Аз колко съм скъсала нервите на комшиите, не е истина. Майка ми има пиано, но аз не съм свирила. Затова пък обичах сама да се уча да свиря песните от учебника по музика, които имаха ноти. Резълтата беше, че си ги почуквах с една ръка, но докато се науча, комшиите вероятно за изперкали

С мъжа ми често спорим за ползите от ранното "закърмяне" с уроци по пиано и прочие. Като обещаващи млади таланти той и сестра му от малки са се потели по половин ден всеки ден, лете и зиме, с уроци по солфеж, у дома и в местната школа.
И каква е била ползата за него и сестра му, го питам аз. Обща култура? Майка ми знае по-добре класиците, и то от слушане на радио.
Възприемането на музика в бъдеще? Сигурна съм, че някои от всеизвестните чалга кралици са учили също солфеж
Просто наслаждаване на музиката в свободното време? Пианото на мъжа ми и сестра му стои прашно, като музеен експонат. С пръчка не го докосват даже. Толкова им е опротивяло...
Сигурно засягам болна тема, всяка майка би искала детето й да е талантливо и да има всестранни интереси и може би едно на 10 успява да развие любов към инструмента, и с много късмет и талант, да направи музиката своя кариера.
Но в останалите случаи какви за ползите за едно 5 годишно дете? Ако има желание, нека го прави като порастне - дотогава ежедневието му ще е толкова забързано и изпълнено със стрес, че ще цени всяка свободна минута изпълнена с нещо различно от работната среда. И може би музиката ще е решението, като хоби. 100% ще се наслаждава на всяка минута прекарана пред пианото.

Когато си мисля за малки деца и уроци по солфеж, винаги се сещам за онзи детски филм по братя Мормареви "Изпити по никое време"

а аз за "майки и бащи, родители, защо на бъдещето ваше удряте шамари"

Ако има желание, нека го прави като порастне - дотогава ежедневието му ще е толкова забързано и изпълнено със стрес, че ще цени всяка свободна минута изпълнена с нещо различно от работната среда. И може би музиката ще е решението, като хоби. 100% ще се наслаждава на всяка минута прекарана пред пианото.

Когато си мисля за малки деца и уроци по солфеж, винаги се сещам за онзи детски филм по братя Мормареви "Изпити по никое време"

Не защитавам тезата за всякакви уроци в предучилищна възраст, но само да вметна, че пиано или какъвто и да било музикален инструмент не се учи "като хоби", не когато започнеш работа, за да разпускаш от стреса и не на 20години. Все едно да се уча на художествена гимнастика сега
Музикалния инструмент изисква много сериозна отдаденост (в началото задължително), без значение дали искаш бъдещето ти да е музика. И между другото възпитава доста.
Ако искаш да дадеш шанс на детето си да опознае музиката и да се разбере има ли изобщо някакви интереси и заложби в тази сфера, 7-8г е една добра възраст за това.
Лично мнение и личен опит.

Роуз, наистина считам че всичко вече изговорихме по темата АЕЦ и производните й, става досадно за всички четящи тук, да я дъвчем от единия до другия край и обратно още и още... На много от въпросите, които ми задаваш - отговрите се съдържат в собствените ти мнения и заключения по въпроса всъщност. Защо се съгласихме да си затваряме АЕЦ "Козлодуй", докато други държави казаха "не" и си запазиха централите. Къде са и за какво се харчат приходите от продажба на ток. Защо други държави съседни нам - смятат да си дострояват, или да си строят изцяло нова АЕЦ и си гонят националните интереси, въпреки мненията на ЕС, или САЩ, а ние вечно като някакви мишоци трептим и чакаме нечие "позволение" и "благоволение"...Правителствата ни както беше казал някой в медиите, се държат като колониална администрация и то години наред, извършват някакви хаотични движения с неясна нам цел, за всичко вървят някакви задкулисни договорки абсолютно неясни за обществото и това е във всички сфери. И на този фон, не знам защо си мислиш ти, че строеж на нова АЕЦ би било нещо "извън досегашната система и практика" и резултатът от реализацията на подобен проект би бил по-различен от всичко станало досега. Аз просто не мисля така, защото нямам грам основание за това към момента. Да предположим, че се стартира този проект, та да предположим че вземе и се завърши накрая и изведнъж ще се окаже, че "нашата нова АЕЦ" даже не е наша собственост ами на някой "чуждестранен инвеститор", който може да си я експлоатира на наша територия. Теб това би ли те устройвало? Понеже мен - не.
Та стига наистина с този патос и пионерски плам по темата, по която реално няма никаква яснота, а само добри пожелания, надежди и чиста проба хипотези "какво би било ако...". Няма АКО, има конкретни параметри, които могат да се обсъдят когато същите бъдат ясни. Докато няма подобна яснота - няма и какво да обсъждаме повече.

