Когато видяхме + тест ме посмях да се зарадвам. Чаках да видя точката, след това сърчицето... успокоих се - този път е естествено зачатие и всичко трябва да е наред. И хоп - в 13та седмица прокървяване, отлепване. Сега сме добре, но не смея да мръдна от леглото, все ми се струва, че пак нещо тече. А има още толкова много време. Опитвам се да мисля позитивно, но не се получава винаги.
Живот и здраве, да се роди бебчето живо и здраво - имам чувството, че ще продължа да треперя за него. Как се справяхте - по време на бременността и след това? Аз ли нещо не съм наред?

Лелее каква хубава новина съм изпуснала - така се радвам за теб, Бебенце!
Много, много ме зарадва наистина!
 

Сега на въпроса ти - много даже си си наред - притеснения и страхове винаги ще имаме, наред с позитивните мисли просто няма как да няма и страхове - хора сме все пак, а и предвид преживяното от теб, е съвсем разбираемо да си ги имаш. Приеми ги като част от пътя си и гледай с усмивка напред - всичко ще се подреди - този път ТРЯБВА!
Вярвай в това!



 

Аз да не те плаша, ама притесненията ЗАПОЧВАТ с положителния тест.
При теб нещата се утежняват от спомените. Но този път е различно, друго и ще бъде.
Прегръщам те силно. Пък в Зачатие се лекуват всякакви притеснения.

Честито! Но притесненията сега започват. Спрях да се притеснявам в 36-та седмица от бременността, защото я бях "избутала" и 3 дни по-късно родих. Май трябваше да се попритеснявам още малко. През цялото време докато бях бременан,а и сега с детето имам чувството, че някой ми го е дал, но ще дойде да ми го вземе. Като голям, противен, досаден орел съм. И явно това е проблем, който идва от годините на стерилитет, защото познатите забременели без проблем не се държат така орелски.

Прекрасна новина, честито!

Лека и безпроблемна бременност ти желая

Ами не изчезва страхът, ама хич, засилва се. Лекуването е Зачатие, много комедии и ситкоми (аз изкарах с Как се запознах с майка ви цялата си бременност), много, ама много сън, никакви новини и само хубави книжки, леко фантастика (фен съм на Джеймс Ролинс от този период).

Видях ти скоро лентичката и много се зарадвах! все щях да пиша, за да ти честитя и все не ми оставаше време. Много, ама много се радвам за това, което ти се случва и преживяваш. Не се притеснявай, ако можеш. Този път нещата ще са други, това е друга бременност, това е друго бебче. Спомените и преживяванията естествено те притесняват повече, отколкото трябва, но се опитай да се отдаваш на повече позитивни мисли, срещи с приятни хора, четене, музика, релакс, вяра... Стискам ти палци и чакам щастливата новина! Прегръщам те!

златни сте... направо ме разплакахте и се радвам, че ви има. Гледам "нормалните" майки около мен - не се стряскат от всяка малка болежка през бременноста, работят си и сякаш не разбират кога е дошъл денят на раждане. А аз всеки ден местя календара с 1 ден напред, знам коя седмица и кой ден съм и си мисля "Боже, моля те да стигнем до началото на 9-тия месец и да родя здраво бебе". Почти никой не знаеше, че съм бременна, докато не се наложи вляза в АГ. Страх ме беше да се похваля 

Четох в последния брой на сп. "Осем", колко важно е за бебето да мислиш позитивно - за физическото и психическото му здраве. Ама рецепта за справяне със негативните емоции не видях.

p.s. jasmin_veni, и аз съм му фенка на Джеймс Ролинс - което ми е попаднало в електронен и хартиен вид от него съм го изчела. Мога да ти препоръчам, ако имаш време, да прочетеш нещо на Дъглас Престън и Линкълн Чайлд(пишат заедно)

Колко добре те разбирам. Постоянното гледане на календара, да дни и седмици, докато се убедиш, че вече си много бременна и си избягала от този или онзи опасен период. Не си общувай с "нормални майки":} общувай както ти е казала jasmin-veni със зачатие, комедии и книги. Лека бременност с напразни притеснения ти желая.

