Според мен има дискриминация дори и когато става дума за престъпления, Точно така - дискриминация, а не правене на евала. На престъпленията срещу деца, българските граждани и българските институции не гледат по един и същи начин. Я си сложете вие децата с рани по него да проси да видите какво ще стане и дали няма да се заангажират всички. Обществото не може да гледа такива неправди да се случват с бели деца, но пък няма никакъв проблем да „вдигне ръце“, когато се случват с циганчета. Това не е български феномен и на други места по света се случва.
За теб описаното е дискриминация, за мен е институционално безсилие и импотентност. Има и нещо друго Боби. Институциите ще реагират все така никак, или вяло, независимо дали пострадалото дете е циганче, или не е циганче. Поне тези у нас, за онези у вас - не знам.
Колкото и ние да не сме идеални - е повече изключение дете на българи да изпадне в ситуацията, която описа в предишен пост с дете на цигани. Та дори количествено, случаите са много по-малко и дори някаква вяла и некадърна държавна администрация би могла да им реагира адекватно на тях. Отделно, че подобно отношение към дете не се толерира в самата "общност", съответно би направило впечатление, би предизвикало и реакциите на околните възрастни. Не казвам на всички, но поне на достатъчна част, че да има реакция и намеса.
При циганите е обратното положението. Случаите са ужасно много, подобно отношение към децата им е норма, а не изключение. В самата им общност - такова отношение се толерира, води се "съвсем в реда на нещата" - съответно другите възрастни няма да реагират в масовия случай, да сигнализират институциите и пр. Дори напротив, при все пак подаден сигнал - усърдно ще прикрият съответния родител, чието дете е пострадало.
Дали аз биха подала сигнал за дете в беда, независимо от етноса му? Да, бих. Ако в този смисъл считаш, че има дискриминативно отношение от едната общност към децата на другата, плюс същото от социалните ведомства...не съм особено склонна да се съглася. Без да си заравям главата в пясъка и да вярвам, че и такова няма. Има, ама не е масовото все пак. И бих подала сигнал, в случай че живота и здравето на дете са застрашени, не за всичко което ми се вижда нередно и всъщност знам, че е нередно.
Да подам сигнал например /до кого и за какво/, че група деца на централно софийско кръстовище се мотат между колите с шишета и четки за стъкло и се опитват да ти измият предното стъкло на автомобила срещу левче? Дали мисля, че вместо на училище там им е мястото - не, не мисля. Дали считам за крайно опасно да се врат така между колите - да. Дали считам, че буквално си излагат живота на риск - считам. Аз хубаво считам Боби, ама патрулката с полицаите е на 5 метра от тях, докато аз си разсъждавам дали, или. Полицаите са там всеки ден и циганетата са там всеки ден и това е от години. На кого казваш да сигнализирам? Не упреквам и полицаите донякъде, защото и те знаят какво следва при тяхна намеса. Следва да приберат тези деца в районното, да напишат няколко докладни по случая, да ги освободят после, защото нарушенията им са дребни, а и лицата не са пълнолетни...и на другия ден - пак са на кръстовището. И децата и полицаите. Системата не сработва явно при нас и едва ли е само защото имало дискриминативно отношение в тези случаи, според какви са точно децата. То да беше така - щях да се радвам даже, все пак е решим проблем т.е. по-решим от напълно неадекватно изградена, та и за капак нефункционираща система, без връзка между отделните звена.
Друг съществен момент е, ясното осъзнаване /вкл. и от моя страна/, че мога да си сигнализирам тук и там докато съм жива за подобни случаи и от моето сигнализиране - файда няма да има никаква. И не е да си го мисля и да предполагам, а го знам. Ако съседката ми си тръсне пред входа бебето и сложи пред него една картонена кутия с надпис "дайте пари за хляб" - не мога да я мисля какво ще пати по този повод, дори в нашата държава. Ама няма да пати, защото детето й не е циганче, а защото е лесно установяемо коя е, каква е, къде живее, как и дали се грижи за детето си, има механизми за натиск върху нея в този случай, тя е човек който има какво да губи. И тя, ако го направи все пак е прецедент. Ако продължи да го прави - ще бъде отхвърлена в нейната си общност и това е фактор. Нямала пари, трудно й било, изпушила...за съседката ми това не са легитимни оправдания ни пред държавата, ни пред мен, ни пред общността която обитава и към която се числи.
Циганката, която прави същото обаче - веднага ще е жертвичка на съдбата и обстоятелствата. Тя е гладна, бедна, необразована, без избор, непълнолетна, без мъж, без жилище, без лична карта дори, отчаяна, отново бременна и "милата тя"...
Нейната общност - не я упреква за постъпката й, тя припява с нея : "Ми какво друго да направи жената, като държавата не й дава пари?!" И пак се влиза в порочния кръг, вместо да й се отнеме детето и да бъде наказана за деянията си спрямо него - да се чудим по кое още бюджетно перо да й отпуснем помощи, че да не влачи дете при това болно и да проси чрез него. Никой не й търси сметка, защо детето й е с разни, не е било заведено на лекар /безплатно е за ВСИЧКИ деца здравеопазването у нас/ не... И каквито и мерки да се предприемат срещу такава - не й ли се вземе детето, тя ще продължи да прави същото с него и в бъдеще. Просто и ясно. Друг развой за това дете, докато тази същата му решава живота - няма да има.
Каква дискриминация тогава ти се привижда? Дискриминираме ги значи, понеже освен че отглеждаме тях и децата им във всякакъв смисъл, не успяваме да опазим децата им от тях самите? Ние, редовите граждани имам предвид. Понякога като чета теб и някои други пишещи тук, как за кой да е проблем сме виновни все ние в качеството си на граждани, понеже не правим достатъчно за решаването му... Чудя се, ако все ние за всичко, лично, поотделно и групово трябва да намираме решения - за к'во ни е да имаме държава изобщо? Институции, полиция, чиновници, социални работници... Ми да закриваме държавата и да се оправяме с живота - своя и на околните по лично усмотрение тогава. Поне да има резон при възникнал проблем да слушам как "ми вие сте си виновни". Тогава - да ние ще сме, като няма кой друг, дето уж това му е и право и задължение. Дотогава - нямам грам намерение да се чувствам лично виновна и "ужасно лоша" за де що не е наред в милата ни родина.