Виждам едно "слънце", което е успяло да си запази или по-скоро - възвърне надеждата. Пожелавам ти никога повече да не си я губиш. Което ми припомни крилатата фраза - и на нашата улица ще изгрее слънце. Пожелавам успех на всички, писали или само надникнали в тази тема.

Момичета,благодаря на всички за подкрепата.Аз в четвъртък съм на лекар и ще почваме изследвания малко по малко,да ви кажа обзела ме е страшна надежда и вяра,за пръв път в живота ми,защото аз по принцип съм доста черногледа...мисля си,че за  всяко нещо си има причина,нещата се случват точно,когато трябва,сега не е бил нашият момент,но твърдо вярвам,че до края на годината аз пак ще видя двете чертички и този път всичко ще бъде наред...тази странна за мен и появила се от нищото вяра много ме крепи и дълбоко,дълбоко в сърцето ми,тя е единствената,която ме бута да вървя напред ...

Здравейте момичета!

Добрата новина е, че мъжът ми още е жив след вчерашния ни разговор, но лошата е че не знам сега какво ще правим... Вчера бяхме при докторката ни да обсъдим неуспешната инсеминация и последващите стъпки. Тя не отхвърля възможността за естествено забременяване, но и не дава прогнози. Затова ако не искаме да разчитаме на съдбата, решението при нашите проблеми е инвитро/икси. Първо обаче трябва да си направя хистероскопия за да си махна септума на матката, че е доста голям и ще пречи във всеки случай . Вечерта обаче се оказа, за моя изненада, че трябва да убеждавам и мъжа ми в този подход  . Той ми обясни, че искал още една година да опитваме естествено и тогава вече ще е готов за процедура?! Обяснението му е, че след като нашите родители са родили по две деца (без операции) и сестра ми и брат му имат деца от раз, значи трябва да стане естествено?! Направо как не го убих на място не знам..... За щастие (или не, не знам честно казано) в нас май аз съм по-силният характер и му обясних, че тая няма да я бъде да седя и да лапам мухите без ясно решение.... Та сега мъдря някакъв компромисен вариант: Да си направя хистеро, след което така или иначе трябва да изчакаме за инвитро и междувременно да опитваме естествено.... така ще му дам шанс да си пробва оптимизма, но и някак да не губим време в напразно изчакване.....
Кажете ми, идва ли момент, в който човек успява да повярва че това е неговият начин и спира да се разтъкава? На мен също ми е трудно, при липса на категоричен отговор, да не вярвам, че ще стане естествено. Трудно ми е да сложа чертата и да кажа кога е дошъл моментът да действаме и докога можем да изчакаме (все пак съм на 28, т.ч. още не е страшно). И ако аз съм готова, защото по принцип съм човек на действието а не на чакането, нерешителността на съпруга ми ме убива

