ами така е, Неда. ние сме от тия родители, горе-долу. прибираме се в къщи с детето към 19:00. в 19:30 си идва баща му и имат около 1 час боричкане, игра и прочие. после детето вечеря, тоалетна, къпане, и в 21 часа е в леглото. четем приказка и след 15 минути лампата е угасена.

моето дете НЕ спи в детската градина и при положение, че сутрин е станало в 8 часа, трябва да легне най-късно в 21 часа, за да си осигури абсолютния минимум часове за сън, препоръчван от лекарите за възрастта, а именно - 11 часа на ден. пресметнете си всички дали детето ви взема тези часове сън, дори и да спи следобяд.

това е нормалното ежедневие на хора, които работят. не мисля, че е добра идея да държа детето будно до нефизиологични часове като 23-24 часа, за да се наиграем и наобщуваме. в почивните дни, за сметка на това, сме цял ден заедно, не го тръсваме на баби и дядовци (щото нямаме такива).

абсолютно, категорично и агресивно съм против съвременния стил на отглеждане на деца, на които се позволява до полунощ да се мотаят сред възрастните и които биват приспивани часове наред. това е анти във всякакво отношение - здравословно, педагогично и каквото още там се сетите.

джам, това все едно аз съм го писала, ама като го напише ти хваща по-вече декиш . Само дето ние сме в 21:30 в леглото, но приказки не четем. Абе ще видиш ти, че за много неща сме на едно мнение, не е като при сърмите . Не мисля, че не общуваме качествено, аз се занимавам много с тях. Телевизор не пускам и за интернета забравям,докато не си легнат. докато се къпем също чрез игри учим неща, буквички, цветове, форми, после разглеждаме книжки или играем. Всяка една секунда вечер с тях ми е 100% за тях. Не е лесно, взимам си от съня да си довършвам работата, но няма как.

Сикс, и Ивана правеше неша на пук и ми се смееше и тя се тръшкаше така на вашата възраст, мисля че е такава възрастта. Не случайно ги наричат „ужасните 2“( поне тук кака ги наричат). Аз не вярвам в тази теория за отрицателните и положителните думи. „Не“ си е една много хубава думичка, която не виждам някого да е стресирала. Имам една позната, която се караше на свекървата, че като с ударело детето и викала „няма,няма“ вместо да кажела „всичко ще е наред“ понеже първото било отрицателно, пък второто положително. От това не и станаха по-послушни децата. Аз викам „няма, няма“, пък децата си се успокояват пак . Просто на тази възраст не разбират защо е нещо и да обясняваш няма голям ефект. И аз обяснявам, понеже смятам, че като обясниш защо и е по-вероятно да те слуша, но нямаше много ефект в началото. Сега обаче Ивана повтаря всичко, което съм повтаряла по хиляди пъти ( пак не слуша за други неща, ама това е), дори на Андре се кара. днес например Андреа отворила отдолу чекмеджето на печката и вади някакви тигани, при което Ивана се хвърли натам, извади и ги от ръцете и ги вкара обратно и затвори чекмеджето. След това се обърна много сериозна към Анреа и и се скара „Та е не деа“ ( това е не Андреа) та доживях да видя ефект от повтарянето и забраните. И при вас ще дойде рано или късно, не се отказвай да повтаряш едно и също, при нас поне има ефект. Не че е станала супер послушна, напротив, сега пък има други неща за които се инати - от това какво ше облича, до това колко дълго може да виси на мивката да си мие ръцете, но поне вече не се тръшка така като преди ( сега е ред на Андреа . Аз по принцип тръшканията ги игнорирам, оставям я да си лежи на пода и отивам някъде другаде.


П.П. Хремата не е противопоказна за никоя вкасинация и Бърди го е казвал. Обаче температурата е.

