Барбаронче, заключва се тоалетната с такива приспособления, с които заключваме шкафовете. Затваря се капака, отгоре и отдолу се захваща.
http://www.simonovi-bgshop.com/tsetska/catalog/popup_image.php/pID/12312

Цитат на: Tutto_bene в Февруари 17, 2013, 19:09:43 pm

При нас положението е много напечено. Непрекъснато имаме пререкания, а аз нямам женска помощ изобщо. Баща ми изпълнява ролята на пазач-само в това е помощта. Всичко си свършвам сама и той пази децата докато мен ме няма за 30 мин или час. Мъжът ми е страшно изнервен и се промени коренно към мен и децата. Много често ме оставя сама да се справям, а той буквално не може да се справи. Аз дори предпочитам в повечето случаи да не ми "помага". Почти сме стигнали до развод и май е въпрос на време. Лошото е, че аз съм с две деца и ще ми е доста трудно... Явно повечето мъже се измъкват с това, че не издържат. А ние жените сме длъжни да издържаме на всичко. Мога да ти пожелая кураж, а и на мен ще ми е нужен доста, а и ще ми трябва и късмет, че не се виждам с двете деца без работа...

Tutto, много съжалявам да науча, че нещата се развиват така при теб.

и се питам... сега, от висотата на сегашното си положение и на сегашните си ей-тези горни мисли, ако можеше да се върнеш назад - би ли направила отново всичките тези 6 ли бяха, 7 ли бяха инвитро процедури, за да се сдобиеш с дете? или щеше да се откажеш?

Да.. Вероятно щях да се откажа с този мъж, още повече, че си жертвах здравето заради мъжки фактор. За дете щях да се боря при всички случаи и вероятно нямаше да се откажа. Не съм била достатъчно решителна, но времето ме притискаше. Тук пиша, защото само ВИЕ сте ми подкрепата. Това е истината! Само тук срещам разбиране и подкрепа, въпреки разправиите от време на време. Сега пиша със сълзи на очи, защото си спомням 7 инсеминации и 6 опита инвитро, които ми минаха през главата и на последния опит вече се бях отказала, а то взе че стана. Истината е, че ви чувствам най-близки и когато не пиша значи нямам време.

Tutto_bene, искрено съжалявам за това,което ти се случва .

Прегръщам те!

Винаги , когато ми стане тежко ,че по цял ден съм сама и няма кой за минута да ме отмени освен времето , когато мъжа ми се прибере от работа влизам в темата на момичета , които пишат и се борят за дете . Припомням си винаги колко рев съм изревала след всеки опит ин витро и да ви кажа помага .... Прегръщам дъщеря си , гушкам я и се радвам на миговете с нея .

Барбаронче, заключва се тоалетната с такива приспособления, с които заключваме шкафовете. Затваря се капака, отгоре и отдолу се захваща.
http://www.simonovi-bgshop.com/tsetska/catalog/popup_image.php/pID/12312

Олееееее, дано нямам нужда от подобно приспособление 

Аз затова бях сложила райбер на вратата на тоалетната отвън  за да не може да влизат малките.

Аз затова бях сложила райбер на вратата на тоалетната отвън  за да не може да влизат малките.

Мен ми дожаля да надупча вратата, затова и Алекс все още го намирам (рядко ама все пак) с мокри до лактите ръкави...не от мивката:)))))))))Играел си на кобът=кораб:)

Цитат на: mimi26 в Февруари 18, 2013, 19:19:46 pm

Аз затова бях сложила райбер на вратата на тоалетната отвън   за да не може да влизат малките.

Мен ми дожаля да надупча вратата, затова и Алекс все още го намирам (рядко ама все пак) с мокри до лактите ръкави...не от мивката:)))))))))Играел си на кобът=кораб:)

Ох, това с тоалетната съм го преживяла толкова много пъти.. Малкия в един детски кът беше влязъл в тоалетната и се появи ухилен до ушите-целия мокър до лактите и отпред. Голяма игра е било.. Баткото колко пъти бърка вътре...няма да изброявам. Последно пуснал сапуна и бръкнал да го вади . Дойде да ми се похвали и аз естествено афектирана му се навиках.
При нас много не минават номерата с райбера. Взима си стол и се качва и си слага разни предмети докато стигне, а е доста дълъг.. Няма оправия.

Ох аз скоро трябва да заключа входната врата, че достигна дръжките вчера. Още не му е дошло на ум да излиза, ама трябва да се подготвя 
Туто бене той като е голям, не може ли с наказания нещо да го откажеш от лошите навици или пък с поощрения(тия ги предпочитам, но те като не са видяли дебелия край дали ги оценят не знам)?

