0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #140 -: Юни 01, 2015, 15:28:40 pm »
Freya  :bighug:
Надеждата трудно я запазвам, понякога я губя, понякога пък съм много обнадеждена. Най се нахъсвам като гледам бебешки неща. Днес влязох в ДМ и там разбира се стоях половин час на щанда с храните и бибероните. Аха да посегна към някой артикул и се сопвам! Зарекла съм се че щом мине процедурата (около 1ви юни) и започне чакането (на 8ми имам рожден ден и се надявам на ранна О, за да ударя един подарък на себе си :), ако може де ... ), та като започне чакането мисля да купя една жълта биба или чорапки. Оххх не съм се спряла на нещо конкретно, но искам да купя нещо за него. Пък дано реши да дойде! Лудост! Аз не съм вярваща или суеверна, но за надеждата давам всичко  :D
Сега може да ми фраснете един шамар и да ме свалите от облака! Така де не ми се пада от високо! ;)
Ох милата ми тя едно гуш от мен  :balk_83:
Стиснати палчета за положителен тест  :flower:
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #141 -: Юни 01, 2015, 16:13:42 pm »
Кик, благодаря! Вече сме в очакване ... О беше в петък и сега чакам, този път не е безсмислено! Още не съм купила нищо, но днес ще правя една книжка-игра за едно "голямо бебе" и ако ми останат материали ще ушия нещо ей така за кеф.
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #142 -: Юни 01, 2015, 17:07:27 pm »
Кик, благодаря! Вече сме в очакване ... О беше в петък и сега чакам, този път не е безсмислено! Още не съм купила нищо, но днес ще правя една книжка-игра за едно "голямо бебе" и ако ми останат материали ще ушия нещо ей така за кеф.


Докато тече бебеправенето аз си позволих едно уникално одеалце да купя,ей така,да дръпна опашката на дявола,но за добро.
При мен О също е настъпила в петък,проследявахме на УЗ и правихме инсе,сега сме в очакване...
Успех миличка и стискай здраво надеждата,за къде без нея.



Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #143 -: Юни 01, 2015, 20:17:21 pm »
И ние в петък правихме инсе, така че надеждата е голяма :)
*

    sixsens

  • *****
  • 4138
  • Благодаря ти, докторе!
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #144 -: Юни 02, 2015, 00:59:18 am »
Момичета, силно ви стискам палци! Дано се похвалите с най-хубавата новина!!!
Благодаря ти, Зачатие!
Благодаря ти, Мели!     
ПО-ЛЕСНО Е ДА СЕ БОРИШ ЗА ПРИНЦИПИТЕ СИ, ОТКОЛКОТО ДА ЖИВЕЕШ СПОРЕД ТЯХ!!!
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #145 -: Юни 03, 2015, 22:31:35 pm »
Успех момичета  :bighug: :bighug:
<br />
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #146 -: Юни 03, 2015, 22:44:33 pm »
Момичета, силно ви стискам палци! Дано се похвалите с най-хубавата новина!!!

Успех момичета  :bighug: :bighug:


Благодаря Ви от сърце



Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #147 -: Юни 03, 2015, 23:01:14 pm »
Прекрасни сте!И ще станете прекрасни майки.Повтаряйте си го.Аз така правех.Просто знаех,че много ще ме бива като майка :) и не спирах да вярвам в това.Докато се случи.И после-отново.Надеждата просто я има.Трябва да си помогнем да почувстваме.
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #148 -: Юни 04, 2015, 08:15:40 am »
Хоупче, аз много не вярвам в мантрите тип "мисли позитивно и ще забременееш" или "мисли позитивно и нещата ще се оправят" или "не му мисли, то като има да става, ще стане" и разни подобни. Предпочитам да се доверя на медицината и на репродуктивните специалисти и заедно да решим проблема, защото очевидно има такъв.
Затова съм се хванала като удавник за сламка за това ДРЗ. То е моята надежда на този етап.
Пожелавам успех на всички!

