Неда, Лидия, ако на децата им е интересно нещо, не виждам никаква разумна причина да бъдат умишлено забавяни. Според мен, нашата роля е да им покажем най-различни неща, пък те да си решат кое от тях им допада, и дали. И после да насърчаваме тези им интереси, но без да залитаме в крайности. Като ми беше интересна математиката и астрономията, мама ми купуваше сборници и книги по темата, но никога не е седнала да ме изпитва или да ги чете с мен. Това ми се вижда умерен подход.

Мишле82, не си права, че осъзнаването на чутото се случва едва с овладяването на буквите. Но това ще го разбереш от личен опит малко по-късно, просто детето ти е още мъничко.

Въх,само мойто ли е на самотек?Не по мое желание разбира се,но това дете нищо не го влече-нито английски,нито песнички,нито приказки,нито рисуване с моливи,нито пластелин...едно огромно НИЩО.Вече взимам да се притеснявам като ви чета

parsi, едва ли е съвсем нищо... с какво обича да играе детето?

parsi,  и аз си мисля, че надали е нищо. Моя калпазанин, не блести с нищо, дето се вика още се напикава, ама като заговори за коли, а от скоро и за динозаври, целия светва. Стефан не говори още правилно, размества буквите в половината от думите, например думата "кърпичка" звучи като "пъркичка", "Велизар" е "Левизар" и разни от сорта, но може да каже "трицератопс" и "брахиозавър".

Мишле82, за езиците само ще ти кажа, че не се ли използват се забравят, това от личен опит. Завършила съм езикова гимназия с руски език - от тук би следвало, че руския го знам перфектно, е да ама не. Руски не ми се налага да използвам, музика на руски почти не слушам, филми на руски не гледам и резултата в момента е разбирам всичко на руски, но дума не мога да обеля. Така, че ученето на език е свързано с постоянно "облъчване" с него под каквато и да е форма (музика, филми). Колкото до малките деца, на тях не им е нужно да знаят граматика за да учат език, честно да ти кажа и на мен не ми трябва (не че не съм учила), карам по звучене, както ми звучи най-добре и се справям прилично. Моите ходят на английски. Не съм нещо вманиачена, просто когато се при сетя и подпитвам, как се казва еди кое си на английски и те ако са учили казват, ако не аз им го казвам, ако запомнят добре, ако не здраве да е. Освен това като поискат детско, детското върви на английски, просто да свикват с ритъма на езика. Ако някой от тях се е метнал на мен, ще му е лесно да учи езици, но знам че без английски специално в наше време няма управия.

'айде олях се... 

Неда, Лидия, ако на децата им е интересно нещо, не виждам никаква разумна причина да бъдат умишлено забавяни. Според мен, нашата роля е да им покажем най-различни неща, пък те да си решат кое от тях им допада, и дали. И после да насърчаваме тези им интереси, но без да залитаме в крайности. Като ми беше интересна математиката и астрономията, мама ми купуваше сборници и книги по темата, но никога не е седнала да ме изпитва или да ги чете с мен. Това ми се вижда умерен подход.

Мишле82, не си права, че осъзнаването на чутото се случва едва с овладяването на буквите. Но това ще го разбереш от личен опит малко по-късно, просто детето ти е още мъничко.

Съгласна съм с теб, че в крайности не бива да се изпада. Щом е любознателно детето и има желание и определени интереси, естествено, че няма да му казваме "сега си малък, не ме питай". Детето ми може да е малко, но майка ми е начална учителка и мнението ми се формира малко и като наблюдател на ситуацията с децата в тази възраст, интересите им, родителските амбиции и реално постижимото.
И аз съм била дете, което в детската градина четеше на децата в групата, знаех таблицата и можех да пиша (основно писма на майка си), но английски започнах да уча по учебна програма в 4 клас. Както и всички вие, предполагам. И не съм повтаряла като папагал, ами съм можела да записвам чутото и да го разбирам. Сега имам чувството, че учебните програми са доста натоварени с излишна за възрастта подготовка и основната грамотност на децата някак си я няма. Просто не остава време за нея...

