Ами то хубаво, ама пак се набляга на това "какво" трябва да се направи. Само че истинският и трудно решим въпрос е "КАК"
На теория, повечето от нас знаят как трябва да се мисли, как да се действа, какво да се направи и т.н. Но само на теория. На практика, малцина успяват да го приложат, че и успешно. Иска много работа с вътрешното АЗ, много ровичкане в душата, самоанализи, способност да се издигнеш над себе си, над нещата, да превъзмогнеш собствените си душевни ограничения. Не е лесно никак, да не говорим, че за това иска много време, което ние обикновено нямаме. Финансовата страна да не я коментирам - колко би ни струвала една психотерапия?
В никакъв случай не отричам ползата от нея, напротив, твърдо вярвам, че много помага и е неразделна част от борбата. Но е трудно, често трудно осъществимо чисто технически. Отделно, че подобни статии са обикновено клиширани, изпълнени с постулати, в което няма лошо, но на мен ми звучат като от женско списание, като пълнеж между хороскопите и кръстословицата. Персоналната терапия с психолог, индивидуалните консултации, с оглед на всяка наша емоционална особеност е друга бира вече.
Аз лично не обичах и все още не обичам да чета статии по тези въпроси, всички тия неща, дето ги пишат, си ги знам. Споделянето, разговорите, професионалните насоки, конкретно за всеки случай е нещото, което има по-голям ефект. Така е поне за мен, не ангажирам никого с мнението си, разбира се.