Здрава,Успешна и усмихната седмица от нас 

Първо честит празник на патерица на всички носещи името Йордан и производните му! И разбира се на всички празнуващи днес! Да ви се слави името!
На всички останали пожелавам на първо място здраве. Послушни и мили дечица също така.

Нека са честити,здрави и щастливи всички носещи името Иван и производните му!
Весела,неуморна и красива да ни е седмицата през деня, а вечер червено вино и приятна семейна обстановка да сгрява душите ни.

Здрава и весела седмица от нас.
И честито на всички именници - вчерашни и днешни

и тазседмичното четиво за родители:

http://www.segabg.com/article.php?id=631082

Хубава, здрава снежна седмица!
Много претенциозно и лицемерно четиво с неясна цел, за мен.Все пак, авторът пише за "Венити Феър", а не за някоя местна малотиражка, сиреч не е пълен професионален провал, а и начинът на живот, който описва е характерен за определени среди със стандарт на живот над средния.Освен това, описаното е в диаметрална противоположност с това, което мъчи нашето образование, макар и тук то също да прави децата нещастни, само дето ги прави и апатични, и ги оставя недоучени и неподготвени за света на конкуренцията. Това в общия случай,разбира се.
 Аз си спомням гимназиалните си години точно по два начина- от една страна всичко вън отучилище- купоните ,приятелите, дивотиите, но от друга помня как учителите ми преобърнаха лекия неприязън и страх, който носех към училището от основното. Попаднах в един микрокосмос, в който не ти се бяга от час, защото ти е наистина интересно и защото този, който стои пред теб те впечатлява с личността и интелекта си и ти искаш да вземеш от него всичко,което можеш.

Не виждам нищо лошо да изсвириш нещо хубаво 1000 пъти пред публика, ако това ти харесва. По-лошо е да си счетоводителя, а пък да искаш да свириш. Или обратното. Статията е полезна, защото те кара да се замислиш къде са границите, зад които и добрите намерения стават болни и самоцелни. Но е прекалено мизантропски написана, поне за моя вкус. Подобна идея, представена гениално, и още по-мрачно де - http://www.youtube.com/watch?v=UdvIUHw31js.

и тазседмичното четиво за родители:

http://www.segabg.com/article.php?id=631082

Чета една книга в момента. Теория на избора от Уилям Гласър.
Има хубави нещица написани там по темата.

Както винаги казвам, има нормални граници, които трябва да се спазват и това правило важи винаги.

С малко закъснение искам ад поздравя всички с новата година , както и отминалите именници !  Всички да са живи и здрави !  Много сполука и късмет!

Аз си купих Найджел Лата- "Прочети това преди децата ти да те побъркат " -коментирана е в  темите назад и тогава проявих интерес , забавна и интересна  е. Препоръчвам я , макар да не съм я прочела още, но ми допада стила.

статията си има плюсовете и минусите. има неща за размисъл в нея. аз лично се впечатлих от този абзац:

Само че никакво село не може да те уреди в единствената детска градина, която ще ти гарантира място в онова начално училище, което е бързата писта за онази гимназия, която ще даде на детето ти поне 50% шанс да се класира за онзи университет, който ще му осигури живот, дето си струва живеенето.

защото, според мен, добре отразява текущата нагласа на родителството в Бг.

и затова си записваме децата две години по-рано за училище и будуваме пред вратите на училището и затова в него има 30 паралелки по 40 деца и затова децата са стресирани и затова и т.н........

Още вчера я прочетох, така някак приземяващо ми подейства.
Ами всичко е в надпреварването...аз се интересувам, чета, подстрекавам се,
но не съм амбициозна майка, честно, дори понякога се срамувам от това.
Искам да са здрави, възпитани също и да успяваме да ги мотивираме да се доказват
в нормални граници, но какво ще се случи в бъдеще има 1000 компонента още.

ей това споделям и аз. искам да са щастлива, но как ще го постигнат/ем идея нямам

Ох, незнам, объркана съм по въпросите: да планираме бъдещото на децата и да ги подтикваме да полагат усилия да изпълняават нашите планове,за да ги видим един ден успели хора или само да ги насочваме и да им помагаме да открият какво умеят най-добре и какво биха искали да правят.Второт някак по ми допада. Свързвам го с нещо което прочетох някъде скоро - да не се стремим към успех, а към щастие.

