Отдавна не съм писала, ама просто не се сдържам да споделя.
Бяхме в един детски център с Жорко, той сега е във фаза - "Моето не си го давам и чуждото искам" - съответно иска всички играчки и ако нещо не получи следва тръшкане и рев. Та в този детски център той много вилня, тича, радва се, огледа всички играчки, след което поиска да измести едно по-голямо дете от едно камионче, като не успя - последва рев и така още няколко пъти се тръшка и рева за разни неща, вече не помня какви и аз всеки път влизам и го взимам да го успокоя. При последното ми влизане неволно чувам една майка, седяща и пиеща кафе отстрани, да споделя на друга на ухо - "Той е ин витро затова е такъв".
Просто се вцепених, стана ми хем смешно, хем болно, не знаех как да реагирам и си тръгнах без да кажа нищо. Сега седя и се ядосвам, че не отвърнах на това безхаберие. Чудя се дали някой ден някое дете няма да каже на моето - "Абе, ти си ин витро, затова еди какво си...
Мислех, че сега като се говори по-често за проблема хората вече са по-запознати, по-образовани, ама явно не. Когато се роди Жорко една жена на пазара, запозната с нашия проблем, като го видя ми каза - "Ей, ама той много прилича на теб, нищо че е ин витро."
Лека седмица на всички!
Мише стиснати палци от нас! Късмет!