Ето нещо интересно по темата за надеждата.

http://ehograf.info/content.php?cont=640

Ето нещо интересно по темата за надеждата.

http://ehograf.info/content.php?cont=640

Много ми беше полезна статията.
Благодаря ти, Rib4o!

Ами то хубаво, ама пак се набляга на това "какво" трябва да се направи. Само че истинският и трудно решим въпрос е "КАК"
На теория, повечето от нас знаят как трябва да се мисли, как да се действа, какво да се направи и т.н. Но само на теория. На практика, малцина успяват да го приложат, че и успешно. Иска много работа с вътрешното АЗ, много ровичкане в душата, самоанализи, способност да се издигнеш над себе си, над нещата, да превъзмогнеш собствените си душевни ограничения. Не е лесно никак, да не говорим, че за това иска много време, което ние обикновено нямаме. Финансовата страна да не я коментирам - колко би ни струвала една психотерапия?
В никакъв случай не отричам ползата от нея, напротив, твърдо вярвам, че много помага и е неразделна част от борбата. Но е трудно, често трудно осъществимо чисто технически. Отделно, че подобни статии са обикновено клиширани, изпълнени с постулати, в което няма лошо, но на мен ми звучат като от женско списание, като пълнеж между хороскопите и кръстословицата. Персоналната терапия с психолог, индивидуалните консултации, с оглед на всяка наша емоционална особеност е друга бира вече.
Аз лично не обичах и все още не обичам да чета статии по тези въпроси, всички тия неща, дето ги пишат, си ги знам. Споделянето, разговорите, професионалните насоки, конкретно за всеки случай е нещото, което има по-голям ефект. Така е поне за мен, не ангажирам никого с мнението си, разбира се.

Здравейте момичета.На всички които са изпадали като мен в трудни моменти, когато съм мислела, че вече не мога да продължа ще ви кажа само едно - докато се намират начини винаги има надежда и докато има надежда винаги се намират начини...Казвам го за да ви успокоя, че колкото и да се сриваме живота си е наш и всичко зависи от нас.Преди време бях изпаднала в голяма депресия и си задавах въпроса "защо на нас?", но така е решила съдбата...Сега след повече от 2г. опити, след хиляди изследвания и прегледи, след едно неуспешно ин витро на ЕЦ, пак съм с вдигната глава и с голяма надежда, че този път може да се случи и нашето чудо...След неуспешното ин витро се чувствах, че отново съдбата ми зашлеви голям шамар, поплаках си....но не си оставих много време за да изпадам в депресии, а още на следващият ден седнахме с мъжа ми да поговорим какво ще правим от тук нататък...парите свършиха и без много много да го мислим взехме решение да изтеглим кредит и да продължим.Казах на лекарката, че ще пропуснем 1 месец за да имаме време да си организираме документите с кредита и се разбрахме с нея, че като имаме готовност ще направим ощ 3 опита на ЕЦ и после ще пусна документите да кандидатствам по фонда.Този месец ще правим пак ин витро на ЕЦ и ако пак не се получат нещата лекарката каза, че ще опитаме следващият път с лека и не много скъпа стимулация.Сега съм много по-добре защото знам, че има начини и че ако не стане и сега имаме план и имам надежда, че рано или късно нещата ще се получат и при нас.Мисля че най-важното е да намерим начин да запазим надеждата!Както виждате когато пуснах темата и аз не знаех как успявате да запазите надеждата, а сега вече аз намерих начин да я запазя и знам, че и вие ще намерите вашият начин да я запазите.Успех момичета!

Само така, Слънце! Стискам палци и ти пожелавам успех!

— ........ Не е честно!
— Наистина? О, защо не ми каза? — кисело попита Албърт. — Много го грее някого, точно така. Ако бях на твое място, веднага щях да изляза и да извикам на цялата вселена, че не е честно. Обзалагам се, че ще ти каже: „О! Добре тогава, извинявай, че съм те обезпокоила, свободна си да правиш каквото си искаш!“

Този цитат лично на мен много ми помогна, по времето в което си казвах - „защо аз? защо на мен? не е честно!“

Pesheck
Нямам думи за цитата, уникален е!

Надежда........ Какво ли е това.... След поредния аборт не чувам вътрешния си глас, не ми шепти дори, просто си отиде... Сутрин и вечер чувам само тишината вкъщи, няма нищо, няма надежда, няма стимул, само тишина... Някъде отдалеч чувам детските смехове на съседските деца, а в нас е пусто повече отвсякога... Гледам слънцето навън, разхождам се и съм повече от тъжна, бях бременна а сега отново не съм... Страх ме е дори като се прибирам, тишината ме ужасява, дори телевизора не чувам, само пустош... по-тъмна от всякога...

Рени, знам, колко кухо звучат подобни сентенции на фона на собствената ти мъка,
но вярвам, че "преди изгрев е най-тъмно".
От сърце ти пожелавам това да са последните ти пролети сълзи! 