Сега като сме я подкарали тази тема ще кача линк от лекциите на една руска мисля детска психоложка,на мен ми ги прати приятелка която преди време като е учила психология и трябвали за нещо си прати ми ги с идеята нещо,ако можело да ми в помощ за възпитанието на децата.Аз не съм ги гледала защото са на руски,някой,ако разбира и има какво да се научи ще съм благодарна да сподели.Дано съм полезна

http://www.youtube.com/watch?v=Ool_DnhHze0&feature=bf_prev&list=SP4C6284C5907843E1

sixsense.

Токущо  прочетох една статия, в която авторите отхвърлят наказанието, "time-out"-а и други подобни подходи, особено при деца с "по-тежко" поведение.
Дори според тях употребата на "не" е неправилна, трябвало да се използва положителен подход.
Вместо "не пипай телевизора", като пример само, да се каже" това е телевизор, нека сега да отидем и да видим едикоя си играчка".

Интересен подход, може би ще работи при по-инатливи деца.

Sixsense, само ти ли я гледаш малката? Има ли помошници, които може да оказват разглезващо влияние?

Сикс, аз нищо че не се оплаквам от моите, но повечето от вас ги познавате. Толкова са ми различни децата, че нямат наистина нищо, ама нищичко общо. Елена също беше изключително трудно дете, не че сега не е, но вече е по-голяма и малко по-добре се разбираме. Но на вашата възраст и на мен ми минаваха същите мисли като на теб. Как не се справям изобщо
Цитирах Емчето, защото точно този подход прилагам при нея. Категорично не вървеше "не", или каквото и да е друго несъгласие с нея. С такива деца наистина търпението и спокойствието е много важно, разсейваш когато можеш, запазваш цялото самообладание на което си способна, макар да ти се иска да й извиеш врата, сори за зираза, но съм имала и такива моменти Тези деца са супер самостоятелни, на тях трябва да им се гласува повече доверие, остави я да преценява сама, разбира се, не става дума за опасни неща, говоря за ежедневните. Не се опитвай да й налагш каквото и да е, и разговаряй много с нея, което не се съмняваш, че правиш. Просто пордължавай и ще видиш, че ще има резултат. Трудно, много усилия и нерви трябват, но поне аз друг подход с моето не намерих.
Майка ми твърди, че съм била същата като Елена, и тя към 2-та ми година, както сама се изрази - просто те оставих да правиш каквото си занеш и настана мир в къщи Контрол трябва да има, насочване също, но трябва да го правиш така сякаш тя сама го е решила не да се бориш с нея
Аз лично реших да птстъпя, не ми беше лесно, признавам, като се има предвид характера ми, но за доброто на всички, настина отстъпих и играя по нейните правила, с леки корекции

ами така е, Неда. ние сме от тия родители, горе-долу. прибираме се в къщи с детето към 19:00. в 19:30 си идва баща му и имат около 1 час боричкане, игра и прочие. после детето вечеря, тоалетна, къпане, и в 21 часа е в леглото. четем приказка и след 15 минути лампата е угасена.

моето дете НЕ спи в детската градина и при положение, че сутрин е станало в 8 часа, трябва да легне най-късно в 21 часа, за да си осигури абсолютния минимум часове за сън, препоръчван от лекарите за възрастта, а именно - 11 часа на ден. пресметнете си всички дали детето ви взема тези часове сън, дори и да спи следобяд.

това е нормалното ежедневие на хора, които работят. не мисля, че е добра идея да държа детето будно до нефизиологични часове като 23-24 часа, за да се наиграем и наобщуваме. в почивните дни, за сметка на това, сме цял ден заедно, не го тръсваме на баби и дядовци (щото нямаме такива).

абсолютно, категорично и агресивно съм против съвременния стил на отглеждане на деца, на които се позволява до полунощ да се мотаят сред възрастните и които биват приспивани часове наред. това е анти във всякакво отношение - здравословно, педагогично и каквото още там се сетите.

