0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Консултации с психолог ТУК - 2
« -: Януари 03, 2013, 20:31:22 pm »
Мили момичета,

Радвам се да ви кажа, че на мен се падна задачата да поема щафетата от Ваня Савова и да говоря с вас за емоционалните ви/ни преживявания, свързани с борбата за дете.

Няколко думи за мен. Учила съм изкуството на помагащите професии и психологическото консултиране в НБУ (магистратура) и в колежа Смит, Масачузетс, САЩ (в докторска програма, следдипломна квалификация). Работила съм по проекти за консултиране на родители –осиновители и осиновени деца, основните ми компетенции са в областта на тежките психични заболявания и преодоляване на житейски кризи, загуби, тъгуване. А каква по-голяма криза от челния сблъсък с проблемното забременяване? Битката с безплодието е тъга като никоя друга. Тя се настанява във всяко кътче на живота ни, блокира всяка радост смисъл, отделя ни от приятелите и за съжаление нерядко се намества в двойката, между нас и любимия ни човек (с когото уж се предполага, че сме от едната страна на барикадата).  

И теоретично, и от личен опит знам, че най-лошото на проблемите с безплодието е мълчанието, в което потъваме. Срамът и стигмата, които съпътстват инфертилитета, са само част от причините. Истината е, че болката е твърде голяма, за да бъде изказана, но останала неизговорена, тя ни блокира и отделя от света, от близките ни, от партньора ни. Дълбоко вярвам, че говоренето е първата стъпка към преодоляването на травмата. За това няма да „чета лекции“ тук, да обяснявам какво е стерилитет и как да се справим с емоциите около него. Вместо това ми се иска тази тема да е пространство, в която всеки може да изкаже най-черните си мисли на глас, да ги огледа, да се замисли над въпросите, които ще му задам и сам да стигне до своето решение. Не вярвам в готовите, предписани отговори, както и не вярвам, че преживяваме травмата от проблемното забременяване по един и същи начин. За това всеки път ще питам „Какво означава инфертилитетът ЛИЧНО за теб“. Вероятно ще се поотпусна да теоретизирам и ще съветвам повече по повод грижите на хора, поели пътя на осиновяването. Казвайте ми ако дразня, моля.

Може би тук е мястото да ви кажа, че аз самата повече от 3 години се справям с вторичен стерилитет, на свой гръб съм изпитала болката от загубени бременности и неуспешни инвитро процедури.  Преди това изпитание бях психодинамично (психоаналитично) ориентиран терапевт.  Когато се случи и на мен, осъзнах, че този проблем не подлежи на обхващане от една-единствена парадигма и метод, а дълбокото заравяне в психичните пластове и търсене на прозрения не са универсално "лекарство". Така станах много по-гъвкава в професионален смисъл.

И накрая... Може би се е случвало някой от вас да е срещал името ми (странно е и не се забравя, но пък и не се запомня) като автор на книги („Инцидент“, „Секънд лайф“). Уверявам ви, че заниманията ми с разказване на истории  ни най-малко не са ме накарали да забравя как се партнира на човек, преживяващ труден момент.

Дано да мога да ви бъда полезна.
« Последна редакция: Януари 03, 2013, 21:25:27 pm от Станислава Чуринскиене »
*

    Lisko

  • *
  • 5448
  • Липсваш ми Бари:)
Re: Консултации с психолог ТУК - 2
« Отговор #1 -: Януари 03, 2013, 20:59:20 pm »
Станислава, благодаря ти за желанието и готовността да отделиш от времето си за да помогнеш на многото хора, тръгнали по този труден път.

Пожелавам ти здраве и дано тази Нова година е много успешна за твоето семейство.

