Ами, детето каза, ама приемам за вярно, щото той много добре запомня възпроизвежда чужди реплики и обяснява ситуации /почти на 6 години е и проверяван многократно в разговори с госпожите за нещата, които разказва от детската градина/. А и първия път го каза много спонтанно - аз питах съседското дете дали играе танци, то горкото каза: "да, а не, не", а нашият развълнуван се включи да каже, че той Васко не ставал за тази работа, госпожата така казала, но казала, че и той /наш Гошко/ не ставал, и Мими не ставала и незнам още кой. Може би нямаше да акцентирам толкова, ако не беше предисторията, че преди да ми се каже това нещо вчера, онзи ден детето си беше измислило, че госпожата го похвалила, че си вдигал много високо краката като танцувал. Вчера отрече това да се случвало и многократното потвърди, че би отстранен заедно с други деца, защото "не ставал". На въпроса си, защо си е измислил за похвалата, каза не знаел защо и помоли повече да не говорим по тази тема. Това като че ли повече ме смути - той смята, че е заслужавал похвала и ме лъже, че я е получил, а всъщност е било точно обратното. Този проблем със самооценката вече е различен, за това разбира се не виня госпожата, но тези особености на моето дете задълбочават още повече нещата с нейното неделикатно, меко казано поведение. Смутена съм, ще изчакам още няколко занимания и ще мисля какво да правя.