Албена ако си прочела всичко изписано от мен в тази тема, щеше да видиш именно уважението което изразявам към майките на две и повече деца и като цяло към майките които са минали през това и са успели да запазят нервите си..В момента с теб влизаме в излишен конфликт, защото мен ме обижда това че смяташ че "мрънкам" при положение, че като цяло темата беше започната с цел как да си помогнем да бъдем добри родители и да не си изпускаме нервите. И наистина недей да си мислиш, че някой се оплаква! Дали сега, дали в бъдеще, важното е да обменим опит. Аз изключително много се радвам, че благодарение на jbrul правя нещо по проблема със спането на детето си, защото осъзнах че това ще се продължи с месеци ако не се спре на време.

О.К. Криси, съгласна съм. Извинявам се, ако не съм доразбрала и съм казала нещо не на място.
Темата за нервите , като цяло е полезна разбира се.
Нервите на майките, трябва да са много дебели понякога.

О.К. Криси, съгласна съм. Извинявам се, ако не съм доразбрала и съм казала нещо не на място.
Темата за нервите , като цяло е полезна разбира се.
Нервите на майките, трябва да са много дебели понякога.

Е, разбрахме се най-накрая.

Албена, от самото начало никой не е "мрънкал" и не се е "оплаквал" от детето си и от това, че го има и "Ах! Ама то трудно било...". Просто всеки си споделя проблемите покрай отглеждането на деца, как се чувства понякога, защо, търси съвет как да се справи в дадена ситуация... Еми хайде кажи ми, как аз например да потърся помощ и съвет по "проблема със спането", без да излиза, че мрънкам и се оплаквам от детео си и майчинството изобщо? Понеже отговор: "Споко ще вземе и той да спи" - съм чувала неведнъж, ама не ме урежда просто Затова съм споделила подробно, кое как се случва, какви са последствията от това и, че всъщност не ме изнервя детето ми, а други неща в живота ми, които заради екшъна с "аз няма да спя без теб" - наистина стават проблемни, натоварват ме и от това - има само вреди и за мен и за детето. Не обаче - мрънкала съм била. Ми не, не мрънкам, просто си казвам ситуацията и мнението, че от нея точно не се излиза овреме с "чакане и ослушване".

Нямам детегледачка, което съм споделила в отделен пост в тази тема точно. Имам майка, да ми е жива и здрава! Майка ми обаче работи от тъмно до тъмно, често и в почивни дни т.е. не съм в положение: "Зърррр...Мамо ела да ми гледаш детето, че аз искам да ходя на "спа". Майка ми е в състояние да ми помага с детето през последните месеци вече, защото той расте, става доста по-самостоятелен и не е като преди - цял ден да бачка, а после цяла нощ да храни и друса неспящо бебе и сутринта - пак на бач. И сама разбираш, че не беше възможно доскоро. Баба ми е на 80г. - за щастие здрава и с акъла си, но все пак е на 80! И поради тази причина - също доскоро не можеше да ми помогне особено с Дани, малко бебе не може да гледа вече, а и не смее. Баба живее при мама, сега вече мама може да го вземе някоя вечер, да си легнат двамката /като легне с него - той си спи;)/, сутринта да си излезе, принца като се събуди - лесно вече. Баба му прави храна - той си яде сам, пеят, говорят, занимават се, той е подвижен - може и да покаже и да каже отскоро какво иска и пр. Друго си е. Затова наистина отскоро я имам тази "екстра" по отношение на детето и съм адски благодарна за това. И все пак - се възползвам само когато много се преуморя, или имам нещо неотложно за вършене. Така намирам, че е редно просто. Откровено да ти кажа, ако с баща му всичко беше ОК - майка ми щеше да вижда и да взима Дани, само за собствено удоволствие, не за да ми е в помощ. На мен присъствието на втори човек у дома, дори само вечер - ми е напълно достатъчно за 99% от задачите и нуждите ми извън детето. За останалия 1% - измислям все някакви варианти и той е просто незначителен на общия фон.
Не работя, защото това ми беше решението и преди да забременея - детето да си го гледам аз, до възраст в която може да ходи на ДГ. И да, не ми е належащо да работя в момента по финансови причини, което е въпрос на шанс в случая все пак. То нали да не отварям дума пък кой би ме взел на работа с едно двегодишно и разведена, ама...друга тема това.
Идеално те разбрах за яслата какво и защо. Ти май не разбра, че аз с Дани нямам никакви други "проблеми" и "несполуки", освен вече втръсналото на всички сапне, да не го обяснявам за милиарден път. Не считам, че яслата е опция, която си заслужава САМО заради този конкретен проблем, поради което му търся други решения. Това са ми личните разбирания, на които мисля имам право като майка все пак. Не считам и, че просто трябва да "скръстя ръце" и да не правя нищо по въпроса с този начин на спане, защото не мога да си "изселя" сина в майкини, докато му хрумне да спи спокойно, ако в леглото при него няма никой.

