Ехеее, много се е раздвижила темата напоследък
Когато се включих в нея преди половин година, беше голямо затишие... Браво! Нека има повече мами на 40+ 
Успех и късмет на всички !

 

Vilia,

Да и аз се радвам, че тмата се оживи. Дано последват и дългоочакваните хубави новини! Благодарим за прашеца. Търкул хубаво в него 
На теб лека бременност и прекрасно здраво бебче на финала! 


 

Vilia,ЧЕСТОТО ,МЕРСИ ЗА ПРАШЕЦА,ТЪРКУЛИ ОТ МЕН,ЛЕКО БРЕМЕНЕЕНЕ
МОГА ЛИ ДА ТЕ ПИТАМ НЕЩО НА ЛИЧНИ
МНОГО СЕ РАДВАМ,ЧЕ ОЖИВИХМЕ ТЕМИЧКАТА
ДОБРЕ ДОШЛИ НА Tеди,zima_42

 

Привет дами,
И аз съм много щастлива, че се оживи темата. На мен ми остават няколко месеца до навършване на 40г.  Тази пролет правихме неуспешен опит, но имаме 2 замразени на 5-ти ден ембриончета, които вярваме, че са нашите (ако е рекъл Бог, разбира се). Засега планираме да правим ЗЕТ септември, октомври 2016. Ще ви следя с интерес. Пожелавам на всяка една от вас мечтаната/ните рожба/и!
Хубав слънчев есенно-зимен ден!

Здравейте, така ми се иска да се включа във вашата тема като забременяла, но уви три неуспешни опита. Последния беше миналия месец. Стигнахме само до една яйцеклетка,която беше с лоша морфология. По думите на доктора нямало смисъл да пробваме вече, а направо да минаваме към осиновяване.Аз съм на 40, мъжът ми е над 50.И сега сме пред една много голяма дилема какво да правим.Искаме да опитаме с донорски материал,но същото така смятаме и да проучим въпроса с осиноввяването.

Emka,

Съжалявам, че са били неуспешни опитите ви до момента. Дилемата е трудна, но човек избира между вариантите, които съдбата предлага към дадения момент. Когато се появи детето в семейството, тегобите от преди това се забравят! Искрено ви желая успех, който и вариант да изберете!

Miriam,

Хубаво е, че имате резервен вариант. Успех със ЗЕТ процедурата догодина!

Стискам палци и за останалите в темата! Дано скоро има и още добриновини тук

Слагам едно бебенце, да ни е на късмет в темата



Не вярвам в невъзможните неща,
не ме плашете с липсата на избор -
денят се ражда, въпреки нощта,
и в сухата пустиня бликва извор...
Не вярвам в лоши хора и съдби.
Не вярвам също във сърца "от камък"!
Не вярвам в Ада ( Бог да ми прости! ),
но вярвам във Бoжествения пламък!
Аз вярвам в споделените мечти,
в уюта на приятелското рамо,
и в прошката на влюбени очи -
в Доброто вярвам... Ах, как вярвам само!
И в пулса на забързания век,
напук на ежедневието нервно -
щом има и един добър човек,
във хората ще вярвам безрезервно..!
 ~ Мариела Челебиева ~

Ей,това много хубаво,бе.......

Здравейте бъдещи мами
Липсвах малко,че се заимавах с разни служебни глупости,както бях споменала ми предстоеше
биопсия и очакване на срещата с доки за да науча дали е добра,тя каза,че е перфектна,но ми назначи имунологични заради гадното Хашимото,сега пак ще съм под напрежение дали са ми добри изследванията.
Може ли да ми кажете след колко време ще са готови,забравих да питам в лабораторията.Благодаря.
Mirracles мерси за бебчето,да ни е на късмет

Изненадите ни дебнат от всякъде

http://m.offnews.bg/news/OFFTOPIC_18750/Amerikanka-razbra-che-e-bremenna-chas-predi-razhdaneto_587905.html

   

Има едно предаване по TLC - "Не знаех, че  съм бременна". Там са все такива случаи. Не е  за вярване, но явно е факт, а най-хубавото е, че получават най-хубавата новина, вместо страшните диагнози, които очакват да чуят.

Никой не може да ме убеди, че една жена ще е бременна 9 месеца и няма да разбере. Дори и да не й е зле първите три месеца, коремът расте и бебето рита. За толкова тъпи ли ни мислят или по-вероятно е за някоя куха аудитория.

Никой не може да ме убеди, че една жена ще е бременна 9 месеца и няма да разбере. Дори и да не й е зле първите три месеца, коремът расте и бебето рита. За толкова тъпи ли ни мислят или по-вероятно е за някоя куха аудитория.

Има такива случаи и дори от хора, които вече имат няколко деца. А имах колежка, която преди да роди не можеше да кажеш, че е бременна ( тя знаеше, че е ).

http://www.smh.com.au/national/health/why-it-is-possible-to-not-know-youre-pregnant-until-the-baby-arrives-20141022-119u3i.html

Боби, прочетох цялата статия. И съм съгласна, че е по-вероятно при жени с наднормено тегло да не се забележи. Ама за това, че не усещали движенията на бебето, не мога да го повярвам. То накрая е едно ритане, все едно през корема ще излязат.
Както и да е.

Нека в темата да има все повече майки на 40+!

Ивана почти не риташе, до положнени, че ме беше страх дали е жива.  То в крайна сметка, ако са леки ритания и не знаеш, че си бременна, може да си го обясниш с други неща,  примерно мускулни спазми да си помислиш, че са.

Извинявам се за спама

Нека в темата да има все повече майки на 40+!

Нека.

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=5097425

като се абстрахирам от рекламния нюанс, статията остави доста свежи емоции:))

"На 45 години майка ми имаше проблеми и отиде при гинеколог. Той заключи, че има тумор на матката и трябва да се оперира. А нейната майка, т.е. баба ми, на 45 години също е била оперирана от тумор, но умира. Затова майка не се реши на операция. Но след 6 месеца усеща, че туморът хем расте, хем мърда. Отива при същия гинеколог да я прегледа. “Вие сте бременна, трябва да родите”, казва той. И така съм се родил аз - като лекарска грешка”, усмихва се проф. Ангелков."

Е, да, де, ама преди колко години е било това? Днес има ехографи. Няма как да остане скрито, освен ако жената не си седи и се мае у дома.

Преди два дни научих, че много близки мои приятели чакат бебе на 31-ви декември. И двамата са на 41 години и имат около 9 години неуспешни опити за забременяване и неизяснен стерилитет. Историята им е 2 инсеминации, поне 4 стимулации и 5 трансфера (доколкото са споделяли с мен), от които 2 с предимплантационна диагностика. Жената забременя два пъти, но бременностите приключиха около 11-12-та седмица. Преди година и половина напълно бяха изгубили надежда и жената категорично отказваше да прави повече опити. Съобщиха благата вест със страх, въпреки че са на финала.

Това е поредната история с щастлива развръзка, която пожелавам на всички жени, пишещи в тази тема. Аз място не си намирам от радост.

Чудесно е, че има лъчове надежда и че нещата все пак се случват дори и след дълги години лутане. Особено за жените като мен, които се надяват на първа рожба на нашите години, всеки лъч надежда е голяма радост. Дано всичко е наред с тях и да имат здраво и усмихнато бебче на финала!