Това е личното ми мнение и начина, по който бих процедирала с Дани. Не съм искала да упрекна Лидия в подхода й към нейното дете, не знам защо подскочи така, всеки има право да изрази мнението си, нали? Сега някой може да не се съгласи с мен, но това не означава, че ще настръхна и ще започна да "не се обяснявам като третокласничка", щом съм се изказала по темата, трябва да съм готова да прочета и други мнения

Понеже споменах, че преди първи клас знаех доста неща от учебния материал, а говорите за това трябва ли да имат предварителна подготовка децата преди да тръгнат на училище, мисля, че това е малко нож с две остриета. Аз в първи клас бях общо взето проблемна ученичка  , защото нищо не ми беше интересно, понеже си го знаех. Но има и друг момент- на мен ми го беше обяснявал педагог по правилния начин. От майка ми знам, че е хубаво на основните неща- четене, писане, смятане децата да бъдат учени от учителите си, а родителите в къщи да работят допълнително, но при вече преподаден материал, пак се повтарям- по правилния начин. Всеки със свои думи може да обясни нещата на детето си предварително, но често не разбира как някои неща на един по-късен етап по-трудно ще се наместят в пъзела от знания, които детето ще придобие в училище.

Пак си е мое мнение, от това което съм видяла, преживяла и което виждам и към момента.

Гери, абе да ти кажа не се притеснявам, че в първи клас, ако не упражнява английския, ще забрави това, което е научил от него в детската градина  

БЛАГОДАРЯ МНОГО НА ВСИЧКИ МОМИЧЕТА, КОИТО ГЛАСУВАТ ЗА ДАНИ! 

Джаме,ми дай му само кабели,разклонители,удължители да снажда едно с друго и не го търси,ама какво образователно в това?Пъзел или конструктор съм купила заради пусто снаждане ама тях ги погледна и дотам.Никакъв интерес.

Въх,само мойто ли е на самотек?Не по мое желание разбира се,но това дете нищо не го влече-нито английски,нито песнички,нито приказки,нито рисуване с моливи,нито пластелин...едно огромно НИЩО.Вече взимам да се притеснявам като ви чета

Парси, ако имаш предвид адашчето, то още няма 4 Какво значи самотек? Нали говорите помежду си, играете заедно, излизате заедно? Това е най-важното за тази възраст - постепенно ще се формират и интереси - на различни етапи, а може и да се променят с възрастта Ако това се окаже физиката, молекулярната биология или психологията как да ги прояви на 3 и половина Специално за английския - тази година за първи път посещаваме английски - тоест на 6. Аз съм за ранното езиково обучение, но не прекалено ранното, предвид собствените ми наблюдения, опит и конкретна преценка за моите деца. Всеки от нас си е формирал мнение по тези въпроси по някакъв начин и няма универсален подход. Ето ние всички сме толкова различни, напълно нормално и децата ни да не са по калъп еднакви и добре, че е така Но това, което пък съм сигурна, че тук всички са прекрасни родители и децата ще пораснат умни и добри хора.  

Мишле, гласувах за Дани! Успех

Лиде  


П.П. А Парси сега видях, че пак си писала, значи сте от нашата група и вие - болтове, гайки, механизми ? Има страхотни дървени и пластмасови конструктори съобразени с възрастта.

Мишле82, не си ме разбрала правилно. Не ставаше въпрос дали ще забрави ученото в детската градина, а че за ученето на език е нужно време и постоянство, както и че на децата не им е нужно да могат да пишат или да знаят граматиката за да научат език, иначе как ще научат майчиния си език

parsi, как какво образование е? Брат ми на времето това правеше и сега това прави. Асемблираше компютри, опъваше мрежи, сега поправя принтери. Има бъдеще в тая работа да знаеш .

Мишле, гласувах за Дани! Успех

Гери, аз те разбрах, просто леко с усмивка го написах. Защото за това, че като не упражняваш език се забравя съм съгласна, но някак си за големи хора. А за едно 7 годишно дете се пошегувах, че освен от градината да забрави знанията си...

Мишле, и аз не споделям твоето мнение за езиците.

Аз съм дете, което е учило английски от шестгодишна в алианса и паралелно с това и от първи клас в училище английски и руски. И те уверявам, че въпреки че първо съм научила английската азбука, това не ми е попречило да пиша правилно на български.

Но съм расла в друго време - учителите ни бяха авторитети, уважавахме ги. Сега сякаш са други нещата, контролът ли е слаб,що ли?

Когато бях на родителската среща в края на годината, учителката по френски на децата ме попита дали им говорим на български на децата. И аз това онова, ами "не много".Между нас си говорим на български.
 И тя ме посъветва да им говорим само на български удома, защото това било тренировка на мозъка - разбирането на един език,или повече,  подпомага безкрайно усвояването на друг.

