Добро утро

Мразовито започва настоящата седмица,но да си пожелаем положителни емоции и здраве!

Честит Имен Ден на всички които носят името Нина !

Успешна седмица и от мен!
Здраве за малки и големи 

Честито на празнуващите днес

Здрава и по-топла седмица!

Момичета, скърцат ли децата ви със зъби нощем? Да се притеснявам ли, да изследвам ли нещо? Чета, че на емоции се дължало, но само това ли?

Здрава и щастлива седмица на всички!

Ние сме отново на вълна яслени неволи 

Малко ще помрънкам, но ме извинете 
Боже, много ми е "влюбено" Златото в мама! Преди Нова година ходи на ясла 5 дни, после 3 седмици в къщи болен. После 8 дни на ясла, след което Коледни и Новогодишни празници и пак 2 седмици в къщи. И сега от миналата седмица ходи, но адаптацията е по-сложна от първоначалната. Реве по цял ден, отказва да яде там тотално - абсолютно нищо не близва по цял ден. Имат вина и сестрите и мама. Какви са им тези отпуски през зимата - не знам, но преди Н.година едната сестра беше в отпуск, сега другата излезе. До обяд е на работа, след обяд сестра нямат - само лелички. Миналата седмица и тази сестра, която уж беше на работа и тя я нямаше, приемаше ги децата старшата сестра на градината, после идваше другата .... И така - една голяма объркация! Предната седмица 2 дни го взимах на обяд /уж да свикне/, после 2 дни го оставях цял ден, после пак един ден го взех наобяд /по тяхна преценка/ и детето съвсем се оэбърка! Днес ми звъняха да ме питат дали ще го взимам на обяд - отказах! Ами нека свикне, че като се наспи там - тогава ще го взема! Да, ама те разбраха, че мога и май злоупотребяват!
И сега ми се къса сърцето, защото ревеше /чуваше се по телефона/. Знам, че направих правилния избор, но........ Кога ще стане 16ч да си го взема!
Май сме уникален случай!
Не ме разбирайте погрешно - много са добри персонала и съм доволна от яслата, но в петък явно е изкарал извън релси едната сестра и даже ми се поскараха, че много му угаждам! Ами какво да направя, бе хора! Чакала съм го толкова години и съм наясно, че повече му угаждам, но.....
Не е оставян и ден другаде - по цял ден сме заедно. За по час-два два пъти съм го оставяла на майка ми - това ни е раздялата за 2 години. Искам да свикне и знам, че ще му е хубаво там, защото е много общителен, но докато стане - не мога да си намеря място в къщи!
Извинете за дългия пост и мрънканиците ми  , но само тук мога да си излея душата и да не ме нахокат  Защото всички ми казват - ще свикне, но така ще е първите дни. Да, ама станаха много дни.

barbaron0708, моят син беше същия, цялата ясла беше до обяд само реве нищо не яде като твоя сладур. Когато отиде първа група в градината нещата коренно се промениха дори не искаше да си тръгва и ми се сърдеше, че рано го взимам. Знам, че е много трудно за теб в момента, но нещата ще се оправят, дано да е скоро при вас. Не показвай пред детето, че се тревожиш, защото така и то става по-нервно. Успех дано се адаптира по-бързо.

Здрава седмица и от нас!
Ние пак проблеми в групата на Митко.Има едно дете което проявява агресия към всички,докато спят скача по леглата,не се подчинява при никакви случаи на учителките или лелите,прави си каквото си знае.Неколкократно са уведомявали родителите за постъпките му при които доста от децата страдат,дори миналата седмица някакво детенце е изпаднало в нервна криза от "побойника".Майката обвинила учителката,че не харесва нейното дете и затова говори така.По този повод по инициатива на родителите беше проведена родителска среща,на която родителите на детето не дойдоха.Два часа се бистриха варианти какво може да се направи и в крайна сметка директорката каза,че ако родителите не решат да го преместят от групата или градината нямало законово основание по което тя да направи това,защото щели да се обърнат към "Закрила на детето" 8OЕ,нашите деца кой ще ги закриля в крайна сметка?И пак в задънена улица и пак нищо.Някой ако се е сблъсквал с подобна ситуация моля да сподели.
П.П.Съжалявам ако се повтарям,миналата година пак бях споделила подобен проблем,но тогава родителите сами решиха да си преместят детето,а сета тези са се заинатили...

