Много трудно се запазва надеждата! Но, не е невъзможно!
Първият път, ако бях се оставила на отчаянитето, нямаше да успеем. Нещата станаха точно преди часа ни за ИКСИ. Тогава бяхме с пет години по-млади обаче.
Сега вече пет години не се получава. ИКСИто беше неуспешно, и моят яйчников резерв е намаляващ. Честно казано, аз започнах да се поддавам на отчаянието. Оказа се, че ако се бориш за второ дете, отново боли, чувствата са същите. Започнах се разстройвам, когато видя някоя майка с детенце за ръка, и бременна с второто.
Знам, че нямам право да мрънкам, понеже Господ вече ме е дарил с най-голямото щастие на света. Искам просто дъщеря ми да не е самичка, да си има приятелче, с което да дели една стая.
Родителите ми ме питаха, защо се мъчим за второ. Нали вече имаме едно. Разбиха ме направо.
Жалко, че няма да можем да отидем на ДРЗ! Сега трябва, някак си, отново да намерим начин да се преборим и да не се отказваме.