Няма какво да чакаш, годинките летят много бързо. Ако стигнете до ин витро и решите да ползвате Фонда, една година само заповед ще чакате. Оттам нататък час за клиниката, пък да почнете, пък ако се наложи не дай Боже да отложите, пък изскочи нещо друго и времето отлетяло. Аз лично не бих чакала. Да, идва момент, в който просто решаваш, че трябва да действаш. Честно казано, учудвам се, че мъжът ти реагира така и с тези разсъждения за роднините и вероятностите. Такива гаранции, които той си мисли, че има - НЯМА!!! Тия неща не се предават генетично все пак. Това че родителите, братята, сестрите, стринките и чинките са имали деца без проблем, нищо не значи. Колко случаи има на вторичен стерилитет, двойката има едно дете, заченато без проблеми, опитва за второ - не става. Както днес всичко ти е наред, така утре се оказва, че нещата са се променили. Имай предвид, че при нас жените времето не работи в наша полза. На 28 години според мен изобщо не е разумно да си правиш експерименти и да седиш и чакаш. Казвам ти, понякога нещата могат от нищото да се закучат. Аз съм жив пример. Уж запушени тръби, идеален кандидат за ин витро, би следвало лесно да стане, ами познай. 3 процедури направих, за да забременея. Излязаха допълнителни проблеми, нови изследвания, чудене какво става. Късмет, че имах възможността да ги направя буквално една след друга /през 3 месеца, плащахме си ги сами/ и ми отне само година. Година от началото на процедурите. Иначе цялата борба с изследвания, диагностициране, обикаляне ми отне около 4 години. Не знаеш какво ти готви съдбата. Не чакай, може да съжаляваш.
Но се сещам нещо друго, което да направиш. Направи си хистероскопията и например направете още 2-3 мкс. инсеминации. По принцип при инсеминация се смята, че са необходими между 2 и 4 опита /дано не греша, на спомени карам/, за да има успех. Не винаги става от първия път. Освен това, ако няма други известни проблеми, т.е. уж всичко е наред - тръби, яйчници, спермограма, хормони и т.н., това се смята за неизяснен стерилитет, най-общо. В този случай, не се пристъпва веднага към ин витро, а първо се пробва с няколко инсеминации и ако не стане, тогава вече тежката артилерия. Неслучайно и по Фонда при неизяснен стерилитет, за да отпуснат финансиране на опит има изискване за 4 неуспешни преди това процедури АРТ - дали ин витро, дали инсеминации - няма значение. Т.е. преценили са, че щом уж няма проблеми, но не става по естествен път, е добре да се пробва първо с по-леките процедури и тогава вече - ин витро. Разбира се, не отпада секса в цялата схема Опитите за естествено забременяване си продължават. Помислете над този вариант, бих казала, че е компромисен и разумен за момента. Инсеминацииите са по-евтини като процедура, могат да се правят на по-малък интервал от ин витрото и като цяло хем няма да сте загубили много време, хем ще сте правили нещо по въпроса, хем ще получите допълнителна информация как реагира организма ти, яйчниците как функционират и т.н. и не на последно място, няма да е толкова скъпо.

Sixsens,

Благодаря ти за отговора! Точно такова е и моето мнение, въобще не смятам да губя време... Затова и му обясних на моя мъж такива волни разсъждения да не си прави .... Аз понеже много избухнах на репликата му, той после взе да се обяснява, че не че на това разчита, ама все пак ако в това не вярва в кое....абе врели некипели! Като видя колко се разстроих и веднага обърна на :"Добре, дай да правим инвитро веднага!" Аз реално като се поуспокоих и видях, че нещата добре ще се комбинират и по двата начина, така че да не губим време... Защото и аз не съм убедена че съм готова веднага за инвитро, но със сигурност знам че няма как да седна и да чакам щъркела и времето да си минава! И за да не звуча празнословна ще обясня накратко защо и как се стигна дотук: Аз съм поликистозни яйчници откак се помня, но и цикъла освен че ми е дълъг винаги ми е бил що-годе редовен. Овулация също е засичана чат-пат с фоликуметрия, та затова не се приемам като тежък случай . При стимулацията с Клостилбегит направих два добри фоликула, което докторката каза че и е било и целта и е доволна. Изследвала съм ЯР и е ОК. Пролетта правих лапароскопия и тръбите са ми проходими и всичко ми е наред от тази страна. Единствено матката доскоро се чудеха дали е двурога или септирана, но според д-р Димитров, който ме гледа на 3-4Д (не знам честно какво е) е септирана. Затова и направо отивам на хистеро а няма да правя снимка, защото така или иначе после пак дотам ще стигнем.... При мъжа ми има намален брой и това е като цяло. Сега за инсеминацията след обработката останаха 9млн с 95% подвижност. Морфологията ще те излъжа каква е но също е на границата - не е да се определи за проблем, ама не е и идеална.... Изследвали сме мико, уреаплазми и прочие и всичко е наред. Обсъдихме варианта за още инсеминации, но мен ме тревожи, че аз имам големи очаквания и след неуспеха ще се срина повече, и въпреки че е по-леката и по-евтина процедура май предпочитам да действам на сигурно, а и тези 9млн отговарят на изискването за над 5млн за инсеминация, ама пак не са бог знае колко много....
Това което аз предлагам на мъжа ми е, аз да си направя операцията и докато се занимавам с нея и се възстановявам той да направи още една спермограма и да пробваме да пуснем документи по фонда с мъжки фактор. Така докато се оправяме и докато направим още един самофинансиран (дай боже успешен!) опит ще ни дойде реда по фонда и реално няма да се налага да имаме периоди на изчакване
Снощи разбира се целият свят ми бе черен, мъжът ми най-вече, та днес започвам вече да мисля по-трезво и да раждам такива идеи Та дано да успея да ги наредя оптимално (имам такава страст попринцип), че да няма и един загубен ден!