Деница, благодаря, че сподели! Не, че ме успокоява, че и друго дете е било по същия начин, но все пак..... Започнах да се чудя дали той е по-особен, че не свиква.
А иначе, аз по нищо не му показвам, че се притеснявам. Той всъщност от къщи тръгва с желание, но като стигнем в яслата и надува гайдата. Това нормално - разбирам - мъчно му е, но по цял ден почти реве - за малко спира и пак!

Между другото оня ден като го взех, толкова ми беше кофти, че седнах и му направих един "портрет" писмено. До сестрите в яслата. Но не посмях да го дам днес. Не знам дали е разумен вариант. И то не за друго, ами както всички знаете - няма достатъчно време за обяснения нито сутрин, нито следобед като го вземам. Защото в същност Злато хич не е лош. Не прави бели според мен, просто доби един навик да вика "Айдееее" като иска да му направя/донеса нещо. Звучи като овчар чак  И явно го "практикува" и в яслата това, а на сестрите не им е по вкуса едно дребно да ги юрка 

Parsi и ние си имаме един такъв младежин. Дъщеря ми летя пъ стълбите, съседчето лежа в болница седмица от пръчка в ръката му и издрани очи, общо взето всички са вдигнали ръце от мама и маминото синче и директорка и персонал и все живо. В момента има затишие, да видим докога...

В болница - от пръчка? Е, не искам да ви надъхвам, ама в тоя случай май учителките са за "бой", дето блеят и си разговарят една с друга, вместо да гледат какво правят децата. Незнам какъв е случаят, ама аз си представям такава ситуация, може би съдейки по нашите учителки. Добре, че децицата в групапа са по-кротички - е поскарват се, побутват се едно друго за играчки или техни си детски сръдни, ама не е имало инциденти. Да не дава господ! Учителките обаче не виждат и не чуват и половината от това, което става между децата, когато са оставени свободно да играят в стаята или навън на площадка.

Здрава и успешна седмица и от нас,дано е по топличка,че при  нас един студ,едни мъгли...

А за яслите като ви чета,чак не ми се мисли нашите и те не са отделяни от мен и най-вероятно ще е голямо циврене,че и яслата-градината са на 5м от блока,може да си махаме през терасите .Сега като слушам другите сутрин как плачат сърцето ми се къса,а за нашите не знам.

Уф, ние в яслата 2 години само си се адаптирахме. Голям рев беше, голямо чудо. На финала имаше един ден в който не искаше да си тръгва и лелите събраха всички учителки да видят този феномен. Сега ми е смешно, но тогава не ми беше. В градината работата се промени от ден 1ви.

parsi, в друга група, не нашата, на градината ни има такъв случай. Е, нищо не могат да направят. Майката е пълен гьон и не вдява от нищо. Най-много психолог да го види, но ако родителите не искат да работят съвместно със специалист и детето нищо не може да направите. Дано не съм права, но опита до тук е такъв

Аз да докладвам за днес 
Човека си е изял следобедната закуска  Огладнял е значи и е разбрал, че като я няма мама - няма как - трябва да яде  Но пак е ревал цял ден!
Но пък аз все си мисля, че и това ще отмине! Само да е здрав и да ходи редовно! Щом е проял там - имаме напредък 
Като ви чета, че в градината е друго - започвам да си мисля, че има разлика от земята до небето от ясла до градина  Но поживьом-увидем!

