,ама да ви призная - докато той седеше наказан в другата стая, с баща му най-спокойно и с чувство за хумор коментирахме поведението му и цялата ситуация. Уморена съм била, без сили - физически и психически, ама чак пък такива нерви, които да е имало нужда да мисля как да контролирам... Ами не ги контролирайте - поскарайте се на детето, покажете, че сте ядосани, огорчени, покажете "кой команвда", покажете с поведение, с интонация кое смятате за лошо, неприемливо... Така детето постепенно се учи как да се държи... Ако на 2-3 дори на 4 годиники още няма резултат - не се притеснявайте, те всико разбират, но задръжките им, способността да си наложат едно или друго поведение, са все още твърде слаби. Нужно е да бъдем честни с детето и постоянни в усилията си да го научим как да се държи /у дома, с децата в детската градина и навън, с непознати и пр./ и резулататите несъмнено ще дойдат, просто на децицата им трябва време - да порастнат, да се развият психически, да натрупат своя опит.