Ей, сега да не си помислихте, че изтезавам детето, и го държа будно с идеята "да си общуваме". Просто нашият режим е такъв - сутрин има възможност да си поспива до 8-8,30, баща му излиза по-късно...В градината също спи. Определено си събира 11 ч. сън. Мисълта ми беше, че се отказах от идеята да променям режима в посока по-ранно лягане, с цел да си подсигуря малко спокойствие вечер.
Пък и някъде бях прочела, че "най-скъпото нещо, което можем да дадем на децата си, е времето, прекарано с тях". Та затова....

Категорично не вървеше "не", или каквото и да е друго несъгласие с нея. С такива деца наистина търпението и спокойствието е много важно, разсейваш когато можеш, запазваш цялото самообладание на което си способна, макар да ти се иска да й извиеш врата, сори за зираза, но съм имала и такива моменти Тези деца са супер самостоятелни, на тях трябва да им се гласува повече доверие, остави я да преценява сама, разбира се, не става дума за опасни неща, говоря за ежедневните. Не се опитвай да й налагш каквото и да е, и разговаряй много с нея, което не се съмняваш, че правиш. Просто пордължавай и ще видиш, че ще има резултат. Трудно, много усилия и нерви трябват, но поне аз друг подход с моето не намерих.
Майка ми твърди, че съм била същата като Елена, и тя към 2-та ми година, както сама се изрази - просто те оставих да правиш каквото си занеш и настана мир в къщи Контрол трябва да има, насочване също, но трябва да го правиш така сякаш тя сама го е решила не да се бориш с нея
Аз лично реших да птстъпя, не ми беше лесно, признавам, като се има предвид характера ми, но за доброто на всички, настина отстъпих и играя по нейните правила, с леки корекции

Много съм съгласна с всичко това. С такива деца най-доброто за всички е да се предадеш. И аз съм го направила. За малките неща съм я оставила напълно да си прави каквото си иска. По този повод няколко дни ходи в градината с горнище на пижама, защото много й харесвало и било като тениска...Добре, казах им в градината, че сама се облича, да не й забелязват и това е. Онова, което действа при нея е да съумееш да измислиш нещо, с което да я заинтригуваш. Трябва безкрайна изобретателност. Баща й в това отношение се справя много по-добре от мен. Методът на принудата абсолютно не действа и дори е противопоказен. Не мога да я накарам да си напише домашното, затова майка ми идва 2-3 пъти седмично и с нея го правят. Всичко е трудно с такива деца -от обличането, до домашното и всякакви други по-маловажни или по-значими неща. И с психолози се консултирах и съвети прилагах, и резултат никакъв. Всички ми казват, трябва да й се наложите, тя да ви признае като авторитети, защото сега не ви признава. Е да, ама никой не казва как точно да стане. Всеки опит да й наложа нещо свършва с истерия. Ако отстъпя за нещо, тя намира друго, с което да ме провокира нагло и нарочно. Много си я обичам, да е жива и здрава. На моменти може да бъде най-сладкото и чаровно дете, но тези моемнти са такава рядкост, за съжаление.

Ей, сега да не си помислихте, че изтезавам детето, и го държа будно с идеята "да си общуваме". Просто нашият режим е такъв - сутрин има възможност да си поспива до 8-8,30, баща му излиза по-късно...В градината също спи. Определено си събира 11 ч. сън. Мисълта ми беше, че се отказах от идеята да променям режима в посока по-ранно лягане, с цел да си подсигуря малко спокойствие вечер.
Пък и някъде бях прочела, че "най-скъпото нещо, което можем да дадем на децата си, е времето, прекарано с тях". Та затова....