А за тези деца - бойните, имам случай на моя позната, хем детенцето беше голямо - в някой си клас. Забелязват родителите, че напоследък е странен /по своему/ и го питат- разпитват, той не казва. Но един ден споделил с майката, че едно от децата го тормози. Отиват родителите, разговарят с класната, тя казала - вдигнали сме ръце, родителите не обръщат внимание. При директорката - същата работа. И родителите се принуждават малко да саморазправят с детето - пред класната разбира се! Но не, че са го били или заплашвали, просто са си поговорили с малко по-респектиращ тон. И повече оплакване от детето са нямали. Но все пак - децата бяха някъде към 6-8клас мисля. Та не казвам, че това трябва да става, но пък.... чак да се стигне до бой и болница - ами извинете, но и аз бих се саморазправила! Дано не ме линчувате сега, но.....

по повод че се разревавала, ако й се повиши тон
ами разбира се, аз не съм я пратила да я овикват, пратила съм я уж да учи нещо,

Ето заради това се виждахме с директорката. 4 години не се научиха, че моето дете се подчинява на равен и разбран тон и диалог между двама, така както правят нормалните хора. С крещане, дърпане за фланелата и бой тая няма да стане, напротив.

Съседчето беше в болница седмица, след като момченцето размахвало пръчка и го дернало на клепача на едното око. Възпали се, от там и другото око. Беше толкова издут и не виждаше и с двете очи. Кошмар.
Госпожите имат вина да. Но си представете следният случай. Прави му госпожата забележка, 1-2-3 път. Младежина ляга по гръб и започва да крещи и да се мята като риба с думите: Аз ще ви опандизя всичките тука, ще ви вкарам в затвора и т.н. Госпожата се е разплакала, имаме си свидетел родител. Честно идва ми да я хвана тая майка и да и плясна два шамара, ама изобщо не се извинявам, че го казвам. Защото това са нейни думи и тя се държи по същия начин. Сега от идва ми, до да отида и да я плесна има разлика. Не си се представям да посегна на човек, да крещя срещу нея, за да ме чуе също. Само мога да се надявам да не се срещам с тях занапред и да се осъзнаят навреме, преди да е станала голяма беля.

За адаптацията, Моника още се адаптира. Не плаче, няма проблем, става и тръгва, ама не и е мерак хич да ходи на градина, напротив. Брой оставащите дни до месец май 

Нямам още добър поглед върху сестрите в яслата, но не ми се струва да се държат лошо с децата - разумни са. Едната е по-възрастна и ми изглежда по-строга, но респектира децата. Другата е по-младичка и вероятно "по-близо" до децата. До другите лелички нямам много достъп - те са само помощен персонал /доколкото разбирам/. Лошото е, че преди Н.година по-възрастната излезе в отпуск и бяха децата само с младичката. Злато свикна явно с нея, защото като заспивал и държал ръката. Сега след празниците, младичката излезе в отпуск, а остана по-възрастната. Злато я беше позабравил. И заедно с прекъсването покрай празниците, беше забравил и градината. И това много го обърка. Тази седмица май пак е само младичката. Не знам какви са им почивките , други ангажименти ли, какво ли - но тази смяна на персонал хич не ми допада! Объркват се децата.
Като гледам другите деца колко са спокойни и ми се иска и ние да сме така 
А иначе тръгването от къщи е най-хубавото нещо 
Само да са здрави!
Ввввв - на-на-на /преведено: На колата - музиката/  Няма търпение да тръгнем! Все пак - не се тръшка още от къщи, което ме навежда на мисълта, че не му е зле на яслата  И като го питам - защо плачеш на градинката? Най-тенденциозно ми казва: Мама! Ами ако е и мама там - по-хубаво от градинката няма да има!

Ох, извинете, че ви занимавам с нашите яслени неволи, но като си кажа/напиша/, някак ми олеква!

