На мен ми се струва, че чалгата /като музика/ е отражение на състоянието на обществото, не е първопричина то да изпадне в това си състояние.
Ако помислим малко и други музикални стилове са доминирали по различно време, на различни места по света и техният разцвет се е дължал на промени в това същото общество, които са възниквали по разлини причини. Не можем да кажем например, че "Доорс" са създали хипитата и наркоманите, а по-скоро можем да кажем обратното.
Също така, много от групите и изпълнителите, които ние днес на по 30-40 и нагоре години приемаме като "класика" и един вид признак на "класа", че ги слушаме и харесваме - са предизвиквали възмущение и потрес у тогавашните 30-40 и нагоре годишни люде, в обществата от които са започнали пътя си. Те - същите, великите, феноменалните... "Ролинг стоунс", "Металика", "Меноар", да не говорим за "Нирвана". Тогавашните родители хич не са се съмнявали, че това не е музика, че тези хора носят морален упадък за обществото и отрочетата им конкретно...и, "че от тези деца нищо не става и няма да стане като не ходят на опера и не танцуват фокстрот" да кажем. Дори да си спомним, че на старта на своето величие "Металика" са се казвали "Алкохолика", което говори съвсем достатъчно, как са били приемани и те и творчеството им.
Разбира се, че в горепосочените примери е ясно, че говорим за хора и с талант, и с глас, за виртуозни музиканти..., но това е според мен. За някой друг "слушател" ред чалга-звезди /местни и чужди/ са изключително добре звучащи и талантливи певци и певици. Това по чисто музикалната част го казвам. Кое как ти звучи и дали ти харесва, или не ти харесва е егати субективното усещане!
Аз например се омъжих на фона на "Metallica" - "Nothing Else Matters", но не защото е една просто популярна мелодия, която ми харесва. Помислих си...какво бих искала да кажа, как бих го казала, как бих могла в една песен да опиша онова, което е в мен и което изпитвам към мъжа на когото казвам "да". И то беше в този текст, в тази песен, по ред причини...това беше и групата. Но това е моята лична емоционалност, моите възприятия за света, моят начин да ги изразявам. И те с нищо не превъзхождат емоциите и начина на изразяване на същите неща, при който и да било друг, предпочитащ друга песен, друг стил, други думи...за да каже на някого същото.
Та да си кажа честно - на мен ми е много неприятно да се делят хората на харесващи чалга, харесващи опера, харесващи рок, рап, техно, народна музика и оттам да се правят егати генералните изводи защо държавата вървяла на зле. Кой е по-виновен, кой е по-тъп, кой е "елит", кой е "плебес"...
Хората и обществата като цяло - преминават през всякакви периоди и кризи. И този техен път се отразява от музиката, филмите, книгите и поезията която се пише в тези времена дори. Но се отразява там, не се поражда от това упадъка, както не се поражда и възхода. Иначе е доста странно защо челите до вчера руска класика поради липса на други опции дори, на следващия ден запяха "тигре, тигре"... Запяха не защото преди това нямаше опция да пеят подобни неща на домашните си купони. Просто нямаше разпад на държавата, икономиката й и мегдан от контингент на ТВУ, да се превърнеш в герой и "егати пича". Пък като се появи опцията, появиха се и "героите на новото време", появиха се и техните трубадури... Откакто свят светува - все е било така. Ама у нас по стара традисия все бъркаме връзката "причина-следствие" и кое след кое идва и кое на кое се дължи.