Mousyt поздравявам те за решението да не стоиш да чакаш. Според мен най- добре е да предприемеш нещо и успоредно с това да си опитвате. Не разбирам защо мъжете не го разбират, може би се страхуват. И аз бях в подобна ситуация. На 27 съм и след година и нещо опити искам да ме види специалист и си записах час. Мойто мило не може да разбере защо бързам. Били сме млади, имало време. И какво то ако имам проблем( защото на него му е добре СГ) колкото и да чакам няма да се саморазреши и само губя време .

Здравейте, момичета!

Може би някой ден ще пиша конкретно по темата за надеждата, но сега ме провокира предишният пост на Mousyt.

Вглъбени в своята цел да станем майки и решени да преминем през всякакви трудности заради това, много често не осъзнаваме, че мъжете до нас не следват същия ритъм и мотивация. Те по-бавно навлизат в темата за възможните усложнения и проблеми при зачеването, трудно проумяват, че има обективни пречки нещата да се случат бързо, лесно и естествено. И това в повечето случаи не е защото не искат дете, а защото недооценяват проблемите или не искат да ги признаят. Понякога и ние имаме вина за това, защото малко ги изолираме от информацията. Особено ако не става дума за мъжки фактор. По принцип мъжът остава малко дистанциран при процедурите, да не говорм, че не е толкова емоционално ангажиран като нас. Ние имаме майчин инстинкт, вътре сме в темата и с двата крака, четем, интересуваме се, ходим по изследвания. Мъжете също участват, но повечето неща се случват в и с нашето тяло. Просто трябва по-търпеливо и подробно да им се обясняват процесите, за да не излизат с наивни разсъждения, от които ние изпадаме в бяс. Пък и да си признаем честно, решенията по отношение на инсеминации, ин витро, кое кога и след кое, ги вземаме ние, жените. Лекарите ни дават вариантите, ние ги обмисляме, заедно с мъжете си, но в крайна сметка избира жената. Дори привидно да е друго .

Та препоръката ми е да държите мъжете си повече в течение на нещата, за да няма неприятни изненади. Жената е водещата в този процес. Ако има мъж, завел жена си в клиника по репродуктивна медицина, той сигурно ще е един на милиони . Така че дръжте инициативата и деликатно насочвайте мъжа до вас!

Здравей beata,

Много ми харесва как мислиш  . Аз се опитвам да проявявам търпение, а и съм доста приказлива и постоянно му обяснявам всичко дето мисля и чета и т.н. по темата (колко ме слуша е друг въпрос), но за жалост като кипне чайника никакви разумни доводи в негова полза не помагат
Хубавото е, че сега като го коментираме, следващия път като ми кипне ще се сетя за този разговор и ще извря по-малко

Catcat,

аз по натура съм такъв човек - леко нетърпелив и обичащ да контролира всичко  . Та и затова може би не търпя много.... ние дори не опитваме отдавна, но аз понеже си знам проблемите и го накарах още след първите месеци да видим какво е положението . Стискам ти палци за при доктора и кураж да се пребориш с мъжа ти 

Mousyt аз вече имам напредък- той се сети да си направя цветна снимка още преди часа при доктора, за да сме готови да не се мотаем. Но наистина трябва много говорене и обяснения:). Beata много си права за това, че трябва да са в течение на случващото се.

Да си направя хистеро, след което така или иначе трябва да изчакаме за инвитро и междувременно да опитваме естествено.... така ще му дам шанс да си пробва оптимизма, но и някак да не губим време в напразно изчакване.....
Кажете ми, идва ли момент, в който човек успява да повярва че това е неговият начин и спира да се разтъкава? На мен също ми е трудно, при липса на категоричен отговор, да не вярвам, че ще стане естествено. Трудно ми е да сложа чертата и да кажа кога е дошъл моментът да действаме и докога можем да изчакаме (все пак съм на 28, т.ч. още не е страшно).