Reni, 

Рени, горе главицата, винаги има надежда 

Рени, недей така душицо, опитай да се радваш на пролетта заради самата пролет, отдай се на някакви любими занимания - спорта или каквото и да е движение /танци, разходки в планината/ дават не само физически тонус, но някак и психиката "освежават". Измисли нещо и непременно ни докладвай, с какво си се захванала.

Как да запазим надеждата.....как да победим страха.....как да продължим напред...вече почти 7 месеца търся отговорите на тези въпроси....и въпреки цялата мъка, някакси мазохистично искам пак да продължа да се боря искам още едно или даже 2 бебета , искам а знам че нищо не зависи от мен.
За последните 7 месеца толкова много искам да може някой да погледне в бъдещето ми и да ми каже какво ще се случи за да намали страховете ми.....но уви няма как да се случи.

След поредния аборт през юни 2013 не е имало вечер, в която да заспя, без да се питам защо на мен. Не е имало сутрин, в която да се събудя с празнота. И до ден днешен се питам на кого съм навредила, кого съм обидила, че да ми се случва всичко това. Няма я надеждата. Или поне аз не я виждам никъде

След поредния аборт през юни 2013 не е имало вечер, в която да заспя, без да се питам защо на мен. Не е имало сутрин, в която да се събудя с празнота. И до ден днешен се питам на кого съм навредила, кого съм обидила, че да ми се случва всичко това. Няма я надеждата. Или поне аз не я виждам никъде

Тъжно ми стана да те прочета ..
Посоката винаги трябва да е напред, колкото и трудно да е това(намерил кой да го каже, де).
В сърцето на човек, който е преживял такава загуба, винаги има празнина, която е почти невъзможно да бъде запълнена.Важно е да правиш това, което ти носи удовлетворение, не се оставяй на бездействието - разхождай се, почети нещо, изгледай някоя комедия, прави нещо творческо с ръцете си - дай форма и вид на мъката си, и след това се сбогувай с нея.
Голяма прегръдка от мен!
 

Цитат на: kriss_and в Март 18, 2014, 20:36:46 pm

След поредния аборт през юни 2013 не е имало вечер, в която да заспя, без да се питам защо на мен. Не е имало сутрин, в която да се събудя с празнота. И до ден днешен се питам на кого съм навредила, кого съм обидила, че да ми се случва всичко това. Няма я надеждата. Или поне аз не я виждам никъде

Тъжно ми стана да те прочета ..
Посоката винаги трябва да е напред, колкото и трудно да е това(намерил кой да го каже, де).
В сърцето на човек, който е преживял такава загуба, винаги има празнина, която е почти невъзможно да бъде запълнена.Важно е да правиш това, което ти носи удовлетворение, не се оставяй на бездействието - разхождай се, почети нещо, изгледай някоя комедия, прави нещо творческо с ръцете си - дай форма и вид на мъката си, и след това се сбогувай с нея.
Голяма прегръдка от мен!
 

Опитах няколко начина - танци, разходки, филми. Не става. Най-лошото в цялата ситуация е, че милото отнася всичко, а не трябва

Момичета, болката , която изпитвате е голяма.
 Била съм в състояние на депресия , разбира се по други причини и знам, че нищо не помага - нито разходки, нито танци, нито филми ( е филмите временно, докато ги гледаш), нито книги, нито пролетта , нито есента , нищо...... Състоянието е ужасно , не искам никога да се повтаря.
Някоя от вас опитвала ли е  да се лекува с хомеопатия. При класически хомеопат обаче. Ако уцели точното лекарство, което е специфично и конкретно за дадения човек, много бързо се повлияват психическите състояния, а съответно и физическите. На мен ми помага!
Наскоро четох един цитат, нещо подобно :"никой не може да каже къде се намира душата, но всеки знае как боли"

Момичета, болката , която изпитвате е голяма.
 Била съм в състояние на депресия , разбира се по други причини и знам, че нищо не помага - нито разходки, нито танци, нито филми ( е филмите временно, докато ги гледаш), нито книги, нито пролетта , нито есента , нищо...... Състоянието е ужасно , не искам никога да се повтаря.
Някоя от вас опитвала ли е  да се лекува с хомеопатия. При класически хомеопат обаче. Ако уцели точното лекарство, което е специфично и конкретно за дадения човек, много бързо се повлияват психическите състояния, а съответно и физическите. На мен ми помага!
Наскоро четох един цитат, нещо подобно :"никой не може да каже къде се намира душата, но всеки знае как боли"

Една приятелка успя по този начин - с хомеопат. Но аз се притеснявам да не ми повлияе нещо на забременяването. Знам ли вече какво да правя и мисля

Moже да ти повлияе само в положителна насока Поне за себе си така се надявам. 

Moже да ти повлияе само в положителна насока Поне за себе си така се надявам.

Дано. Пожелавам ти го най-искрено!