Мен в личният разговор ме пита за взаимоотношенията ни, от колко време сме заедно, защо точно в този момент сме сключили брак,
можем ли да разчитаме на подкрепа от моите близки и съответно от неговите,
как виждам съпруга в ролята на баща, какви задължения бих му делегирала
/последните два въпроса вероятно са провокирани от факта, че съпруга ми е с двигателно увреждане/;
въпросите не са нито някакъв разпит, нито пък трябва човек да се притеснява. Важното е да сте спокойни, уверени в решението си и
разговора протича като приятелско бъбрене на чаша кафе
Нашата социална може би е била по-стриктна, защото братовчедка ми, която осинови 1 година по-късно -
нейната социялна им беше дала един въпросник да попълнат и имаха 2 разговора от по 15 мин.
Ние им бяхме едните от поръчителите и тяхната социална с мен разговаря 10 мин. като въпросите се въртяха около моето
осиновяване, а не за тях.
така, че си зависи и от соц. работник