Знаете ли - задавам си въпроса напоследък - защо сегашните деца са " толкова трудни"? И доста хора около мен го казват - днешните деца са различни от преди!
Ами разсъждавам си на глас /писане в случая/:
Едно време е нямало какво да счупят, да изцапат - имали са една маса, един скрин и няколко стола. Чувала съм от баби как са си връзвали децата за крака на масата, за да си свършат нещо. И съм била учудена! Но какво ли пък - то и да се качи на масата - там няма нищо, наоколо няма нещо опасно, да се оцапа - но с какво като е нямало нищо за ядене в ръцете си например! И куп подобни......
Сега - ние се ядосваме защо ни отваряли шкафовете, щели да си счупят, докопали ни телефоните - ами като ги имаме, надраскали ни стените - ами като имат химикали в ръцете си......
Така че - според мен, това, до което те не трябва да се докопват - просто трябва да е скрито в определен момент, докато не започне да разбира до степен, до която можеш да му обясниш, че това е опасно.
Но пък си има и различни деца най-вече! Злато например хич не е лош. В смисъл - нито чупи, нито хвърля, нито цапа - само подрежда детето - всичко да си отиде на мястото, ако се е изцапал - на момента да го измия/избърша, ако е счупено нещо - носи ни го да го поправим! Е да - ще кажете ами чудно! Да, ама не - и аз да "оплача" - това влудява на моменти, защото иска на момента да се свърши даденото нещо.
Например сутрин - будя го за ясла, в един момент решава, че ще става и ме изкомандва да му сгъна и прибера спалния чувал. Добре, ще го прибера, но то трябва да е веднага, на секундата! Ами в повечко ми идва - честно! За добро го казва детето, но..... Майка му като е бавна
Нерви се човека!
А за почивка от деца - ами като ми дойде в повечко понякога и си казвам: Нали това искаше - ти угода нямаш