Петина
*
Re: Консултации с психолог ТУК - 2
« Отговор #2 -: Януари 03, 2013, 21:18:15 pm »
Присъединявам се към думите на Лиско  :)
Добре дошла и успех!
*

    Мели

  • Д-р Мариела Даскалова
  • *
  • 12161
  • Timeo Danaos et dona ferentes
Re: Консултации с психолог ТУК - 2
« Отговор #3 -: Януари 03, 2013, 21:26:01 pm »
Добре дошла сред нас, Станислава!

От личен опит мога да ти кажа, че да консултираш в този формат е много, много трудно и това неизбежно води до ограничения в консултативната помощ и понякога до разочарование и при двете страни. Но когато успееш да помогнеш, а аз ти пожелавам сърдечно това да се случва при всяка консултация, тогава наистина разбираш, че си заслужава отделеното време и емоция.

Бъди здрава и благодаря!

На всички жени и мъже, които ще потърсят в тази тема емоционална подкрепа, пожелавам да намерят разбиране, да преборят демоните си, да преодолеят проблемите си и да сбъднат мечтите си.


"Намирал съм смисъл в живота, радост и щастие само тогава, когато съм можал да направя нещо добро, да бъда полезен на народа си, на бедните, на страдащите. Богатството, спечелено с честен труд, трябва да служи човеку, за да върши добри и полезни дела."
Димитър Кудоглу
*
Re: Консултации с психолог ТУК - 2
« Отговор #4 -: Януари 03, 2013, 21:37:27 pm »
Аз също приветствам появата ви във форума и продължаването на консултациите.

Лиско, изказва мислите ми.

Благодаря от името на всички който ще потърсят помощ!

Re: Консултации с психолог ТУК - 2
« Отговор #5 -: Януари 03, 2013, 21:52:39 pm »
Благодаря ви за топлото посрещане, Lisko, Мецани, Мели и Magi!

Мели, въвеждаш много важна тема - за ограниченията на онлайн консултирането, че то може да бъде не просто недостатъчно, но и неудовлетворително, дори нож с две остриета. Консултативната ми практика до сега се е случвала очи в очи, в продължителни, понякога дългогодишни терапевтични отношения. При работата по емоционален проблем, продължителността на терапията е от изключителна важност - не е нужно да е безкрайна, но е добре да е достатъчна. Онлайн това едва ли може да се случи. 

Тъкмо за това съм направила уточнението, че при справянето с емоционалната страна на проблемното забременяване, най-важното и същевременно най-трудното нещо е да се говори. В началото, при първия шок, ние се оплакваме, говорим, плачем, после спираме, млъкваме, затваряме се. Струва ми се важна стъпка напред да се започне някакво говорене, изслушване на алтернативна гледна точка, обмисляне на зададени въпроси.

А иначе, при желание за по-продължителна психологическа помощ и подкрепа, винаги бих могла да направя насочване към колеги, на които имам доверие.
« Последна редакция: Януари 03, 2013, 21:56:06 pm от Станислава Чуринскиене »
*
Re: Консултации с психолог ТУК - 2
« Отговор #6 -: Януари 03, 2013, 22:10:23 pm »
Здравей Станислава, добре дошла и от мен, изключително се радвам, че имаш желанието и времето да помагаш на момичетата в една доста сложна и трудна борба, да борба е, защото всяка от нас минала или още вървяща по този път знае какво е да искаш нещо толкова силно и да си безсилен ... вседи ден, всяка минута ние водим нашите битки със себе си, с околните с медицината и т.н.

Искрено ти пожелавам и ти да намериш удоволствието в това което ще правиш тук, така както ние го имаме вече почти 9г. :D