Неда, никой няма да си помисли такова нещо При нас е подобна ситуацията. И 11 часа сън ни се събират всеки ден. Отново да припомня, че няма еднакви деца , няма и еднакви родители, нито те нито ние сме машинки, че да работим еднакво под час, приказка и режимът да е един и същ. Точно това, което ти казваш, ми се струва че е и при нас - не им се спи, защото искат да са с нас, като цял ден сме били на работа. Аз съм на мнение, че няма универсална рецепта и еднакви деца. Ето дори ние със сестра ми сме били коренно различни - тя заспиваше преди сънчо още, а за мен направо си беше мъчение да ме слагат рано в леглото и да се въртя, да гледам тавана с часове и да се ядосвам за това изискване на възрастните, че децата трябва да лягат толкова рано. А явно ми е трябвало още един час да поиграя. Не повече. Старая се да не остават до след 23:00 и в повечето случаи се получава, но лягане в 21:00 е голяма рядкост при нас, много усилия и в повечето случаи без резултат и взаимно изтормозване. Така, че всяко семейство да си намери здравословния баланс.

така е Дони, здравословния баланс, за това говорим всички и всеки си споделя опита, никой никого не критикува, напротив, споделените различни гледни точки, поведение и подходи, могат да са само от полза

Никъде не съм писала, че някой някого критикува,  споделям мнението си по въпроса.

Момичета, благодаря ви много Страшно ми помогнахте! Стефи, точно така действам, както си описала, именно защото и аз стигнах до същите изводи. Явно съм на прав път, все пак. В повечето случаи, за дребните неща я оставям да си прави каквото иска, за другото - с малко корекции. Давам всичко от себе си, аз самата съм малко нервак, вие ме знаете , но с детето полагам неимоверни усилия да съм спокойна и уравновесена, защото знам, че е важно, не си харесвам тази черта, че бързо паля и се нервя и работя над себе си да се коригирам. Много е трудно, няма да крия, надявам се, наистина да има ефект, както казвате. В интерес на истината, напоследък /последния месец може би/ се забелязва някакво подобрение, повече се заслушва като й говоря и обяснявам, повтаря някои неща, някак маааалко по-лесно се разбираме, та имам надежда, че моооже и да съм постигнала нещо. Съветите ви са много ценни, редовно чета, макар и рядко да пиша и ми олеква като прочета, че не съм само аз така и че има светлина в тунела. Да сме живи и здрави, ще мине и това.
Мешко и аз взех да се замислям за психолог, не толкова за нея, колкото за нас , как да се справяме с изблиците, но някак интуитивно знам какво ще ми кажат /пфуу, не записах една психология , явно отвътре ми идва/, а считам, че ако добре се вслушваш в детето, усещаш как да действаш. Трудно е много понякога, но....никой не е обещавал да е лесно Дано се справим с това предизвикателство и да отгледаме достойни хора!

Ще се справим, разбира се, всички тук полагаме достатъчно усилия, няма начин да не се справим

Мешко, стана ми интересно тия велики психолози как ти предложиха да й се налагаш, че да знае кой командва и да ти има респекта... честно ако това е съвет от професионалисти, ами мерси съм.

Сиксче, ай ги трампим за малко двамцата - ако ти е мъчно, че не си играе с теб Габи     
Злато пък не се заиграва сам и за секунда! Може да играе с часове, ако има някой до него - ама плътно до него. Аз, тати или леля  По Убав от него нЕма!

А иначе - аз и друг път съм писала тук, че "не" самостоятелно не важи при нас! Или само "не там". Трябва да има "не там, защото...." - тогава ме гледа умно, умно /аха да проговори  / и ако му се види уважителна причината, че не трябва да пипа там - става на моето! Ако ли не - продължавам да измислям нови доводи защо не трябва да пипа там.
И така - всички са различни, но и ние сме различни - така че - всеки действа според темперамента си 

Хахах, Барбаронче, може и да пробваме Аз също винаги обяснявам защо нещо не може, давам доводи и т.н., но няма особен ефект. Та така де, аз си продължавам като латерна, пък все някога ще има резултат, надявам се

Вероятно ми се е паднало "по-малко инатливо" дете, давам си сметка като ви чета. Но пък забелязах и друго. Откакто се е родил, та до ден днешен - не се налагам за нищо, поне на тази му възраст - не михрумва нещо, което влиза в категорията "трябва", че оттам да го натискам, пък да си късаме взаимно нервите с малкия и пр.

