Гане, въобще не съм тропала с краче и казвала, че няма как а не стане. Аз много добре вижам, че има начин да не стане. Аз просто казвам,че ако искате резултата,който казвате,трябва да се направи според мен. Пък вие скачате и ми обяснявате, че няма как да стане. Ми хубаво, щом няма, няма да има и такъв резултат, пак според мен. Това не е арогантност, това е въпрос на мнение кое работи и кое не. Това беше примера на джам, да ми обянси как човека ще умре със сигурност и аз съм съгласна, че така ще стане, ама 100% съм съгласна, освен ако... и съм посочила.
Ето ще ти го илюстрирам по начина на джам. Човека има нужда от кислород, аз ти казвам, че ако не му дадеш кислород ще умре. Ти ми обясняваш, че кислород няма, така че не става. Аз ти казвам,че мен това не ме интересува, ако не намериш от някъдя ще си умре, а ти вместо да кажеш 1.ми ясно ще си умре тогава или 2 - няма да си умре, щото..., ми отговаряш колко било лесно то далечната Америка.. Следват мения на още няколко човека какво е това арогантно мислене от мен чак и кислород да искам, в гетата в Америка навсякъде ли има кислород и т.н. Затова, понеже няма кислород,се обядинявате около мнението, че ще пробвате с азот, понеже това има. Все пак вие сте там на място и знаете какво има и какво няма, кислород няма, има азот, това е положението, какво да ми обяснявате на мен дето искам невъзможни неща. И колкото и да се опитам да онясня, че азот не може да се диша дълго, че никоде по света човек не е оцелял на дишане на азот, вас това не ви интересува. Няма въобще начин да върна разговора до отправната му точка, всеки вече е зарбавил за това, но пък всеки е разбрал за арогантното ми мислене, защото междувременно са станали няколко спора, 3ма човека са ми обяснили колко съм тъпа, че не разбирам как така няма кислород ( пък аз не това съм казала) след като ми казаха няколко човека и въобще разговорът отдавна не е за човека, който умира, той е за и против арогантните българи живеещи в чужбина, които са забравили от къде са тръгнали.
И в този ред на мисли, много хора се обединиха около идеята да се спрат помощите за деца и ще се реши проблема с раждаемостта и като казах, че не мисля, че това ше помогне, казах защо не мисля, че ще помогне и казах какво мисля, че трябва да се направи, ми обясняваш, че тропам с краче и не схващам. Разговорът вече не е за и против даден аргумент, той е за и против на Боби тропането с краче, че хомо сапиенс диша кислород и опитите да ме убедиш, че това е само в белите държави. Вече се чудя да се смея ли или да плача, то един разговор не се е провел като хората.