По "музикалната тема" съм съгласна с vaci, че едно сериозно занимание с инструмент в ранна детска възраст е огромно натоварване. Няма как да не е, понеже е такава спецификата на заниманието все пак. Не може без солфеж, не може без ежедневни упражнения по няколко часа, ако се цели някакъв приличен резултат, а в общия случай - децата не са самородни таланти като азиатчето от линка. Т.е. нещата се постигат с много труд, не с лекота и защото чак толкова "ти идва отвътре". И в резултат май най-често се получава това, което и тя споделя - децата, които не превръщат музиката в своя кариера /а те са повечето/, при първа възможност се "развеждат" с инструмента и години по-късно не желаят да го пипнат дори. Не да посвирят ей така за удоволствие, ами не им се поглежда. Аз също съм от тези случаи. Да, мен никой не ме е карал насила и не ми е избирал подобно занимание от някаква амбиция, аз сама пожелах да свиря на пиано и родителите ми откликнаха на това ми желание. Но все пак на 4 години, аз естествено не съм имала понятие какво аджеба означава да свиря на пиано, какво блъскане стои зад умението да свириш на пиано, за наличието на дисциплината "солфеж" не подозирах разбира се, за свиренето всеки ден по 3-4 часа - също. И когато ме "завъртя тази въртележка", много бързо ми се отщя да свиря на пиано, защото вече това не беше някакво забавно умение както си бях мислила, ами бетер ходене на ДГ и училище едновременно  Докато станах на възраст, в която да осъзнавам кое и защо вече така ми беше опротивяло и пиано и ноти, че само исках всичко това да свърши и толкова. Сега си мисля, че ако навремето не ни емваха в музикалното с "програма максимум", без да се отчита, че все пак сме просто деца - би могло и да има друг резултат. Ако при малко дете се подходи наистина като към хоби, игра, нещо което се прави докато ти е приятно и не на всяка цена - може да се запази интересът и желанието и сериозната работа, ако имаш потенциал да започне в една малко по-късна възраст. Също така, един кадърен музикален педагог в общия случай - може бързо да прецени дали детето ти има сериозен потенциал като бъдещ музикант, или просто ще е един от многото "посредствени и посвирващи на нещо" и във втория случай - най-добре родителите да го послушат и да не вадят душата на отрочето си. Азиатчето от линка е феномен, който е такъв по рождение и там работа от ранна детска възраст е оправдана. А и за самото дете, при такива вродени умения и усет за музика - едва ли е неприятно и натоварващо да се занимава, поне в повечето случаи.

Чак сега, като се заговорихме по темата си дадох сметка, че при наличието на великолепно пиано у дома /като инструмент/, дете което вероятно "по наследство" би имало потенциал да се занимава с музика...на мен и през ум не ми е минавало, че той би свирил на пиано, или аз да го насоча към такива занимания. Та се замислих защо аджеба не ми е минавала подобна идея? И вероятният отговор е, че аз самата пазя неприятни спомени от собствените си занимания с музика навремето и оттам автоматично ги класирам като нещо тегаво и неприятно, което не искам да се случва на детето ми.

аз отново с риск да понеса тежки критики - детенцето от клипа вероятно е точно от тези дето просто нямат избор и свирят по 5-6 часа на ден. просто това е азиацкият модел на родителстване, наскоро ми разказваха за една книга, мисля tiger mom се казва, не съм сигурна, в която азиатка живееща в щатите обяснява тяхната нагласа към детството, която в общи линии е "няма време за игри, трябва да се подготвяш". най-известният в момента китайски пианист открито говори за това колко яд е имал към баща си, който го е карал да свири с часове. сега "бере плодовете" на това, но не му е било особено приятно.

