Цигу, пожелавам ти да родиш здраво, пухкаво, спокойно бебе и да си по-щастлива от всякога.
Да рисковете ги има и са много, една бременност сама по себе си е патология без значение майката на каква възраст е.
Забременях след 43 навършени години с всичките тези страхове, даже дваж повече, защото никога до сега през живота ми не се беше случвала бременност и нищо, нищичко не знаех от първо лице какво е усещането от първия ден на знанието. Страхувах се ужасно много, не мечтаех дори, живеех ден за ден, не купувах нищичко за бебето, не гледах, не се интересувах от нищо за едно бебе което е на път, подариха ми един бебешки каталог, сложих го на рафта до бюрото до мен, не смеех да го погледна, бутнах го навътре да не го виждам. Вцепенявах се преди всеки преглед, след всяка ФМ плачех от натрупаното напрежение. Името на бебето измислихме точно 12 часа преди да вляза за секцио..... и т.н. Сега съжалявам за всичко това, съжалявам и така ми се иска отново да съм "там" в онова време , за да мога да изживея всичко , но по другия начин - щастливия. Изключвам еднократното изкървяване в 8 г.с. за което лежах точно два дни половина, имах чувството че умирам в тоя момент и няма да забравя думите на моя доктор докато съм жива. Имах. най-прекрасната бременност, без никакви неприятни усещания - гадене, киселини, контракции, тежест, болки, отоци, сърцебиене, кръвно, захар.... нищо, нищо, изследванията ми бяха перфектни, не съм пазила никакви диети, никакви ограничения. Качих 13 кг. , ходех на работа до 20 ден преди датата и то защото трябваше все пак да направим освежителния ремонт, шофирах до последно, не съм присядвала и полягвала, бях по-активна от всякога едва ли не , сега наистина се чудя от къде тази енергия. Единственото нещо, което ме болеше бяха ходилата, защото съм 1.80, а нося 38ми момер, паднал свод.
Възстанових се за няма и седмица. В кварталния магазин как не приседнаха от изненада, че съм станала майка. Ходех с пелерина, дори не е усъмнили за корема под нея. Не съм крила, просто не споделях, който разбрал - разбрал.
Родих едно нормално доносено и здраво бебе 3.350 кг. Не можах да изживея цялото неземно щастие - не можех да повярвм, че я имам, че това е МОЯТА дъщеря. Приготвях се веднага за новите тревоги.... Еми пак нищо. Нямаше колики, няма нощно ставане (след 2рия месец), няма ревове, яде се всичко подадено до последната лъжичка, няма лигавене, не разбрах кога пробиха първите зъби, няма сополи, температура .... последните за сега.
И какво? Колко неща пропуснах заради собствените си страхове, колко прекрасни емоции не можах да преживея, не си ги позволих заради страховете си. Не зная дали това ще ми е поука или само се заричам. Или е просто егоизъм за собственото ми усещане и желание за пълно щастие, свързан с желанието и борбата за дете, вече не мога да сметна колко години.
Не се чувствам нито подмладена, нито състарена, ок съм със себе си и приемам туй дето виждам в огледалото. Мантрите външност, вътрешности, кой как изглеждал за годините си, прай си сметка Пенке какви са ти репродуктивните способности ми е малко смешно да коментирам. Или изказване на моя позната как на 40 ще забременее за да се по-подмлади .... верно забременя, роди, ама аз не я виждам нещо подмладена, хубавица си е колкото и преди.
И така мили дами на 40+, не винаги нещата реално са толкова страшни, колкото могат да бъдат. Щом всичките тези ОСЪЗНАТИ ВЪЗМОЖНИ рискове и предизвикателства не са ви отказали от копнежа за дете - скачайте в дълбокото, няма да се удавите.
И изживейте всеки миг!