Здравейте момичета,
много отдавна не съм писала във форума, но постоянно ви чета и следя!
Ние със моя съпруг правим опити за бебче от 1 год. и половина. Знаем причината то да не идва и си изчакваме заповетта, (септември/октомври) за да започем ин-витро процедура!
Повода да ви пиша е че след 7 дневно закъсение - дни изпълнено с надежда, с радостни трепети, щастие, с любов към целия свят и най-вече с чувството че ЧУДОТО най-после се е случило и на нас, Боже толкова прекрасно време, но до днес, защото всичко това се сгромоляса с цялата си сила директно във малкото ми, иначе пълоно с обич сърчице. Да, проклетия цикъл отдново дойде най-безпардонно, най-неканено и най-болезнено. Да, боли физически, но болката в сърцето, оооо тя толкова силна! И позната! За много от нас! Как, как да я изтрая???
Момичета, не откривам вече сили в себе си и чета и се чудя вие от къде я черпите?! Толкова много вяра и надежда има в този форум, у вас, но от къде идват те се чудя?
Както и да е. Продължаваме!!! Ще поплача! Ще се самосъжалявам известно време! Пак ще поплача! И пак ще дойде времето за надеждата.....
Имах нужда да споделя болката и емоцията си и се надявам да съм го направила на правилното място!
Желая много успех на всички ви. С цялото си сърце ви желая Вашите сърца да не са пълни с надежда, а с обич, с обич към бебчетата, който ще бъдат във вас - скоро, съвсем, съвсем скоро.....