Мисля, че при всяка нация има подобни залитания. В Щатите купуват къщи в кварталите с най-престижни училища и натискат децата да имат сто извънкласни занимания, за да натрупат добри биографии до кандидатстването в колеж. За Япония съм чела, че ако едно дете не попадне в "правилната" детска градина, има малки шансове да се подготви за приемни тестове и продължи в "подходящите" училища на всяко ниво.

Отново искам да ви препоръчам този блог на Джанет Лансбъри (на английски). Философията на възпитание и отглеждане е на две унгарки. Допада ми заради уважението към децата и вродената им любознателност и способността им да учат и изследват света, и заради схващането, че притежават мотивацията да учат и да се трудят върху неща, които им харесват.

Първият линк е към статия, която препоръчва лятото като време за игра, на всяка възраст, и нищо за учене.
http://www.janetlansbury.com/2012/08/a-summer-to-forget/
http://www.janetlansbury.com/tag/intrinsic-motivation/

Аз точно така си прекарвах летата и си спомням игрите и свободното време с благодарност към родителите си - имах връстници, които се прибираха за по няколко часа, за да си прочетат книгите и да си изсвирят етюдите.

Успешна седмица и от мен!
Здрави да са всички и малки и големи

Аз точно така си прекарвах летата и си спомням игрите и свободното време с благодарност към родителите си - имах връстници, които се прибираха за по няколко часа, за да си прочетат книгите и да си изсвирят етюдите.

Аз също се връщам с носталгия към моите лета... игри, игри и пак игри.

Според мен да научиш детето на труд е едно от най-важните неща,просто ми е мъка като гледам 5-годишни излегнали се на дивана и всичко им се пренася и отнася и 2-3 къщи народ се върти около тях като нивеляшки.Родил се е поредния принц или принцеса ли що ли ?

Според мен да научиш детето на труд е едно от най-важните неща,просто ми е мъка като гледам 5-годишни излегнали се на дивана и всичко им се пренася и отнася и 2-3 къщи народ се върти около тях като нивеляшки.Родил се е поредния принц или принцеса ли що ли ?

Ти гледаш 5 годишни, аз имам пример с 10 годишен младеж, който казва - Някой да ми даде чаша вода  Вържи ми обувките, загащи ме и т.н

Аз не съвсем по темата, но...търся извън яслени занимания за деца.
Ясно е, че на ясла няма да тръгнем скоро, но се чудя къде да го водя вече, да се занимава с нещо.
За София имате ли идея, какви занимания има? Гледах за ателие Пиленцата към Френския институт, но ми е скъпичко. ЗА Двореца на децата, някой има ли идея?

Извинявам се, че се включвам в темата на вече мамите  . Исках само да споделя, че изборът на градина, училище, извънкласни занимания не е гаранция за успех в живота. Била съм в градината най-близо до работа да на майка ми, начално училище - най-близо да дома, никакви извънредни уроци и натиск от родителите ми за определено обучение. Успях да вляза в най-елитната гимназия в града ни и в университет по мой избор. Поканиха ме и учих докторантура по много иновативна тематика. Благодаря на родителите ми, че не са ме натискали и всеки избор и грешка съм правила сама. Харесвам работата, която сама си избрах И не съм с нищо по-умна Вманиачавям се само в опазването на бебчето ми сега.
Виждам около мен примери на амбициозни родители - децата се водят в най-елитните градини и училища, но стават претоварени и дори агресивни. Учението не върви. Записват ги на балети, спорт и т.н. но пряко волята им. Пътуват постоянно, нямат време и сили за детските игри. Сякаш са нещастни и неудовлетворени - и децата и родителите.
Дано бебето ми се роди живо и здраво и да му дам и на него свобода и подкрепа - не се заричам де Едно е да планираш, друго е да се сблъскаш с реалността.

Нещо за малките в София, безплатно и културно, в центъра.
http://sofia.czechcentres.cz/14/benka10/

Някой иска ли да посетим заедно? Че аз ще заведа дребос.