 :bighug:
*

    sixsens

  • *****
  • 4138
  • Благодаря ти, докторе!
Re: Консултации с психолог ТУК - 2
« Отговор #7 -: Януари 03, 2013, 23:20:47 pm »
Добре дошла и от мен, Станислава! Благодаря ти за желанието да помагаш, надявам се да ти бъде приятно сред нас :D
Благодаря ти, Зачатие!
Благодаря ти, Мели!     
ПО-ЛЕСНО Е ДА СЕ БОРИШ ЗА ПРИНЦИПИТЕ СИ, ОТКОЛКОТО ДА ЖИВЕЕШ СПОРЕД ТЯХ!!!
*
Re: Консултации с психолог ТУК - 2
« Отговор #8 -: Януари 04, 2013, 09:52:12 am »
Добре дошла  от мен ,Станислава! радваме се,че тази тема ще има продължение.тя е много нужна тук и искрено съм убеден ,че ще можеш да помогнеш на много момичета и семейства.Успех.Аз поне ще чета с интерес. :wink:
/www.mamaibebe.com][/url]
*

    deep

  • *
  • 2887
  • believe in YOU
Re: Консултации с психолог ТУК - 2
« Отговор #9 -: Януари 04, 2013, 10:10:59 am »
Добре дошла Станислава!  :)

Радвам се, че имаш породено в духа си желание да помагаш. Съжалявам, че и ти преминаваш през трудният път на инфертилитета но вярвам, че скоро ще сте щастливи, очакващи  със съпруга си.
Вярвам, че тук и ти ще намериш разбиране и помощ.  :)

Хиляди гори са скрити в един малък жълъд. Р.У. Емерсън
*
Re: Консултации с психолог ТУК - 2
« Отговор #10 -: Януари 04, 2013, 10:15:29 am »
Тъкмо за това съм направила уточнението, че при справянето с емоционалната страна на проблемното забременяване, най-важното и същевременно най-трудното нещо е да се говори. В началото, при първия шок, ние се оплакваме, говорим, плачем, после спираме, млъкваме, затваряме се. Струва ми се важна стъпка напред да се започне някакво говорене, изслушване на алтернативна гледна точка, обмисляне на зададени въпроси.
Здравей и добре дошла и от мен, Станислава! :bighug:
Точно на такъв етап съм, с неговоренето - минах през първият вече.
Имам голямо дете, както е видно от лентичката ми, но повече от 3 г. не мога да зачена второ дете.Изследвахме всичко - хормони, спермограма, правих цветна снимка за проходимост ... - всичко е наред! :?
Остава емоционалният проблем(и то при мен)...
Знам, всеки казва да не го мислим, да се оставим на течението(щом няма проблем), ама как става този номер?
Бяхме се отказали, за 2 години, и сега пак започнахме, но отново разочарование.
Извинявам се за негативния пост, но ето това ми тежи на сърцето. :sorry:

"Единственото изкушение, което никой никога не е успял да победи, е надеждата."
Ромен Гари
*
Re: Консултации с психолог ТУК - 2
« Отговор #11 -: Януари 04, 2013, 11:43:02 am »
Добре дошла, Станислава, благодаря ти за желанието да помагаш на хората в този форум да се справят емоционално с проблемите. Бъди здрава и успех!
Re: Консултации с психолог ТУК - 2
« Отговор #12 -: Януари 04, 2013, 13:49:19 pm »
Мамче, от сърце ти съчувствам за това, което ти се случва.

Вторичният стерилитет е особено преживяване - изведнъж вече "не можеш" нещо, което до вчера си "можел". Това води до много и все неприятни промени в себеусещането, в начина, по който се възприемаш, до криза в идентичността. Отделно, човекът с вторичен стерилитет сякаш "няма право да скърби". Както и ти си разказала, всички казват "Имаш си дете, не го мисли, какво толкова". Често има и критики - "Какво си се вторачила в това второ дете, имаш вече едно, за което да се грижиш, а си постоянно тъжна и не му обръщаш достатъчно внимание". И така, към тъгата се прибавя и вината. А после идва и гневът, защото колкото и да искаш, не можеш да промениш начина, по който се чувстваш и би искала близките ти да те разберат и да те подкрепят. Но те не разбират, ти се гневиш, затваряш се. И става затворен кръг, който още повече ти пречи да получиш подкрепата, от която имаш нужда.

