Jam,
обяснявала съм и още как, а пък и аз не съм от хората, които крият как е заченат синът ми и не ме е срам от това. Специално на жената от пазара й обясних колко опита сме правили, какво е ин витро и че гените са си наши, още повече няколко месеца след това тя сама ме помоли да говорим, че дъщеря й се беше сблъскала с подобен проблем, но днес беше някак си зад гърба ми изречено...
А когато забременях, вече съм разказвала историята - нещо се случи с крака ми и беше обездвижен за един месец, трябваше да отида в поликлиниката да взема болничен от ортопед. Въпросният беше доста възрастен господин и аз му обясних положението ми - бременна след 7-ми опит ин витро, след 14 години стерилитет и т.н. а той ми вика: "Ама защо толкова години бе момиче си чакала, трябваше да опиташ с друг мъж, то когато е за такава хубава цел е оправдано". А той все пак е медицинско лице, би трябвало да е запознат. И на него обясних, че аз нямам тръби и със 100 други мъже да опитвам няма как да стане.
Морал липсва на някои хора.