Хубава, здрава снежна седмица!
Много претенциозно и лицемерно четиво с неясна цел, за мен.Все пак, авторът пише за "Венити Феър", а не за някоя местна малотиражка, сиреч не е пълен професионален провал, а и начинът на живот, който описва е характерен за определени среди със стандарт на живот над средния.Освен това, описаното е в диаметрална противоположност с това, което мъчи нашето образование, макар и тук то също да прави децата нещастни, само дето ги прави и апатични, и ги оставя недоучени и неподготвени за света на конкуренцията. Това в общия случай,разбира се.
Аз си спомням гимназиалните си години точно по два начина- от една страна всичко вън отучилище- купоните ,приятелите, дивотиите, но от друга помня как учителите ми преобърнаха лекия неприязън и страх, който носех към училището от основното. Попаднах в един микрокосмос, в който не ти се бяга от час, защото ти е наистина интересно и защото този, който стои пред теб те впечатлява с личността и интелекта си и ти искаш да вземеш от него всичко,което можеш.