П.П. На мен над половината ми коса е чисто бяла /кофти ген някакъв/, при това расте с бясна скорост, при това е изрусена. Не е въпрос на каприз от моя страна ходенето на фризьор. Няма как това, което се прави по косата ми да стане у дома с една тубичка боя от супера когато ми се отвори време. Много завиждам на жените с прави коси, лесно се поддържа "прическа" така - трак с гребена и си ОК. Аз обаче съм и къдрава по принцип, така че се налага и косата да си изправям, което не умея сама... Еми има и такива "сакати" женици като мен, к'во да направя?  И с ноктите съм същата - не мога, амааааа много не мога. И не виждам защо желанието ми да изглеждам добре трябва да се приема като нещо лошо и срамно?!! Аз и детето си водя на фризьор, не го подстригвам сама както ми дойде. Някога обаче, да си чела от мен досега нещо по тези въпроси и "оплакване" как поради наличието на Дани се оправям с тях по-трудно? Не си, няма и да прочетеш. Никога не съм мрънкала. Споделяла съм разни ситуации и последствията от тях, което е различно. Невинаги ситуациите са приятни и за "хвалба" все пак и като ги опишеш - просто е описания. Не е непременно оплакване.

Ей т'ва е "целият пизниз" относно тази тема. Излишно беше "настъхването' в нея.

това с входната врата и при нас ще става проблем, тя си носи столчето, стъпва и почти стига до дръжката, от където да си отвори вратата. за момента проблемът ми е, че има стълби и макар и да се справя да слиза що-годе сама, ме е страх. за излизане навън хич не искам да си помислям. входната врата е твърде тежка, зада я отвори, но все пак теоретично съществува шанса и това да стане.

мишле, щом досега не сте имали нужда от заключване, сигурно ще ти се размине. аз я сложих, защото когато аз се къпя, тя е вътре, или поне вратата е отворена и щъка вътре-вън, като мием зъбите е много бърза с "разтребването", днес искаше играчка да хвърли вътре, докато аз бях седнала на чинията, абе купон да има.

а иначе ако някой от нас е в тоалетната или в стая със затворена врата, застава отпред, започва да тропа по вратата и да вика АЛО,АЛО.

пп - много е неприятно когато хора отпадат от форума, по каквито и да било причини, съжалявам, мисля, че това е загуба за всички ни.

Вижте, аз водя класацията за родил идиот. С раждането на детето ми, свекърва ми просто полудя. Не, че и преди това не беше трудно с тях. Настанаха дни на ад в къщи. Идваха всеки божи ден, влизаха, викаха, будеха ни. Малката беше с колики и не слизаше от ръцете ми да не казвам и след годинка. До 7-8 месец колики, после зъби и т.н. Не си спомням да е седяла повече от 10 минути в количката или в стол. Все ми стърчеше в ръцете. Ако не беше баба и, евентуално бих издържала психически, обаче тя просто ме довършваше. Докарах до там, че започна да ми причернява от нерви и напрежение, изтръпваха ми ръцете, започнах да си изпускам нервите изобщо. Да крещя и по детето. В един момент осъзнах, че така нито съм пълноценна майка, нито съпруга, нито човек. Потърсих помощ, бях на лечение 6 месеца. Има си сериозни недостатъци, когато се налага да взимаш лекарства. Сънливост например. При спирането, кошмарът беше още по-голям за 2-3 месеца. Обаче след като измина периода на адаптация така да го нарека, без лекарства, трябва да ви кажа, че светът е коренно различен. И сега се ядосвам, но е различно. Обясних това на моят кум, който виждах, че се чувства зле и го отнасят децата, той ми съобщи, че не бил луд. Не е лудост това, това си е заболяване на нервната система. Туто, не те познавам, не мога да ти давам съвети, но от моят живот мога да ти извадя тази част и да ти кажа, че има смисъл да се опита и да си запазите семейството. Потърсете консултация със специалисти е моят съвет. Пожелавам ти успех.

Лиде, нямаше ли да се получи без лечението, ако просто беше елиминирала свекървата от ежедневието ви?