"Единственото изкушение, което никой никога не е успял да победи, е надеждата."
Ромен Гари
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #149 -: Юни 05, 2015, 14:01:17 pm »
Днес отново се вцепених. И пак си мисля глупости, и пак изчетох какво ли не и пак плача... Не отидох на работа. Не ми е ден. След неуспешен опит миналата година, сега ще подаваме документи по фонда. И всичко отново ми се върна пред очите. През главата ми минава какво ли не, а човекът до мен само вдига раменете и нищо. Не си почивам, не ходя никъде и няма на кой да кажа-пиша само на вас. Ако закъснея от работа едва ли не съм обвиняема, че съм си позволила нещо извън това да правя пари и да се грижа за дома и него.Емоционално се чувствам на дъното-въртя се в сивото си ежедневие и се опитвам да се държа, но понякога просто не мога.Понякога изпускам спасителната сламка и се оставям на течението. И потъвам. В къщи не си говорим- всеки се е забил в бизнеса си, всеки гледа да оцелява някак си. Хората ходят на почивки, забавляват се, разнообразяват живота си, трупат спомени, колекционират положителни емоции- ние не. Ние сме сложили изследванията от миналата седмица на масата в хола и ги заобикаляме. Заобикаляме цялата тема. Все едно борбата е само моя-участие от отсрещната страна нула. Не мога да си отговоря на въпроса защо много мъже в тази ситуация не реагират? Не виждат ли мъката ни, болката и всички онези емоции, с които се борим. Опитвам се да си давам кураж, да не губя надежда, да изплувам, но само като се прибера в къщи и видя безучастния поглед срещу мен... Телефона му звъни през пет минути-говори само за бизнес, за пари, за продажби, за срещи. Къде съм аз в цялата схема? Проблема е общ, а го нося сама на раменете си. Тежко е така и не зная колко ще издържа, а едва сега започваме.
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #150 -: Юни 05, 2015, 14:59:45 pm »
Здравей Мария,
не съм психолог,но ще се постарая да бъда максимално тактична.
Иска ми се да те успокоя с думи,да ти вдъхна надежда,да те окуража..
Четейки поста ти оставам с впечатление че ще стартираш процедура ин витро с" ледена фигура"!
Вероятно за да приемаш и търпиш имаш чувства,замисляш ли се каква е цената която плащаш!
В тази трудна и неравностойна битка сама ли ще влезнеш?
За пълноценно семейство не е ли нужно разбиране,диалог,опора и всичко онова заради което си казала "да"?
Има ли вероятност тези факти да се променят?
За това което ви предстои са нужни двама с главно"Д"Искренно ти съчувствам,от редовете прозира тъгата която носиш.Далеч не всички мъже са такива,моя например непрекъснато разпитва,интересува се,чете в интернет и даже не ме оставя на един УЗ сама да отида,като скачени съдове сме в това начинание.В крайна сметка и двамата искаме да бъдем родители.
От цялото си сърце ти желая да се подобрят нещата за теб,да намериш сили да промениш нещо и най-вече да се сбъдне мечтата ти.
Може би едно малко човеченце ще разтопи "ледената фигура".

Нека бъда извинена ако не съм успяла да бъда тактична!



Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #151 -: Юни 05, 2015, 15:31:02 pm »
Хоупче, аз много не вярвам в мантрите тип "мисли позитивно и ще забременееш" или "мисли позитивно и нещата ще се оправят" или "не му мисли, то като има да става, ще стане" и разни подобни. Предпочитам да се доверя на медицината и на репродуктивните специалисти и заедно да решим проблема, защото очевидно има такъв.
Затова съм се хванала като удавник за сламка за това ДРЗ. То е моята надежда на този етап.
Пожелавам успех на всички!
Кой говори за мантри?Тук въпросът е как да запазим надеждата,докато правим нужното,за да станем родители Изглежда твърде погрешно съм разбрана.Първото ни дете е осиновено,а другите две се появиха след много процедури,изледвания и пр.Не съм си губила времето с мантри и никого не съветвам да прави това.Споделих какво ми помагаше на мене лично да не се отчайвам,а да върша всичко с надежда.Между другото винаги съм се радвала на децата на другите хора,а не съм избухвала в плач  след срещите с тях.Именно защото имах надежда.Незнам как ви се вижда този начин на мислене,но...аз съм такава.Друго нямам какво да споделя .Желая щастие на всички!
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #152 -: Юни 05, 2015, 15:31:48 pm »
Мария говори директно с него,не чакай той да започне разговора...задай му директно въпросите си иска ли да има дете,заедно ли ще се борите,ще те подкрепи ли и т.н. мъжете са недосетливи и имат нужда от сръчкване,освен това изживяват мъката си по свой начин-мълчейки и  затрупвайки се с работа...и аз имах чувството,че сама я водя тази битка на моменти,но не се отказах и сега понякога имам усещането,че сама го гледам малкия,но като се сетя как с кака му бе абсурдно да му я оставя и да ида на фризьор примерно сама...а,сега не е така оставям му дребния и излизам,не го е страх да е сам с бебето и прави за него повече неща отколкото е правил за кака му...тъй,че говорете открито и смело напред без да се отчайваш :). Много късмет ти желая
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #153 -: Юни 05, 2015, 16:14:19 pm »
Момичета, благодаря ви, че ви има! Благодаря, че се опитвате да помогнете и че сте загрижени- това ужасно ми липсва. Нямам човек, на който да се доверя и да ми олекне, затова факта, че сте тук за мен означава много.
Наистина зная, че трябва да си поговорим, но моите опити да говоря с партньора ми се провалят. Той отказва да приеме проблема-някак си е извън него, отбягва го, отрича го...  Например след втората спермограма, която показа 0,5 % по- добър резултат в морфологията, той твърдеше, че се оправя- всъщност едната спермограма показваше увреждане 97%, а другата 96,5%. И двете цифри са тревожни, но според него имал подобрение заради тези 0,5% !!! Снощи ми обясняваше как щял да пита лекарите за лечение и как щял да се излекува. Просто не зная какво се случва?
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #154 -: Юни 05, 2015, 16:55:42 pm »
Мария,то положението е много сериозно значи...мъжете много трудно приемат факта,че те са проблема...ужас,милата ми тя,кураж и търпение  :bighug:
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #155 -: Юни 05, 2015, 17:29:05 pm »
Алекс 77,благодаря ти за съчувствието и подкрепата. Дано успея да му извадя главата от пясъка на моя хубостник и не само да се осъзнае, ами и да почне малко да ме подкрепя, че не е лесно саминка. Мисля да поговоря със психолог по въпроса, защото не вярвам да го убедя да отидем заедно. Може би е добра идея да получа съвет от специалист как да подходя- то не ми стигат притесненията на мен, ами май и него ще трябва да го освестявам. Неговото семейство не е много заинтересувано от проблема, дано поне той малко да се оправи, но явно ще отнеме време. Стискам си палци!
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #156 -: Юни 05, 2015, 19:00:41 pm »
Мария,тъкмо това щях да те посъветвам,да се консултираш със специалист как да подходиш.Много е вярно,че някои мъже ужасно ги притеснява факта че проблема е в тях и както казваш,заравят главата в пясъка.Ще ти е трудно сама,дано постигнеш успех в това като начало,пък после и успех в това да имате дете.Да,не ти стигат притесненията,и с това ще трябва да се справиш,да му извадиш главата от пясъка.
Звучиш като силна личност,но дори да си такава,си жена преди всичко,нежната половинка...
Ако имаш нужда да споделяш,да чуеш приятелски съвет,не се притеснявай,пиши на лични когато пожелаеш.
От мен също пожелания за търпение и спокойствие.



*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #157 -: Юни 05, 2015, 19:16:33 pm »
Мария, неговото семейство няма защо да се интересува от проблема, той си е ваш. Стига да не се месят и да усложняват ситуацията, приеми, че е достатъчно.

Също приеми, че стерилитетът много вгорчава живота и отношенията, дори когато и двамата партньори си помагат и мислят разумно. Моят мъж охотно правеше всичко, което исках, и въпреки това помня периода на изследвания, процедури и чакане като най-конфликтен в съвместния ни живот.

Ти най-добре си познаваш мъжа, за да прецениш кое ще проработи. Някои хора имат нужда от чуждо и авторитетно мнение. Други трябва да прочетат черно на бяло защо има проблем и колко сериозен е той. Често хората просто имат нужда от време, за да асимилират лошите новини.

И на двама ви ще е по-лесно, ако мъжът ти приеме, че ви е нужна помощ от репродуктивни специалисти, и че в този случай може и да не успее да се "излекува", защото не опира само до усилия и воля. Но също и че изследванията и процедурите само повишават шанса за бебе, без да дават гаранция. Не на последно място, този форум познава спонтанни бременности с резултати по-лоши от на мъжа ти, така че не губете надежда.