за децата, които нас ни озвучават - не свирят по 3-4 часа, но свирят всеки ден и като си говоря с майка им, това не е по нейно настояване. аз не искам да отглеждам гении на пианото, но детето ми светва като чуе музика, ходи и сама си пуска радиото, харесва й пианото, защо не? не бих допуснала да я тормози учител по каквото и да е (такъв точно учител е причината аз да отказвам да ползвам руски под каквато и да е форма, което е огромна загуба за мен, но...).

тук се запознах с хора, които "на стари години" се учат да свирят на чело, или цял живот са отделяли малко време и много пари да свирят на лютна  и това според мен обогатява, самият факт, че виждаш, че можеш да произведеш музика, че ако положиш малко усилие можеш да научиш нещо, тотално непознато до момента, защо не?

та, освен че "произвеждат ток" мисля, че произвеждат и повече хора, които си мислят за друго освен за сметката на тока и имат повече вяра в способността си да създават нещо, но верятно това е идеализация, щото аз не мога да свиря на нищо, въпреки опитите ми с тромпета в училище 

Elena B, едва ли това дете е продукт на азиатския модел на родителстване. Това дете не е виртуоз следствие на възпитание или безкрайни часове изкарани в свирене и солфеж. Таланта е най-напред. Така мисля.
Скоро гледах едни клипчета от които ми се сви душата и плаках. За азиатския модел , не знам дали този модел е азиатски или е само китайски. За мен е зловещ. Случи се да попадна на тези извращения по повод китайското чудо в плуването.

Радвам се, че се доизяснихме позициите, Жбрул. За много от нещата явно сме на една позиция, но аз и сега смятам, че във връзка с новата централа - то и сега положението е такова, каквото го описваш за новата и, че най-много печелят чуждестранните дружества, но поне плащаме ток на поносими цени и изнасяме такъв, като се връщат и пари в дъжавата (че не е ясно къде отиват, е ясно ) ). Жалко е, че ако нещо не се промени  това скоро няма да го имаме - нито стара, нито нова....

Права си, спирам с тази тема - за сега, докато има ново развитие... Айде, пак слагам розовите очила

аз отново с риск да понеса тежки критики - детенцето от клипа вероятно е точно от тези дето просто нямат избор и свирят по 5-6 часа на ден. просто това е азиацкият модел на родителстване

В конкретния случай, за точно това дете от клипчето Елена, без грам претенция че аз съм била някакъв кой знае какъв пианист...това неговото само с къртовски труд не се постига, повярвай ми. За тези неща наистина трябва огромен талант, че подобно ниво да имаш на 4 годинки. Не казвам, че само с талант е постигнато, но дори аз вероятно бих "жертвала част от безгрижното детство" на моето дете, при наличието на подобен талант у него. Може да е жестоко от една страна, но в този конкретен случай ми се вижда оправдано на мен лично. И все пак - това са единични случаи, от които не бива да изхождаме говорейки по темата "като цяло".

та, освен че "произвеждат ток" мисля, че произвеждат и повече хора, които си мислят за друго освен за сметката на тока и имат повече вяра в способността си да създават нещо, но верятно това е идеализация, щото аз не мога да свиря на нищо, въпреки опитите ми с тромпета в училище 

Споделям това мнение /смая ли се а?  /. Изключително се дразня, а дори в своя приятелски кръг го чувам често - "ааааа ма то еди какво си не се прави на дърти години". Някакво егати примирението, егати пренебрежителното отношение към самия себе си и егати недоверието в собствените възможности да направиш нещо, с което не си "закърмен". Скоро опитах да убедя няколко приятелки да отидем на ски-уикенд. Ма те не можели да карат ски. Ок, то и аз не можех допреди няколко години, ама се научих. А не, те сега как щели да се излагат?!, то и да се научели нямало никога да карат добре?! Аз това не го разбирам честно казано. Трябва ли да правиш каквото и да било професионално и на топ-ниво, че да го правиш и да ти доставя удоволствие? У нас явно - май да. Иначе - не се захващаш, защото "то било глупаво и излишно".

