Няма, лягане рано, сутрин им се спи две не виждат в 8 без 20, ама вечер по рано от 22.30 не лягат. В 22 почват да се мият и да се обличт, после кратка приказка и по леглата, казала съм, че ако ми почне "Слави", няма да има приказка и така.
А за викането, викам и още как, удрям рядко, нервите ми хич не издържат, особено вечер, и в момента най вече със Стефан. Той е в кофти период и като зацикли да мрънка и реве за нещо, нито ме чува какво му говоря, нито нищо, за това като не мине номера с крещенето излизам, да се успокои, че и аз покрай него. Примерно тази вечер, половин час, водихме следния "смислен" разговор:
Стефан: мамо искам банани
Аз: нямаме банани, утре ще купя
Стефан: ама аз искам банани
Аз: обясних ти, че няма и утре ще купя
и така около минимум 10 минути, като той мрънка или ми крещи... Освен това, диването се опитва да ме работи, освен обичайното, "ама аз те обичам" докато му се карам, сега ни в клин, ни в ръкав казва, "ама на мен ми е мъчно за баба" (това като знае, че аз изпадам в ступор и ми се реве). Но след два месеца с тоя номер, аз взех да се окопитвам и да му казвам, че баба му го гледа от небето и ще се сърди, че и ядосва детето - това си е реплика на майка ми към него "няма да ми ядосваш детето". Но е факт, че при него нищо не работи, инатест е и ако той не реши, че иска да направи нещо, не го прави.