Те учат френски половината ден, но само говоримо. За сега много им харесва, защото повечето неща са игри, песни и танци , точно по вкуса на Антъни.

Ема, за мен най-силните аргументи в полза на българския са детето да може да общува с роднини, особено неговорещите чужди езици, и аз като родител да имам авторитет без акцент и езикови спънки.

Имам приятели, които отглеждат добре децата си, без те да говорят добре български, но на мен все ми се струва неубедително възпитанието на чуждия език, когато родителят не е израснал с него.

Цигу, съгласна съм с теб, но поради стечение на обстоятелствата в нашето семейство децата проговориха само на английски. Много е трудно, когато ми говорят на английски, а аз трябва да им кажа на български и после обратното и става лудница. Разчитаме на ходенето в България, и оставането им за по-дълго през лятото, там проговарят след 5 дена в Българска среда.

Разбирам те и съвсем не искам да звуча нравоучително. За теб е вода под моста, на мен ми предстои. Добрите намерения не са гаранция. И по мои наблюдения летата в България работят за поддържане на българския.

Е Лиде, спокойно де, теб кой те напада, ние по-скоро се изказвахме по повод случката с детето на Делка
И нашите деца ходят на английски, на спорт, карат ролери, ски от 3 годишни и т.н., не сме ги оставили съвсем на самотек и изобщо не сме искали да се засягаш

Ааа, ще си кажете вие, ще си кажете  

Слагам по 2-3-5 усмивки, за да се разбере, че не се засягам и абсолютно добронамерено просто се включвам с мнение  .

Цигу, ние в началото тук имахме голям проблем. Алекс не говореше на никой от двата езика. Дадохме го на градина и въпреки че гледа телевизия, среща се с други хора, не искаше да говори изобщо. Тук таме по някоя дума, но като цяло ни отсвири от всякъде. И имаше една амбициозна немкиня, дето беше решила да го стресира още първия ден /той ревеше и бягаше от нея/, тя през цялото време ни обясняваше как ние трябва да наблягаме на немския, да говорим само на немски с него и изобщо да не използваме български. Да, обаче лекаря ни посъветва да продължим така - майката или този, на когото е водещия език, той да говори на него, а останалото учителите ще го свършат. В детската, в която го преместихме после бяха категорични - за да не приеме нашия акцент, нашите грешки и проблеми с езика, ние трябва да ползваме само български с него. На около две години и половина, той проговори и двата езика едновременно. И сега не можем да го спрем Основното е ти да говориш на детето на български, дори и да ти отговаря на друг език, ти продължавай да говориш на български. Така лека полека ще се насложат нещата и ще се урегулират.

parsi,  и аз си мисля, че надали е нищо. Моя калпазанин, не блести с нищо, дето се вика още се напикава, ама като заговори за коли, а от скоро и за динозаври, целия светва. Стефан не говори още правилно, размества буквите в половината от думите, например думата "кърпичка" звучи като "пъркичка", "Велизар" е "Левизар" и разни от сорта, но може да каже "трицератопс" и "брахиозавър".

Мишле82, за езиците само ще ти кажа, че не се ли използват се забравят, това от личен опит. Завършила съм езикова гимназия с руски език - от тук би следвало, че руския го знам перфектно, е да ама не. Руски не ми се налага да използвам, музика на руски почти не слушам, филми на руски не гледам и резултата в момента е разбирам всичко на руски, но дума не мога да обеля. Така, че ученето на език е свързано с постоянно "облъчване" с него под каквато и да е форма (музика, филми). Колкото до малките деца, на тях не им е нужно да знаят граматика за да учат език, честно да ти кажа и на мен не ми трябва (не че не съм учила), карам по звучене, както ми звучи най-добре и се справям прилично. Моите ходят на английски. Не съм нещо вманиачена, просто когато се при сетя и подпитвам, как се казва еди кое си на английски и те ако са учили казват, ако не аз им го казвам, ако запомнят добре, ако не здраве да е. Освен това като поискат детско, детското върви на английски, просто да свикват с ритъма на езика. Ако някой от тях се е метнал на мен, ще му е лесно да учи езици, но знам че без английски специално в наше време няма управия.

'айде олях се... 

Гери, това последното, с филмчетата на английски. Моя син в момента говори немски /като имащ предвид, че изобшо от около 2 месеца, започна да говори /,  със запомнени фрази и думи само от детските филмчета . Използвани абсолютно на място.
На ясла не ходи, сестра му му говори много рядко на немски, ходим 1 път в седмицата на група с деца. В къщи говорим само на бг и правим на Дара непрекъснато забележки, че вкъщи се говори на български /напоследък и  е по лесно май на немски да говори/
така, че има смисъл от гледането на чужд език. По моя личен пример с децата.

