Момичета, хайде да не превръщаме и тази тема в поредно "бойно поле"
Няма да коментирам как се процедира в чужбина след секцио по разисквания въпрос, въпреки че в общи линии знам, разказвали са ми приятелки раждали "тук и там", но аз съм си раждала в България.
У нас ситуациите след секцио са основно два "вида". Първият вид са като споделените от
Crystal - по обективни и важни причини - бебето не може веднага да остане при мама. Дали защото самото бебе се нуждае от по-особени грижи в специализирано болнично звено, дали защото по някакви причини майката не е в състояние да полага сама грижи за детето... Все пак - затова раждаме в болница, ако се случи едно от двете, или и двете - да има кой да се грижи за нас и децата.
Дано никоя от вас не изпада в тази ситуация след раждане, било секцио, било естествено.
Ситуация втора, лично аз я наричам "зависи от болницата".
Ако след секцио майката е в чудесна форма, бебето - също и няма никакви обективни причини те двамата да не бъдат оставени да си се гледат спокойно...в едни болници никой не ви спира да го направите, дори ви насърчават.
В други болници ви се казва: "не може, такива са правилата". Т.е. вътрешният правилник на болницата и организацията на работния процес в нея, са разписани по определен начин и не се отчитат никакви "индивидуални обстоятелства". Да кажем...както и да се чувствате вие - 24 часа минимален задължителен престой в реанимация, после бебето ви се носи под час за хранене, вечер се взима за сън в "аквариума" и това е то. Да се процедира така - има най-различни причини, някои основателни, други чисто абсурдни /за мен поне/, но няма да ги коментирам.
В болницата, в която аз раждах /Селена - Пловдив/, след секциото бях за около 2 часа в реанимация под наблюдение, после ме качиха в моята стая. Малкия го извадиха в 10:04 сутринта, към 15:00ч. ми го донесоха в стаята да го видя и да го гушкам. Чувствах се прекрасно, нито ми е било лошо, нито нещо ме е боляло /само дето ужасно ми се спеше
/. И аз като
TEDI 81 ползвах т.нар. ВИП-стая и бях с придружител /майка ми беше с мен по време на целия престой/. Ако бях настояла - щяха да ми оставят Дани в стаята още тогава, все пак имаше при мен и втори човек в пълна кондиция, който да ми съдейства каквото и да се наложи покрай бебето. Ако бях сама момичета и да исках и да ми го бяха оставили веднага малкия, прощавайте, ама не бих могла да се справя в първите часове, понеже моето секцио беше със спинален блокаж и краката си започнах да ги усещам напълно чак късно вечерта. Т.е. не беше възможно да стана веднага, а и да успея - да стоя стабилно на тях, ако и да се чувствах прекрасно като цяло и нищо да не ме болеше. Не кърмех детето в началото, та и подобен мотив нямах да го държа при мен от първите часове. Естествено, че бях в еуфория и се изкушавах да го задържа и просто да го зяпам влюбено в креватчето му
, но благодаря и на персонала и на майка ми, че в онзи момент ме убедиха да постъпя повече рационално, а не емоционално. Порадвах му се на човека колкото исках, ахкахме, охкахме, снимахме се и акушерките дойдоха да го вземат, да го изкъпят, нахранят и да си спи в бебешката стая. Не съм имала ограничения за достъп до детето си, въпреки че не е бил в стаята ми - бях напълно свободна по всяко време да отида да го видя в "аквариума", или ако не съм в състояние - те да го доведат при мен.
В деня на самото секцио, окло 19:30 ч. дойде моят лекар, станах от леглото, поразтъпках се, хапнах и първата нощ в болницата се наспах яката! Имах нужда след безсънието от предните 2-3 дни и цялата последвала еуфория. На другата сутрин бях свежа като маруля, дойде рехабилитатор, махнаха ми катетъра, провериха дали се движа вече добре. После дойде Док, махна ми лепенката от разреза, прати ме да си взема душ и точно се бях облякла - донесоха малкия. Беше придружен от консултантката по кърмене на болницата. Обсъдихме кое, как ще е с хранененто и ми го оставиха в стаята. Беше си при мен цял ден. Оттам нататък - изборът беше мой за през нощта. Ако искам - взимат го за къпане и ми го носят да спи при мен, ако искам - спи при тях и сутринта ми го докарват пак за целия ден. Бях в болница 4 нощи, първите три го оставих да спи в "аквариума", на четвъртата го оставих при мен, защото вече кърмех. Акушерките ми предложиха, ако предпочитам - да го взимат при тях и да ми го носят за всяко нощно кърмене, за да мога в паузите да си почивам ефективно. Каквото и да кажа хубаво за персонала на болницата - малко ще е.
Все пак - реших да не ги разкарвам и си остана при мен до самото изписване.
Разказвам ви подробно, за да илюстрирам, че в случаите в които
и майката и бебето са добре след секцио - кога, как, колко, дали... детето ще бъде при вас - зависи от самата болница и организацията на работата в нея. На различните места е различно, вкл. в различните частни болници. И "Токуда" е частна и "Селена" е частна, но за тези неща - процедира се по различен начин както стана ясно.
За да няма неприятни емоции и ситуации за вас в този аспект - просто проучете внимателно и в детайли болницата, която си избирате. Разбира се, водещите критерии при избор - не са къде ще бъде бебето ви след като се роди, а доста по-важни неща, но от личен опит смея да кажа, че не е нужно едно нещо да бъде за сметка на друго нещо все пак
Леко и щастливо раждане на всички желая и да е около термин! За последното специално - силно стискам палци на
Бебе и
Афродита!