Май пак "объркахте двата щата"
Има изключително комични примери на родни публични личности "внезапно забравили родния си език" - да. Това е просто нелеп ПР, който не знам да е донесъл ползи за някого от пробвалите го - точно напротив. Предполагам затова напоследък не сме видели подобни примери.
И аз като всички тук - имам много познати и приятели живеещи на различни места по света. Всички те говорят родния си език по начина, с акцента, на диалекта, ако ще и ползвайки актуалния за заминавенто си жаргон за нещо. Никога, никой от тях не се е запънал, не се е замислил за дума, не ми е казал "как беше това на български", не ми е споделил, че му е трудно да се изрази на родния си език, при все че някои и с години не си идват в БГ. Някои са омъжени/женени за чужденци и децата им от тези бракове не говорят български т.е. в обичайната им среда на общуване/говорене тези хора не ползват езика. И все пак - не го забравят и не "запъват" когато го ползват. Защо - аз не знам, не съм спец, но споделям факти.
Имам втора братовчедка - унгарка. Унгарка казвам, защото майката е българка, омъжена за унгарец, братоведка ми си е родена в Унгария, цял живот си живее в Будапеща, сега е на 38 почти. Български език никога не е изучавала академично. Като по-малка, докъм 16-годишна си идваше за летните ваканции и езика го усвояваше в движение. У дома - колкото майка й й е говорила на български. Куриозът извън темата е, че едно време българските роднини се напъваха да учат унгарски и се опитваха да й говорят така и то "детето за какво му е да го знае този език нашия"...криворазбраната цивилизация нали.
Понастоящем, братовчедка ми е шеф на отдел в доста сериозна международна компания, защото...владеела добре български, било важен критерий при назначаването й. Съдба - к'во да праИш?
Но от тази същата братовчедка моя, която виждам поне веднъж годишно и доста по-често в нета - НИКОГА не съм чула, че нещо не се сеща на български, че й е трудно, чуждо и от сорта. Някои непреводими фрази и думи на унгарски - ме е питала как да се кажат на български, за да се запазизи смисълът им - да, но това е било за определени изрази, които имат "тежест" на местно ниво основно. Примерно като аз да попитам как да кажа: "Всичката Мара втасала..." на някакъв чужд език, за да предам смисъла на израза, а не хората да се чудят коя Мара и какво има да втасва... Буквално нали.
Друг пример. Приятелка с перфектен английски, която замина за Виена без бъкел немски да знае на 23 години. Първата година в университета - само немски е учила. От това време има навика да си води лични бележки на немски и изобщо всичко, което е възможно да се прави за упражняване на езика и затвърждаване на новите знания. Специалността й е свързана с туризма, не с езици конкретно и специфично. През по-голямата част от годината - тя няма с кого да размени и дума на български език, но и при нея никога няма "зацикляне", когато тръгнем да си говорим - все едно по телефон, или на живо.
Мога още много примери подобни да дам и то с хора незанимаващи се професионално с езици. Мога и да приема, че не познавам всички българи в чужбина - има си хас!
Мога да приема, че деца на българи, които са родени в чужбина, или заминали там много малки - могат и да се запънат при употреба на "майчиния си език", да имат акцент...даже последното ми се вижда нормално. Но човек емигрирал на възраст, след като е завършил 8-и клас тук, или нагоре и дори имащ възможност в семейна среда да си говори на родния език, да ми заговори с акцент и да ме пита "как беше това на български" - съжалявам, но не мога да го приема сериозно.
Не квалифицирам последното като "префърцуненост", за мен поне - не е това определението. Но и не знам кое е.