Допускам /не твърдя/, че понеже не го притискам и не се опитвам да му се налагам за почти нищо в ежедневието ни, в редките случаи когато просто се налага да кажа "не", "не може" - не получавам отпор, а разбиране от негова страна. Помня като проходи и се опита да отваря чекмеджета и шкафове и да вади де що има из вътре - "проблемът" приключи точно за два дни. Докато разглеждах в нета всички възможни заключалки за шкафове и правех списък кои и колко ще ми трябват /сметката беше над 100 кинта/, реагирах на всеки опит да отваря и да вади с "не" и отивах да затворя съответния шкаф. Ден 3-и, казах "не, мама каза НЕ, затвори" и той затвори  и с това приключи въпроса, беше на около 12 месеца човека, не е гений някакъв, нито пък аз съм "велик педагог". Просто при толкова много други позволени неща - това явно не беше най-интересното, а и реакцията ми му беше странна и "притеснителна", защото рядко я вижда, поради което по някаква негова си логика предполагам - прецени, че е по-добре да не я предизвиква. Не му хареса определено тонът ми, ако и да не съм викала, нито изражението, нито позицията на тялото ми в този момент. Те много "дълбоко" възприемат тези неща "вкупом" на тази възраст, понеже възможностите им за вербална комуникация са ограничени все още - реагират на други неща в поведението ни.

Вероятно и аз позволявам повече отколкото други майки, но за себе си съм преценила, че такова "позволяване" - не ми е проблем. Разхвърлял, цапал, пипал неща които не са за него /но не са опасни/, искал да си играе с нещо което не е играчка, не му се спи в точен час, който аз съм решила...еми ще легне час по-късно, когато му се спи пък, голяма работа. То голямата файда в този час вместо да играе, аз да късам нерви в опити "да го приспя", пък той да се нервира, че го карам да прави нещо, което не желае и от което няма физиологична потребност в момента. В крайна сметка и "драмата със спането" се разреши сама, като дойде време за това. Сега между 21.30-22.00 ч., ако не се сетя аз да го подканя да спи, награбва си мечката, шишето и биберона, отваря вратата и сам си заминава там където ще спи - не търпи възражения никакви.  Баш както не ги търпи, ако не му се спи, а аз настоявам. Или ако не е гладен, или ако иска конкретно нещо да яде в конкретен момент. Веднъж закусва картофена салата с лук по този повод. Ами не е драма, не му е навик, това му се ядяло на човека - това е ял. Сега върти всякакви копчета - сушилня, пералня, печка - де що има да свети и да пиука. Като поцъка 2-3 мин. - минава на друго забавление. Ако взема да обръщам внимание - ще го прави мнооого по-дълго. С безопасните неща - така. С опасните - имаме "позивни". При работеща фурна, сам ходи да ме уведомява, че "пари", ако не работи - даже я отваря и затваря. Не са малоумни те С контактите - още са си затапени и всеки път казвах "не, там хапе", от месеци не е опитвал да бърка, но за сметка на това ходи да ги сочи и да ми каже "хапе". 

При всички случаи - колкото "по-лежерно" се отнеса към нещо маловажно и безопасно, по-добре ми се получава. Само споделям опит, наясно съм че има просто "друг вид" деца, където моите методи са безплодни. Знам как майките със спящи бебета просто не проумяваха как така моето не спи, ама нъц - не спеше и толкова. Явно всичко се израства, че да дойде нещо ново на негово място. Живи и здрави да са ни само! 

