Децата наистина се справят добре в двуезична среда. Това по мои наблюдения от децата на братовчедите ми. Големият е в Канада и въпреки, че уж му говореха в къщи само на бг, той отговаряше само на английски. Когато си дойдеха в България, му трябваха няколко дни да „превключи“ и пак говореше с акцент. И това лято го бяха изпратили сам, понеже вече е 10 годишен и чрез бабата му бяха взели учителка, за да се научи да чете и пише.
По-малкият ми братовчед пък е в Лондон. Там и двете му деца ходеха на българска детска градина. Според родителите, научаването на английски няма да им се размине, важното за тях беше да научат и да ползват свободно българския. Получи им се, не се е налагало на бабите и дядовците да искат преводач, за да се разберат с децата.

По повод разказа на Elle, аз имам братовчедка която сега на 20г,но емигрираха за Америка когато беше на 4-ри.Връщаха се всяко лято,те емигрираха с цел леля ми да получи възможности за развитие,сега е професор в един Университет в Масачузетс.Та мисълта ми е,че братовчедка ми не искаше да се връща в Америка и досега казва няма по-вкусно нещо от домашния вишнев сок, от пуканките на тиган и домашния тутманик.Всяка пролет заплашваше техните,не искам на скаутски лагер искам в България,още от малка е обиколила целия свят ,но винаги си я влече България.Спомням си че баба и която преподаваше българска и руска филология в ПУ я подготвяше по български спрямо учебниците за съответния клас в България,но в началото,по специфични думи ни ги казваше на английски,защото нямаше натрупан речник,и беше чувала думата на английски само,но след 1-в клас нещата се нормализираха.

elle, много хубав и искрен разказ, благодаря. Защо е невъзможно да се играе навън при вас? Мислех, че поне там има още по-тихи улици, с къщи.

Мислех, че само тук е така - не бих могла и да си помисля да ги пусна сами да пресекат улицата или да отидат сами някъде, в парка умирам от ужас, ако не ги виждам. А аз на 6 си ходех при лели и баби през 2-3 улици, но това на село през 70-те.  

Децата се справят прекрасно с няколко езика даже. Кумата ми е българка, омъжена за поляк, живеят в Германия. У дома всеки говори с децата на родния си език, само навън на немски, ако са сред немци. Всяко лято децата прекарват 1 месец тук и един месец в Полша, по Коледа също 2 седмици във Варшава. Децата проговориха по-късно, на около 2.5 - 3 години, но говорят и трите езика и преминават между тях съвсем естествено. Получи им се, вероятно в голяма степен заради езиковата среда, в която ги потапят всяка година, но и при тях основният мотив беше да общуват свободно с баби и дядовци. И не на последно място, да се чувстват у дома си в страните, които ще си останат роден дом за родителите им.

Много интересна тема, която лично ме вълнува в момента. Ние заминахме за Германия когато детето беше на 6 и половина г. не знаеше и дума немски, след няколко седмици започна първи клас и лека полека научи езика. У дома се говори само български, но забелязвам, че от известно време като си играе сам си приказва на немски. Мисля, че дапуснахме грешка като наблягахме на немския, за да се изравни със съучениците си и ми стана мъчно като видях как е написал коледната качтичка за баба си и дядо си:
 Мили babo и дyaдо, bлаgoдаrya, че pravite всичко за меn! Чесtиtа Коледа! Ot Denis 
Сега се заемаме много сериозно с писането и четенето на български, много ме е яд, че не го направех от началото, а допуснах да забрави половината букви  хем съм донесла целия комплект учебници за първи клас.

Дениса, моите и двамата примерно като се къпят си говорят на немски, правят си ролееви игри на немски, но когато са в България с роднините си, говорят само на български и няма проблем с езика. Не се притеснявай, може да има малко изоставане, но ще наваксате с ваканции у дома!

За съжаление и при нас е невъзможно да ги пусна сами да играят докато не са на поне 10-12 години. В София също не бих се осмелила да ги пусна сами.Но като бяхме в Петрич миналото лято, по цял ден бяха навън, от сутрин до вечер в махалата с децата.Първите дни стоях с тях на пейката да ги гледам, но после инструктирах нашата баба и още една и един дядо и така не беше нужно да ги наблюдавам постоянно.

Надявам се и тази година да имат такава хубава и ползотворна ваканция.

Джаме ти си права, както винаги.
Но в някои наши приятелски семейства не знам защо у дома между мъжа и жената се говори на английски, чудела съм се как и защо и съм ги питала, няма обяснение.
Може би в старанието си по-бързо да научат езика като новодошли...
и то си остава като навик.