Първото нещо, което бих искала да направя, е да валидизирам начина по който се чувстваш. Независимо от оценката на околните, това което преживяваш, е много тежко житейско събитие. Не си мекушава, не си странна, всяка жена в същата ситуация реагира като теб - скърби. Скърби не само за (обикновено временно) загубената възможност да има дете, но и заради промените, които са настъпили с нея - вече не може нещо, което е важно за нея. Освен това изпитанието продължава вече много време и вероятно те е изтощило ужасно. Нещото, което още днес можеш да направиш за себе си е да спреш да даваш ухо на коментари и поведения, които омаловажават преживяванията ти. Ти се чувстваш недобре в ситуацията и имаш пълното право на чувствата, които изпитваш. Ако ти повярваш в значимостта на чувствата си, близките ти също ще започнат да ги зачитат и да са повече до теб, защото за момента звучиш така, сякаш си доста сама в това преживяване.

За да не се превърне този разговор в четене на лекция, и за да продължим оттук нататък, бих искала да задам няколко въпроса, ако ми позволиш:
- Казваш, че емоционалният проблем е само за теб. Да разбирам ли, че мъжът ти не отчита ситуацията като травматична? Разбира ли отчасти какво преживяваш? Обмисляли ли сте по-сериозни мерки (инвитро, инсеминации?).
- Какво означава лично за теб това, че второто дете не идва?
- Какво прави второто дете толкова важно за теб? Какво е онова нещо у теб, което ще бъде удовлетворено, ако то се появи?

Много въпроси, но както вече писах, много по-важно е ти сама да обмислиш и да изговориш преживяванията си, отколкото аз да се опитвам да "ти ги обяснявам".  :lol:

Успех в битката и - тук съм, когато ти дотежи много.  
« Последна редакция: Януари 04, 2013, 13:55:32 pm от Станислава Чуринскиене »
Re: Консултации с психолог ТУК - 2
« Отговор #13 -: Януари 04, 2013, 14:15:25 pm »
Добре дошла, Станислава! Радвам се, че момичетата и момчетата ще намерят подкрепа във вас! Пожелавам ви новата година да донесе така чаканото бебе и при вас (или две :D).
[/url][/url]
*
Re: Консултации с психолог ТУК - 2
« Отговор #14 -: Януари 04, 2013, 14:16:50 pm »
За да не се превърне този разговор в четене на лекция, и за да продължим оттук нататък, бих искала да задам няколко въпроса, ако ми позволиш:
- Казваш, че емоционалният проблем е само за теб. Да разбирам ли, че мъжът ти не отчита ситуацията като травматична? Разбира ли отчасти какво преживяваш? Обмисляли ли сте по-сериозни мерки (инвитро, инсеминации?).
- Какво означава лично за теб това, че второто дете не идва?
- Какво прави второто дете толкова важно за теб? Какво е онова нещо у теб, което ще бъде удовлетворено, ако то се появи?

Много въпроси, но както вече писах, много по-важно е ти сама да обмислиш и да изговориш преживяванията си, отколкото аз да се опитвам да "ти ги обяснявам".  :lol:

Успех в битката и - тук съм, когато ти дотежи много.  

Благодаря за бързият отговор, Станислава(или Стаси) :)
Не е лекция, а нещо, от което имах нужда - да прочета, да помисля, да чуя нечие друго мнение(професионално дори).
Емоционалният момент е за мен, защото аз съм тази, която драматизира, изпада в депресии и самосъжаления(минало време) - засега все още не.
Мъжът ми също преживява нещата по свой си начин, и мисля, че ако вземе да го показва и изживява като мен - съвсем ще ме отчая.За което и съм му благодарна.За АРТ процедури дори и не можем да си помислим, най-вече заради финансовата страна. :?
За мен лично, че не идва това второ дете е това, че съм се вкопчила в това си свое желание, т.е. бях така преди време - фикс идея, на всяка цена.А сега просто си казвам, че ако се случи ще бъда наистина щастлива и благодарна.
А, и като си спомня в какви депресии съм изпадала от това неставане, и как с големи мъки се успокоих, и престанах да плача при вида на всяко бебче ...охххх.
Обаче момчето ни си израсна само, и като гледам как всеки ден ходи на гости или кани приятелчета вкъщи и ми се свива сърцето.
Ето, такива мисли, емоции и разсъждения ми се въртят в главата.
Благодаря за вниманието и предложената подкрепа! :bighug:
Успех пожелавам от сърце!