старо, но златно и дава отговор на въпроса ти най-точно:

http://www.zachatie.org/forum/index.php?topic=2021.0

Има господ!!! 
Бебе 2009 

Jam, бях го чела и забравила. Видях пак в темата и много от момичетата, които не пишат вече тук.
Фуси, това си го повтарям всеки ден - че това детенце е Божи дар и че Господ ми е го е изпратил с причина, че ще го пази.

   
Много ме зарадва  
Страха няма да изчезне. Той си остава за цял живот  

Бебе,първо честито и тук:) Стискам палци всичко да е наред. Явно повечето сме обременени с подобни мисли, аз като си видях положителния тест, плаках. Обаче от ужас, че пак ще направя аборт, че няма да се развие, че няма да видим сърце, вместо да се радвам. Казах си, ужас, този път няма да издържа. Обаче опитвам да мисля позитивно.И аз имах кръвоизлив, но към 9г.с. не смеех да мърдам,нищо не правех, и до ден днешен се пазя, ходя все на лекар, ужас. Но последният път лекарката ме накара да се почувствам супер тъпо, защото се оказа, че болките са ми от гастрита и газове А аз тичам по спешност вече в кабинета. Така сме ние, но знаем през какво сме минали. Излизам с един момичета,всички забременели спонтанно-ходят по планините, на нова год. ще са по някакви хижи,щели да изкачват върхове...а аз прахосмукачка не съм пипнала от страх да не вземе да изпадне някое бебенце
Аз също се поровя в темата,посочена от Джам.
Много коледно настроение и радост и спокойствие ви пожелавам!  

Честито, мила, желая ти безпроблемна бременност и живо и здраво бебче на финала!
Страхът никога няма да изчезне не го казвам, за да те плаша, а защото е самата истина. Моят калпазанин на 25-и този месец ще навърши 8 години и да ти кажа честно, колкото повече расте аз толкова повече се тревожа  от тази година ходи сам на училище и, въпреки че училището е на три минути от дома ни аз все го мисля. Само като си представа, че след година /а може и по рано/ ще излиза сам да играе и да се мотае ми иде да си оскубя косата, но това е живота. Та така, страхът на майката е за цял живот,едни страхове ще си отиват и веднага на тяхно място ще се появяват нови.
Мисли позитивно и всичко ще е наред. Късмет!

Страхотно! bebe_2009, честито! Като има нещо хубаво да се случи, то се случва. Много се радвам за теб.

Разбираемо е да се притесняваш как ще протече бременността ти, но само от теб зависи дали да се страхуваш. Ти като че ли не вярваш, че точно на теб се е паднал джакпотът от тотото. Вземи си печалбата и хич не му мисли!

Бебенце, честито!
Страховете сега започват. Аз забременях от първия опит, но пак се страхувах и броях седмиците. И за всяка знаех какъв проблем може да изскочи. А имах прекрасна бременност - лека и безпроблемна. Но решението ти го казаха - Зачатие, книги, книги, срещи с позитивни хора. Такива които няма да те стряскат и натоварват.
Вярвам, че всичко ще бъде наред.

Бебе, много се радвам за теб!
В линка, който е дала Джам, всичко е казано толкова добре.
И аз вярвам в щастливия финал и ще стискам палци до последно!
Вярвай и ти! Колкото и да е трудно.

  нямам думи. сякаш всеки пост от вас изпраща позитивна енергия към бебчето. Благодаря ви, че ви има!
Нека да съм като орел после и да бдя над слънчицето ми - само живо и здраво да дойде в термин.

аз си мисля, че трябва да си смениш ника, както предложи някой по-нагоре.
И нов, весел аватар, нещо идиотско, което те кара да се смееш?

Абе с две думи - време ти е да изтрещиш качествено виртуално и много, много да се смееш.