Гледайки назад, периодите на спокойствие и увереност в избрания курс бяха малко и кратки. Колкото повече време минава, толкова по-трудно е да вярваш, че ще се получи без процедури. Всеки ден ме глождеше червейчето дали не отлагаме прекалено дълго, дали тежката артилерия не е единственият вариант за нас.

Досега сте направили много и сте събрали ценна информация. Проблеми имате и двамата - не подценявай мъжкия фактор. Добър план си направила, следвай го и продължавайте да опитвате. Късмет!

Само да вметна, че си в заблуждение като мислиш, че ако направиш ин витро, играеш на сигурно. Няма сигурно! Ин витрото не е 100% успеваемост, имай предвид. Не мисли, че след неуспех от инсеминация ще се сринеш едва ли не завинаги. Гадно ще е, но ще знаеш, че има още какво да направиш - като не стане инсе, отиваш на ин витро. Ами ако отидеш директно на ин витро и не стане на първия път? Тогава накъде ще се сриваш? Там вече няма по-тежка артилерия. Казвам ти го от личен опит. Не съм правила инсеминации, не искам да подценявам болката от неуспех при тези процедури, но все пак инсеминацията се приближава много до естественото забременяване и не е толкова натоварваща физически и психически процедура. Разбира се, че пак има надежди, емоции, страхове, изобщо не е лесно предполагам, но все пак знаеш, че има и следващо ниво, което може да опиташ, ако не стане. Освен това е къде по-евтино, което не  малък фактор, не е като да изръсиш 5000 лв едвам събрани и после да се чудиш откъде да вземеш поне още толкова. И да знаеш, че ако нямаш, си дотам. Повярвайте, ужасно е да си стигнал до ин витро и да не става и не става и да знаеш, че няма какво повече да направиш, освен да продължаваш в тоя кръг докато можеш.... Та това, което искам да кажа е да не се вкарвате във филми още от началото. Искрено се моля бързо да разрешите проблемите и да си спестите повечето неща, през които много от нас са преминали. Но все пак си пазете силите, защото ако не дай Боже се окаже по-сложно, как ще издържите, ако от сега се сривате. Не ме разбирайте погрешно, не омаловажавам болката, дали след 1, след 2 или след 10 години опити, то си боли и е ужасно. Но когато знаеш, че не си стигнал предела на възможностите на медицината и има още какво да се направи е къде по-леко.

Sixsens е много права. Не предизвиквай съдбата, мислейки какво ще се случи понататък. Концентрирай се върху сега. 5000 звучи добре, ние се изръсихме с 11000 и нищо. При факта, че имаме едно дете, но сме решили да опитаме всички възможности. Болезнено силно искам още едно дете, дори и осиновено, друг е въпроса, че мъжа ми не е съгласен с този вариант. Но за тях е нормално, приемат всичко по различен начин. Как иначе, ще разберем, че живеем, ако не понасяме шамарите на съдбата. Горе главите, варианти винаги има, само търпение и спокойствие се иска.

Болезнено силно искам още едно дете, дори и осиновено, друг е въпроса, че мъжа ми не е съгласен с този вариант. Но за тях е нормално, приемат всичко по различен начин.

Моят девер казва следното - Когато няма начин, има най-малко два.

За осиновяване и аз споделих с мъжа ми - беше категорично против ...

Здравейте момичета!

Благодаря на всички за отговорите, аз нямах компютър и затова чак сега се включвам....
Първо да ви успокоя, че не съм в заблуждение че инвитрото е сигурно  Напротив, наясно съм че и дори и при идеални условия не винаги е успешно....това е и един от козовете пред мъжа ми да не отлагаме, защото не можем да си правим плановете все едно опитваме и става и готово! Просто при нашите проблеми комплексно погледнати, лекарката каза че инсеминацията е с много малък шанс да е от полза и затова тя препоръчва да правим инвитро.....и затова и аз смятам, че ако мнението на лекарите е че шансовете не се повишават сериозно не искам просто да опитвам заради статистиката.... На нас още преди първата инсеминация ни казаха, че е съмнително да успеем с този метод, но ние решихме да започнем така, именно за да не се филмираме от раз!