Ели, нямам проблем аз с тоалетната, приспособлението само го показах на Барбарончето, понеже се учуди, че било възможно. В банята влизам баща му като е тук, така че Дани не идва там, освен от време на време като дойдат да ми чукат по вратата, ама това е, за да се закачат и да намокря нечие носле  До тоалетната не ме следва, защото го оставям в хола да си играе.
Входната ти врата не знам с какво заключване е, но не може ли да я заключиш и просто да махнеш ключа? Ние сме с ключ, с греда, с една друга врътка, така че не вярвам някога да имам проблем с входната врата. Освен това гредата е достатъчно висока, че докато започне да я стига, да е достатъчно голям и разумен човек, на който да мога да обясня.

Аз пък заключвах кухнята, докато бях в банята, за да не тръгне да пуска печката. Имаше и решетка на вратата на стаята и само така можех да отида спокойно до тоалетна.
Вече е голям, ама вчера го оставих да си мие ръцете и отидох до тоалетната, и като излизам, гледам, че сложил запушалката на мивката, пуснал водата да тече и отишъл да играе. И му се скарах. Вече поне разбира.

Лиде, нямаше ли да се получи без лечението, ако просто беше елиминирала свекървата от ежедневието ви?

При мен това подейства. Откакто изгоних (знам, че звучи грозно а и така изглеждаше наистина)свекърва ми от вкъщи преди година, се чувствам свободна и спокойна. Пак си изтървам нервите и го отнасят децата-в повечето случаи незаслужено, но съхраних себе си много откакто нямам никакъв контакт с тази жена.

Входната ти врата не знам с какво заключване е, но не може ли да я заключиш и просто да махнеш ключа? Ние сме с ключ, с греда, с една друга врътка, така че не вярвам някога да имам проблем с входната врата. Освен това гредата е достатъчно висока, че докато започне да я стига, да е достатъчно голям и разумен човек, на който да мога да обясня.

Аз ви препоръчвам подчертаното с червено. Може би част от вас помнят как преди година и половина децата ме заключиха в спалнята и не можаха да ме отключат. Преживях един час заключена вътре докато те пищят и плачат от страх, ама как го преживях не зная и досега. Подкосяват ми се краката като си помисля какво можеше да се случи-котлони,шкафове с ножове, какви ли не трагедии не ми бяха в главата:) Ревах като магаре в стаята докато ключарите се опитваха да отключат и разбият входната врата. И виновната съм аз разбира се, защото ключа стоеше на вратата но не съм и предполагала, че децата знаят как да го ползват. Е гледали са ме явно, ама не бяха научили втората част с отключването:)

Та, бъдете внимателни.

о, колкото до помощниците - според мен голямото предимство на това, че не родих в българия беше, че си останахме двете с детето и толкоз - роднините - по скайп. като се върнахме тя беше на два месеца, аз знаех какво правя и си познавах детето, та нямаше хър-мър. само да кажа, това е моето семейство. свекърва нямам. пак слушах реплики, но доста лесно се справяме с тях. така че, напълно съчувствам на тези от вас, които имат подобен тип "помощ".

мишле, барбаронче извинявайте, по много постове чета и не винаги оцелвам правилният адресат.

лиско, на мен това ми е един от повтарящите се кошмари - да се затвори входната врата, когато аз съм отвън, детето вътре. няма как да стане практически, но все пак. не ужасно е било, сигурна съм. иначе ключове и ключалки са й едни от любимите занимавки

Лис, помня заключването ти! И всеки път като излизам на терасата, се сещам за теб. Макар че, аз да изляза на терасата сама е почти мисия невъзможна! Винаги си имам сянка Злато  Иначе у нас врати вътрешни не се затварят, а за заключване да не говорим  Входната врата винаги има ключове на нея, по простата причина, че ако няма - Злато ме кара да ги сложа! А аз му обяснявам, че сутрин тати като излиза, ни заключва да не ни уплаши някой чичо! Та той започва - мамо..... /показва знака за ключ, щото няма думичка за него/ и чичо..... Та слагам ключовете и си висят на вратата, но той няма желание да отключва и излиза сам, защото мама няма да е там  А това е лошо 

когато си подменяхме дограмата, специално поръчахме балконската врата в кухнята да се направи с истинска брава с дръжка - така че да не може да ни затвори детето отвътре, докато сме на балкона. това оскъпи поръчката с около 200 лв, но както вече казах - покрито мляко котки не го лочат.

