Ба, кви цветя, кви пет лева
. Бяхме женени от две години, още студенти, живеехме в общежитие. Той, когато имаше свободно време, работеше в една рекламна къща. Та прибира се вечерта на 8-ми март, бил е на работа и носи букет от бели карамфили и подаръчна торбичка. В торбичката - папирос, на него пише "не смятай, че доброто здраве, добрите приятели и добрият брак
се срещат под път и над път". Натопих китките, минаха три дни, викам си ще му казвам. И почвам лекичко - абе, пиле, аз не обичам карамфили, пък били и бели. Той - какви карамфили
. Ми, викам, ей тия. Той - ааа, аз бели рози купих бе, нали ги харесваш. Та мъж, дето карамфил с роза бърка, по-добре хич да не ми купува цветя
. А папироса с посланието "жена, случила си" още стои
.
Мамче, зависи какво харесва детето. Аз също се бях изприщила по Коледа, докато измисля подарък на 12 годишната ни племеница. В крайна сметка купих ръчен часовник и блузка, детето остана много доволно.