Мише, бързо оздравяване на Мишоците и дано дечицата ни скоро разберат, че на яслата/градина е по-хубаво, отколкото в къщи 

Съчувствам до някъде на госпожите в днешно време, но тяхна е задачата да си поемат ролята на авторететни фигури, които да респектират и децата и родителите. Ние разумните, възпитаните и нормални родители веднага бихме ги подкрепили и помогнали с каквото можем, но кагато те вдигат ръце и не желаят да направят нищо, за да решат някакъв проблем - това винаги ме вбесява и обижда. Не може да абдикират от функциите си с обяснение, че този ли онзи родител не разбирал от дума - тяхната роля къде е, какво правят, от какво се страхуват? Мисля, че станаха твърде малодушни, без самочувствие и без достатъчен авторитет учителите и това вреди на децата ни, особено в една вече по-голяма възраст в училище. Не могат да наложат стандарти на поведение и на отношения едни с други в училище. Объркват ни децата и често ги карат да се чувстват неразбрани, жертви на несправедливо и безпринципно обяснение. Да си призная, изпитвам страхове за дните, в който детето ми ще стане ученик. Хайде в градината, как да е, там обстановката си по стерилна, дечицата са малки още, не разбират някои неща..., но после

Не може да абдикират от функциите си с обяснение, че този ли онзи родител не разбирал от дума - тяхната роля къде е, какво правят, от какво се страхуват? Мисля, че станаха твърде малодушни, без самочувствие и без достатъчен авторитет учителите и това вреди на децата ни, особено в една вече по-голяма възраст в училище.

И тяхната не е лесна! Има много проблемни родители, оттам и децата са такива! Не ги оправдам нацяло, но така или иначе едно време беше друго. При мен например, майка ми беше детска учителка докато бях в детска градина и после ученичка в основното. Ами градината и училището бяха заедно /на село/ и оттам майка ми с "другарките" беше колежка. При което при най-малкото недоволство от мен, веднага се докладваше на майка ми. Оттам - разговор с моя милост - защо така си казала, защо така си направила. Ами така са ме предизвикали - беше моя отговор! Но все пак се съобразявах. Сега в училищата е: "Баща ми такъв и онакъв - аз мога да си правя, каквото си искам"! И госпожите и те са хора и те се страхуват - а хора разни!

Едно време за провинение намаляха поведение, изключваха от училище, а сега?!?!?!?! Ако те изключат от едното - ще те приемат в другото училище и толкова. Или пък бащата ще отиде да се разправя с учителите и да им насади страх от това или онова!
И естествено, че всичко рефлектира върху децата ни, но и това с времето ще се оправи - аз съм непоправим оптимист 

Разбирам трудностите за учители и директори, породени от новите порядки и объркани ценности в днешно време. Но ако те не покажат характер и воля, ако поне не опитат да наложат в своя клас, в своето училище, някакви правила и стандарти, които да важат за всички,ако се огъват пред невъзпитани и агресивни родители, а децата на възпитаните страдат от това - накъде отиваме? Мисля, че трябва да се опитват да се противопоставят на войнстващата простащина, на агресията и пр. Мисля, че всчики ние като родители, трябва да изискваме това от училището като институция. И да помагаме, с каквото можем.

На учители и директори трябва постоянно да се напомня какво им влиза в длъжностната характеристика, когато се понесат по инерция към спокойствието на безхаберието. Повече родители като мен да им се падат им пожелавам.

Аз не се карам, само дето преследвам упорито целта си до резултат. Карам ги наред - учители и директори, заплашвам с инспекторати и, о, чудо, не сме стигнали до тях. Но те знаят, че ще го направя, щото съм много убедителна. Не ме е страх, че ще подложат на натиск детето ми, заради голямата ми уста, защото няма за какво да се захванат - учи си детето, спазва правилата и т.н.

При последния случай постигнах писмено извинение от училището, агресорите (всички) и наказание за последните. Тази година, пък, ще навършат 18 и трябва повече да се притесняват, щото а са ми барнали гарджето, а съм ги осъдила.

Имала съм два случая, когато се наложи да вземам по-нестандартни мерки и малко ме е срам да ги призная, но действат безотказно. Прибегнах до тях след стандартни - учител, родители. Дръпнах дребното агресорче настрана и му казах две сладки думи със страшен поглед - не доближи повече Диана. Да ме осъдят, ако могат.

пп Много уважавам учителската професия, детето си възпитавам в това, но за съжаление нивото в последните години много, ама много падна.