Maria_Maria, мъжете колкото са еднакви, толкова и различни, също както нас жените. Аз не бих те съветвала да правиш или не определено, конкретно нещо. Опитай само да мислиш по неговия начин, с неговия характер, да го разбереш и тогава изводите. Знай само, че жената е локомотива.
При нас нещата никога не са били като скачените съдове. Макар, че мъж ми (ние също сме без подписи) е с АГ специалност, освен на първични прегледи и на прегледа след положителен тест никога друг път не е влизал с мен. Не сме коментирали процедурите кой знае колко, не се е месил с мнение никога. Общо взето е бил тихото присъствие около мен, мълчалива подкрепа, никога ентусиазиран, никога и песимист, а нищо от изброеното не е в характера му на иначе експанзивна личност. Макар да е атеист, винаги е казваше, че каквото и да правим си е и Божа( или на който там ) работа + моя мозък какви ги върши, т.е. нищо не е на 100% медицина. По време на борбата със стерилитета и по въпросите свързани с него не сме били по-сплотени за всичките 20тина г. заедно. Пътували сме и заедно и сама, чакал е часове без мрън, нещо крайно нетипично. След всеки неуспех е страдал без видими външни "белези" за чувставата му. Когато аз съм "ставала", "изтупвала" и решила, че мога да продължа той е заставал до мен, пак без приказки, планове или мечти. Споделям това за да кажа че макар и да изглежда отстрани, че съм била като самотен войн, не е било така и не съм се чувствала, просто видях и разбрах тази му страна на характера, непозната ми до момента предизвикана от нехарактерната ситуация. Поведението, за което споделяш не значи, че той не иска, понякога фактите трудно се смилат, човек се хваща и за нещо незначително за да държи надежда, свива се в черупка и не иска да се изправи пред проблема, а след първия неуспех съвсем губи сили, отчайва се, озлобява дори и ... избива на някъде.
Аз не бих била крайна в мнението си и не мисля, че ултиматумите (и подобни) решават проблема, пътя не е един, важното е да е правилния. И в ситуацията не е важно в кой е причината, а да се преодолее последната. Вина никой няма за да я изкупва по някакъв начин с активно компенсиращо поведение и чувство за гузност. Трудно е наистина, някои се справят с лекота, други с усилия , а трети въобще не се справят с един и същи проблем (този, деликатен), макар в живота си иначе да не дават вид о не са от съответната група борбеност.
Съгласна съм с Цигу, че е не е важно семейството му не е нужно да "участва" по какъвто и да е начин в проблема ви.
Успех! Бъди жена и по пътя към мечтата следвай интуицията си! И нищо зорлем.