дръжките на прозорците в неговата стая са поръчани с ключове - могат да се заключват, така че любопитни ръчички да не могат да отворят прозореца. (само дето сега не можем да намерим ключовете, де, ама никой не е идеален)

аз съм казвала много пъти, че откакто имам дете, мисълта ми и погледът ми много се изостриха за предвиждане на опасности в околния терен. могат да ме вземат спокойно на работа в охраната на президента на САЩ. като скенер с двуядрен процесор съм...
разбира се, никой не е застрахован, но колкото се може да намалим рисковете. някои му викат на това параноя, но досега не са ме заключвали, поне...

Няколко пъти започвам да пиша и се спирам, но все пак ми се ще да споделя малко размисли по темата..

Появата на дъщеря ни беше дълго очаквана и желана като на повечетео деца в този форум... Имах някаква нагласа, че ще е различно и по-трудно, с по-малко лично време, с повече отговорности, абее обичайните теории за периода преди да се появят децата. За това, което ме очакваше не бях съвсем готова.. Дъщеря ми се роди със сериозен здравословен проблем, заради който дълго време треперех над живота и.. първата година беше изтощителна както физически така и психически - болници, лекарства, операции - труден период. Баща и ходеше на работа и някакви по неусетно се случваше всичко за него. Реших, че яслата не е опция в нашия случай след всичко, което преживяхме и се гледахме у дома. Логично с времето умората ми се натрупа, както и нивото на изнервеност, а 'трудните две' с пълна сила се намъкнаха в ежендневието ни - тръшканици за всичко и по всяко време. Самостоятелно записване до 3г. се беше случвало колкото са пръстите на ръцете. Също до тази възраст дъщеря ми беше едно изключително носено и гушкано дете. Количка, столче за кола, люлка, щезлонг и подобни - в нейното съзнание вероятно се свързваха със насаждане върху кактус, което пък доведе до проблеми с ръцете - болки, изтръпване, физиотерапия.. МНОГО съм благодарна, че майка ми ми помагаше с разходки навън, през което време можех да се изкъпя, изчистя, наготвя, поспя...
Не съм от най-спокойните майки, не съм и от най-организираните, но с времето се уча да съм, поставям си цели, малки и постижими.
Няколко неща,  които ми помагат за контролиране нивото на изнервеност и стрес по отглеждане на детето:
- Режим, съобразен с нуждите на детето, винаги е в помощ на майката. Смятах това за старомодна отживелица, но с времето се убедих, че режимът на децата е само в тяхно и наша удобство, сигурност, позната последователност..
- Когато се изнервя, ама страшно се изнервя, се скривам в другата стая за няколко минути, изкрещявам на стената или на пръснатато пране, може и да сритам някоя въглавница или на метна някоя книга, не е най-доброто, обаче помага .. мъничко..
- алтернатива на горното е да броя до 20, по-добре до 50, преди да се развикам..
- включвам щерката във всичко възможно - помага ми с прахосмукачката, мием заедно плодове и зеленчуци, слагаме масата, опитва се да сгъва дрехи, простираме и много е горда когато направи нещо сама..
- имам джокер, който изполвам когато ни стане много скучно и досадно и чуя 'мамооо' 80 пъти в 1 минута - пускам филмче, което обичайно е контролирано явление..
- опитвам се да въвеждам малко на брой, но последователни правила, на пример - ръцете си мият винаги след разходка и преди хранене, зъбите се мият сутрин и вечер,  в магазина купувам ЕДНА глезотия. Но пък позволявам да си мие ръцете колкото дълго иска, оставям да си избере с каква паста (от две налични) да си мие зъбите и коя глезотия (пингуи, солети, сокче) да вземем..
- всячески гледам да избягвам ситуации и обстоятелства, които биха довели до нейното или мое изнервяне - ако ще ходя в заведение, избирам да е с подходящ детски кът, ресторантите отпадат, на гости ходим заедно, ако е подходящо за деца, не веднъж просто отказвам...
- винаги нося в чантата си книжки, храна, напитка, нещо за рисуване - ако се случи неочаквано да чакаме на опашка, за преглед, пазаруването в супера се проточи - давам нещо от чантата и така си спечелвам няколко минути...
- тръгването от площадки все още е голяма драма, често съпроведена с рев - замъквам до колата, оставям я да с нареве 2-3-5- минути и после обяснявам, че вече е голяма и големите деца не правят така. Понякога виждам ефект, понякога не.

Няма единна рецепта, която да важи за всички деца и майки как да сме винаги спокойни и уравновесени, но не трябва да за забравяме да бъдем благорадни, че ги имаме тези деца, че са живи и здрави и изпълват живота ни.

п.п. апартаментът ни отдавна е обезопасен, но обичам да простирам на балкона с телефона в джоба.. just in case..