Аз пък не съм съгласна с това: "та, освен че "произвеждат ток" мисля, че произвеждат и повече хора, които си мислят за друго освен за сметката на тока и имат повече вяра в способността си да създават нещо," , защото те живеят в страна с висок стандарт на живот (и произвеждат мноооого ток и цените на тока и горивата са им ниски в сравнение със заплатите, а от там поддържат и ниски цени на основните суровини и продукти) и могат да си позволят да дават много пари за такива дейности, но когато имаш малко и ограничени средства (защото страната, в която живееш е с нисък стандарт на живот-погледни горното, но на обратно), и едва изкарваш с тях, предпочиташ да пратиш детето си да учи нещо, от което ще има някаква полза за него, а не ти да ходиш да се учиш да свириш на лютня ))) а, когато нямаш пари да си платиш тока и бебото реве от студ, тогава най ти се мисли за уроци по лютня )))

Ако целта на свиренето е обща култура, съгласна съм с vacci,не е необходимо да се свири, за да я имаме. Ако искате детето ви да направи музиката своята кариера, тогава е друго. Аз бих ги записала да видя дали ще им хареса, но гледам на това както гледам и на спорта- да се занимават, но не да стават професионалисти. Аз ще съм първата,която ще се възпротиви,ако детето ми реши да направи музиката или спорта професия, без да си има нещо друго за сигурност.

Ако целта на свиренето е обща култура, съгласна съм с vacci,не е необходимо да се свири, за да я имаме. Ако искате детето ви да направи музиката своята кариера, тогава е друго. Аз бих ги записала да видя дали ще им хареса, но гледам на това както гледам и на спорта- да се занимават, но не да стават професионалисти. Аз ще съм първата,която ще се възпротиви,ако детето ми реши да направи музиката или спорта професия, без да си има нещо друго за сигурност.

Боби, защо? Все пак, успелите музиканти и спортисти се издържат съвсем добре...Разбира се, ако нямат талант, това е друго вече...И да, за "хоби" свиренето е едно, за кариера - друго. Във втория случай, трябват повторения, упражнения и талант разбира се. И аз съм на мнение, че музиката и спорта възпитават. Но не трябва да се превръщат в самоцел или децата да са жертви на нечии болни амбиции...

Боби, защо? Все пак, успелите музиканти и спортисти се издържат съвсем добре...Разбира се, ако нямат талант, това е друго вече...И да, за "хоби" свиренето е едно, за кариера - друго. Във втория случай, трябват повторения, упражнения и талант разбира се. И аз съм на мнение, че музиката и спорта възпитават. Но не трябва да се превръщат в самоцел или децата да са жертви на нечии болни амбиции...

Специално за професионалният спорт какво да ти кажа,дори и да са добри( а такива са единици)не желая децата си в такава обстановка. Не виждам нищо положително в професионалният спорт, че дори и от фиизческа гледна точка там нещата преминават границата на полезното. Да не говорим, че са единици тези, които могат да вържат 2 думи. Не че ги няма, има ги, но каква ще им е средата, ако са само между спортисти. Парите са важни да, но не са единственото.

С музиката нещата са други. Там също добрите са единици, но ако са, не бих имала против. Обаче, ако не си гений. за да станеш толкова добър, че да не свършиш като учител в някой гимназия, се иска отдаденост, която аз не бих изисквала от децата си. Ако са някакви таланти, като ги запиша ще си покаже и тогава ще го насърчавам. Но имайки предвид, че повечето хора не са Паганини, не искам да ги обричам на нещастие, карайки ги да свирят по 4 часа на ден и да нямат детство. Повечето от тези музиканти виждат себе си свирейки за някоя известна опера или нещо подобно, докато реаността е, че 99% от тях не могат да получат такива работи, които да плащат добре и са принудени да правят неща, които не са им по вкуса и без това.

Съгласна съм, че възпитават, но искам да е с мярка. Аз всъщност не желая на нищо децата ми да са отдадени така, че да попречи за всестранното им развитие.