Ще се справим, разбира се, всички тук полагаме достатъчно усилия, няма начин да не се справим

Мешко, стана ми интересно тия велики психолози как ти предложиха да й се налагаш, че да знае кой командва и да ти има респекта... честно ако това е съвет от професионалисти, ами мерси съм.

Първата, с която говорихме и която има репутация уж на една от най-добрите за работа с деца, ми препоръча да прочета книгата: "Малкият тиранин" и да приложим метода, известен като "здрава прегръдка". Трябва да хванеш детето, така че да не може да мърда изобщо и да го държиш така възможно най-дълго, без да му говориш, докато спре да се съпротивлява. Видя ми се доста стресиращ този метод и не смятам, че нещо хубаво може да се роди по този начин. Прочетох книгата все пак и открих много от Мия в описаните там чери на децата тирани. Тази психоложка нямаше възможност да поеме Мия, та ни насочи към една друга, която разбираше сигурно по-малко от мен. За 2 месеца работа с детето, му направи такава характеристика, че ми стана абсолютно ясно, че никакъв контакт не е установила. На всичкото отгоре се държеше много нагло с нас и всячески се опитваше да ни вмени вина. За мен това не е ползотворен подход. Не виждах смисъл да продължаваме и прекратихме нещата.

Аз ни в клин, ни в ръкав така в края на седмицата...Ама и моето диване е инатесто и с характер, но това, което все повече осъзнавам за него е, че колкото повече се старая да проумея защо прави това, което прави и се отнасям с уважение към мнението му- а той бърбори но-стоп и има мнение по всички въпроси - толкова по-добре се разбираме. Понякога забравям, че не съм звероукротител в цирк...Добре ми се получава, когато успявам да се осъзная, че пред мен стои личност, с характер, идеи и планове, макар и аз да не ги разбирам...Това, разбира се, ако не съм спала 5 часа и не ме боли зверски глава, а на масата- купчина тестове за проверка, хладилникът- празен, фурната- и тя... И аз забелязвам, че малките отразяват нашето състояние и емоции- когато аз съм във форма и изпълнена с търпение към дребните бели, истерии и тръшкане няма и се чуваме от първия път...И те така! Живи и здрави да са!
Едно селско бабе веднъж ми каза: "Булкааа, чиляк се най-трудно гледа!"(това в сравнение с други добичета )

мешко, ясно, не ги спазваме тия съвети, както се видя, па макар дадени и от най-големите светила

Едно селско бабе веднъж ми каза: "Булкааа, чиляк се най-трудно гледа!"(това в сравнение с други добичета )

А! Ей това е съвършената истина! Трудно се гледа чиляк, пък КАК се гледа "правилно" - рецепти няма.

Откровено казано, аз съм доста "анти" настроена към разните му там книги по въпроса и капацитети с "рецепти". Но това си е за мен. Ако на някого вършат работа - нищо против. Повечето майки край мен поне, четат, четат, драпат да е "по книга", все не им се получава, че като го подкарат "по усет" - змязва раУтата. 

аз си продължавам като латерна, пък все някога ще има резултат, надявам се

да,ама не,ще дойде момента в който щерката ще си каже-''абе тази няма ли вече да млъкне,че ми наду главата''

но това, което все повече осъзнавам за него е, че колкото повече се старая да проумея защо прави това, което прави и се отнасям с уважение към мнението му- а той бърбори но-стоп и има мнение по всички въпроси - толкова по-добре се разбираме.

Тук е разковничето според мен. При нас това си личи много яко, когато мъжът ми ги гледа. Няма вечер той да ги е изкъпал и Ивана да не го е направила луд и после да е изпаднала почти истерия. Хиляда пъти му казах,че трябва да се отнася с уважение и да слуша нейните проблеми,колкото и маловажни да му се струват, но той не отбира резултатът е, че не може въобще да се оправи с нея.Андреа е лесна, с нея няма проблем, но той и нея успява да изнерви понякога.