"Единственото изкушение, което никой никога не е успял да победи, е надеждата."
Ромен Гари
*

    denisa

  • *****
  • 2681
  • Човек предполага, Господ разполага!
Re: Консултации с психолог ТУК - 2
« Отговор #15 -: Януари 04, 2013, 14:55:07 pm »
Здравейте на всички и Честита нова година, дай Боже тя да донесе на всички ни това, за което мечтаем и се борим!
Моето положение е почти като на Мамчето с разликата, че аз забременявам, но не мога да износя бебето до край и това се повтори много пъти вече. Всички близки и приятели ме питат защо си причинявам това при положение, че имам едно дете  :( Причините са няколко, защото със съпруга ми искаме още едно дете, защото синът ни от години иска братче или сестриче, защото аз израстнах сама и това ми тежеше. Търихме причината за проблема в България сега го търсим и тук в Германия, но засега няма отговор защо се случва така. Синът ми често говори за братчето и сестричето си на небето, а на мен ми се къса сърцето, защото искам да ги има тук до него  :( Много е тежко, но няма да се откажа, защото знам, че ако се откажа един ден ще съжалявам горчиво за това. Дано всички успеем! Късмет момичета и момчета!

Re: Консултации с психолог ТУК - 2
« Отговор #16 -: Януари 04, 2013, 16:14:44 pm »
Здравейте на всички и Честита нова година, дай Боже тя да донесе на всички ни това, за което мечтаем и се борим!
Моето положение е почти като на Мамчето с разликата, че аз забременявам, но не мога да износя бебето до край и това се повтори много пъти вече. Всички близки и приятели ме питат защо си причинявам това при положение, че имам едно дете  :( Причините са няколко, защото със съпруга ми искаме още едно дете, защото синът ни от години иска братче или сестриче, защото аз израстнах сама и това ми тежеше. Търихме причината за проблема в България сега го търсим и тук в Германия, но засега няма отговор защо се случва така. Синът ми често говори за братчето и сестричето си на небето, а на мен ми се къса сърцето, защото искам да ги има тук до него  :( Много е тежко, но няма да се откажа, защото знам, че ако се откажа един ден ще съжалявам горчиво за това. Дано всички успеем! Късмет момичета и момчета!



Дениса,
ти не задаваш въпрос, но аз си позволявам да коментирам поста ти, защото е много впечатляващ. Рядко съм виждала човек, който е толкова "събран" (обратното на "разпаднат") и наясно със себе си в ситуация на проблемно забременяване и поредица от загубени бременности. Ти си напълно наясно със себе си, мотивацията си и силите си, а най-хубавото е, че цялото семейство се е обединило около проблема и всички гледате в една посока.

Впечатлих се толкова, защото инфертилитетът е травма сам по себе си, но положението се усложнява в пъти, когато тази травма се свърже с други, по-ранни. Един пример: Наскоро консултирах жена с вторичен инфертилитет, която имаше много негативен опит с братя и сестри в детството си. Беше средно дете и беше израстнала с усещането, че не е получавала толкова внимание, колкото голямото и малкото дете в семейството (от примерите, които даваше,ми се стори, че наистина е било така). Тя беше убедена, че сама (по психологичен път) блокира забременяването си, защото се чувства виновна, второ дете би създало конкуренция на сина й и че не може да понесе той да се почувства пренебрегнат. Това нейно вярване излезе след доста ровене в преживяванията й. Можете да си представите колко беше объркана и как освен с проблемното забременяване, се бореше със себе си и сенки от миналото.