Преди 2-3 години в нас имахме голямо събиране, около 30-40 човека. С половината на английски, с другата на български. Аз бях пийнала 2 чашки вино и отивам към една от гостенките и на ясен български език я питам нещо - спомням си, че беше дълго изречение.
Получи се, че невероятно смешна ситуация 

Тази година един от приятелите на големия ми син иска да дойде в България и да направим образователно пътешествие, надявам се да се осъществи тази идея и да успеем да му покажем някои наистина прекрасни български места.

Гане, мен говора не ми тревожи, той няма как да го забрави понеже говорим само на български (ние с баща му сме доста зле с немския все още)всеки ден говори и с баба си по скайпа, имаме и доста приятели българи тук. Писането и четенето ме притесняват, че от зор да научи немски съвсем го отсвирихме българския  срам голям, но се надявам да навакса с постоянство.

Ема, моите при майка ми в Търново по същия начин - баба ми ги следи от прозореца, те играят с други деца навън. Улицата е вътрешна, няма коли, закътана е, по цял ден на слънце. Вързани са им люлки на гаражите, в единия двор има басейн - това тук не мога да им го дам, колкото и да се старая
Дениса, щом го говори и му четете книжки, ще навакса и с писането, не се притеснявай!
А за говоренето в къщи - ние имаме правило, говори се на български, единствено ако има някой чужденец се говори на немски, но много често децата помежду си си говорятна немски въпреки опитите ни да ги спрем. А в някои ситуации просто, за да дообясним някоя дума преминаваме на немски, но това е в много редки случаи.

Мише, честита награда на Калина и Митето!

Дениса, детето говори на немски с другарчетата си. Затова, дори като се заиграе сам, пак си говори на немски. А за писането мисля, че детето не е можело да пише особено добре на български. При всички случаи няма причина да се притесняваш, че нещата са изтървани. Ще го оправите. Моят син преди си говореше само на френски при игра, сега - на немски. От вчера баба и дядо са ни на гости. И като видя, че не го разбират, превключи на бг. 

аз имам едно принципно възражение срещу емигрантите първо поколение, които говорят в къщи на чужд език и чиито деца не говорят български (изключвам смесените бракове).
не ми се вижда редно, нито добре това нещо. редовно критикувам моята най-добра приятелка от детинство, която започва да допуска същата грешка, живеейки в САЩ.
не бих го допуснала или поне ще направя всички усилия, за да не допусна такова бързо размиване и изчезване на националната идентичност. във века на глобалните комуникации, това е срамота. и не може никой да ме убеди, че след като е прекарал годините на формиране в българоезична среда и партньорът му у дома е българин, ще му е по-лесно да общува у дома на чуждия език.

Абсолютно покрива и моето мнение. И аз не мога да си представя, ние с мъжа ми, родени и  живели около 33 год в България, чиито корени и  най-близки са все още там, да си кривим езиците в къщи да говорим на немски
И не мога да допусна и да си представя, че децата ми няма да могат да говорят майчиния и бащиния си език...
И как да им говорим ние немски, с много силен акцент и често неправилно. Аз си признавам чистосърдечно, немския започнах за първи път да го уча на 33 год. Беше ми ужасно трудно, и досега ми е труден езика и не го говоря много добре. Въпреки годините курсове, въпреки, че съм взела и изпит по немски даваш ми право да кандидатсвам във ВУЗ / т. е. на високо ниво/

Дъщеря ми говори в момента и двата езика перфектно, с доста богат езиков речник за възрастта и малко грешки. В къщи само на бг, когато се опитва да ни говори на немски, я караме да го повтори на бг.
Немския й започна да става още по добър от българския, само от ДЯ, ДГ и ТВ. Оказа се, че го говори дори по-добре от някой немчета. С гордост се похвалвам, че и спряха немския подготвителен курс, заради знанията й

Калоян също проговори и двата езика.

Тъжно ми е, че Дара се идентифицира по скоро като германка. Опитваме се да и насаждаме , че ние сме българи, че сме израснали там, че баба и дядо са там, ... детето е родено тук, живее с немските традиции и обичаи... трудно е.

Бени, аз имам същия проблем - при мен и двамата твърдят, че са немци Въпреки обясненията, въпреки езика, семейството и всичко... По време на ваканцията непрекъснато питаха кога ще си отидем в къщи, имайки предвид тук