"С музиката нещата са други. Там също добрите са единици, но ако са, не бих имала против. Обаче, ако не си гений. за да станеш толкова добър, че да не свършиш като учител в някой гимназия, се иска отдаденост, която аз не бих изисквала от децата си. Ако са някакви таланти, като ги запиша ще си покаже и тогава ще го насърчавам. Но имайки предвид, че повечето хора не са Паганини, не искам да ги обричам на нещастие, карайки ги да свирят по 4 часа на ден и да нямат детство. Повечето от тези музиканти виждат себе си свирейки за някоя известна опера или нещо подобно, докато реаността е, че 99% от тях не могат да получат такива работи, които да плащат добре и са принудени да правят неща, които не са им по вкуса и без това. "

 

Сред фамилия музиканти и певци  аз се чувствам инвалид. Честно казано, предпочитам да ми е тихо през повечето време. Купих на детето играчки да ни озвучи, явно на майка си се е метнал  прибрах ги в килера. Подкрепям Боби, наистина и в спорта и в музиката трябва да си отдаден над възможностите си, а реално може да не получиш удовлетворение и реализация.

Ох, темата определено ме игнорира, не иска да ми праща известия и добре че е така, че съм пропуснала пак поредния купон
За спорта - аз съм тренирала доста, реших, че на децата ще им е интересно карате, записах ги и двамата, старая се да ги водя. Трудно им стана сега, навлязоха вече в по-сериозните упражнения, но и треньора им, и аз, смятаме, че добре се развиват. А и се надявам да ги дисциплинират малко Виж на пиано или китара - ако те поискат, иначе нямам драма да ги правя Амадеус

Аз и тук да си кажа, че така ми е накипяло, че ...

Училището, в което съм учила от 1ви до 7ми клас е 127 у-ще "Иван Николаевич Денкоглу". Беше прекрасно училище със страхотни учители от старата школа. Имаше голяма и богата библиотека, чест от нея завещана още от Иван Денкоглу. От 10тина години библиотеката е унищожена, а на нейно място е турната "лавка" (любима мен дума с необятно съдържание). На мястото на старите антикварни книги стоят мазни банички и други деликатеси.
Друга красива подробност е как цепения камък (големи дялани камъни - прекрасни), с който е облицована част от фасадата е боядисан в ярко розово! Как може да му хрумне на човек подобно нещо ... Що за варварство

Ей това е упадък ... нагледен и в чист вид.

Ау, това е тъжно, много тъжно

За спорта - аз съм тренирала доста, реших, че на децата ще им е интересно карате, записах ги и двамата, старая се да ги водя. Трудно им стана сега, навлязоха вече в по-сериозните упражнения, но и треньора им, и аз, смятаме, че добре се развиват. А и се надявам да ги дисциплинират малко

Спортът като хоби е един чудесен начин, според мен, не само да поддържа детето добра физическа форма, но и възможност да "излезе" от къщи, да завърже приятелства, да развие интереси различни от компютъра и игрите... За съжаление много са факторите, които обаче задържат децата вкъщи и водят до заседнал начин на живот - живота в големите градове и съответстващата несигурност, наличието на прекалено много тн gadgets, с които прекалено заетите родители компенсират липсата на време с децата, са само някои от тези фактори. Помня с умиление моето детство, когато чаках с нетърпение да си напиша домашните и да изляза пред блока, където се събирахме, за да играем на какво ли не.

Хоуп, в момента аз не работя, можем да си го позволим и съм заета точно с тия неща - налага се да съм шофьор на децата, но пък съм доволна, защото им осигурявам някаква активност. При Алекс смяната между детската градина и училището не му се отрази добре - от режим на непрекъснато движение попадна в зазеднал начин на живот и започна да пълнее. Та ни се налага по някакъв начин да урегулираме нещата. Лошото е, че спорта им в училище е само 1 час в седмицата и почти нищо не може да се направи. Имаше допълнителни часове, но се оказа много несериозна учителката им - оставяше ги на отворени прозорци, на втория етаж, сами в салона - децата си висят от прозорците, катерят се по уредите... Оставя ги да се ровят в мръсотията по двора, не ги гледа какво правят, доста често ги оставя без контрол, наказанието им за липса на дисциплина е оставяне на пейката цял час и аз просто реших, че не съм чакала толкова дълго дете, за да го оставя на някаква безотговорна лелка и го спрях. Сега му търся други алтернативи за спортуване освен каратето.