Аз също не съм правила други процедури и не знам там какви са емоциите. За мен всеки месец дали с естествени опити или с инсеминация най-големия емоционален стрес идва че не е станало заради надеждата, а не толкова заради вложените усилия. Парите хич не са ми безразлични, да не кажа че са проблем, но т.к. засега имам варианти да ги осигуря се опитвам да не си ги слагам като фактор, за да не се стресирам още повече. Предполагам, че като направя няколко процедури като вас няма да е така, но засега си живея с розовите очила  - помага ми да не изпадам в депресия и да се боря

Благодаря ви, че ми пишете мнението си.... в момента съм малко разстроена, защото цялото това нещо доста влияе на отношенията ни вкъщи и имам проблеми и в работа и сигурно не мога да се изразя правилно понякога, но се надявам да не ми се връзвате ако изръся някоя глупост

Исках да намеря тази тема за надеждата, защото  тези дни мисля, че я изгубих. Дори вече не се надявам, че няма да ми дойде, защото...винаги ми идва. Мисля, че и в момента е така. Дори подрани с 4 дни  Просто нямам ентусиазъм, нямам желание за нищо, седя си и гледам в една точка. Говорих по телефона с една приятелка, която е бременна. Когато я попитах как етя ми отговори:" Ами раста".... Толкова тъпо се почувствах, не и завиждам, просто на мен не се случва. Никога досега не съм била бременна, никога нищо по-различно не се случи...изследвания, хормони, СГ, хубави фоликули, точен момент, излекувани инфекции и после отново ми идва. Страх ме е да си помисля как може да продължи, страхувам се толкова много   Защо е толкова трудно....

Здравей catcat!

Иска ми се да ти кажа нещо окуражително, но не знам какво да е то.... Има такива моменти, аз също съм в подобен напоследък, т.ч. мисля че те разбирам идеално.... Но по-добре си пострадай малко и напред, но не оставяй надеждата да си отиде. Не трябва просто. Аз за себе си установих, че в такива моменти наистина не виждам светлина в тунела, но после минава.... затова пиша тук, приказвам, занимавам се... за да мине и да дойде светлината и надеждата. Тя идва, просто в тъжните моменти не вярваме. Така че намери нещо да се ангажираш, пиши ми ако искаш да приказваме, за да мине по-бързо отчаянието.

catcat, много ме натъжи поста ти. бих искала да ти дам надежда но не знам как.
А това за страха го познавам добре . Веднъж когато видях + тест за О изпаднах в такъв страх и отчаяние, че видиш ли ето в овулация съм , а пак няма да стане ......
Тука 2 месеца съм го дала  малко по-свободно. Не сме активни с опитите , искам малко да се отърся емоционално.
Успех на всички ви момичета и не губете вяра , надежда и любов - това ви желая на днешния празник!

Благодаря, момичета дори бях забравила, че днес е празник на надеждата. Искам да Ви поздравя с този ден и да пожелая на Вас и на себе си съвсем скоро надеждата ни да стане реалност и да си гушкаме пухкавите бебчета!

Catcat, искам по някакъв начин да ти вдъхна макар и малко кураж, защото знам аз как се чувствах(м) и отлично те разбирам.Знам какво е да искаш нещо до болка, което нито зависи от теб, нито можеш да направиш нещо повече, за да го имаш.
Всичко е Божа работа,  и просто бебчетата идват когато си искат - и никой не разбира от бебешки работи понякога - дори лекарите...
Искам да вярваш и никога по никакъв повод да не губиш вярата и надеждата си.
Опитай се да си живеете живота, да ви е хубаво двамата, обикаляйте България и чужбина или просто бъдете щастливи по свой си начин... Иска ми се да ти кажа да спреш да мериш Т, да спреш да се вглеждаш във всички малки детайли, но няма да го направя, защото знам, че това е практически невъзможно.А мъничето ще дойде - другия месец, или след 6 месеца - то си знае... Господ си знае работата, бъди уверена в това.

Тед, благодаря ти много Толкова по- лесно е когато говоря с вас, защото много ми помагате