Моят син до преди пет месеца говореше основно на български и френски, доста по-малко на немски. Сега е обратното - почти само на немски. Аз отговарям на бг. За толкова кратко време нещата се обърнаха невероятно. А държа да подчертая, че в градината половината учители са франкофони.
Съображенията ми са същите като на цигу - да умее да общува с моето семейство и да не се чувства изолиран, когато сме в България. Другото, което искам, е да се научи да чете и да пише на бг. А някой ден му потрябва езика, да го владее не само говоримо. Имам предвид, ако ще работи с него.

9 дни и нощи ни отне да се поосеферим   и реших да драсна два реда...

Ваканцията в България след повече от 6 години беше... вълнуваща, преуморителна и... ужасно кратка. Пътуването - кошмарно /децата почти не спаха по 24 часа на отиване и на връщане/, 6 денонощия адаптация, 3 дни по институции за оправяне на документи /ей тук ще се самоцензурирам  /, един ден на гости в София и един в Хасково. Да не забравя и един куп сърдити роднини и приятели, че не успяхме да ги обходим. Другият път ще направим като Ultra  .

Според мен за 6 години промяната е предимно в строителството на нови търговски обекти. Имало "направени" пътища, разправят. Е, преди да замина бяха "оправени" други, които сега заварих в лошо състояние. Компенсират се.
 Хората били обеднели. Половината ни близки наистина доста са се "свили", но другата половина е достигнала завиден стандарт на живот. Компенсират се.

Ще разкажа за това, което синът ни видя от България.

Кацайки в София, Тони успя да мерне градските светлини и възкликна: "It`s so beautiful!". Очите му се напълниха със сълзи, а хората наоколо започнаха да се подхилкват. За него България беше нещо от приказките. Роднините, идващи на гости, пристигаха именно от "небето", а го обсипваха с толкова топлина и обич... Потеглихме за Пловдив в еуфория. Скоро пристигнахме вкъщи - точно там, където го отгледахме до 2 годишна възраст. Посрещна ни баба му, подкани го да се събуе. И в този миг светът му се срина. Подът - толкова леден, колкото беше и тогава, направо го шокира. Попита дали има интернет и кабелна телевизия и отговорът го отчая още повече. Отиде да си легне с якето и дрехите - тъжен и разочарован.

Вторият ден също не беше лек. Но на третия... се срещна с братовчедка си на същата възраст -  отглеждахме ги заедно до заминаването ни. Уж не говореха един език, а се разбраха чудесно. Незрялото ни момченце стана неузнаваемо - сериозно и готино  ! Пуснахме ги сами на кино, възложихме им "други задачи" , които тук са немислими. Детето ни порасна пред очите ни! Не ми се налагаше да му напомням да си мие зъбите - правеше го преди аз да се събудя, оправяше си стаята и се държеше като мъж!Какво се случи? Просто му дадохме възможността сам да поеме "отговорност", което при нас е невъзможно. Всеки ден излизаха да играят в махалата, което при нас е невъзможно. Ваканцията се превърна в "неочаквана"  и той така се влюби в България, че не му се прибираше. Забрави за всичките високотехнологични глупости, които му се дават за развлечение между купищата домашни... И плака с крокодилски сълзи на раздяла... "Мамо, искам да живея тук, да науча български и да ходя на училище!"

В България децата все още имат възможността за истинско детство. Това е съществената разлика с мястото, където живеем. Останалото е без значение - поне за мен.

elle2, много хубав разказ, благодаря! пожелавам ти твоят син да има възможност за още много хубави български детски ваканции!

аз имам едно принципно възражение срещу емигрантите първо поколение, които говорят в къщи на чужд език и чиито деца не говорят български (изключвам смесените бракове).
не ми се вижда редно, нито добре това нещо. редовно критикувам моята най-добра приятелка от детинство, която започва да допуска същата грешка, живеейки в САЩ.
не бих го допуснала или поне ще направя всички усилия, за да не допусна такова бързо размиване и изчезване на националната идентичност. във века на глобалните комуникации, това е срамота. и не може никой да ме убеди, че след като е прекарал годините на формиране в българоезична среда и партньорът му у дома е българин, ще му е по-лесно да общува у дома на чуждия език.