Така, както се радвах колко добре се чувствам след посещенията ми при хомеопат и психолог, така в момента съм на дъното. Незная как да се изправя, незная как да си вдъхна кураж. Мисля, че не ми е останал, след последните изследвания. Доволна съм, че откриха проблема ни, но Господи той е толкова сериозен, че умирам от страх. Толкова сама се чувствам, не очаквам от съпруга си всеки ден да говори за това, но той изобщо не го прави. Всички около мен са бременни, дори една позната, която като мен, от дълго време нямаше бебе, тя също вече е бременна. Чувствам се сякаш само на мен не е отредено. Една от приятелките ми ме обвини, че не се радвам за хората. Напротив, не тая никакви лоши чувства, просто ми се иска и аз да съм като тях. Защото новината, че някоя приятелка е бременна, само ми напомня, че аз не съм. Чувствам се депресирана, раздразнителна и безполезна. Спрях да работя, защото и двамата си мислехме, че бебето скоро ще дойде. Уви, не. Сега ми предстоят нови процедури, нова клиника, дори и не мога да си търся работа. Не общувам с хората, телефонът ми почти не звъни, затворих се, чакайки да забременея. И за съжаление виждам, че надеждата ми някак я няма.