Разказвам всичко това, за да кажа, че едно от нещата, които можем да направим за облекчаване на тъгата и напрежението, е да потърсим онези нагласи и погрешни вярвания, които са се свързали с травмата от проблемното забременяване. Да ги намерим и да ги изследваме. Това наистина работи, защото повечето от нас си имат някакво "ирационално" обяснение защо се случва всичко това.

Повод за тези размисли се оказа включването на Дениса и впечатляващата яснота защо се бори, какво я мотивира и движи. Това е половин спечелена битка, защото не е важно само да се случи мечтаното дете, но и как ще излезем от битката за него.

Дениса, от сърце ти желая нещата при теб да се получат. Имам само един въпрос - повтарящите се спонтанни аборти са изключително смазващо преживяване (личен опит). Въпреки, че семейството ти стои зад теб, на теб се пада да понесеш най-голямата тежест, защото всичко се случва в твоето тяло и твоите емоции. Получаваш ли някаква кризисна психологическа подкрепа при загубите? Това може много да облекчи преживяването.

П.С. Мамче, малко по-късно ще има коментар на коментара ти.  :)
« Последна редакция: Януари 04, 2013, 16:20:49 pm от Станислава Чуринскиене »
*

    denisa

  • *****
  • 2681
  • Човек предполага, Господ разполага!
Re: Консултации с психолог ТУК - 2
« Отговор #17 -: Януари 04, 2013, 17:22:52 pm »
Станислава, искрено ти благодаря за коментара!
Относно въпроса ти, ако става дума за професионална помощ не не съм получавала такава, но и не съм търсила. През всичките тези години разбрах, че човешката психика е нещо велико. Не съм предполагала, че ще преживея подобно нещо и ще успея да се съхраня като нормален човек. В интерес на истината от всичко най-много ми тежи факта, че не се намира причината и не знаем срещу какво се борим, чувствам се като в задънена улица. Разбере ли се какъв е проблема независимо дали може да се преодолее или не, направо ще ми падне камък от плещите. Е ако е нещо, което не се лекува ще ми и е мъчно разбира се, но с времето ще свикна с мисълта и ще го преодолея. Тук има много възможности за професионална психологична помощ, но проблема е, че не съм добре с немския език все още и подобни консултации биха изгубили смисъл ако не се разбираме добре.
Благодаря ти още веднъж и ти желая много късмет и сбъднати мечти!
« Последна редакция: Януари 04, 2013, 17:24:24 pm от denisa »
Re: Консултации с психолог ТУК - 2
« Отговор #18 -: Януари 06, 2013, 23:12:48 pm »
Станислава, добре дошла и от мен! Радвам се, че замисълът ми се осъществи:) и че пое нещата. Вижда се от 2 реда, че си супер и ще се справиш блестящо. Аз също ти давам безрезервно доверие и ти желая успех! Бъди здрава и щастлива!
*

    bebe_13+15

  • *****
  • 2324
  • мама на две слънца
Re: Консултации с психолог ТУК - 2
« Отговор #19 -: Януари 07, 2013, 08:35:45 am »
В интерес на истината от всичко най-много ми тежи факта, че не се намира причината и не знаем срещу какво се борим, чувствам се като в задънена улица. Разбере ли се какъв е проблема независимо дали може да се преодолее или не, направо ще ми падне камък от плещите.
Дениса, това все едно аз съм го писала. Първо докато се случи това чудо да забременея след 8 години чакане и една бременност от инвитро. Знаех, че теоретично може да стане, но не ставаше - защо? И когато чудото стана - започнаха проблеми от месец насам и усещането, че сякаш тялото ми иска да отхвърли детенцето ми. Най-страшно мисля че усещането за липса на контрол над случващото се, на безпомощност. Това че сме рационални хора и търсим връзката причина-следствие не ни помага :(