Успех, и бъдете добри и милостиви един с друг!

*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #158 -: Юни 05, 2015, 20:34:38 pm »
Аз пък не знам защо винаги съм приемала половинката до себе си като равноправен участник - в доброто и злото. Никога не сме сключвали брак, никога не сме давали клетви, приемаме го като нещо нормално и необходимо. Смятам, че мъжът е най-важният човек, който трябва да те подкрепя, да се грижи за теб и за семейството. Ако тази грижа и внимание липсват, лично аз не мисля, че децата ще запълнят "дупката", която се появява в отношенията между мъж и жена. Повечето хора си мислят, че защото нямат деца затова са отчуждават, но когато децата се появят всичко ще е песен. Много разбити семейства съм виждала с деца, както и много сплотени без деца. Това е борба и за двамата, тя не е лесна, нито бърза. Ако той не е готов да застане до теб в нея, да приеме фактите, да се бори, да се лекува, да те подкрепя - аз не знам дали бих се хванала на "хорото" с такъв човек. Още като започнахме с моя мъж да действаме по въпроса му казах - ако иска деца да се стяга, ако не се стегне - аз ще имам деца с него или без него. Заради децата компромис с мъж не мога да правя. Съжалявам ако ти се стори крайно мнението ми, но човек трябва да застане зад мечтите си и да се бори за тях. Ако не гледате и двамата в една и съща посока, ами ....


Носи в душата си зелено дърво и пееща птичка навярно ще долети
*
Re: Момичета как успявате да запазите надеждата?
« Отговор #159 -: Юни 05, 2015, 21:29:36 pm »
Maria_Maria, мъжете колкото са еднакви, толкова и различни, също както нас жените. Аз не бих те съветвала да правиш или не определено, конкретно нещо. Опитай само да мислиш по неговия начин, с неговия характер, да го разбереш и тогава изводите.  Знай само, че жената е локомотива.
При нас нещата никога не са били като скачените съдове.  Макар, че мъж ми (ние също сме без подписи) е с АГ специалност, освен на първични прегледи и на прегледа след положителен тест никога друг път не е влизал с мен. Не сме коментирали процедурите кой знае колко, не се е месил с мнение никога. Общо взето е бил тихото присъствие около мен, мълчалива подкрепа, никога ентусиазиран, никога и песимист, а нищо от изброеното не е в характера му на иначе експанзивна личност. Макар да е атеист, винаги е казваше, че каквото и да правим си е и Божа( или на който там ) работа + моя мозък какви ги върши, т.е. нищо не е на 100% медицина. По време на борбата със стерилитета и по въпросите свързани с него не сме били по-сплотени за всичките 20тина г. заедно.  Пътували сме и заедно и сама, чакал е часове без мрън, нещо крайно нетипично. След всеки неуспех е страдал без видими външни "белези" за чувставата му. Когато аз съм "ставала", "изтупвала" и решила, че мога да продължа той е заставал до мен, пак без приказки, планове или мечти. Споделям това за да кажа че макар и да изглежда отстрани, че съм била като самотен войн, не е било така и не съм се чувствала, просто видях и разбрах тази му страна на характера, непозната ми до момента предизвикана от нехарактерната ситуация. Поведението, за което споделяш не значи, че той не иска, понякога фактите трудно се смилат, човек се хваща и за нещо незначително за да държи надежда, свива се в черупка и не иска да се изправи пред проблема, а след първия неуспех съвсем губи сили, отчайва се, озлобява дори и ... избива на някъде.
Аз не бих била крайна в мнението си и не мисля, че ултиматумите (и подобни) решават проблема, пътя не е един, важното е да е правилния. И в ситуацията не е важно в кой е причината, а да се преодолее последната. Вина никой няма за да я изкупва по някакъв начин с активно компенсиращо поведение и чувство за гузност. Трудно е наистина, някои се справят с лекота, други с усилия , а трети въобще не се справят с един и същи проблем (този, деликатен), макар в живота си иначе да не дават вид о не са от съответната група борбеност.
Съгласна съм с Цигу, че е не е важно семейството му не е нужно да "участва" по какъвто и да е начин в проблема ви.

 Успех! Бъди жена и по пътя към мечтата следвай интуицията си! И нищо зорлем.
На 23.01.2014 в 10,49 Нора пое първата си глътка въздух.